Публикувана: 2 ян. 2008, 11:26 ч.
Последно мнение: 10 ян. 2008, 16:13 ч.

Иzраел 2

33 571
297
1

1
...
8
9
10
...
20
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са границите на Израел през 1948 и 1967 г.?
Какво се обсъжда в първата тема за Израел?
Какви са общите възгледи за Израел в публикациите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са границите на Израел през 1948 и 1967 г.?
  
  През 1948 г. границите на Израел включват територии, които по-късно са окупирани от Египет и Йордания. През 1967 г., след Шестдневната война, Израел окупира Газа, Западния бряг и Голанските възвишения.
- Какво се обсъжда в първата тема за Израел?
  
  В първата тема за Израел се обсъждат различни аспекти на страната, включително кратък увод, символът Хамса, иврит като език, военната служба, различни градове и обекти от историческо и религиозно значение, както и съвременни аспекти като сигурността , военна служба и престъпност.
- Какви са общите възгледи за Израел в публикациите?
  
  В публикациите има различни мнения за Израел. Някои хора говорят положително за страната, като хвалят нейната организация, сигурност и военна служба. Други обаче имат отрицателни възгледи, особено относно сигурността, престъпността и конфликтите в региона.
- Какви бяха намеренията за арабите при създаването на Израел през 1947 г.?
- Как се нарича министърът на отбраната в Израел?

# 120 4 ян. 2008, 20:23 ч.

[Простете момичета, но вчера ми се обадиха по телефона и трябваше спешно да изляза. Оставих браузера отворен, но като се върнах нямах нито време нито желание повече да пиша. Аз се опитвам да нося няколко дини под една мишница... да видим до къде ще успея. Grinning

Иначе детските градини в Израел... едва ли съм върха на компетенцията но исках да споделя малко лични впечатления и опит. Нали всички имаме деца и в едни момент настъпва времето на детската градина.
Като пристигнахме 98-ма моят син беше сукалче невръстно само на 2 месеца. Леля ми веднага ме посъветва да го дам на маон (детска ясла) и да съм тръгвала на работа. Теглих и една майна на ум, защото аз по принцип съм враг на детските ясли. Смятам, че една жена като се хваща да ражда трябва да има търпение и всякакъв ресурс да изкара с детето си ако не първите три години, то поне първата.
За новородено бебе и съвсем малко дете Израел безспорно е райска градина, но не и ако е хвърлено на маон. Иначе ако си го гледа майката в къщи е точно както обясняваше чиновникът от Сохнута, като ме гледаше с бременния корем. Райска градина , не мога да му отрека на човека.. Особено ако сравняваме с условията, които предлага България. Разликата от небето до земята. Първо - няма зима.Не можех да се нарадвам, че януари месец по улиците на Тел Авив всичко цъфти и ухае, че можеш да се съблечеш и по къс ръкав и не можех да се начудя защо братовчедката на мъж ми се е напъхала в кожено палто и си е сложила шапка и ръкавици. На бебето ми много му понесе средиземноморският полъх. Сменихме му и формулата, намерихме му прекрасен педиатър - една много печена докторица от Ленинград, при която ходехме като при леля си. Разходки, паркове и градинки, после детски площадки. Супер, наистина! Но когато малкият стана на годинка, аз се замислих дали да не го дам наистина в маона по съвета на лелята. Беше ми леко писнало от седене в къщи и бях любопитна да нагазя по надълбоко в истинския живот на Израел. Пък и малко парички към кошницата на абсорбцията не бяха излишни...
Както вече споменах ние живеехме в Холон. Сателитен град на Тел Авив, населяван от средна ръка хора, сравнително евтин, иначе чист и подреден. Ясла имаше на съседната пряка - много удобно. Един ден отидохме да се разходим до там и да се запознаем, евентуално да се запишем. Сградата - едноетажна железобетонна постройка, специално направена за ясла. Двор - с пясък и някакви катерушки, както повечето дворове на детските градини в Израел. Посрещна ни жена на към 45-50 облечена по религиозному. Беше много любезна и любопитна да разбере какви сме, що сме - нормално. Директорката трябва да е информирана. Задоволихме интереса и.. Влязохме вътре. Седяхме около половин час. но аз още на петата минута добих пълна представа и взех твърдо решение, да не си дам детето тук дори ако ще пари да ми дават. Това, което заварих, меко казано ме потресе. Първото нещо което ме "хвърли в оркестъра" беше цигареният дим, който витаеше във въздуха. В детската ясла, представете си, се пушеше. Дори директорката ми предложи и аз да си запаля. Това, че се пиеше кафенце - ОК. Кафенце се пие дори в най-лухозните детски градини на Бавария...Педагогическият тим седеше в нещо като кухничка, пушеше и пийваше кафенце. В занималнята при децата седеше само една рускиня. И трудно е да се каже, че седеше, защото се светкаше на шест да сменя памперси да раздава биберони и да утешава ревящи бебенца. А бебенцата ревяха и хич не изглеждаха щастливи. Той кое ли бебенце е щастливо да се отдели от майка си на такава възраст. Залата беше поделена на две. В едната част бяха сложени креватчета за най-малките, дето не могат нито да седят нито да пълзят нито да ходят. Там някои спяха, някои плачеха, а някои гледаха с големи тъжни черни очи и смучеха бибка. Останалите бяха на голия под. Каменен под. Аз до последно не давах на сина ми докато беше бебе да седи на пода. Той затова и почти не е пълзял, направо проходи на 11 месеца. Все ме беше страх, че може да се наклони да се удари. На килим или на паркет или дюшеме - става, на на каменния под... Иначе помещението беше чисто, покрай стените имаше матрачета - сигурно за сън на дечицата от пода. Почти всички имаха бибки в устата си. Гледах как си ги хвърлят на земята, после ги вдигат и пак си ги пъхат или си ги разменят... Тогава представите ми за хигиена бяха малко пресилени и бях ужасена как е възможно такова нещо. Беше слънчев ден , началото на ноември, пясъкът беше влажен от нощния дъжд. Докато директорката ме опушваше и ми изчисляваше колко ще ми струва яслата, според дохода, рускинята изкара няколко от по-големите дечица на пясъка. Изнесе ги , по точно като чувалчета, въпреки че те можеха да ходят. Сложи ги там да се ровят с кофички и лопатки. В хладния, влажен пясък. Като чух, че яслата е само от 8.00 до 13.00 часа и тябва да плащам толкова колкото щях да изкарвам ако работех по 8 часа , сметката някак си не ми излезе. Междувременно малкият беше изпулил едни огромни, изплашени очи и се беше вкопчил в роклята ми като удавник за сламка. Явно надушващ намеренията ми, той наду гайдата още преди да сме излезли и се включи в общия звуков минорен фон на яслата. Сбогувах се набързо и си тръгнахме разбира се, без да се запишем. Реших, че ще трябва да устискам още една година с детето у дома, колкото и да ни е трудно.
Като цяло държавният маон на ул. Аерозолов във Холон не ми хареса, защото 1. се пушеше, 2. възпитателките не бяха емоционално ангажирани с децата, броят им недостатъчен (3 жени за около 30 деца) и да искаха повече не можеха . Децата изглеждаха оставени някак си сами на себе си да оцеляват, не си личеше да има занятия, които да ги развиват, наблягаше се на първичните нужди - да са нахранени и чисти (което безспорно е важно) но повече някак не забелязах, 4. Не ми хареса интериора пък и екстериора - бетон, пясък, камък - украсата оскъдна, 5.Не ми хареса цената, която надхвърля реалността За мен си остана загадка какви бяха майките на тези деца и колко печелеха и по колко време работеха, зада могат да си платят, да им остане и да им излезе сметката.6.. и най-много ме изплашиха тези тъжни детски очички и този тъжен звуков фон, който пълнеше залата.
Имаше възможност да потърся и нещо частно, но като чух цените на държавината ясла, (а частната в повечето случаи е по-скъпа) си казах, я споко! Следващата година си останахме с другарчета от детската площадка - и много хубаво.направихме Утре ако имам време ще ви разкажа как тръгнахме на детска градина. на 2 години!

# 121 4 ян. 2008, 21:07 ч.

Мнения: 558

ами значи си имате всичко Wink

наскоро гледах международния цирков фестивал в Монте Карло, страхотна програма...та цирк прави ли се?

аз обожавам цирка и с умиление си спомням семейните посещенията от преди доста години...но някак не съм попадала на толкова добър цирк,като в детските ми години (или пък тогава съм била много малка и повече съм се впечатлявала)...тук на представление на цирк Roncalli участваше един българин, който беше получил сребърен клоун на фестивала в Монте Карло:
http://www.chapiteau.de/festivals/mc07/pix/html/mc_2007_29.html

# 122 4 ян. 2008, 21:43 ч.

Sofia - TelAviv
Мнения: 1 062

Цитат на: pepelja6ka в пт, 04 яну 2008, 21:07

ами значи си имате всичко Wink

наскоро гледах международния цирков фестивал в Монте Карло, страхотна програма...та цирк прави ли се?

Е те такова чудо в Израел няма Mr. Green

Няма цирк и даже мисля, че миналата година или една преди това бяха дошли някакви руснаци с животни на турне и като се втурнаха Животнолюбителите да протестират, че мъчели в цирка животните и искаха да спрат представленията. Не си спомням какво стана след протестите, но за друг цирк не съм чувала да е имало нито преди, апък след това съвсем Mr. Green

# 123 4 ян. 2008, 22:03 ч.

Мнения: 1 526

Да споделя и аз мойте скромни впечатления.
Майчинството тук е 3 мес. максимум и то ако майката е работила определен брой месеци преди това. Детските градини, които се водят към общината започват от 3 год. Затова от 6 мес- до 3 год. работещите майки имат няколко варианта. Вече споменатия маон йом (дневен пансион в директен превод) или ясла, мишпахтон (на иврит мишпаха означава семейство, т.е .детска ясла в по- тесен кръг) с до 5 деца най- често в дома на гледачката ( може и повече деца, ако има повече гледачки и къщата позволява, като пространство). По- заможните си взимат гледачка, която да се грижи за децата им в техния дом, според техните изисквания, но разбира се това е най- скъпият вариант. Тук бих искала да поправя леко Галит- яслите не са държавни. Най- често са на Вицо или На`амат, а това са частни организации. Работното време е от 7.30 до 15 (или 15.30). До 13.30 работят градините, а след това има ца`арон или ма`адонит, по просто занималня. Там вече часовете варират. В нашата детска работят до 16.30, а на колежката ми в Тел Авив до 18 ч. ( а дори плаща доста по- малко от мен на месец, но те пък са под патронажа на банк апоалим, това е вече друга история).
Била съм в ясли и градини в почти целият гуш Дан (няколко града тук са просто залепени един за друг, също като кварталите на София)- Рамат Ган, Рамат Авив, Гиватайм, Тел Авив, Тел Кабир, Наве Офер, Яфо Далет, Холон и Ришон. Има и още градове в гуш Дан, но там не съм била.
За условията има и добри и лоши. Мога да пиша доста и за едните и за другите. Но тъй като Галит вече е обрисувала лошите условия, аз ще разкажа за нещо добро.
Става въпрос за ясла в Яфо Далет, по принцип се води евтин квартал. Емигрантски ( доста сериозно е представено там българското общество, може цял ден да обикаляш и само български да слушаш) и също така там живеят доста араби в горната му част. Въпросната ясла е на два етажа на долният е група с деца от 1.5 до 3, а на горния от най- малките до година и половина. Персонала е от 5 гледачки горе и 4 долу. Първо бях учудена защо малките са горе. После се убедих, че е по- удобно. Стълбите бяха обезопасени с преграда да не слизат мъниците. Около 25 деца бяха по онова време. Разделяха ги на 2 групи според възрастта, а голямата група на още три по малки. Помещението е разделено на няколко участъка, във всеки са наредени различни игри ( пъзели, конструктори, рисуване, кухненски кът, куклен...) А за най малките са постлани килими, оградени с ниски шкафчета, за да не могат големите да влизат при тях. Там са поставени мобаили и дрънкалки , гумени и плюшени играчки. Отделно имат една огромна тераса, която изпълнява функциите на площадка. Там има колички и камьончета, обрачи, пластмасови пързалки, батутчета. Сутрин с пристигането първо закусват, който може сам, който не е нахранван. След това всяка гледачка си се занимава с нейните деца в някой от ъглите. Отделно имат и кухня с две готвачки, които приготвят всеки ден храната на място, а за бебетата пасират плодови и зеленчукови пюрета. Банята е също доста голяма с голямо помещение за смяна на памперси. Имат и вана или по скоро голямо корито, в което мият нааканите дупета. За бебетата има бебешки креватчета, но децата спят на матрачета на земята ( това и да днес ми е трън в очите). За разлика от БГ, след третата годинка не спят следобеден сън.
Там в тази ясла, в този беден квартал почувствах такава топлота на персонала спрямо децата. Радваха се на първите им зъбчета, първите им стъпки, думи. Изпращаха се и се посрещаха с прегръдки и целувки. На много места те са театър, но не и там. Покрай един учебен проект прекарах там един месец, ежедневно и трябва да кажа, че си обичаха работата, работиха я с кеф и децата идваха с радост. Дори някои ревяха когато си тръгваха.
Аз мойте на ясла не ги давах, защото ако трябваше да платя 2 такси, щеше да излезе че работя за жълти стотинки. Но пък от 3 годишни тръгнаха на градина, а там до обед е безплатно. А след обед е отново доста "солено" особено, ако квартала се води скъп. Защото другите получават субсидия, а те не.

# 124 4 ян. 2008, 22:08 ч.

Мнения: 1 526

А в нашият квартал сега имаше цирк- руски. И зрителите бяха руски Mr. Green

.
За театрите- Гешер е много добър bowuu

. Също има във всеки квартал квартални клубчета, като читалищата в БГ. И там изнасят представления на по народни цени. А също в съботните сутрини правят специални детски представления за малките по мотиви от световната класика за деца.

# 125 4 ян. 2008, 22:18 ч.

България-София
Мнения: 573

Темата малко се преплете,дълго пишем и не успяваме са се следим и да се синхронизираме, но това е. Да си довърша накратко за кибуците, после ще кажа и моите впечатления за детските градини...
Та във въпросните старчески домове, членовете на кибуца отиват без проблем, като пенсията отива за дома. Приемат и "външни", но при други условия - с доста по-големи от пенсията такси, които или децата им плащат или продават имот, за да си ги платят сами - варианти всякакви има. Но условията са по-добри от детската градина (понеже галит спомена) - Децата спяха на метнати направо на земята матрачета, масата, на която се хранят не се почиства до като не си отидат децата (тази работеше до 16 ч.), хигиена нулева, но децата - волни като птички - всяко прави каквото си поиска, много се набляга на всестранното развитие на всяко дете, Правят си театри, всеки празник (не само главните) празнува със замах - всички деца имат роли или задача нещо да подготвят. Аутсайдери - няма, стремят се да намерят подход към всяко дете, да се чувства то комфортно и щастливо, не им се крещи и вика, не се наказват. Научих нещо много важно там :няма лоши деца, казват израелците, има непослушни.... Това за "по-цивилизовните" (а има и такива като тази за която Галит разказа...., а има и такива, каквито са и БГ - креватчета с чаршафи, перденца по прозорците (а не щори) и ...дисциплина по нашенски. Последните са "руски", т.е. държат ги руски евреи).
Сега да се върна в кибуца. Имат автомобилен парк, с "общи" коли. На едно табло висят ключовете на автомобилите (общите) и списък, на който всеки вписва на кой ден и час му трябва кола, и за колко време я взима.
Кибуца приема (приемаше май, защото след последните вандализми на поредната руска група емигранти се зарекоха за прекратят) нови емигранти. Настаняват ги като на лагер стая със самостоятелна тоалетна, хранят се в столовата на кибуца. Един ден се учи Иврит, един ден се работи по разпределение...яко. Шабатите (петък вечер) се посрещат от целия кибуц в столовата. За целта се прави "дежурство" от няколко души, които приготвят маси и храна и после разтребват, защото шабата е свещен и не бива да се работи. Събота се почива. Неделя - започва седмицата.
Доста от комунистическия ентусиазъм е "поувехнал", и те са разбрали,че комунизма е една утопия и нещата добиват по- капиталистически вид: Както казах вече могат да си купуват жилищата, в които живеят, да имат движима собственост - перални, телевизори, автомобили. Все още обаче ако някой кибуцник спечели от лотото (тото) - парите са на всички, на кибуца. Mr. Green

Да те приемат да живееш в кибуц също не е лесно. Трябва да покажеш с какво ще допринесеш на селището, защо си ценен за тях. Естествено ало родителите са там, то и децата автоматично стават кибуцници.

За градините всъщност всичко сте казали, аз взех гледачка, когато мъниците бяха на 3 месеца и 2 седници (двете седмици са "бонуса" в майчинството за раждането на близнаци Mr. Green

) Почти цялата ми заплата отиваше при нея, но така аз се разтоварвах (работата ми беше отдушника, от депресията, която ме "пое" след раждането Crazy

). Можех още 3 месеца да стоя в къщи и работодателя е длъжен да ми пази мястото, но не го направих. Само да вметна, че и едмоктарната сума която се получава за раждането на близнаци е 6 пъти по-голяма, отколкото за едно дете.

Последна редакция: пт, 04 яну 2008, 22:31 от unik

# 126 4 ян. 2008, 22:20 ч.

Sofia - TelAviv
Мнения: 1 062

   За градините не съм компетентна, въпреки че съм се наслушала от приятели и познати, така че ще подхвана и аз за кибуците.
   Аз също съм живяла в кибуц 6 месеца и тук е мястото да уточня защото тези които отиват първо там като емигрират живеят по 6 месеца.
   Има програми в които младежи които емигрират могат да се запишат в курс по иврит, който се плаща от дъжавата в самия кибуц. През това време, тези 6 месеца, живеят в кибуца , като се налага да спазват и някои вътрешни правила. Нещо като едновремешните ни Бригади. Отиваш там осигорена ти е работа, в замяна на работата - спане, храна и съвсем малко джобни пари. Идеята е, че младежите могат хем да научат езика, хем да са сред месните постоянно, хем и спестяват паричките които държавата им дава 6 месеца и не биха им стигали, ако живееха в града на квартира.
   Само малко поправят един предишен постинг, първите кибуци са от края на 19ти век, доста преди да съществува Израел. Та едно време идеята е била наистина всичко да е по равно и еднакво. Например, във връзка с невръсните деца и градините, в кибуците от преди 1948г., а пък доста време след това, децата са живеели отделени от родителите си. Последните са ги виждали за по малко време през деня и там където спалните са били огромни общи хамбари даже не са ги вземали за съботата. След това, когато са започнали да живеят всяко семейство в отделна постройка, са ги взимали от петък вечер до неделя, когато е първия ден от седмицата и така през годините са се променяли нещата. Сега децата си идват всеки ден в къщи, за да могат мама и татко да им се радват.
   Това което не се е променило, че си има разделение на труда- има готвач и помошници в общата кухня, има един човек който е официалния представител на кибуца пред властите( нещо като директор), има учители и помошници, има градинари, има монтьори, има електричари и всеки прави това за което отговаря. Преди не са имали много много избор, каквото болшинството реши това е ставало. В днешнно време има малко повече свобода и лично пространство за всяко семейство. Така всеки в днешно време кибуцник може сам да избира какво да прави, естествено не се приема с добро око ако някой започне да капризничи.
   Има обаче и ситуации в които няма избор и всички го знаят и никой не протестира. Това са регулярните дежурства във всички дейности. Понеше съботата е почивен ден, имадежурни по столова, те са длъжни да стоплят приготвеното ядене от предишния ден, сутринта са длъжни да изнесат закуската и след това да прибера, след това за обед и за вечеря. Има дежурства в пералнята, има дежурства в охраната на самото място, което в повечето случаи е обградено с ограда.
   Това по-общо. Въобще на мен ми беше много интересно и приятно да живея там. Пускам този пост, че стана дълъг и ще опиша мястото където живях аз. Жалко само, че нямам дар словото на някой писател, защото там наистина беше приказен сън за мен.

# 127 4 ян. 2008, 22:27 ч.

Мнения: 2 952

Галит , много лоша градина бе , а религиозна ли е била? Заради дрехите на тази там управителката дето казваш.....То не, че има връзка с качеството на услугата де ....До нас има религиозно училище , което е на много високо ниво, идват деца от цял Израел насам.Учи се всичко, като казвам религиозно , не само религия .Приемат и деца с нерелигиозни родители , но поне на училище момиченцата ходят с пола , не с панталон , а момчетата - свободен стил ама с кипа на главата.Има и религиозна градина до нас, и от там са доволни мамите....аз не изкам в такава обаче, това си е мое мнение.Градинките около нас са много на брой ,приветливи , чисти , застлано е всичко вън с гумена настилка или пясък, а вътре е чудно, кукла.Лелите са любезни , посрещат и изпращат на вратата лично.А това за пушенето неможе да бъде днес да знаеш - абсурд е.Незнам преди близо 10 години като сте били тука пак е гадно , но може да е имало и такива.Сега всички са луди на тема пушене, абсурд.Майките тук са едни взискателни , едни досадни с въпросите си и много силно загрижени....освирепяват значи по разни несправедливости относно децата, та дори и малки....Ние сега търсим градинка за малкия , та информацията ми е съвсем прясна.Та - водят им хора , които да им правят представления , носят им животни веднъж в седмицата да ги запознават с животинския свят.....дават им да ги гушкат , за да възпитават любов към животните ...Та това е , което аз видях около нас през 2008.Давай да видим нататък с твоя мъник какво е станало.

За цирка - и аз незнам да има , от време на време някоя руска трупа дойде , ама ....ц ....Мъчили животните ....затваряли ги , разнасяли ги ....да ...

unik , в кибуците какви хора в днешно време отиват , за миналото е ясно....ама днес ?Не са ли хора без избор и парични възможности.Кой би предпочел да живее на ниво комуна - всичко общо , без заплата , работиш ,но и живееш там и сякаш няма накъде да мръднеш.Защото ако речеш да излезеш от кибуца никой няма да те спре ама къде ще идеш без спестени пари , а от къде пари като не си получавал заплата ....То си е един омагьосан кръг , нали?Има си едно спокойствие там , не мислят сякаш за напредък , не са така борбени , не мислят за конкуренция ....защото и работата и къщата им са подсигурени, имат си свой свят.Аз лично бих се задушила в кибуц, все си мисля , че е ако си без избор.Имах приятели , които направиха алиа (новодошли) и право в кибуц влязоха , защото къде да идат без пари, не им понесе и се върнаха в България.Поне кибуца дава тая възможност и опция на такива хора.Сега има нещо ново - нова организация на кибуците , нещо като - всяко семейство си отглежда за себе си например продукция , а дава на кибуца %.Това не е в много кибуци....рядко е още , новост е , незнам дали ще успее.Иначе за тези , които не са чели първата тема , пусках там снимки от един кибуц до нас , виж тук -

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=248324.100

# 128 4 ян. 2008, 22:31 ч.

Мнения: 1 526

Аз в кибуц не съм живяла, само съм посещавала. Но по споменатите младежки програми няколко мой позната се бяха пуснали и твърдяха, че е здрав купон.
А от месните съм чувала още в началото на държавата в кибуците нали всичко е било общо, дори и гащите примерно Mr. Green

. Носиш ги ден ( или докъто хванат кора Sick

) предаваш ги на пералното, а то чистата купчина си взимаш нови- биз да знаеш кой ги е носил последен Shocked

. Сегашните кибуци разбира се доста се отличават от тогава. Има и доста преуспяващи- произвеждат вина, мед, млечни продукти ( Йотвата, аз съм им фен).

# 129 4 ян. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 1 526

По въпроса за пушенето- Петя е права след нова година излезе закон- не може да се пуши на обществени затворени места, камо ли в градина.

# 130 4 ян. 2008, 22:34 ч.

Sofia - TelAviv
Мнения: 1 062

Стана разгорещено и ми се иска за кибуците да ви отговарям на веднъ, ама пусти форум дето ни е зарибил една женска седянка с кафе не можем да спретнем, апък и като сме пръснати по тоз свят Sick

# 131 4 ян. 2008, 22:41 ч.

Мнения: 2 952

Ми то кибуца не е лагер , в който си длъжен да влезеш Simple Smile

, то отиваш там по избор , или ако нямаш избор де както го виждам аз.Децата , които се раждат на родителите в кибуца са си кибуцници , ами какви да са ама могат и да се измъкнат Mr. Green

....Скоро бяхме на една сватба - кибуцник влезе в нашето семейство - кяра му е , че кибуца му плаща университета .....после незнам ......Ожени се за една братовчедка на мъжа ми .....ама той гола вода и живеят заедно с нейните родители.....малко е трудно така .....

# 132 4 ян. 2008, 22:44 ч.

България-София
Мнения: 573

Петя, много си права за кибуците -там е друг свят, идилия, спокойствие. Не случайно останалите израелци ги имат за "задръстеняци" и "захлупени", но това е положението - на някои им е добре. Новите имигранти отиват там, ама за не повече от 6 мес - после си аут (вън), не можеш да останеш. И безспорно е най - лесния начин за алиа (емиграция). За 6 мес. имаш време да се огледаш къде си попаднал, да посвикнеш с хора и обичаи и тогава да се "хвърлиш" в живота. Аз също имам само хубави спомени от там.... наистина си беше купон (доколкото може да се каже бяхме 5-ма българи и 40 руснака Crazy

)

# 133 4 ян. 2008, 22:48 ч.

Sofia - TelAviv
Мнения: 1 062

  Тали, аз съм живяла в Йотвата, направо рай и според мен това е един от малкото кибуци, които вече в 21 век успява да съчетае истинската идея с модеерния живот.
  Ще се опитам по краткко да отговоря на Петя и после ще разказвам за моите изживявания.
Всеки кибуц в днешно време има свой вътрешен првилник, като държава в държавата. Кибуците са финансирани всяка година, ако не ме лъже паметта, от държавния бюджет. Там не отиват хора с парични проблеми, защото това не е решение на такива. Трябва даимаш определена наглас за живот в такова място. Кибуцниците са доста консервативни, въпреки че се променят и трудно приемат новодошли. Както и unik е писала, за да станеш член трябва да се докажеш. В моя кибуц тава ставаше за срок от две години ислед това всички кибуцници гласуват дали да приемат кандидат члена. Когато станеш член вече имаш всички права и задължения. Когато някой реши да напусне кибуца не го изпращат с прани ръце, напротив, поне в моя му дават доста голяма сума, защото наистина живота в кибуца е доста удобен и почти без битови проблеми и когато някой трябва да се сблъска с ежедневието на града е доста страшно.

   Това за % от изработеното е може би един кибуц или дори няколко да са, всеки кибуц решава сам за себе си, какво, как, колко - просто идеята за комуната малко се изменя в съвременния и вариан и затова доста кибуци се разпадат. Но най-богатите са си останали като форма близка до началната.
  Забравихме да уточним, че кибуците в Израел са основните производители на селскостопанска продукция и износители. Пример в Негев се намира един кибуц, който е най-големия производител на цветя и изнася за чужбина, като се конкурира даже и с холандците, естествено не и по количество Mr. Green

а само по качество.

# 134 4 ян. 2008, 22:59 ч.

Мнения: 2 952

Абе нашите не се изказват баш "захлупени " ама си им викат - "Абе той е кибуцник човека" ....чак с умиление и като , че ли ....откъснат от реалния живот ....ама не с лошо .... Как идват по сватбите обаче и по празненствата .....с дънки и с някое яке Joy

Пък нашите правят празненства по 400 човека и все се изтупват .....както си е ред ...Значи кибуцниците и чекове не дават на входа за подарък ...то се знае ...."кибуцник бе".Пък за дрехите питам моя мъж - какви са тия дънки и червенои яке шушлеково #Crazy

- той вика "кибуцник бе " Joy

Обаче весели хората , не им пука , танцуват и всичко , то сякаш се знае , че им е простено за дрехите и за чека Grinning

Та има 2 - ма такива в родата - талисманчета Simple Smile

Направи ми впечатление колкото пъти ги виждам , че са едни весели такива , безгрижни ....вятър ги вее на бял кон ....знам ли и аз ....не се познаваме от близо.

То не е решение на паричните проблеми , в смисъл по-богат няма да станеш или да спестиш , ама е решение за това къде да се дянеш като нямаш пари...така мисля

Някои кибуци развиват и туристическа дейност - направили са цимери , дават под наем доста луксозни стаи с джакузита и т.н.
Кибуц Ен Геди е един от тях там е и Ботаническата градина ...., за него говорих в първата тема вто тук -

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=248324.260

Препоръчани теми

СТРАСТИ - класиране, записване, ГРАДИНИТЕ В СОФИЯ

Веселите МАРТЕНИЧКИ духат 4ри свещички

273
Родени 2004 г.

Чакаме цъфтежа на цветята, та СЕПТЕМВРИЙЧЕТО да тича по тревата !

292
Родени 2004 г.

Малко толерантност към различните

Причина:

Причина: