Смесване на семейство и работа в личен план

Леле, такова решение е индивидуално. И хиляда преживели (преживяващи) същото да ти кажат какво са направили, пак няма да е твоето решение. Мисли сам.

Успех тогава, каквото и да решиш.

Караниците са нещо отделно. Тях можеш да имаш с всеки, дори и с колежката от офиса ти.
Много неща трябва да се вземат предвид - и ти тепърва ще ги преоткриваш за себе си.
1. Взаимоотношенията ти с двете жени са нещо отделно. Не трябва да ги сравняваш едно с друго. Проблемите с всяка една от тях трябва да се разрешават сами за себе си.
2. Ако колежката ти допусне контат и повод за връзка с женен мъж - това за мен е отрицателен сигнал - както вече беше написано в темата.
3. При разрив в едно семейство и последващ развод травмите за всички страни са големи (включително и за другата жена). Най-потърпевши са децата - това ще ти го каже всеки психолог.
4. Има далеч по-сериозни приоритети от нашите емоции. Чувствата ни са преодолими - грешките ни - не. Т.е. чувствата към някой можеш да преживееш, надживееш, следживееш, но ако направиш драстични промени в живота си и този на твойто семейство - последствията ще са драстични.
5. Решението ти наистина ще вземеш сам - но не бързай. Днес едно силно желано събитие като това да си с другата жена, утре може да ти изглежда безумно и нелогично.
6. Опитай се да разрешиш проблемите си у дома - едното не пречи на другото - т.е. чувствата ти към другата жена не предполагат невъзможността да си достоен съпруг, мъж и баща и да се грижиш за своя дом.

Утре ще живееш с решенията, които си направил днес. Моят искрен съвет - вземи дойстойно решение. За всички, които са около теб и теб включително. Животът ни поднася много и различни преживявания. Обикновено ни се случва да попаднем в емоционално привличане особено и най-вече, когато у дома имаме проблеми, страдаме, самотни сме и т.н. Това е поправимо. Т.е. може да се подходи по друг начин, да търсим друго решение, хората се променят - понякога много бавно, но е възможно. Разводът обаче е непоправим.

Прочетох няколко пъти темата. Това, което не ми стана ясно е дали имаш чувства към съпругата си. Дали "уговорената сгледа" и последвалия брак и детенце наистина са осмислили живота ти или в крайна сметка не сте изградили отношения на основата на доверие, приятелство и любов? Ти самият, влюбчива натура ли си? Възможно ли е да си изпаднал в плен на някаква нереална представа за колежката, доколко добре я познаваш? Винаги ще срещаш много и различни интересни жени, всяка непозната ще е по-забавна и пленителна.В крайна сметка обаче винаги се оказва, че и жените и мъжете са едни и същи. Възможно е да решиш да пркратиш брака си, да се ожениш за жената, в която сега си влюбен и след време да осъзнаеш, че не си я опознал, може тя да се окаже по-неприемлива от съпругата ти, но тогава вероятно ще бъде късно за връщане. Възможно е и да намериш истинското си щастие с "колежката". Основното е да се вслушаш в сърцето си, не в емоцията и чувствата. Да си зададеш въпроса дали искаш да остарееш с тази жена. Дано да не ти звучи объркано, минах през тези въртопи, затова си позволих да ти пиша. Няма съвети, които да ти дадат решение, то си е в теб самия. Просто добре помисли 

                    Споко човече, тя (колежката) ще те отреже преди да е станало каквото и да е между вас. Гледай просто да не се окажеш изведнъж леко разведен в този момент или в следващия.

Искрено ти пожелавам бързо да се справиш със ситуацията, защото знам колко болезнена може да е. Ще се радвам един ден да прочета за твоя изход. И да е хубав. 
Дотогава - тук сме и можем да те подкрепяме с размисли и подтикващи към размисъл въпроси. В моята ситуация аз бях сама - ей това да не ти се случва, много ми беше тежко и травмиращо.

Извинявай,ама на колко си години?

Аз съм изпадала в подобна ситуация на твоята.Останах с мъжа си и изобщо не съжалявам.Когато показваш уважение към партнъора и се откъснеш от случайния дразнител нещата си идват на мястото.
П.С.Сега имам много по-интересен живот у дома със семейството ми.Поктай грижите за детето понякога съпрузите не успяват да си дадат един на друг нужното внимание,но това не винаги е липса на любов.
Винаги ще срещаш по-млади,по-хубави,по-интересни жени.Но не може да се жениш за всяка от тях,нали....
Погледни позитивните качества на жена си,спомни си всички хубави моменти,които сте имали заедно и ще ти е по-лесно да разбереш какво всъщност искаш от жената до теб?

Човек, "хубавият изход" се крие някъде в теб. Не можеш да се осланяш само на анонимни отговори във форумите. Става въпрос за животите на няколко човека. Трябва да потърсиш отговора дълбоко в себе си, да се замислиш наистина сериозно и да видиш какво ще подскаже сърцето ти. И аз се надявам изходът да е най-приемлив за всички, защото най-хубав не би могъл да е. Не и за всички. Общо правило няма, знаеш.
Успех и от мен

Имам доста личен опит в тази сфера, но не ми се иска да споделям точно тук. Според психолозите, 4-5 -та година от брака-връзката били една от критичните точки. Нещата вече са поели в някакво русло, преминали са първите еуфории и тогава е и най-големият риск от забежки встрани.
Моят мъж казва така "Всички мъже са ловци по природа, въпросът е кой до колко ще се поддаде на изкушението и с коя глава ще предпочете да мисли". Ти изглеждаш свестен на първо четене, защото, ако искаше-досега да си се впуснал в авантюрата , без изобщо да ни питаш даже. Мое лично мнение-стисни зъби и се опитай за известно време да ограничиш до минимум вижданията с тази колежка.
Освен това-и най-прекрасната Спяща Красавица в един момент се превръща в грозно патенце....след като поживееш с нея и маските почнат да падат.
А, и друго-аз съм на следния принцип-първо късам/развеждам се с някого, след това с чиста съвест се пускам в нова връзка. Но двете паралелно-ЖАМЕ.