На колко години родихте детето/децата си?

  • 11 416
  • 160
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 118
Първото си дете родих на 23г.,  и когато тя беше на около годинка записах да следвам задочно. Съумявах да се справям  и с бебето и с изпитите. Точно след десет години реших, че е дошло време да стана отново майка, защото така ми подсказваше сърцето.
Слушай твоето и няма да сгрешиш! Laughing

# 76
Родих на 28 прекрасно момиченце но ми е много трудно, защото никой не ми помага в отглеждането й
Но пък е прекрасно

# 77
  • Мнения: 5 622
Много посредствени изказвания прочетох от някои потребителки тук. Тъпо е да се поставя възрастта на майката като много важна, над много други и далеч по-важни фактори в отглеждането на едно дете и в ппричините му да се гордее с родителите си  Wink

Родих на 27 първото си дете и не бързам никак с второто  Peace

# 78
  • Мнения: 1 065
Синът ни се  роди когато бях на 20 и нямаше по-горд и щастлив човек от мен,а дъщерята след 5 г.,когато бях на 25.

# 79
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен ми звучи тъпо това с гордеенето с родителите. Това е за успокоение на родителите. Децата не се гордеят с родителите си, те ги обичат. Пък, ако ще да са най-изпадналите хора на земята. Преди няколко дни имаше репортаж от затвора, където затворниците се срещат и празнуват няколко часа с жените и децата си. Видях деца, които се радваха да са с бащите си. Да не би да са изпитвали гордост?
 Ако чакаме децата да се гордеят с нас, вместо да ни обичат, спукана ни е работата.

# 80
  • Мнения: 22 867
Аз пък бях една много послушна щерка.  Embarassed  Майка ми само повтаряше:"първо да завършиш и после семейство". И така и стана / не, че много съм се вслушвала в съветите, просто така се получи!/ - на 24 родих първия си син, точно на рождения си ден, а на другата година на 25 г.- втория, няколко дена след рождения си ден. И досега бъзикат мъжа ми, че е искал всяка година да минава с един и същ подарък, ама не е оцелил деня............ Grinning
Не мисля, че възрастта е от най-голямо значение, важното е човек да е готов за тая стъпка. Като се сетя само какъв натиск беше да махна второто дете, защото не можело така едно след друго, пък как съм щяла да ги гледам, пък не знам какво си................И то от най-близките ми хора, без мъжа ми. На мен и през ум не ми минаваше да си убивам детето, исках, родих си го, отгледах ги и, слава богу, нищо не ми стана. Дори този период с отглеждането на децата е един от най-хубавите в живота ми заедно със студенските години. Grinning

RadostinaHZ, съгласна съм с всяка една твоя дума за гордеенето и обичта към родителите. Peace

# 81
  • Мнения: 3 334
на 25 родих и бях студентка тогава.Успях да съчетая успешно и двете неща.

# 82
  • Мнения: 53
Не мисля че има място за критика при дискутирането на тази тема. Решението да имаш дете е много отговорно и всяка жена индивидуално преценя кога и как ще е най-добре за нея. Не винаги това което е добре за една, непременно е добре за друга. Така че по-добре е просто да изчитаме мнението на посетителките във форума и да се опитаме да го уважаваме, а не винаги да обръщаме нещата спрямо нашите собствени виждания.

# 83
  • Мнения: 9 490
Точно на 30г и 10 дена Mr. Green

# 84
  • Мнения: 4 300
Без да съм психолог мисля, че всички деца минават през различни фази на "харесване" и дори на обожание. В детската градина един се гордее с майка си, щото носи къси поли, друг с баща си, щото има пушка, трети с батко си, трениращ карате. Като стане на 14 и не го пуснеш на дискотека може и да те намрази въпреки хубавата външност или другите доскорошни аргументи  Confused
Така че детската гордост в някакъв момент   е рядко безсмислен мотив за бебесъздаване.

# 85
  • Мнения: 1 312
   На почти 29 години и въобще не бях готова, въпреки че бяхме женени от година и половина.
Мен пък адски ме дразни тази българска нагласа-жениш се и веднага се очаква да забременееш.
Ако до 1-2 години няма бебе и почват чуденки и въпроси.
С мъжа ми сме заедно от 1994-вече 14 години ще станат.
Живеем заедно 12 години-преди това всеки по къщите си...
11 от тези 12 години семейство,т.е.една година преди сватбата се отделихме.
Детето ни е на почти 3 години,т.е.съм го родила след 11 години съвместен живот.
За 99% от познатите ми съм нещо не наред.
А ние просто не бяхме готови,бяхме млади/не,че сега не сме/,ходеше ни се,искахме да се забавляваме,финансово не бяхме стабилни,но определено не мога да кажа,че това беше от сериозните аргументи...
Ами чувствам се добре-спокойна,уверена,хладнокръвна.
Детето е планирано и въпреки,че не е дълго чакано е много желано.
Всеки узрява по различно време за подобно решение.
За себе си мога да кажа,че ако бях забременяла по време на следването може би нямаше да завърша.
Просто учех с нежелание накрая,насила и напук.
Детето щеше да ми бъде причина да се отърва от студентството..

# 86
  • Мнения: 164
нито за миг не съжалявам че съм родила на33 но не знам ако се реша за второ дали наистина няма да е късно все пак трябва да има някаква поносима разлика. не знам поне аз така мисля.

# 87
  • Мнения: 63
то4но месец след като навърших 24 Simple Smile

# 88
  • Мнения: 6 930
Не съм раждала все още. Мисля си, че това за ученето и бебето е индивидуално. В моя университет например ученето е по желание. С очите си видях как хора, които не са стъпвали нито веднъж на лекция и на упражнения са ходили само за контролните, на изпита на теорията вадят максималния брой точки. Така че при нас всичко е възможно, защо и аз да не мога да се справя.
А иначе честно казано за стоматология и медицина въобще, мисля, че ще ти е доста по-трудно. И от това, което чета си мисля, че ще е най-добре да прекъснеш.

# 89
  • софия
  • Мнения: 257
Според мен медицината трудно се съчетава с бебе ,особено ако нямаш баба или детегледачка. Аз родих като завърших- първото на 26 год.,а второто на 33 год.

Общи условия

Активация на акаунт