До майките на деца с малка разлика във възрастта - въпрос?

При мен нямаше никакъв проблем през втората бременост,даже не я усетих покрай малкия.Разликата между първото и второто ми дете е 1г4м.Не се притеснявай,а докато напредне твоята бременост детето ти ще се промени и ще се налага по-рядко да го вдигаш и носиш.Лека бременост!

Аз ще съм живот и здраве мама на деца с разлика от 1г.8м.! Когато разбрах, че съм бременна дъщеря ми беше на 1г., сега е на 1г.4м.1/2 а аз съм почти в 6м. Как се справям ли? Ами забравям, че съм бременна!  Непрекъснато се налага да я вдигам /живеем на 4 ет. без асансиор и я нося постоянно по стълбите нагоре-надолу   /! Но бремеността ми протича почти незабелязано и много бързо покрай нея! Не усещам кога минава времето! Аз също съм сама с нея по цял ден а и таткото ни в повечето случаи работи и събота, че понякога и неделя!
Но съм оптимистка, че всичко ще мине добре и ще се справя!
Не се притеснявай за всяко нещо има решение и няма мама, която да не се е справила в подобна ситуация, а след това дечковците ще са си близки с малка разлика и да се надяваме няма да създават много проблеми!

И аз съм от тази партия-дъщеря ми сега е на 2г2м,а мъника на 25 дни. По време на бременността си я вдигах, пренасях, ходехме по разходки - изобщо си вършех нещата както преди-няма кой да ми помага по 24 часа... Сега е трудничко, но майка ми ми помага, та се справяме някак си. Най-неприятното за мен е, че сега се налага повече да се съобразявам с режима на бебето, докато се нагласим на една и съща вълна, и не мога да ходя на разходки с Кейти, както и да съм по цял ден с нея. Много ми е мъчно за това-изпускам важни моменти, един от които е,че вече се е научила да си кара "куливото"=колелото Но се надявам периода на нагласата бързо да отмине и да мога да продължа да й обръщам внимание, колкото ми се иска (още повече,че в първите месеци бебетата само спят и ядат).

Аз също забременях, когато дъщеря ми беше на 1.4. Бременноста ми не беше лека, но както и другите са ти казали, почти не се забелязва. Хормоналния ентусиазъм е в пъти по-малко, а и просто не ти остава време да се вгледаш в себе си. Това в известна степен е по-добре.

После двете се гледат все някакси. Аз не съм имала помощници нито с първото бебе, нито с второто. Оправяла съм се сам-сама. За 1 минута дори никой не се е спрял да ме попита имам ли нужда от помощ. Човек като се организира и вкара нещата в коловоз се справя. Наистина е трудно да им синхронизираш режимите и да подредиш деня си, но с времето и това става. И не е вярно, че бебето ти изяжда времето за по-голямото дете. Аз си гледах бебето и имах време и за песнички с каката, и за книжки, и за броене, и за стихчета, и за пясъка.

Сега са на 6 и на 4. Двамата са като близнаци. Аз винаги съм искала породени деца и никога не съм имала съмнения или съжаления заради това си решение, но и никога не съм предполагала, че е толкова хубаво.

И аз имам същите притеснения.Синът ми е на 2г.и 1м. ,отскоро ми е ужасно трудно да го прибера без да го вдигам и постоянно се притеснявам да не навредя на бебето.

Здравей,
Както са ти писали и другите, справях се някак   . Съветвам те доколкото е възможно да си улесниш живота. Какво направих аз - преместих големия да спи на легло без решетки, сложих го да яде на нормален стол, започнах усилено да го уча да се справя и сам - обличане, хранене и т.н. Не съм искала да порасне по-бързо, но поставих началото за да ми е по-лесно после, доколкото е възможно разбира се.
Избрах да не го пускам на ясла - от една страна за да не се чувства изолиран, а и да свикне по-бързо с бебето. От друга страна се страхувах от постоянните болести, които децата носят в къщи от яслите. До скоро ги гледах сама - е в къщи си е лудница, но пък е весело.
Ще се справиш   , лека бременност!

Благодаря ви за отговорите и за куража.
Знам, че ще се справим някак си, но знам че и споделеният опит е много ценно нещо. За съжаление или може би за радост, при нас раждането на бебето ще бъде предшествано от друго щастливо събитие - нанасяне в първото ни собствено жилище и отделянето на малкия в самостоятелна стая. Нямахме намерения да пришпорваме много събитията, обаче сега ще трябва за да може малкият да свикне да спи отделно на голямо легло. Може би като начало големият ми син ще нощува при малкия (макар, че ще си има негова собствена стая), за да можем да намалим стреса донякъде. Ох, добре че вече идва ваканцията, та няколко месеца поне няма да хабя нерви с ученето на баткото. А пък се надявам и той малко да помогне като повече си играе с него, поне докато е във ваканция.

Забравих да напиша, че на ясла в никакъв случай няма да го пусна. Просто не искам. По скоро, ще намеря някоя жена да помага почасово като го извежда навън, докато вляза в крак със всичко.

Решението за яслата намирам за много добро!

Не се притеснявай.Аз сега съм края на 6м.и имам дъщеричка на 1г.5м.Живот и здраве разликата между двете деца ще е 1г.и8м.
Нямам кой да ми помага и си гледам сама детенце,а вечер и таткото се включва.Вдигам си я без проблеми, а и тя е малко бесна и все ми се разхожда по корема,но на бебчо май му е приятно.Като усети какта и започва да рита,а тя го гали и ми целува корема.После като се роди пак ще си ги гледам сама.Не е лесно,но не е и невъзможно.Така,че не се шашкай Успех!

Както са ти казали и другите мами-просто бремеността минава неусетно. щпри нен втората бременност беше по-тежка, но се справях някак си. До последно си го вдигах и носех без проблеми. Като се роди бебето майка ми и свеки дойдоха за  по малко и после си останахме сами да се гледаме.  преди да родя бях пуснала баткото на ясла, но го спрях че много боледуваше. Нашия тати е на работа до късно,много често събота и неделя, а понякога и не се прибира нощем. Та аз се справям и с двете. А баткото след като се роди бебето взе да се гези да не исвка да яде са, още е с памперс... От 1.04. го пуснах на градина и сега ми е малко по-спокойно.
Не се притеснявай, не е чак толкова трудно да се гледат!!
Както каза детската лекарка:"Не си единствената дето гледа деца!

Въобще не се притеснявай и не се съмнявай в способностите си. Много добър вариант е толкова малка разлика между второто и третото детенце. Моите ще бъдат с разлика по-малка от две години, а между първото и третото - четири години.
Сега съм в 6 месец и си ги гледам сама и двамата - вдигам ги, нося ги, борим се за смяна на памперса и т.н. Нямам и намерение да ги давам на градина. Вече две зими се справям съвсем сама, че даже миналата зима мъжа ми и в казарма беше.Не ми беше леко, но вече съм забравила трудното и тежкото, само хубави спомени имам.
Много е весело вкъщи и си струва всички усилия и нерви, повярвай  ми!

Не съм чела другите мнения, но ще ти кажа, че сина ми беше точно на годинка и четри месеца, когато забременях отново.
Беше голямо диване / не че сега не е/Риташе като магаре, буйстваше и всички екстри в този дух.
Нищо ми нямаше на бременността. И си го вдигах и си го носех...Даже по разходките той много често решаваше, че не иска повече да върви, та съм се принуждавала да го нося. В 8 и в 9 месец го слагах да седне отгоре на корема ми и така сме изминавали големи разстояния. И имай предвид, че в началото прокървих и лежах за задържане.
Така, че хич не се притеснявай в това отношение. Страшното идва после

Gal4e, и аз да ти дам кураж:) Нашите диваци са с разлика 1г и 8м, хубавото е че чакате бебко декември, защото зимните месеци излизанията са по малко, а например ние понякога оставяме Йони на тати за да излезем само двамата с големия човек и да напазарим набързичко, инъче пазарим заедно. Много ми беше тежко че не мога да имам по 24часа за двете си деца, но комбинирахме минутките. Сега да ти кажа за площадките и тръшкането, имахме разбира се такива периоди , тръшкането беше малко преди да се появи Йони и след това, тръшва се човека без предупреждение и започва да вика, аз казвам-ставай, повтарям и потретвам, после идва шамара по дупето, Роско става и идва да ме гушне и тогава започвам- Миличък, мама много те обича, но не ми е приятно да се тръшкаш, ако искаш нещо ела и ми кажи, веднага ще ти дам каквото поискаш, покажи ми с пръсче, мама  много обича Роско, само кажи какво искаш пиленце, съответно дивачето се научи че не си заслижава, започна да ме води я до шкафа със сладкото, я до хладилника за мляко, вади си каквото си хареса и давам.  После опразних шкафа със сладкото, но това е друг въпрос.
А за разходките навън, като искам да тръгваме или да хване вярната посока, вадех бонбонките, после минахме на чаша със сок, после с вода. Всичко става постепенно, а и много хубаво са казали майчетата до сега, детенцето през тези месеци порасва, научава се да изчаква, става по самостоятелно, по разбиращо. Ех че съм, поздрваления за малкото човече което чакате, спокойна бременност и леко раждане
Много е хубаво така с  малка разлика

на мен ми е тежко, но тежкото дойде като се роди малкият..гинеколожката ми каза, че носенето и вдигането на тежко не са страшни..ние се носехме..разликата на моите е 1г.6 м

Дъщеря ми е на 2 годинки, а след около 2 месеца чакаме второ дете. Полезните неща, които можеш да направиш докато чакате бебето, е да се опиташ да научиш малкото само да се храни с пръстчета, да заспива само, ако може да ходи на гърне, а не в памперси, и подобни, за да ти е по-леко на теб, като дойде бебето, пък и защото се смята, че идването на ново бебе е достатъчно голямя промяна за малкото, така че тогава не е желателно да го насилваш да се учи на тези неща. И ние в момента сами се справяме, тати е зает денонощно покрай ремонта на къщата, която скоро купихме, надявайки де е готова за нанасяне преди да дойде бебето (но това е друга история за сметки без кръчмаря обще взето), малката иска да е самостоятелна, и сама ми помага с това да не я вдигаме, сама се качва и слиза от креватчето, сам слиза по стълбите, и така остава само вдигането около къпането всяка вечер, и след някое друго разреване (нейно, не мое) за успокоение.
Иначе, ако е възможно, се опитай да подготвиш малкото за пристигането на бебето, но не очаквай много, ще има ревност и всякакви опити за привличане на вниманието, така че май подготовката в това отношение трябва да е твоя. Желая поносима бременност, и леко раждане.