Имам пълната свобода да правя каквото искам, да се срещам с приятели, да се запивам до късно да речем, да ходя по дискотеки сама. Е да, но не го правя. Просто не изпитвам такава нужда.
По същият начин и партньорът ми знае, че няма никакъв проблем ако иска, да прави подобни неща.
Но повечето ни приятели са общи и съответно ходим заедно на гости и т.н.
За изневяра едва ли се иска разрешение. Това си е жива наглост според мен. ))
По същият начин и партньорът ми знае, че няма никакъв проблем ако иска, да прави подобни неща.
Но повечето ни приятели са общи и съответно ходим заедно на гости и т.н.
За изневяра едва ли се иска разрешение. Това си е жива наглост според мен. ))
Само ще добавя, че имаме и приятели, които не са ни общи, с които понякога излизаме на кафе поотделно, но това е всичко.
Ако някой от двойката чувства, че се задушава от пирсъствието на другия и мисли, че ще му стане по-добре, като иде на дискотека, например, това значи, че май нещо не му достига в семейството, знам ли...
От друга страна, смятам, че да се забрани на въпросния човек да излиза насила, е още по-зле.
като поотрасне детето предполагам. 
никога не съм се замисляла да позволявам, разрешавам или да се съгласявам, нито пък да искам или чакам такива. Всеки от нас е голям, разумен човек с неговият живот, преди и по време на съвместният ни такъв. Всеки има нужда и от лична сфера, и ако в началото на една връзка, биденето винаги заедно, не задувашава, то с годините започва. Но обикновенно е трудно някой неща едва тогава да се променят. Така че не забравяйте, че сте самостоятелни личности и БЕЗ половинките си, да можете да живеете и да се забавлявате и без тях. Такава нагласа може в определени ситуации да се окаже пагубна. 
нали ми е приятел какво лошо има в това?