За депресията

Здравей, мила, скоро си мислихме за теб в ноемврийската тема.    Да знаеш, че много хора те подкрепят!
Медикаменти ще взимаш единствено ако са предписани от лекар и под негов контрол. С антидепресантите го има и момента с навика - после трудно се отказва човек от тях.
Много полезно е всякакво физическо усилие - спорт, труд... Сега е студено, но някоя и друга по-дълга разходка с любимия човек сред природата ще ти дойде добре. След празниците непременно се консултирай с психотерапевт, ако искаш, пиши ми на лични, ще ти дам координати на добри такива.
Но наистина човек най-вече сам излиза от такива състояния. Лекари и близки само могат да помогнат отстрани.
Прегръщам те... и те чакаме отново с лентичка при нас! 

мили4ка,трудно е знам...и аз бях в депресия преди 2 години и се 4увствах ужасно,обземаше ме паника,стаха ми беше неописуем,бях наистина непълноценен 4овек.Един ден се събудих и си казах-край това не може да продължава ве4но!Потърсих помощта на психолог и психиатър(защото със сеансите 4увствах само временно подобрение).Изписа ми антидепресанти и нещата се оправиха.4увствам се 4удесно,както преди....Няма никаква зависимост от антидепресентите,зависимост се полу4ава само от онези със зелените рецепти.....
потърси помощ
фактът 4е осъзнаваш 4е имаш някакъв проблем е първата положителна стъпка от излекуването му
И много съжалявам за загубата ти...Бъди силна

Мисля си, че дори самият факт, че търсиш помощ тук и го съзнаваш говори много положително.
Не мога да си представя болката, която изпитваш, надявам се с времето тя поне мъничко да се притъпи, а дотогава търси помощ - от близки, приятели, лекари, тук във форума... Не оставай сама, за да не мислиш, и за да не задълбаваш.
И дай Боже много скоро ти желая едно здраво и красиво бебенце, което да внесе нов смисъл в живота ти и да върне усмивката на лицето ти.

Подкрепям момичетата да не се захващаш с лекарства. На мен в тежки моменти ми помага да отида на басейн и просто да се потопя във водата. Сигурно има нещо с утробата на мама, но наистина се чувствам най-добре така.

ladybebi, момичетата от ноемврийската темичка те прегръщат и целуват! Бъди силна, миличка!Не вземай антидепресанти без консултация с лекар.Потърси лекарска помощ.

Твоето прекрасно бебе ще дойде много, много скоро!Вярвай го!

ladybebi така е мила,не сме те забравили,даже ти отправихме и пожелание тази Нова 2008г.да ти донесе едно здраво и хубаво бебенце и догодина да празнувате заедно,искрено и от сърце ти го желаем всички и ако искаш влизай при нас-винаги си добре дошла,дори и битов проблем да споделиш трудно е да дадеш живот,а и вече родени задачата е цял живот пред нас да ги опазим...а според мен се посъветвай и със специалист за антидепресант-мисля,че ще имаш нужда,аз също известно време пиех,имах паническо разтройство и затова и отлагах забременяването,но с воля ги спрях-заради бебето.Дано пожеланията ни стигнат до теб мила!!!!

Целувам те миличка,ако може моята целувка да ти помогне.
Новата година ще ти донесе хубаво и здраво бебенце и ще бъдете много щастливи.
Не се отчайвай,помоли се на Господ и знай че той ще ти помогне.

Съжалявам много за бебето ти. Преди 3 години и аз преживях същото.

Пих лекарства, за да мога да спя. Зарових се в учене и работа. Излизането с приятели не ми помогна.

Отне ми доста време, за да го преживея. Не си поставяй срокове, в които да се справиш с мъката.

Целувки!

Нека 2008 ти донесе едно здраво бебе!

Направи нещо щуро - обръсни си главата, смени обзавеждането или направи голяма промяна в дома си, чети Библията, иди на екскурзия в Африка... Нямаш нужда от лекарства - мобилизирай се, спасението е в собствените ти ръце, можеш го. И аз съм била в депресия и се оправих чисто сама след като пробвах всичко възможно и се оказа, че нито един лекар не може да ми помогне. Когато човек няма друг избор сам намира сили и начин.

Много ви благодаря за подкрепата. Ще се опитам да се справя без лекарства, но моментите в които изпадам в депресия се надявам да изчезнат с времето.Ще се отдам на работа и приятни мисли, макар че ми е трудно да мисля за положителни неща.Въпреки всичко много ви благодаря за моралната подкрепа.

Незнам какво по умно мога да те посъветнам от това ,което са написали преди мен  момичетата. Наистина загубата на любим човек е ужасна ,а загубата на дете е най ужасната от всичко. Дори не мога да си представя как се чувстваш.
Мога само да те посъветвам да се отдадеш на работа  която обичаш ,да пръвиш всичко което ти харесва ,да се потопиш  в обичта на близките си и най важното е ....да не криеш мъката си от тези които те обичат.Споделяй всяка мисъл ,всеки страх ...колкото и тъпо да ти се струва на моменти.Наистина е хубаво ако можеш да отидеш някъде на пътешествие ,да се откъснеш от сегашната действителност.....и не се отказвай от това да имаш бебенце в най скоро време. То ще внесе нова радост ,нова обич ,нова увуреност в живота ти.Колкото за онтидепресантите....незнам.....трябва да се консултариш със специалист и то добър.Само лекар може да определи от какви медикаменти се нуждаеш/ако се нуждаеш/А иначе силата да успееш и да продължиш напред е САМО и ЕДИНСТВЕНО в теб.Прегръщам те и нека скритата ти сега усмивка  -да грейне с пълна сила за един нов малък прекрасен живот ,който ти ще можеш с любовта на съпруга си да създадеш. 

Аз също преди година изживях нещо ужасно и имах не само депресия, но и страхова невроза и въобще общо "разклатено" състояние. Отидох чрез познати при определен психиатър, изписа ми хапчета и след два месеца бях ок. Уточнявам, че хапчетата се продават свободно в аптеките, не те замайват, не ти текат лигите и прочие глупости. За това има такива лекари, учили за това, и намирам за нормално човек да се обърне към тях при нужда.

Абсолютно подкрепям!
В Бг е много погрешно мисленето, че едва ли не ще те обяват за луд ако ходиш при психотерапевт.Психиката и душата на човек също боледуват.
На запад е престижно да имаш такъв лекар дори за решаването на къде по-леки житейски проблеми.

Мисля, че единствения лек е повече да споделяш, да излизаш, не се затваряй в себе си, не оставай сама, затворена с болката. Времето лекува. Сигурна съм, че ще ти се случи нещо наистина много хубаво, което рязко ще те дръпне на горе. В живота е така. Губиш едно, получаваш друго. Силно те прегръщам и горе главата.
Освен това, както са те посъветвали другите майчета, не пречи да посещаваш и психолог, който да ти окаже професионална помощ.

Съжалявам за това, през което минаваш, но само ти можеш да си помогнеш.
Изживях жестока депресия след раждането на децата ми - държа ме 6 месеца и наистина се бях побъркала. Просто ми се събра много - първото ми детенце почина при преждевременно раждане точно 1 г. по-рано, преживях гинекологична операция, притеснения дали ще мога да имам деца, кошмарна бременност и опасност за живота на 3-те ни, отново преждевременно раждане, бебета в кувьози, цял месец в болница, не наддаваха, точно деня след погачата изненадващо почина свекър ми, изпокарахме се с мъжа ми, едната бебка беше с ГЕР, аз направих жестоко възпаление на гърдите, сменихме си жилището и т.н., и т.н.
Не бях на себе си - ту плачех, ту изпадах в истерия, ту нищо не ме интересуваше, ту се вкопчвах в децата със страх нещо да не им се случи... Пълна лудост.
Та, какво направих: 1. направих си пълни изследвания - оказа се, че имам проблеми с хормоните и с кръвното /хормони на каша и адски ниско кръвно/ - започнах лечение; 2. направих няколко консултации с психолог /препоръчвам ти да пробваш - аз имах късмет, че моя приятелка е психолог и така едновременно й имах довери да споделя и в същото време следвах професионалните й съвети/; 3. започнах лек спорт - каланетика в домашни условия; 4. започнах целенасочено да излизам сама с приятелки и да не се затварям вкъщи; 5. започнахме да пътуваме с мъжа ми само двамата; 6. подготвих се за държавни изпити по втора магистратура; 7. вземах работа за вкъщи.
Буквално в момента, в който започнах да си "уплътнявам" времето, забравих и за депресията, и за страховете си.
Хапчета не бих пила - просто аз самата не пия хапчета /трябва да съм много болна, за да взема 1 парацетамол, пък какво остава за антидепресанти.
Сега дори не мога да повярвам, че изобщо съм допуснала толкова дълго време да бъда в депресия.
А и ТРЯБВА да се вземеш в ръце, за да си спокойна и уверена в себе си за едно здраво и красиво бебенце, защото това ще е най-доброто лекарство за теб  .