Моите съболезнования.
Трябва да намериш сили да продължиш напред....
Трябва да намериш сили да продължиш напред....
- Публикувана: 24 дек. 2007, 22:53 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2007, 23:47 ч.
И аз съм вече при вас
Моите съболезнования!
Загубата на близък се преживява трудно, особено когато е окончателна. Ако беше изоставена щеше да имаш някаква надежда или причина да забравиш. Но когато си отиде човек, който ти е близък оставя голяма празнина и трябва време да се затвори и запълни. Трябва да си силна заради детето, но едва ли те успокояват или помагат тези думи. Все пак помисли какво би било да остане детето ти и без двама родители и не прави глупости. Спомняй си хубавите моменти които си имала с приятеля ти, но не със съжаление, а с благодарност.
Загубата на близък се преживява трудно, особено когато е окончателна. Ако беше изоставена щеше да имаш някаква надежда или причина да забравиш. Но когато си отиде човек, който ти е близък оставя голяма празнина и трябва време да се затвори и запълни. Трябва да си силна заради детето, но едва ли те успокояват или помагат тези думи. Все пак помисли какво би било да остане детето ти и без двама родители и не прави глупости. Спомняй си хубавите моменти които си имала с приятеля ти, но не със съжаление, а с благодарност.
Просто си длъжна да се справиш!!! Повтаряй си, че така е било писано, че той е някъде на по-добро място, че сега постоянно ще е до теб и до детето... Просто повярвай, че той ще ви помага. Не се отпускай, защото сега ти си и майка, и баща. Нямаш право да се отпускаш. Знам, че е много трудно, знам, че искаш ти да си на негово място... Сега ще се сблъскаш с много проблеми и неразбиране, защото колкото и да съчустват хората, ако не си го преживял, е трудно да го разбереш. За мен човека до теб е единствения, когото ти си избрал, всички други - майка баща, брат, сестра - са ти даденост. Може би затова боли толкова много. Но пък детето каква вина има? Заради него си длъжна...
И това, че времето лекувало - няма такова нещо... Просто се научаваш да живееш с болката....
Знаеш ли, чувала съм, че само много, много свестните хора си отиват на християнски празници...
И това, че времето лекувало - няма такова нещо... Просто се научаваш да живееш с болката....
Знаеш ли, чувала съм, че само много, много свестните хора си отиват на християнски празници...
Благодаря ви много за подкрепата и милите думи към мен.Благодаря ви за съветите.Благодаря ви, че ви има 
Наистина е ужасно трудно без любимият човек.Ужасяващо е.Чудя се коя съм аз и накъде отивам....Преди имахме амбициите,целите,плановете....Сега остана само детенце, да ме амбицира да довърша започнатото...
А боли, ужасна е тази болка Не съм подозирала, че има толкова силна болка...сестричката ми почина, когато бях на 8, баща си загубих преди 3 години, но ... колкото и грозно да звучи, сега болката, която съм изпитвала тогава и през годините, не може да се сравни с това, което изпитвам сега.
Боже как болиТолкова е ужасно Днес си го облякох.И си го прегърнах.Стопли се, лицето му се стопли от моето.Боже, не изглеждаше мъртъв Няма друг такъв ад в живота.И двамата се молехме - аз исках да умра преди него, защото не виждах как ще продължа без него, а той искаше да умре преди мен.Бог изпълни неговото желание.Вероятно има причина да получа това страдание.Обаче не знам до кога и колко мога да понеса 
Наистина е ужасно трудно без любимият човек.Ужасяващо е.Чудя се коя съм аз и накъде отивам....Преди имахме амбициите,целите,плановете....Сега остана само детенце, да ме амбицира да довърша започнатото...
А боли, ужасна е тази болка Не съм подозирала, че има толкова силна болка...сестричката ми почина, когато бях на 8, баща си загубих преди 3 години, но ... колкото и грозно да звучи, сега болката, която съм изпитвала тогава и през годините, не може да се сравни с това, което изпитвам сега.Боже как боли
Толкова е ужасно Днес си го облякох.И си го прегърнах.Стопли се, лицето му се стопли от моето.Боже, не изглеждаше мъртъв Няма друг такъв ад в живота.И двамата се молехме - аз исках да умра преди него, защото не виждах как ще продължа без него, а той искаше да умре преди мен.Бог изпълни неговото желание.Вероятно има причина да получа това страдание.Обаче не знам до кога и колко мога да понеса 
Не си мисли глупости - ти нямаш вина. Вярно, че ти страдаш, но никой не те наказва по този начин... Не знам, явно е драснато някъде.... Ако наистина имаме мисия на този свят, може би той вече си е изпълнил неговата...
Само си помисли, как ще живее детето ти, ако и теб те няма... и ще видиш колко много можеш да понесеш. Сега ще живееш заради детето, на него също ще му е трудно без баща....
Един ден може би ще се съберем всички... някъде там... не вярвам това някъде, където и да е, да е по-лошо от тук... Може би наистина отиват на по-хубаво място...
Само си помисли, как ще живее детето ти, ако и теб те няма... и ще видиш колко много можеш да понесеш. Сега ще живееш заради детето, на него също ще му е трудно без баща....
Един ден може би ще се съберем всички... някъде там... не вярвам това някъде, където и да е, да е по-лошо от тук... Може би наистина отиват на по-хубаво място...