Тържеството мина.
Нашата сурвакница - най -Убава
.
Снимки - утре.
Лека нощ
!
Нашата сурвакница - най -Убава
.Снимки - утре.
Лека нощ
! - Публикувана: 17 дек. 2007, 09:19 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2007, 15:22 ч.
Рицарки на предколедната треска 17.12.2007 - 23.12.2007
Здравейте, прекрасници!
Милла, на патерица- всичко най- прекрасно ти желая. И кръшна снага в най- скоро време- такава, каквато я виждаш в твоите представи.
Минавам транзит.
Разбирам, че предният ми пост ви е " впечатлил"
Така е- тогава нямах работа, мислех си за вас, пишех си...
Днес- Лълна Пудница, прибрах се преди час някъде. Сияна заспала, баща й- и той, приспивайки я... Така е. Предколедно и преднапускащно.
Тъпо ми е нещо.
А и тази година нямам никакво коледно настроение нещо... Докато миналата, миналата беше невероятно просто.
Оф, отивам да си взема един душ и се тропясвам.
Доскоро.
Милла, на патерица- всичко най- прекрасно ти желая. И кръшна снага в най- скоро време- такава, каквато я виждаш в твоите представи.
Минавам транзит.
Разбирам, че предният ми пост ви е " впечатлил"
Така е- тогава нямах работа, мислех си за вас, пишех си...Днес- Лълна Пудница, прибрах се преди час някъде. Сияна заспала, баща й- и той, приспивайки я... Така е. Предколедно и преднапускащно.
Тъпо ми е нещо.
А и тази година нямам никакво коледно настроение нещо... Докато миналата, миналата беше невероятно просто.
Оф, отивам да си взема един душ и се тропясвам.
Доскоро.
Ето ме и мен да драсна два реда!
Относно Щъкането по магазините ми се размина днеска,че татко му малко се намеси в плановете ми и ги попрецака ама до края на седмицата ще си угодя и Ще накупя туй онуй.
Закуска ленено с овес и кисело
Предиобяд лешник
обяд Пържола със салата и зехтинец
Вечеря 3 яйца на омлет със сиренце,лук,кашкавал и краставичок
Много ядох ама чак в 21:00 ядох и вече зверки бях оглядняла
Вода 2 литра.4км бързо ходене и пилатес.
Удовлетворена съм.Нищо,че мерките около дупарата и кръста са едни и същи от миналата седмица.
П.П.Гледах снимките на малките зверчета с хубави очета
Да си ги нацелувате и напрегръщате,защото са едни хубави деца,да са ви живи и здрави.
Ох почнах и аз като бабите!
Относно Щъкането по магазините ми се размина днеска,че татко му малко се намеси в плановете ми и ги попрецака ама до края на седмицата ще си угодя и Ще накупя туй онуй.
Закуска ленено с овес и кисело
Предиобяд лешник
обяд Пържола със салата и зехтинец
Вечеря 3 яйца на омлет със сиренце,лук,кашкавал и краставичок
Много ядох ама чак в 21:00 ядох и вече зверки бях оглядняла
Вода 2 литра.4км бързо ходене и пилатес.
Удовлетворена съм.Нищо,че мерките около дупарата и кръста са едни и същи от миналата седмица.
П.П.Гледах снимките на малките зверчета с хубави очета
Да си ги нацелувате и напрегръщате,защото са едни хубави деца,да са ви живи и здрави.
Ох почнах и аз като бабите!
такаааа не е добре.То това си е гладуване!Не ти ли се простърга корема 
Честит имен ден Дани, с пожелание за здраве и всичко най-хубаво.
Добре, че някой обърна внимание на заглавието, че аз каквато съм заспала, видя ли, че е нашата тема и пропускам заглавието до края. Това определено допринася за предколедната треска.
Ние си украсихме елхата, имаме и свещички. Надявам се дядо Коледа да се отбие и при нас.
Лека нощ.
Добре, че някой обърна внимание на заглавието, че аз каквато съм заспала, видя ли, че е нашата тема и пропускам заглавието до края. Това определено допринася за предколедната треска.
Ние си украсихме елхата, имаме и свещички. Надявам се дядо Коледа да се отбие и при нас.
Лека нощ.
J, завтекох се и аз да гласувам, ама не може, щото нямам мобилен български номер.
Дени, добре дошла при мама и татко!
Страхотни снимчици на дечица – и мамите са страхотни, също, хехехе.
Мариетка, и аз чак се възгечтисах от ония даскалици, ама ето на, струвало си е търчането – естествено, че вашата сурвакница ще е най-хубава!
Съни, радвам се, че си по-често с нас!
Айче и Пуки, аз не си казвам годините, щото ги забравям, ама наистина, не лъжа, честна дума! Вчера много разсъждавах защо не се чувствам на толкова, на колкото съм астрономически, а доста на по-малко и през по-голямата част от живота ми е било така. Често са ми казвали, че не изглеждам на годините си – да видим отсега нататък как ще е (циганката, дето ме хвалеше или е умряла, или е останала в БГ).
Ели, тооолкова много картинки наведнъж – хеххе, благодаря ти!
Момичета, с пожеланията, които сте ми пожелали, от вашите уста – в божиите уши! Почнах да благодаря поименно, ама ще трябва да пиша до утре и после пак ще ми се смеете, че много съм писала.
Умче, имаме годишнина скоро, така е. Домашните дрязги отшумяха, имало си крушка опашка, се оказа, ама като не си казваме опашката и се притесняваме, на кого си го изкарваме – на най-близките... (това съпружеското тяло, не аз...). Благодаря на всички за подкрепата, наистина ми беше необходима и много ми помогна.
Пуки, мъж ми се замисли над твоята картинка 2-3 секунди, а после приклекна и рече решително – качвай се! Ама на РД се представи както трябва, де – подаръци, цветя, бонбони, картичка – всичко. Пък в Глазгоу си изкарахме тооолкова хубаво. Ама за панто”-то отделно ще пиша.
Днес – неприятност
. Тръгнахме отново за Глазгоу, с програма и задачи за преди това. След 15 метра колата угасна и не щя да запали повече. Опитвахме към 5 минути, после по нанадолнището, белким запали, но не. Оставихме я на първата съседна пресечка и тръгнахме пеша. Виках му на мъж ми да се върне за ръкавиците си поне – бяхме на 3 минути от нас, ама той – не. Да де, ама е 0 градуса. Аз да бях се върнала да си обуя ботушите... Иначе имах ръкавици, топло яке, ама нямах шапка или качулка... Таксиметровата служба ни скроиха такъв номер – бясна съм и ми се иска да ги взривя, ама нали ще работя с тях... Стискам зъби. Стояхме да ги чакаме 25 минути на студа на една спирка и не дойдоха. Подозирам, че диспечера се възгечтиса, защото се обадих след 11 минути да го питам къде е колата, която трябваше да дойде след 5 минути и затова после излъга, че 3 коли ни били търсили и не ни намерили – обиколили били всички спирки и ни нямало. Има 3 спирки през 1 минута с кола и някакси не ми се вярва, че са били тъпкани с хора в този студ. Никога няма повече от 2-ма души... Ние не видяхме никакво такси да минава, въпреки че гледахме. Тук такситата нямат светещи надписи, нито са определен цвят – имат само един допълнителен квадратен номер долу под обикновения отдясно. Като е възтъмно, почти не се вижда...
Пеша стигнахме до града, хванахме пощата да си изпратим последните картички, че днес беше последния ден за Коледа, след което хванахме някакъв автобус, който не знаехме къде точно отива, ама беше в посока към центъра. Аз хванах офиса да си оставя документите и бонбоните, дето ги бях купила да ги черпя. Мъж ми отиде да говори със сервиза – имахме резервиран слот за утре и без това. Техникът казал, че звучи като да е бензиновата помпа и ако е това, струва около 2000 лири... повече труд, отколкото пари за частта, че трябвало да се вади целия двигател... Това е повече от 2/3 от цената, за която сме я купили... СЕга хич не е удобен момент да трябва да купуваме нова кола – нито финансово, нито като време на годината. Пък и с тая изкарахме малко повече от година... Взехме я, щото беше 4 годишна, макар и на повече километри. Моля се ремонта да струва по-малко, за да го платим и това да е. Стискайте ни палци до утре към 3-4 часа, моля ви.
Не съм много режимна – дояждаме шоколадовите бонбони от вчера. Иначе се старая... Яйца, риба. Бекон, салата.
Дени, добре дошла при мама и татко!
Страхотни снимчици на дечица – и мамите са страхотни, също, хехехе.
Мариетка, и аз чак се възгечтисах от ония даскалици, ама ето на, струвало си е търчането – естествено, че вашата сурвакница ще е най-хубава!
Съни, радвам се, че си по-често с нас!
Айче и Пуки, аз не си казвам годините, щото ги забравям, ама наистина, не лъжа, честна дума! Вчера много разсъждавах защо не се чувствам на толкова, на колкото съм астрономически, а доста на по-малко и през по-голямата част от живота ми е било така. Често са ми казвали, че не изглеждам на годините си – да видим отсега нататък как ще е (циганката, дето ме хвалеше или е умряла, или е останала в БГ).
Ели, тооолкова много картинки наведнъж – хеххе, благодаря ти!
Момичета, с пожеланията, които сте ми пожелали, от вашите уста – в божиите уши!
Почнах да благодаря поименно, ама ще трябва да пиша до утре и после пак ще ми се смеете, че много съм писала. Умче, имаме годишнина скоро, така е. Домашните дрязги отшумяха, имало си крушка опашка, се оказа, ама като не си казваме опашката и се притесняваме, на кого си го изкарваме – на най-близките... (това съпружеското тяло, не аз...). Благодаря на всички за подкрепата, наистина ми беше необходима и много ми помогна.
Пуки, мъж ми се замисли над твоята картинка 2-3 секунди, а после приклекна и рече решително – качвай се! Ама на РД се представи както трябва, де – подаръци, цветя, бонбони, картичка – всичко. Пък в Глазгоу си изкарахме тооолкова хубаво. Ама за панто”-то отделно ще пиша.
Днес – неприятност
. Тръгнахме отново за Глазгоу, с програма и задачи за преди това. След 15 метра колата угасна и не щя да запали повече. Опитвахме към 5 минути, после по нанадолнището, белким запали, но не. Оставихме я на първата съседна пресечка и тръгнахме пеша. Виках му на мъж ми да се върне за ръкавиците си поне – бяхме на 3 минути от нас, ама той – не. Да де, ама е 0 градуса. Аз да бях се върнала да си обуя ботушите... Иначе имах ръкавици, топло яке, ама нямах шапка или качулка... Таксиметровата служба ни скроиха такъв номер – бясна съм и ми се иска да ги взривя, ама нали ще работя с тях... Стискам зъби. Стояхме да ги чакаме 25 минути на студа на една спирка и не дойдоха. Подозирам, че диспечера се възгечтиса, защото се обадих след 11 минути да го питам къде е колата, която трябваше да дойде след 5 минути и затова после излъга, че 3 коли ни били търсили и не ни намерили – обиколили били всички спирки и ни нямало. Има 3 спирки през 1 минута с кола и някакси не ми се вярва, че са били тъпкани с хора в този студ. Никога няма повече от 2-ма души... Ние не видяхме никакво такси да минава, въпреки че гледахме. Тук такситата нямат светещи надписи, нито са определен цвят – имат само един допълнителен квадратен номер долу под обикновения отдясно. Като е възтъмно, почти не се вижда...Пеша стигнахме до града, хванахме пощата да си изпратим последните картички, че днес беше последния ден за Коледа, след което хванахме някакъв автобус, който не знаехме къде точно отива, ама беше в посока към центъра. Аз хванах офиса да си оставя документите и бонбоните, дето ги бях купила да ги черпя. Мъж ми отиде да говори със сервиза – имахме резервиран слот за утре и без това. Техникът казал, че звучи като да е бензиновата помпа и ако е това, струва около 2000 лири... повече труд, отколкото пари за частта, че трябвало да се вади целия двигател... Това е повече от 2/3 от цената, за която сме я купили... СЕга хич не е удобен момент да трябва да купуваме нова кола – нито финансово, нито като време на годината. Пък и с тая изкарахме малко повече от година... Взехме я, щото беше 4 годишна, макар и на повече километри. Моля се ремонта да струва по-малко, за да го платим и това да е. Стискайте ни палци до утре към 3-4 часа, моля ви.
Не съм много режимна – дояждаме шоколадовите бонбони от вчера. Иначе се старая... Яйца, риба. Бекон, салата.
Обещания разказ за коледното "панто" и купонът с колежките.
На рождения ми ден ходихме на испански ресторант и на "панто" - което всъщност е хумористичен мюзикъл по сюжет на приказка с комици, майтапи с публиката, доста солени при това, участие на публиката и много викане и пеене.
Отдавна се канехме да ходим на таквоз чудо, че не съм виждала - то си е типично британско забавление. Бяхме в Глазгоу в театър "ПавИлиън", който тази година става на 103 години. Представлението надмина всичките ми очаквания. Беше Пепеляшка, изпълнявана от Никита – звезда от X-factor (като Стар Академи в БГ) от миналата година, принцът беше някой си Камерън Стаут, от Биг брадър, имаше и известни комици.
Освен, че цялата публика се забавляваше, имаше много добро лазерно шоу с анимация - когато тиквата трябваше да се превръща в каляска, го направиха на светеща лазерна анимация на екран, а когато дрехите на Пепеляшка ставаха на рокля за бала, се появи млада сладичка украинка - "момиче без стави", качи се на две платна, спуснати от тавана и започна акробатични изпълнения – все едно скрояваше роклята, но беше страхотно - направо ни взе дъха.
Костюмите нямам думи да ги опиша - толкова богати, весели, когато трябва и стилни или бляскави.
http://i205.photobucket.com/albums/bb259/mila_light/16%2012%202007/IMG_0168.jpg
http://s205.photobucket.com/albums/bb259/mila_light/16%2012%2020 … rent=IMG_0173.jpg
До нас седяха две дами на по 70 и отгоре и пееха с пълно гърло наравно с всички останали. На края имаше състезание между двете половини на театъра в надпяване по една известна песен, като трябваше на определено място да се скача от мястото и да се сяда отново, после да се марширува бързо на място. Направо е магично да видиш цял театър да рипа, пее с пълно гърло и се забавлява, без да се притеснява, че изглежда глупаво и смешно.
Имаше и антракт, разбира се. Разни каки с огромни подноси, закачени на раменете им, продаваха сладки работи, а и бюфет си има театъра. Това беше другото, което ме изуми - сладоледи, бонбони, шоколад - в театъра...
Пък да не ви разправям какво дегизиране със светещи атрибути имаше - освен разни пръчки, които светят и вибрират във всички цветове на дъгата - шапки, заешки уши, дори и очила с бягащи светлини. За който не си е донесъл от вкъщи - продаваха се там... Ум ми зайде...
А иначе купонът си го изкарах предишния ден - с колегите, на ресторант и после на караоке бар. Как имах глас след всичкото пеене и врещене - не знам. Бях отишла облечена не с кой знае какво – като ги видях с рокли с голи рамене и целите в пайети, направо се шашнах. Ама и аз – патка, ще слушам на мъж ми мненията за това, как да се облека... Както и да е, реших да не си развалям настроението. Ядохме „бюфет” – поръчаха няколко големи порции и всички си сипваха. На мен малко ми доскуча там, защото те първо пиха аперитив (аз нали не пия), после ядохме предястия, аз вече бях умряла от глад и ги нападнах здраво. После основно, после пак се пи. Сетне се преместихме в бара. Интересното е как плащат – всеки слага определена сума (при нас беше 5 лири) на масата, на обратната страна на един чек написахме кой какво желае и после, понеже парите бяха повече, току се пресягаше някой и взимаше от остатъка пари в центъра на масата и повтаряше поръчката. Аз пих портокалов сок, поръчаха ми 2 за начало, после донесоха още 2, накрая – още два. Естествено, не можах да излоча всичко, ама жадна не останах. Най-много танцува една мацка, Маргарет, която всъщност била на 65 години – изобщо нямах представа. По едно време, като ме видя, че си танцувам в ъгъла, ме издърпа да танцувам с нея в центъра. Аз най се кефих на пеенето и макар да не грабнах микрофона, си пях на воля с другите. Ей на, разказах ви се.
На рождения ми ден ходихме на испански ресторант и на "панто" - което всъщност е хумористичен мюзикъл по сюжет на приказка с комици, майтапи с публиката, доста солени при това, участие на публиката и много викане и пеене.
Отдавна се канехме да ходим на таквоз чудо, че не съм виждала - то си е типично британско забавление. Бяхме в Глазгоу в театър "ПавИлиън", който тази година става на 103 години. Представлението надмина всичките ми очаквания. Беше Пепеляшка, изпълнявана от Никита – звезда от X-factor (като Стар Академи в БГ) от миналата година, принцът беше някой си Камерън Стаут, от Биг брадър, имаше и известни комици.
Освен, че цялата публика се забавляваше, имаше много добро лазерно шоу с анимация - когато тиквата трябваше да се превръща в каляска, го направиха на светеща лазерна анимация на екран, а когато дрехите на Пепеляшка ставаха на рокля за бала, се появи млада сладичка украинка - "момиче без стави", качи се на две платна, спуснати от тавана и започна акробатични изпълнения – все едно скрояваше роклята, но беше страхотно - направо ни взе дъха.
Костюмите нямам думи да ги опиша - толкова богати, весели, когато трябва и стилни или бляскави.
http://i205.photobucket.com/albums/bb259/mila_light/16%2012%202007/IMG_0168.jpg
http://s205.photobucket.com/albums/bb259/mila_light/16%2012%2020 … rent=IMG_0173.jpg
До нас седяха две дами на по 70 и отгоре и пееха с пълно гърло наравно с всички останали. На края имаше състезание между двете половини на театъра в надпяване по една известна песен, като трябваше на определено място да се скача от мястото и да се сяда отново, после да се марширува бързо на място. Направо е магично да видиш цял театър да рипа, пее с пълно гърло и се забавлява, без да се притеснява, че изглежда глупаво и смешно.
Имаше и антракт, разбира се. Разни каки с огромни подноси, закачени на раменете им, продаваха сладки работи, а и бюфет си има театъра. Това беше другото, което ме изуми - сладоледи, бонбони, шоколад - в театъра...
Пък да не ви разправям какво дегизиране със светещи атрибути имаше - освен разни пръчки, които светят и вибрират във всички цветове на дъгата - шапки, заешки уши, дори и очила с бягащи светлини. За който не си е донесъл от вкъщи - продаваха се там... Ум ми зайде...
А иначе купонът си го изкарах предишния ден - с колегите, на ресторант и после на караоке бар. Как имах глас след всичкото пеене и врещене - не знам. Бях отишла облечена не с кой знае какво – като ги видях с рокли с голи рамене и целите в пайети, направо се шашнах. Ама и аз – патка, ще слушам на мъж ми мненията за това, как да се облека... Както и да е, реших да не си развалям настроението. Ядохме „бюфет” – поръчаха няколко големи порции и всички си сипваха. На мен малко ми доскуча там, защото те първо пиха аперитив (аз нали не пия), после ядохме предястия, аз вече бях умряла от глад и ги нападнах здраво. После основно, после пак се пи. Сетне се преместихме в бара. Интересното е как плащат – всеки слага определена сума (при нас беше 5 лири) на масата, на обратната страна на един чек написахме кой какво желае и после, понеже парите бяха повече, току се пресягаше някой и взимаше от остатъка пари в центъра на масата и повтаряше поръчката. Аз пих портокалов сок, поръчаха ми 2 за начало, после донесоха още 2, накрая – още два. Естествено, не можах да излоча всичко, ама жадна не останах. Най-много танцува една мацка, Маргарет, която всъщност била на 65 години – изобщо нямах представа. По едно време, като ме видя, че си танцувам в ъгъла, ме издърпа да танцувам с нея в центъра. Аз най се кефих на пеенето и макар да не грабнах микрофона, си пях на воля с другите. Ей на, разказах ви се.
Добро утро
Мила , прочетохме ви се и ви се порадвахме
Годините и аз ги забравям. Старческа деменция
Тъй ще си умра млада и зелена на около двайсет. На автомобил палец до сега не сме стискали .
Да пробваме 
Не мога да кажа , че се храня режимно , защото моя режим не е никакъв режим. Уж броя калории , ама напоследък те ме бройкат.
И не спортувам. 
С чайчетата съм добре.Снощи пак изпих чаша вино , след като чух , че французите били най-здравата нация щото гаврътвали всяка вечер по половин бутилка
Хубав и спокоен ден ви желая
Добро утро
Милла, Айче , Евич, Съни
Милла
Изчетох , участвах , бях там Благодаря ти ( думите са ми малко , за да кажа каво чувствам ) И аз се вклюам към палеца за колата - от опит знам - има файда
За сурвакницата - още щом прочетох и си казах , че " нашата " ще е най- хубава
И Литъла вече да казва, какво има да казва , че и аз съм любо...знателна
Отивам да работя - приключвам
( амам ще си оставя и нещичко недовършено , за да не стане като вица ) Марче , гуш . Защо така ?
Добро утро !
Ей да видите баш-сурвакаря, после ще ви чета...
http://images22.snimka.bg/004735587.jpg
http://images22.snimka.bg/004735629.jpg
http://images22.snimka.bg/004735481.jpg
!Ей да видите баш-сурвакаря, после ще ви чета...
http://images22.snimka.bg/004735587.jpg
http://images22.snimka.bg/004735629.jpg
http://images22.snimka.bg/004735481.jpg