Помните ли стихчета от вашето детство?

имахме и песничка  по този стих. И понеже Аз съм Танечката... и като име  и като визия... оххх!Това е едно от най- тъжните ми спомени:-)живеех в санаториум,/ по ред причини/  .. и когато дойде ред на тази песничка, станах звезда.  Дечица без родители ми оставяха пред вратата" съкровищата" си. Най - скъпото си. / например носната кърпичка , която милрише на "мама" МАМА!, която обаче не се е вяствала от 1 година..,  . Ужасии.  но , тогава съм ги възприемала нормално:-)и май нормална отрастнах, / освен сънищата , де/
Благодаря ти за песничката. ще я адаптираме  и ще си я включим в репертоара. / ако татито е съгласен изобщо да се адаптира,  аз съм с О.М./



 а така , като чета, БЛАГОДАРЯ ВИ!!!  толкова забравени и незнайни нещица.. богатство за мъничетата  ни:-))

като сме тръгнали в тоя дух, ето едно и от мен

`хипопо-тук, хипопо-там,
хипопо-рибка аз си ям.
хипопо-там, хипопо-тук,
хипопо-пърженка със лук`

Това е на Агния Барто. Дъщеря ми много го обичаше.

Мама Меца най обича
мъничкото си мече,
че на нея то прилича,
че е нейното синче.
Легне ли си за минута
тя под гъстите липи,
Мечо вмиг на мама в скута
гушне се, за да поспи.
Падне Мечо - тича Меца,
гали го, теши го тя:
"Ох, на мама хубавеца!
На гората гордостта!"

Ала хич не е послушен
Мечо, не признава ред.
Ето го, в килера сгушен
с мръсна лапа лапа мед.
Казва майка му: "О, Боже!
Мили Мечо, тъй не може!"
А пък той не слуша, лапа,
до петите се покапа.
Мама мечето облиза
и му сложи нова риза.

Вчера пък - беда голяма!
Мечо никъде го няма!
Кален вечерта се връща
той в уплашената къща,
съобщава с вик на мама:
"Аз пък се търкалях в яма!"
Мечо никого не тачи.
През нощта не спи, а плаче.
Няма никакви обноски:
бяха онзи ден на гости -
той в носа си бърка с лапа,
домакинята ухапа,
а мечетата й - ой! -
от дървото бутна той.

Мама Меца най-накрая
от мечето си се смая.
Чуди се какво да стори...
Я с Мецан да поговори!
И започва тя: "Мецане,
Мечо лош и неразбран е:
по тревата се търкаля,
птичите гнезда разваля,
гони зайчета, сърнички,
иска да се бие с всички!"
В отговор Мецан изпъшка:
"Тук не трябва сила мъжка!
Майката е тази, дето
прави мечка от мечето.
Друга работа тя няма.
Точно затова е мама."
Но след ден дотам се стигна,
че мечето лапа вдигна
на баща си, на Мецан!
Ревна той като заклан,
грабна снопче здрави вейки
и ръмжейки, и ревейки,
тупа-лупа, тупа-лупа -
своето мече натупа.
А Мецана плаче, стене:
"По-добре натупай мене!
Кой сега си позволява
с бой деца да възпитава!?"

Спорят Меца и Мецан,
до небето вдигат врява,
а пък онзи малчуган
все по-невъзпитан става...

Някой ще го отрече.
Чудя се и аз самата,
но... като това мече
имало и сред децата.

Помня едно сладко стихче  :

Капна росна капчица
в жълъдова шапчица.
Мравчето я зърнало
и към нея свърнало.

В капката нагазило
и само си казало:
"Свалям си премяната,
ето ми я ваната!"

Актуално напоследък:

Нека вали,
нека гърми,
да се навъдят лами,
а ний с наште ками
ще лапаме сърми!

само "онче-бонче..."