MamaZ, не говоря за такъв тип поведение.
По-скоро имах предвид обяснението на агресията като лидерство.
По-скоро имах предвид обяснението на агресията като лидерство.
- Публикувана: 18 дек. 2007, 14:13 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 19:37 ч.
Лидер ли?
MamaZ, не говоря за такъв тип поведение.
По-скоро имах предвид обяснението на агресията като лидерство.
По-скоро имах предвид обяснението на агресията като лидерство.
Именно.
Добре, а ако на мен през цялото ми детство ми казват, че съм лидер, защото проявявам определен тип агресия, това е ли причина обществото да ме почувства като лидер един ден?
Защото според мен това, че аз се чувствам лидер, при наличието на общество с изявени истински лидери, не би ме направило лидер в очите на обществото. Искам да кажа, че "обучението" на агресивните деца в псевдо лидерство не означава, че един ден обществото ще ги приеме като такива.
п.п. Казах едно и също нещо по три начина
Защото според мен това, че аз се чувствам лидер, при наличието на общество с изявени истински лидери, не би ме направило лидер в очите на обществото. Искам да кажа, че "обучението" на агресивните деца в псевдо лидерство не означава, че един ден обществото ще ги приеме като такива.
п.п. Казах едно и също нещо по три начина
Василиса Умница да вземе да напише труд... Ама сериозно!
Не съм сред изброените типове, но има и други и там съм и аз някъде...
...
Иначе по темата, конкретно:
Обяснението на агресията, описано он Анда, е модно, но да се надяваме,че като всяка мода, и тя ще мине...Дотогава, важното е да сме отговорни родители-когато има за какво-да хвалим и поощряваме, когато има провинение-да порицаваме. В търсенето на "златната среда" е истината-така мисля...Аз, лично я търся! Дано я намирам,че горко ми-и на мен, и на децата ми...
п.п.: Айде, бе Василиса, седни и напиши труд, говоря сериозно
Не съм сред изброените типове, но има и други и там съм и аз някъде...
...
Иначе по темата, конкретно:
Обяснението на агресията, описано он Анда, е модно, но да се надяваме,че като всяка мода, и тя ще мине...Дотогава, важното е да сме отговорни родители-когато има за какво-да хвалим и поощряваме, когато има провинение-да порицаваме. В търсенето на "златната среда" е истината-така мисля...Аз, лично я търся! Дано я намирам,че горко ми-и на мен, и на децата ми...
п.п.: Айде, бе Василиса, седни и напиши труд, говоря сериозно
Мисля,че за такива деца е много полезно да практикуват някакъв колективен спорт,или пък танци в танцова група.Да се водят на кино(именно,а не вкъщи пред екрана) или театър -да гледат други модели на поведение.
В други теми съм чела-да се води детето на специалист.Нещо съм скептична към такава мярка.Тя е по-приложима към родителите.
В други теми съм чела-да се води детето на специалист.Нещо съм скептична към такава мярка.Тя е по-приложима към родителите.
И аз не мисля, че проблемът е в децата. Смятам, че в повечето случаи първопричината е безразличието към дребната агресийка, която всички деца проявяват първоначално - варденето на играчките, апетитът към чуждите и т.н. Абсолютно нормално явление, но нормалната реакция е да се санкционира, за да не прерасне в друго.
Всяко дете се ражда със своята уникалност и неповторимост и слава богу. Именно ролята на родителя е да направи уникалността му понятна и приемлива за околните. Родителя трябва да напътства и съветва, да поощрява, да забранява докато намери баланса.
Твърде добре разбирам постинга на Анда защото малкият ми син беше доста агресивен като малък - но мога да се похваля, че вече нещата стоят съвсем различно.
Любимец е на всички / не бих казала лидер /, но е люимец сега, когато започна да се държи с децата така както трябва. Далеч съм от мисълта, че е бил нечий любимец, когато пердашеше наред цяла сюрия деца на пясъчника
Затова съм убедена че родителя е този, който влияе върху поведението на детето си в много голяма степен и само от него зависи дали детето му ще стане ЧОВЕК, което е важното за мен. Дали ще стане лидер времето ще покаже.
п.с. и Василиса - сядай да пишеш, не съм сигурна че някой би могъл така детайлно да разграничи нещата и да ги опише не само подробно, но и с хирургическа точност.
Твърде добре разбирам постинга на Анда защото малкият ми син беше доста агресивен като малък - но мога да се похваля, че вече нещата стоят съвсем различно.
Любимец е на всички / не бих казала лидер /, но е люимец сега, когато започна да се държи с децата така както трябва. Далеч съм от мисълта, че е бил нечий любимец, когато пердашеше наред цяла сюрия деца на пясъчника
Затова съм убедена че родителя е този, който влияе върху поведението на детето си в много голяма степен и само от него зависи дали детето му ще стане ЧОВЕК, което е важното за мен. Дали ще стане лидер времето ще покаже.
п.с. и Василиса - сядай да пишеш, не съм сигурна че някой би могъл така детайлно да разграничи нещата и да ги опише не само подробно, но и с хирургическа точност.
eleksir,може и да не визираш моята дума "такива" , но за себе си тези деца ги наричам-по-енергични,по-експанзивни. ( Покрай всичко друго.) Има по-плахи,или по-спокойни,или по-дружелюбни деца. Много зависи от характера. Не познавам малки силно разумни и отговорни деца.Това се учи и възпитава постепенно.
Естествено,работа на родителите(после и на учителите) е да работят с буйните деца.
Но ако родителят не вижда проблем детето му да раздава правосъдие-какво правим? Гоним го в друго училище?
Естествено,работа на родителите(после и на учителите) е да работят с буйните деца.
Но ако родителят не вижда проблем детето му да раздава правосъдие-какво правим? Гоним го в друго училище?
Не бих, а и не мога да очаквам от родители с постоянно и неизменно просташко държание, да отгледат дете, което да е със създадени ясни граници в съзнанието си кое може и кое не.
Съответно дете, растящо в среда на агресия, я приема за нормална. И обратното.
Дълго време още ни трябва, за да се научим, според мен.
Твоята дума визирах. Сега вече разбрах какво имаш предвид.
Съответно дете, растящо в среда на агресия, я приема за нормална. И обратното.
Дълго време още ни трябва, за да се научим, според мен.
Твоята дума визирах. Сега вече разбрах какво имаш предвид.
blanc, д подобна тема някой го беше формулирал доста добре: в белите страни децата с проблемно поведение, за което родителите нехаят, се изключват, за да принудят РОДИТЕЛИТЕ да вземат мерки.
Има и държави,дето се дават и оценки за поведение,старание,дисциплина,които накрая се включват в общия бал. Но у нас решихме,че свободата е преди всичко,разбирана по странен начин,обаче.
Отдавна в България не изключват от д.градина или училище.