Има причина, но не знам каква е и как да я откриеш 
- Публикувана: 20 дек. 2007, 13:09 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2007, 18:48 ч.
Идва ми да закрещя
Вече стават почти 2 години.
Лелелеел 2 години
това е ужасно много време бре миличка
както ти казах по-горе приеми го като една картина във вас
и да видим резултата.
А пък ако се опита нещо да те пита независи му какво ме казваш "извинявай, но не те разбрах на мен ли говориш"
хахахаха и да видим дали ще му стане приятно. А ако и това няма резултат в крайна сметка не си заслужава да се измъчваш. Сядаш и му казваш всичко каквото мислиш.
Неможе да продължава така
евин ден живот и здраве детенце ще порасне,а ти ? Ти какво ? ще го търпиш ли ?
но това е др.тема на пазгонор
извинявам се за грешката ,но много се ядосах на този твой мъж 
Да кажем, че съм минал по този път (макар, че аз бачках в нета ) и ми е отнело 4 години за да може жената да се гордее с мен.
И ние сме се карали, но тогава аз не съм я разбирал ...
Ще ти се наложи да се бориш за да го откачиш поне за малко от компютъра и пак няма гаранция за успех.
И ние сме се карали, но тогава аз не съм я разбирал ...
Ще ти се наложи да се бориш за да го откачиш поне за малко от компютъра и пак няма гаранция за успех.
Успех, мила, каквото и да предприемеш. Ти познаваш човека до теб, знаеш как можеш да му повлияеш. Моят съвет е ти да си настоятелна. Търси контакт с него, търси диалози. Говори му, извеждай го на кино, на пицария, на ресторант. Или на места, които харесват и на двамата. Бъди инициатор. Не се отказвай при негативно отношение или отказ. Ставай по - настоятелна.
Не бъди вкисната. Не мрънкай.
Знам колко под достойнството ти звучи, но пробвай. Така ще знаеш, че си опитала.
В същото време и ти общувай с приятели. Носи настроение, усмихвай се, макар че душата ти на моменти сигурно страшно страда.
Пак ти желая успех!
Не бъди вкисната. Не мрънкай.
Знам колко под достойнството ти звучи, но пробвай. Така ще знаеш, че си опитала.
В същото време и ти общувай с приятели. Носи настроение, усмихвай се, макар че душата ти на моменти сигурно страшно страда.
Пак ти желая успех!
Ох, съчувствам ти...
Не знам какво да кажа - и ние минахме през подобен период, макар и в много по-лека форма. Аз избрах тактика ИГНОР, говорехме си само за дом.неща и детето. Но видях, че нещата не отиват на добре, преглътнах си гордостта и започнах да затоплям отношенията - гушкане, подаръци, глезене.
Не ми е приятно да го призная, защото винаги съм смятала, че в една връзка партньорите трябва да са равностойни, но истината е, че жените са тези, които трябва да подклаждат любовта и да носят по-голяма отговорност за щастието и любовта в семейството.
Моят съвет е да пробваш различни техники /вкл. да се контиш пове4е от обичайното след като си споменала за новия готин колега в офиса, да излизаш с приятелки, да спреш да се трепеш в домалкинството/ все някоя ще даде резултат.
Не знам какво да кажа - и ние минахме през подобен период, макар и в много по-лека форма. Аз избрах тактика ИГНОР, говорехме си само за дом.неща и детето. Но видях, че нещата не отиват на добре, преглътнах си гордостта и започнах да затоплям отношенията - гушкане, подаръци, глезене.
Не ми е приятно да го призная, защото винаги съм смятала, че в една връзка партньорите трябва да са равностойни, но истината е, че жените са тези, които трябва да подклаждат любовта и да носят по-голяма отговорност за щастието и любовта в семейството.
Моят съвет е да пробваш различни техники /вкл. да се контиш пове4е от обичайното след като си споменала за новия готин колега в офиса, да излизаш с приятелки, да спреш да се трепеш в домалкинството/ все някоя ще даде резултат.
Да кажем, че съм минал по този път (макар, че аз бачках в нета ) и ми е отнело 4 години за да може жената да се гордее с мен.
И ние сме се карали, но тогава аз не съм я разбирал ...
Ще ти се наложи да се бориш за да го откачиш поне за малко от компютъра и пак няма гаранция за успех.
И ние сме се карали, но тогава аз не съм я разбирал ...
Ще ти се наложи да се бориш за да го откачиш поне за малко от компютъра и пак няма гаранция за успех.
ама човекът не работи, чати си с приятели. според мен не те обича вече. разведи се, защо трябва да се тормозиш
По принцип не съм аз човека, който трябва да дава съвети, на всеки може да се случи. Аз мисля, че каквото и да правиш не трябва да зарязваш с лека ръка всичко, защото една добра връзка се гради много трудно. Не казвам да търпиш, но не предприемай крайности, ако не си се убедила, че всичко вече няма смисъл. Длъжна си да опиташ, за да не кажеш един ден защо не го направих?
Поговори с него, настоявай и успех!
Поговори с него, настоявай и успех!
Да кажем, че съм минал по този път (макар, че аз бачках в нета ) и ми е отнело 4 години за да може жената да се гордее с мен.
И ние сме се карали, но тогава аз не съм я разбирал ...
Ще ти се наложи да се бориш за да го откачиш поне за малко от компютъра и пак няма гаранция за успех.
И ние сме се карали, но тогава аз не съм я разбирал ...
Ще ти се наложи да се бориш за да го откачиш поне за малко от компютъра и пак няма гаранция за успех.
ама човекът не работи, чати си с приятели. според мен не те обича вече. разведи се, защо трябва да се тормозиш
По-спокойно. Случва се така в брака. Случва се на мъжете да станат отнесени, темерути и т.н. точно толкова, колкото и на нас, жените, да сме мърморещи, че дори и истерички.
Хваща се мъжа и се говори с него. Като на събрание на акционери и съдружници - как стоят нещата, какво ще стане ако продължават така и прочее. Ако има нещо ,той ще си каже като се поставят нещата ребром. И в двата случая поне ще започне някакъв процес - пък дали на оздравяване или на влошаване, никой не знае.
Вярвам, че ако и двамата искат да си запазят семейството и още се обичат, ще си проличи. Никой не е луд да съсипва нещо, което е градил с години.
Хваща се мъжа и се говори с него. Като на събрание на акционери и съдружници - как стоят нещата, какво ще стане ако продължават така и прочее. Ако има нещо ,той ще си каже като се поставят нещата ребром. И в двата случая поне ще започне някакъв процес - пък дали на оздравяване или на влошаване, никой не знае.
Вярвам, че ако и двамата искат да си запазят семейството и още се обичат, ще си проличи. Никой не е луд да съсипва нещо, което е градил с години.