Изритваш този "мъж", защото не бих го нарекла така и си взимаш пак живота, щастието и спокойствието в ръце.
Не бих зарязала работа, приятели и собствена фирма заради мъж, на когото му скимнало, че иска "истинско семейство".
Вземи се малко в ръце, обади се на стари приятели и познати, излезте на по кафе, с две думи възобнови си контактите. След това ще дойде и работата.
Не бих зарязала работа, приятели и собствена фирма заради мъж, на когото му скимнало, че иска "истинско семейство".
Вземи се малко в ръце, обади се на стари приятели и познати, излезте на по кафе, с две думи възобнови си контактите. След това ще дойде и работата.
).Това ще е най-хубавия подарък и за двете ти дъщери.
И този в който сами сме се набутали от единия отвор и трябва първо да изкопаем изхода от другата му страна. Мисля, че се чувстваш в безизходна ситуация и такова усещане е тежко, често околните не могат да го разберат. Но на света няма нищо без изход. Опитай се все пак да се концентрираш в положителните неща в живота ти, децата ти, това че сте здрави, имате покрив над главата и т.н. ти си знаеш. Свържи се наистина с хора, които за теб, било и даже в миналото, са били от значение и стойност. Сподели с хората които смяташ, че ще те разберат и ще се опитат да ти помогнат, тревогите ти, грижите ти. Застани на страната на голямата ти дъщеря, особенно за нещата за които е права. Намери работа, от там и социална среда, полезни контакти, които ще ти помогнат да изплуваш. Не се отчайвай, ако нещата не стават бързо. Раздели и се този мъж, тогава, когато си сигурна, че можете да преживеете (финансово) и без него. До тогава просто взимай, без угризения, все пак ти си дала също много.
После малко по малко си се отказвала от живота си - пътуванията, доходите... тогава не ти ли хрумна, че този човек не е за теб, та толкова настоятелно забременя от него и роди... е, това си е хубаво, защото децата са хубаво нещо, но в твоя случай е трябвало малко повече да мислиш за себе си... Чак ме е яд да чета как си се закопала...