Моля за съвет! Постоянно иска да гледа филмчета!

Забрани гледането на телевизия.Не му пускай филмчета.Прекарвайте максимално време навън.Запиши го някъде-да се занимава с нещо.Отначало наистина ще е много трудно-той ше мрънка за филмчета, ще реве, ще е неспокоен, но трябва търпение и упоритост.Не трябва да се поддаваш на искането му за филмчета-иначе нищо няма да се постигне.Стреми се да му осигуриш повече и разнообразни занимания.Дано има ефект.
ПП Аз затова съм твърдо против на гледането на телевизия от малки деца, пък било то и филмчета с учебна цел, ама....

На ДВД ли ги гледа? Ако е да - занеси ДВД-то някъде. Така и да те манипулира наистина няма да можеш да му пуснеш филмче.
По тази причина у дома ДВД няма и няма и да има скоро...

Дъщеря ми гледа Франклин на стария ми ЛапТоп и това е долу-горе веднъж в месеца. През останалото време Франклин е в 'почивка'.

Добре де, това със забраната и скриването и прочие съм го правила и пак ще го направя. Лятото-навън сме, няма го проблема, зимата обаче- , не мога всеки ден по молове и детски клубове да го водя, та следващия ми въпрос е: С какво друго се занимават деца на 3 години? Иса, какво прави Дариа като е вкъщи и не можете да излезете навън????
А, другото което прави е да лежи на земята с камионите си и да маневрира с тях, което безмислено занимание още повече ме отчайва. Абе аз ли много искам от детето си..... Или аз малко му давам....

   Децата обичат да играят, остави го да играе с камиончетата или с нещо друго. Играйте заедно, бъди му партньор в игрите. Няма безмислени игри, чрез тях детето открива света. Има страхотни пъзели, мозайки, кубчета, строители, пробвай да събудиш интерес у детето към тези неща.
  На тази възраст аз започнах да купувам на дъщеря ми списание Бърборино. До ден днешен не пропускам брой, много й допадна, има много интересни неща в него.
  Сещам се също за пластелин, рисуване с водни боички, апликиране.Това са и неща, с които се занимават в ДГ и на децата им е интересно.
  А относно гледането на филмчета според мен трябва да си малко по-твърда в отказа и да не позволяваш да те манипулира. Аз например, когато кажа "не", то значи "не" и детето знае, че каквото и да прави или да казва, не си променям решението. Това важи естествено не само за гледането на телевизия.

А, другото което прави е да лежи на земята с камионите си и да маневрира с тях, което безмислено занимание още повече ме отчайва. Абе аз ли много искам от детето си..... Или аз малко му давам....
[/quote]


Но това все пак е дете-какво отчайващо има в това да си играе с камиончета?!
Иначе идеи какво може да правите-купи му книжки за оцветяване, пластилин,пробвайте да изработите нещо,накарай го да ти помогне с нещо-на тази възраст децата се чувстват горди от това, че помагат, може балон да си подавате(или това ти се струва безсмислено) и т.н.  

 Според мен го подценяваш. На 3 години не е зле да се научи да си играе и сам и ти да не му пречиш, определяйки игрите му като безсмислени. Определяш лимит на телевизията и го спазваш, какво като реве? И защо се пазариш с него за такова нещо не разбирам. Казваш му, че не може и му казваш защо-истината такава каквато я знаеш ти. Няма да те разбере и няма да е съгласен за определено време, в крайна сметка ще се примири/в най-лошия случай/ и/или ще открие удоволствие в други неща-рисуване, моделиране, пъзели или кротки разговори с мама. Това ако наистина смяташ, че за детето ти е вредно да седи неподвижно и с часове да гледа екрана/после ще са игрите на компютъра и т.н./
Успех от мен.

Играе си... През седмицата има най-много по 1 час на ден свободен вечер. Уикендите повече. Занимава се в стаята си или влачи играчки от нейната стая в хола. Честно казано дори не съм сигурна много-много на какво си играе - има пластелин, кукли, понита, мозайки, книжки. И тя си играе с колички по пода - особено сега с Шел-ските ферарита 

Тъй- скрих всички дискове, разкарах ДВД-то.
Извадих книжките за оцветяване, пластилина, моливите, флумастерите, пастелите, пъзелите с по-едри части, мозайката.....формичките за нареждане.....Наредени са, с което му подскаже музата да започне устре сутринта.  След като установи че филми няма да има.Ще излезем сутринта да купим режеща ( че имаме нережеща) детска ножица, цветни листи, формички за пластилин...... Извадих си симпатични решения от темата за домашните творения, утре ще ги изпринтя....ще направя пореден опит да го заинтригувам с такива занимания.
Благодаря за съветите. Малко погрешно сте ме разбрали, аз се сещам с какво да занимавам детето си, ами не се сещам как да му привлека вниманието върху тези занимания, та затова питах вашите дечковци с какво се занимават, аджеба може да съм пропуснала някоя хитра игра....
Утре е ден първи от новия креативен живот на дребния!
 

Горкото дете  какво го чака 

Майтапа на страна - да не пресилиш нещата? 

Хехе-е-е, споко! Не бе, просто това ще са му алтернативите, нямам идея до обяд да е нарисувал по 5 картини с моливи, бои и прочие и изваял поне Статуята на свободата от пластилин. Квото си  хареса-това, аз ще помагам. Но ще трябва да се задоволи с тези занимания.    Е, остава му варианта с камионите, но адаптацията ще е постепенна.... 

Вярно сте си навлякли проблем с тези филмчета. Пожелавам ти търпение и успех!

Оле-е, аз като гледам отсега моя колко е пристрастен към Бебе Айнщайн - още със събуждането, първите му думи са "Ими, ими!" (филми). Значи добре би било да се замисля за в бъдеще да не се престаравам много с търсене на нови "ими", че току виж сме го докарали до същото дередже  !

Основното, което може да замести филмчетата, си ти. Отначало няма как да го избегнеш - ще привлечеш интереса му към каквото и да било, ако ти самата играеш с него. Докато бях вкъщи, за всеки половин час самостоятелна игра поне половин час преди това играехме двете с нея. Беше ми приятно, така че се увличах и не ставах при първия възможен случай де  

На твое място бих отделила нужното време и внимание - сега е точно времето, когато детето започва да става по-самостоятелно. Нещата, за които успееш да го запалиш, могат да се превърнат в трайни интереси и след година-две да го видиш как се развива самостоятелно в тази насока.
Не е нужно да правиш непременно нещо кой знае какво - на детето ще му е интересно да го пуснеш в кухнята да ти помогне, да намира еднаквите чорапи в прането и сума ти други неща, зависи как ще ги представиш.
А тази игра с камиончетата не звучи лошо, защо не тръгнеш оттам? Аз бих се пльоснала по корем да поиграем на неговата игра, преди да предложа да опитаме заедно моята.

Прати го (или идете заедно, ако имаш тази възможност) на гости в някое затънтено селце без ДВД, компютри и други такива екстри. Да кара шейна по цял ден или там някакво друго занимание. Много мои познати успяха с такава тактика да намалят престоя пред ТВ и компютър. Трябва да успееш да му покажеш, че има и други интересни занимания.
За домашни занимания - щом си пада по коли и камиони, купи 2 коли с дистанционни (и 1 кашон батерии  ) и започвайте ралито из къщи. У нас това е фаворитната игра. Или пък рисувайте любимата кола/камион и т.н., а той да ти казва някакви детайли по нея... Това също го прилагам често. Даже дребният ме поправя, че капачката на резервоара била от другата страна или пък че колата му има 2 огледала.

Седни да погледаш с него, прегърни го, радвай се на момента на интимност. Коментирайте какво става, направете се после на някои от героите. Рисувайте ги, майсторете ги, напишете книжка за тях. Аз се чувствам понякога кофти, че още не съм изгледала отначало докрай поне една серия на Скуби-ду, доскучава ми. Но поне започвам, и радостта на децата, че съпреживявам техния свят, е голяма. А имам и отредена роля там - учената с очилата съм, която винаги намира решение на проблемите. 
Успех! Детският ден е дълъг, има място за всичко.

Игра с камиончета - идеално начало за много игри. Тези камиончета трябва да минават отнякъде - улици и мостове от строител (конструиране). Те трябва да спят някъде - гаражи от строители или от картон (изрязване и лепене), които после може да се оцветят (рисуване) и надпишат (занимания с буквички и числа)... Може да измисляте приказки, в които въпросните камиончета са главни герои... Да включите постепенно и други играчки - кукли, животни...
Вписвай се ти в игрите на детето, а не го насилвай да играе на това, което ти си решила. 
Успех!

И дъщеря ми много обича филмчетата. Сега е на вълна Мечо Пух и ако има как ще ги гледа цял ден. Но аз й позволявам максимум две филмчета на ден - едното предиобед и ако се сети да си поиска късно следобед. През останалото време и казвам,че компютъра трябва да почива и че не може да работи цял ден и съответно четем книжки или редим пъзели.

Децата не се отегчават дори и по време на най-безсмислените (според нас) занимания. Въпросът е наистина да не "пресилиш" нещата. Щом си прибрала филмчетата, сега просто му предостави възможности, и нека той сам реши с какво да се занимава. Синът ми има периоди, в които просто НЕ ИСКА да рисува и апликира, така, както има и периоди, в които само това прави седмици наред. Според мен всеки опит за организация и намеса по-скоро ще влоши нещата, отколкото да ги подобри. Бъди му на разположение, но нека той избира игрите. Помагай, обяснявай, но дискретно и само ако те попита. Или предлагай игри, но ако видиш, че не му грабват вниманието, не настоявай.
На вашата възраст на сина ми му беше страшно забавно да "измисляме" - наши си герои, наши си приказки, наши си песнички... Хващахме плюшените играчки и разигравахме какви ли не ситуации. Също така с удоволствие учеше стихчета и песнички от дискове.
Абе - варианти много, предлагай, пък детето ще си покаже какво му е интересно.
У дома по отношение на филмчетата има строги правила - едно филмче, при това не всеки ден. И след като го изгледаме, задължително правим анализ - какво му е харесало, какво не, кое го е впечатлило... Ако му е било много интересно, продължаваме да го доизмисляме с нови ситуации. Но никога не се гледа повече от 40-50 минути.

Много ви благодаря момичета за съветите и идеите!  
Българското дете е късметлия - има чудесна майка!  

Днес сутринта на редовното запитване за филмче, му казах че днес няма да гледаме филмчета, че многото гледане на телевизия разваля очичките ( той носи очила ) и че ще си играем с другите неща. И беше успешно. Към 11 пак опита, но бях категорична. Дори като седнахме да обядваме той ми казва " И аз вече съм решил край на филмчетата, много развалят очичките, така съм решил! "      Решил бил, въшката му с въшка!  
Благодаря ви още веднъж, моя проблем ( е, едва ли само аз съм с такъв проблем )е в много малкото време което мога да прекарвам с него, и сякаш като дойде този момент от деня вече нямам мисъл да измилсля нищо креативно, но си взех дебела бележка....нещо съм се отнесла май...за моето участие в игрите или поне инициирането им.
 

Аз не знам има ли дете дето да не е пристрастено към филмчета? То ние си ги пристрастяваме сами отначало и после се чудим какво да направим за да се откажат.
И дъщеря ми много обича да гледа филмчета. Може да виси цял ден пред екрана.... ама отначало се радвах, че имам малко свободно време , но сега и аз се притеснявам. Създавам ограничения понякога като прекали разбира се.

Не си сама, две сме. Само че Станислав се научи да играе !!!!! На една електронна игра с един патарок, и го управлява, и печели.....и позмай после как го "махам" от компютъра.
На всичкото отгоре срещам често отпор и от баща му. Щото за него това е гордост, едва ли не, ама.....като сложи очила на 3 годинки, ще види той.

Стига, бе, хора! Голям проблем, че едно 3-годишно иска само филмчета. То пък бръмченто с камиони много смислено! ПЛеменникът ми е на три и половина само това прави. Нищо друго не го вълнува, даже и филмче, да не говорим за друго. Дъщеря ми между 3 и 4 също беше пристрастена и само филми искаше. НЯМа да пиша какво друго умее, не обичам да се хваля с децата си

Дъщеря ми не е... Но както казах у дома ДВД няма. 

Даже по едно време се чудех не й ли вреди, тъй като не е в крак с другите деца, но се отказах да му мисля по въпроса.

яхнала метлата, естествено, че той го е решил пък ти... За всеки е важно сам да взема кардиналните решения в живота си
След време като го убедиш да остави някоя противна кандидат-снах дано пак така да каже детето

Мисля, че и ние трябва да се замислим за този проблем. Нищо не е в състояние да ангажира вниманието му за по-дълго време от филмчетата, а аз през това време свършвам толкова неща.Но сега се замислям, че така не е редно.Няма засега да махам DVD-то или компютъра, но осъзнавам, че битката ще е доста трудна.Дано успея да съм достатъчно твърда, че този 3-годишен пубертет силно ни е хванал.

Гледам, че си намерила решение на проблема и си разбрала, че не детето е пристрастено към филмчетата, а просто ти не си му обръщала достатъчно внимание  Бих ти предложила да пробваш и игрите Не се сърди човече или Домино. Синът ми можеше с часове да ги играе, но на мен ми писваше  За приказките, 20 мин е повече от достатъчно, за едно 3 годишно дете!
И очила от умерено гледане на ТВ и игра на компютър не се слагат. А това да не се пускат филмчета на децата или да се държат настрана от компютрите, за мен е другата крайност 

Махането на ДВД-то не решава проблема. Липсата на ДВД също не е нещо, с което трябва човек да се хвали. Защото филмите също развиват някои видове мислене и все пак обогатяват речника и т.н., а и с ДВД-то избираш сам какво да гледа детето ти, а не разчитаи на ТВ. Съвременността се основава на образната култура - медийна култура е, все пак. В този смисъл, не виждам дали ДВД-то може да е нещо повече от временно решение на проблема.

Разбира се, аз също ограничавам гледането, просто му забранявам на моя да гледа постоянно, малко рев и се занимаваме с друго. Но и той не се концентрира пред ТВ-то, а 70% от времето си играе и изобщо не гледа екрана. Освен това го пуснах на детска градина, отчасти за да се занимава и с игпри с други деца, с децата е по-весело да се правят апликации и пластелинени чудовища, отколкото само с мама.

Извинявай, ама кое го има на ДВД, но не и по ТВ? И кое мислене развиват филмите по ДВД? Речникът се обогатява от общо гледане на ТВ до някъде, а не от детски филчета на ДВД /поне според това, което аз съм чела/. Но доста повече се обогатява от разговори и четене на книжки .
Питам, за да мога да преценя дали пък не греша с това, че нямам ДВД.  Което не означава, че дъщеря ми не гледа детски филмчета обаче. 

На мен самата ДВД не ми липсва.

Ами, проблем е, ако само това му е в главата. Колкото и да съм привърженик на игрите и филмите, ми се струва прекалено. Друг въпрос е, че до известна степен ме притесняват ценностите, които чрез филмчетата се набиват в главата на едно 3-годишно дете. То трябва да се учи от средата около себе си - семейството, пък дори и яслата или градината, а не само от филмчета. Едно-две филмчета на ден, както и да е, но само това да му е заниманието вече не е добре. Кога и как това дете ще се научи да си измисля игри, да решава проблеми по време на игра и други такива полезни неща?

Сто пъти бих предпочела да удря камиончета едно в друго, да чертая паркинги и улици. Тогава детето самичко измисля правилата, самичко движи обектите и има партньор в играта, ако пожелае. Момчетата, особено мило и драго дават за колички, хеликоптери и други движещи се машини и си умират да бръмчат с тях. Измислят си цели сценарии и комбинират играчките помежду си. Помня, че заради такива игри на сина ми той се научи да си строи мостове от един конструктор, че да му е по-интересно с маршрутите на колите.

Не виждам нищо лошо да се похвали някой с децата си. Нали е за хубаво. Няма нужда от престорена скромност.

РАдостина, не намирам за уместно да се хваля с децата си, не съм възпитавана в този дух. Дали е престорена скормността ми, ще кажат тези, които ме познават. ТЕмата не е за това обаче. МОмичето писа, че детето преди е имало и други интереси. Затова написах предния си пост. Обаче имам наблю'дения, че ти си специалист по всичко, така че не ми се спори

Дренка,
Нищо лично към теб. И не става въпрос дали съм или не специалист по всичко. Цивилизацията може да променя много неща, но не променя биологията толкова бързо, колкото си мислят хората. Всъщност биологията не се е променила, но околната среда оказва точно толкова сериозно влияние върху децата и възрастните, колкото и генетично заложеното. Мозъкът си е част от анатомията и не се е променил за 200 години. Децата са си такива. Те се учат от това, което виждат, но и имат нужда да го имитират. Ако не ме лъже паметта си лекар по образование, значи знаеш за важността на играта в развитието на детето. То се учи чрез играта, а играта в основната си част е подражаване на хората около детето, осмисляне на света и събитията чрез физическата манипулация на обекти. Децата дори "изучават" по този начин законите на физиката. Бутайки две колички и блъскайги ги една в друга детето прави връзката между приложената сила и ефекта от нея, влиянието на масата на обекта и всякакви други полезни неща. Момиченцата влачат по цял ден кукли, подреждат чиниики и чашки. Филмчетата колкото и да са занимателни и полезни до известна степен, много често представят и изкривена картина на действителността. В анимациите гравитацията не съществува, стават всякакви странни неща. Повече гледахме заедно детски предавания с истински деца (тогава имаше само по Канал 1)Имаше един период, в който на децата изобщо не им позволявах да гледат анимация и то беше точно около тази възраст.

Сещам се, че бихте могли чрез филмчетата да провокирате интереса към книжките. При нас така се получи, без да сме имали за цел точно това.
РАдостина, родителите са затова- да реагират така, че да не им се "набият ценности" в главите. Филмчетата не са виновни.

Зависи от филмчетата. Поредицата за Франклин са уникално издържани филмчета, според мен. От тях дори и аз съм получила страхотни примери за това как да се реагира в някои ситуации. Много достъпни и разбираеми са дори за 2годишни. 

Франклин е един от добрите примери. Много е хубаво, и книжките се харесват на децата.
Обаче голяма част от филмчетата са отврат.

Книгите ги поставям на първо място, те нямам конкуренция в образователно, културно и т.н. отношение. Затова няма какво да ги обсъждаме.

Разговорите са незаменими на тази възраст за децата, а и за родителите!!

Всичко идва след тези две неща!!!

Но аз обичам и киното, обичам да гледам филми. Детето се запалва по класическа музика от филмчетата, например (е, не само, но все пак давам пример). Честно казано, абсолютно не виждам нищо лошо в премереното гледане на филмчета. разликата с ТВ е, че ги пускам, когато аз пожелая и колкото често аз пожелая, както и без превод, ако пожелая, например. А и повечето неща, които аз харесва, не ги дават по ТВ. Мисля, че визуалното мислене се развива така, както и възприемането като цяло.

Обичам и музиката, затова имаме нещо, подобно на уретба, въпреки че е меко казано примитивно.

Не мисля, че някой ще загуби каквото и да е, ако няма ДВД, но не е и повод за хвалене липсата му, това ми беше мисълта.

Единственото, което 100% отричам за каквато и да е възраст и в каквато и да е мяра са компютърните и ТВ игри. Абсолютно безполезно занимание, колкото и да се опитват да ме убедят разни реклами как поощрявали познанието на историята и развивали рефлексите и т.н.

Тук за игрите наистина се разминаваме с теб. За всяка възраст си има подходящи компютърни игри. Ако компътрните игри са толкова вредни, защо тогава се правят симулатори на тази основа (а някои са си направо 1към 1 същите) за обучение в различни умения? За примери на обучения и симулации - шофьори и пилоти, хирурзи, обучение на деца с моторни проблеми, че и на съвсем обикновени деца за точност и сръчност. Има симулатори на събития, като се спестява харченето на невъобразимо количество пари и време за построяване на експериментални площадки и реални обекти. Играенето на компютърни игри си е сериозно учене и от детето се изисква систематична умствена и физическа активност. Ученето на всяка нова игра поставя на изпитание намирането на начини за решаване на някакъв проблем, използването на минал опит и натрупването на нов.

Аз също съм на мнение че има фимчета, които могат да изградят много позитивно черти в характера на децата ни, филмчетата които гледа синът ми съвсем не са каквото ми е попаднало,нито пък са неща които не знам какво съдържат. ТВ анимации въобще не му пускам, защото са непредвидими и напоследък доста изкривени. Той гледа Франклин, който му е фаворит, филмите на дисни-101 Далматинци, Лейди и скитникът, Търсенето на Немо, цар Лъв, Семейството на татко Барба, Мечо Пух...сам определя вече кое е добро, кое лошо от примера който дават тези филмчета, развива чувство на умиление към малки невинни същества, определя като "лоши" лошите герои, страхува се от тях, радва се когато доброто победи.... имаме и почти всички книжки към съответните филмчета, четем ги с интерес, коментираме. Което идва да докаже че и от гледането на филми с определено качество и мярка си има съответните ползи за развитието на децата.Идеята ми не беше че отричам гледането на филмчета изобщо, а че синът ми е дотакава степен пристрастен към този анимационен свят, че може да ги гледа отново, отново, отново......едни и същи. Притеснението ми идваше от това, че не желае да се занимава с друго, не развива някакви полезни умения, ако щете дори че не се движи ами стои неподвижно на дивана 3 часа примерно....
Този пост само да уточня, поради разразилата се дискусия.
Иначе по конкретния си проблем си направих някои равносметки, благодаря още веднъж за съветите ви, смятам,че ще се справим. Вчера и днес сме без "кино" и си играем много успешно. след известно време ще започна да пускам по малко, но много по малко, като се надявам да развие междувременно ( с моя помощ разбира се) и други интереси и просто да ги редуваме успешно. Няма да забраня филмите изобщо, смятам че има още много хубави филми от нашето детство, които искам детето ми да гледа за вбъдеще,защото такова филми вече не се правят, но ми се иска не това да бъде основната му страст!  

Голямата ми дъщеря също много гледа филмчета. И аз по едно време се бях притеснила. Но изведнъж нещо и омръзнаха. Сега дори ние и предлагаме да и пуснем някой, и тя се чуди. Не съм вярвала че това е период и ще и премине. Сега и купих едни пъзели за 3 г. с много едри части и малко на брой. Наистина много и хареса и сама си се занимава.

Събирай го по-често с деца, а най-добре го пусни на детска градина.

позната история, още ом се приберем и почваме с въпросите "купи ли ми дискове?" "нали ще гледаме франклин" и т.н. (аз съм обяснил, че тати всеки ден трябва да купува дискове иначе няма филмче). И по този параграф следват обяснения "забравих да купя", "мама ще купи после", "нямаше в магазина за франклин" и т.н. Другото което правя е като се приберем, веднага след преобличане да почнем да си играем, защото пусна ли тв-то или ако седна на компютъра и веднага започва да ми виси на крака. И последния вариант е да въртиш едно и също филмче, така и омръзва и тя сама се отказва.
Но най-важното е да не привиква, смятам заниманията с играчки и игрите с деца за далеч по-възпитателни и полезни за децата вместо малоумното клехуцане пред ТВ-то ...

Сега разбрах... Но дъщеря ми гледа Франклин на компютъра си, така че е все едно ДВД явно...

Симулаторите не са игри. Военните и шофьорските симулатори се предоставят на хора доста над детската възраст (16 г. не е детска възраст!), след като са получили други подготвителни умения в същата област и под контрола на вещи лица. Симулаторите да обучение на деца с моторни проблеми не ги познавам, но съм сигурна, че не са изпълнени с размазване на мозъка на противника. Игрите стратегии изглеждат интересни, но има и настолни такива.

Колкото до систематичната умствена и физическа активност - мисля, че всяко по-сложно действие изисква това от детето. Спортът, танците или свиренето на инструмент също изискват такава, при това доста по-соществена от стоенето в една поза 10-12 часа (защото в клубовете се предлагат намаления, ако стоиш по 5-6 часа например). Намирам го за затъпяващо. Единствените хора, които си развиват мозъка покрай тези игри са онези, които ги измислят и изработват. Всичко друго е пасивно.


яхнала метлата, по темата ще кажа, че според мен наистина с времето, като свикне, че не може постянно филмчета, всичко ще се нормализира. Нали ти казвам, моят поплакна 3-4 минути и се захваща за нещо друго. Понякога вече изобщо не протестира, като му кажа, че еди кога си ще му пусна. Може заедно да апликирате график - кога и колко филмчета. Така той сам ще участва в решението.  [/b]

Не разбирам защо противопоставяш едното на другото. Има всякакви игри, а не само с размазване на мозъци. Едно дете може и да пее, и да танцува, и да рисува, и да чете, и да играе компютърни игри и не се сърди човече. Голяма част от симулаторите дори са тръгнали като идея от някоя компютърна игра. Много голяма част от програмистите и дизайнерите в софтуерната индустрия обичат да играят и имат доста развинтена фантазия.
Естествено, с всяко нещо може да се прекали. Аз също не бих допуснала децата ми да играят денонощно. Правят достатъчно много неща в живота си извън училище. Откакто са се родили виждат някой от нас да играе и са се научили, че за всяко нещо си има време и граници. И те самите играят от момента, в който започнаха да правят връзката между мишката в ръката им и случващото се на монитора. Това си е просто една нова технология, която предлага нов тип игри. При гледането на филмчета по-скоро има повече физическа пасивност, но и това е спорно. Физическата пасивност не означава умствена такава. Разликата между двете е в контрова върху действието. При филмчето няма такова влияние, а при компютърните игри играчът може да влияе върху изхода на събитията.

Както RadostinaHZ е споменала, изборът на игри е много голям и не се свежда само до "размазване на мозъка на противника". А защо да не играят стратегия на компютъра?! Ти, ако искаш да отидеш до друг град, пеша ли се придвижваш или на кон Миналата година купих ново Монополи на сина, с кредитни карти. Методите на обучение на съвременните деца са съвсем различни от тези, които са били ползвани по наше време, няма нищо лошо в това. Аз съм за прогреса 

Привърженик съм на постоянната употреба на таймер. Пускаме филмче и навиваме таймера. Щом звънне става от компютъра или ТВто. По същия начин и с игрите. Сега играе ето това http://www.sesameworkshop.org/sesamestreet/?scrollerId=elmo&&

Сещам се и за друг вариант. За граница да се приемат логическите части на играта, например изиграването до определено ниво. Таймерът при игрите не ми се вижда много подходящ, защото в повечето случаи не може просто да се спре играта на средата на нивото, защото така се губят точките или се затрива целия труд до момента. За филмчетата да се направи уговорка според дължината на филмчето - може да е 1 с по-голяма продължителност или 2 серийки с по-малка. И на възрастнет ще му е неприятно, ако го накараме да стане на средата на някоя игра или просто му изключим телевизора преди да е свършил филма (или мача).

ние сме на същия хал.То не бяха "мечо пух","Том и джери",то не беше чудо.Което е по-лошо не знам дали дали е правилно да заспива само с анимации

И ние обичаме много детските филмчета, но не го ограничавам, защото, не ги гледа седейки, а ги разиграва в действие, научил ги е наизуст и постоянно се превъплащава в някой от героите и така става играта, даже ми подава реплики,които да казвам да се включвам и аз.
Играе и с други неща, камиони, строители, но по-малко. За сметка на това в рисуването сме много зле, за 4 годишен изобщо не го бива, кара ме от време на време аз да му рисувам разни неща, но сам изобщо нищо не може да направи,което го отчайва и бързо го отказва.