Иzраел 2

Az ve4e imam laptop,no dokato go kirilizirame hte se vidia v zor.S cialoto mi uvajenie nadiavah se da priklu4im stema politika,no yavno tia e dosta interesna.
Ne smiatam 4e Izrael e v sastoianie da vodi samostoiatelna politika,zahtoto e malka darjava s golemi finasovi vazmojnosti,no glavno ot evreite ot drugite darjavi.Sa sajalenie tuk sa poturpevshi sredno statisti4ekite jiteli na tai strana,koito edvali moje da se kaje 4e jiveat skopoino.
Evreite sa ne po-malko uporiti ot balgarite tak 4e ne samniavam 4e edin den vse pak hte uspeat da jiveat v mir,razbira se s kompromisi,savisi na kakva cena.
Ne podceniavam palestincite i smiatam 4e te sahto sa potarpevshi v mnogo otnshenia,no kato 4ovek otvun misla 4e vseki ima pravo da jivee v mir na tazi zemia koiato smiata sa svoiai se 4ustva nai dobre.Ne sam idealsit v nikakv slu4ai,no me ujasiava misalta sa ubiti nevinni hora,ososbeno kogato viarvat 4e umirat v imeto na niakakva kauza.

Ето продължението, за цар Соломон :
Освен принца, Темрин също трябвало да предаде специално съобщение от името на царицата. Тя молила царя да посвети сина й, да го благослови и да го направи цар на Етиопия, изпълнявайки израелски ритуал. Соломон трябвало да изпълни молбата й да издаде заповед никога вече в Етиопия жена да не се качва на трона, и да изпрати сина си с мир обратно в родината. Царят обаче имал други планове: той искал да направи първородния си син цар на Израел.

Но принца желаел да се завърне отново у дома. Всичките богатства не можели да го накарат да остане в чуждата земя и да я управлява. Той се аргументирал с това, че младия Rehoboam е истинския наследник на трона, защото е син на законната съпруга на царя, а не е плод от една любовна нощ. Соломон обаче не искал да се откаже, и стигнал още по-далеч – той обещал, че в бъдеще свещения табернакул ще принадлежи на етиопските наследници. Bayna Lehkhem останал непоколебим и ясно заявил, че ще изпълни обещанието пред майка си да се завърне обратно. Тогава Соломон разбрал, че с нищо не може да го накара да се качи на трона на Израел.

 
 

Младия етиопски принц бил помазан със свято масло по време на церемония в храма на Йерусалим, водена от върховния жрец Zadok и получил името Давид II. Zadok го посветил в религията, предал му нейните основни принципи и десетте божи заповеди.
 
Соломон
 
увод
Соломон
Заян
 
нагоре
 Създаването на африканския Заян 
Градът Йерусалим празнувал коронясването на царя и същевременно се разгласявало, че Соломон е заповядал всички първородни синове на Израел да бъдат пратени в Етиопия, за да допринесат за изграждането на африканския Заян заедно с Давид II. Чрез знанията на отпътуващите израелски чеда най-важните позиции за управлението на новото царство били осигурени. Новият владетел можел да разчита на синовете на велики свещеници, оратори, писари, войскови командири, придворни съветници, поети и много други служители. Соломон дарил сина си с всичко, което си пожелал и от което Етиопия се нуждаела. Царяла атмосфера на смесени чувства. Спътниците на етиопеца изпитвали голяма радост, докато семействата от царската свита на Израел се събрали за да оплачат загубата на своите деца. Тайно те проклели царя, въпреки че пред него продължавали да се преструват на щастливи. Синовете на благородниците се събрали на съвет. Живота им принадлежал на Заян, те били благословени от него и се страхували да го изоставят. Azariah, синът на върховния жрец, имал план, който им разкрил едва когато се заклели, че ще го запазят в тайна до края на дните си. Той планирал да открадне свещената дарохранителница от храма. Те обсъдили евентуалните трудности и детайли по изпълнението на плана, парите за изработването на копие на свещения табернакул били събрани, и групата се разпуснала.
На следващата вечер Azariah сънувал божи ангел, който му казал какви жертви да принесат в името на изпълнението на заговора. Господ им пратил указанията, защото Израел и неговия господар го предизвикали, и затова табернакула щял да бъде отнет от тях. Жертвите принесли още на същия ден след божите заръки и на следващата нощ божия ангел се появил отново пред сина на жреца. След като Azariah приел и по-нататъшните указания, станал и както му бил наредил Бог, събудил трима от своите съзаклятници. Заедно те отишли до храма и там намерили всички врати отворени, и без никакви затруднения изпълнили божията воля. Ако Бог не желаел, те нямало да могат да преместят и най-малкото парче от табернакула. Те оставили тайно изработеното копие и поставили отгоре му покривалата от плат. След това отново принесли исканите жертви и скрили откраднатата светиня на тайно място за седем дни и седем нощи.

 

Дошъл деня на заминаването. Давид II помолил баща си за благословията му, която получил с пълна охота от страна на Соломон. Тогава синът се разделил с баща си и се прибрал в кервана си. Той искал лично да наблюдава опаковането на последните вещи, сред които, без негово знание, се намирал и покрития табернакул. В знак на предстоящото отпътуване рогът бил надут и Йерусалим заплакал за загубените си деца. Наблюдавайки сцената на сбогуване от терасата на своя замък, Соломон бил поразен, виждайки тъгата на своя народ. На края на раздялата той силно се разстроил и заплакал. Той почувствал, че величието му го изоставило, неговото великолепие и сила също изчезнали. От този момент величието напуснало Израел, богатството щяло да бъде отнесено и дадено на един езически народ, както преди това предсказвал пророка: Тези, които не ме търсят, те ще ме намерят. Сега законите и мъдростта трябва да бъдат предадени на тях.

Соломон отишъл при върховния жрец и му казал да вземе и даде на сина му Давид II едно от покривалата на табернакула. Македа го помолила за това, понеже искала да има в страната си един достоен за поклонение предмет, и да не се кланя като езичниците на чужд Бог. Zadok отишъл и дал на Давид II покривалото, на което новия цар се зарадвал много. След като натоварили всичко, кервана се отправил напред по пътя си заедно с архангел Михаил, който с лекота управлявал всички природни сили. Никой не трябвало да тегли колите – нито хората, нито животните, защото всички те били повдигнати половин метър над земята и се отправили напред все едно били носени от вятъра.

За един ден кервана изминал разстоянието, което иначе щяло да отнеме 13 дни път, но никой от пътниците не бил уморен, гладен или жаден. Едва когато пристигнали на границата с Етиопия си направили почивка. Придружаващите го първородните синове на Израел отишли при новия си господар и му разкрили тайната си. Те казали на Давид II, че са откраднали табернакула от Йерусалим.

Той не можел да го върне обратно при баща си, защото Заян бил дошъл по собствена воля. Ако това не било така, то те не биха могли да го преместят насила от мястото където желае да бъде. Давид II се успокоил и не можел да повярва, че Господ ги удостоява с честта да създаде там своя земен дом. Той подскочил от възторг и се радвал като козленце, което обикаля около майка си след като се е набозало. Тази радост обзела всички присъстващи в царския лагер. Те вдигнали ръце към небето, поклонили се с лица към земята и благодарили на Господ от все сърце.

Цар Давид II отишъл при табернакула, поздравил, почел го и тогава казал: „ О, Боже на Израел, ти си недосегаем, защото следваш своите желания, а не тези на хората. Ти правиш така че мъдреца да забрави мъдростта си и не зачиташ съвета на съветниците. На тези които искрено те обичат даваш радост и блаженство, а на тези които те мразят пращаш срам... Кой би го укорил, щом Той ни води към небесата и трона си?...“ Радостта обзела всички етиопци, те засвирили на музикалните си инструменти и издавали радостни викове. Техните досегашни идоли, които почитали, били отречени, и народа започнал да почита Заян.

Пътуването продължило, а дарохранителницата се намирала в средата на кервана, обградена отвсякъде. Когато стигнали до Червено море, то ги посрещнало, вълните се издигали и разбивали високо една в друга и ревяли като лъвове, водата се покланяла пред Заян. Керванът се издигнал няколко метра във въздуха и без проблеми преминал развълнуваното море. Жителите на Етиопия отишли до брега, посрещнали кервана и се радвали на завърналите се в родината, на даровете и на Заян.Пътуващите построили лагера си в Белондос. Те се прибрали у дома с помощта на Всемогъщото небе и архангел Михаил. И Заян изпуснал един лъч, слънчев лъч, който изместил тъмнината, царуваща от вечни времена.

В Йерусалим Соломон разкрил на върховния жрец Zadok своя сън с разгневеното слънце, който му се присънил през любовната нощ с Македа. Zadok се изплашил и казал на царя, че трябва веднага да разкаже за това съновидение. Тъй като слънцето е символът на Заян, той веднага предположил какво се е случило: че първородните синове на Израел са отнесли своя свещен Заян, табернакула с божиите заповеди. Соломон искал да разбере дали Zadok е видял табернакула, когато е взел от храма покривалото - подарък за Давид II. Тъй като върху Заян имало три покривала, а върховния жрец подменил само най-горното, не могъл да даде отговор на този въпрос. Царят на Израел пратил Zadok да провери на място и когато в храма той намерил единствено копието на свещения табернакул, се строполил на земята.

Соломон събрал войниците си и им наредил да последват кервана, да върнат сина му и табернакула обратно в Йерусалим, и да убият всички тяхни спътници. Те били обрали божия храм в Израел и омърсили божия дом на земята. Войската се отправила да следва етиопците, а през това време народа на Израел се стекъл в храма за да оплаче загубата на Заян. Войниците проследили следите на кервана и след няколко дни стигнали до границата с Египет. Там узнали, че кервана я е пресякъл преди девет дни. Колите им се носели дори по-бързо от орлите във небето. Войската изпратила вест обратно на разгневения цар, който не искал да повярва на предадените му думи. Но където и да попитали войниците, хората им разказвали все същата история. Етиопците имали огромна преднина, те не вървели по земята, а се носели по въздуха с невиждана бързина, също като вятъра, в посока към родината си.

 

Когато Соломон чул тези истории, заплакал с горчиви сълзи. Той знаел, че връзката между Бог и избрания народ на Израел е прекъсната. Господ решил да отдалечи светлината си от народ който го уважавал, и да даде дарохранителницата на народ, който не я заслужава. Той заличил величието на Израел, и го пренесъл върху един невеличествен народ. Радостта на израелтяните отишла при техните врагове. От този ден до вечността те щяли да оплакват загубата. Израел съгрешил, не Го почитал достатъчно и не спазвал божите заповеди. Било сторено всичко онова, което Бог не желаел.

Духът на просвещението казал на вайкащия се цар, че не трябва да е тъжен, защото божите желания са изпълнени и табернакула не е в ръцете на чужд човек, а в притежание на първородния му син, който стои на трона като наследник на израелската жилка на Давид I. А този, който стои на божествения трон трябва да управлява живите и мъртвите до края. Всеки трябвало да коленичи пред него. Соломон трябвало да престане да тъжи и да се прибере в дома си.

Тогава царят се завърнал в Йерусалим и приел божите думи и желанието му Заян да остане в Етиопия. Заедно със старейшините от неговата страна отишли в храма и там решили да запазят в тайна от другите народи загубата на свещения дар, да не се разчуе, че Господ е отнел величието на избрания народ. Царят им казал, че не бива никой чужд народ да разбули тайните им. Той решил да използват изработеното копие по предназначението му, да го почитат и да му се молят, за да запазят вечния съюз. Старейшините се съгласили с плана и с царя сключили в храма договор, който е в сила и до ден днешен.

След като Заян бил отнет от Соломон, той живял още 11 години. Той забравил любовта си към бога и мъдростта си и се отдал на любовта си към екзотични жени. Една от тях била Makashara, фараонска дъщеря, която донесла със себе си бащините божествени идоли и се молила на тях. Царят знаел за това, но не се опитвал да я възпира. Той започнал да й задава въпроси относно египетските богове и сам започнал да им се покланя. Получило се така, че Соломон се отдръпнал от своя бог и все повече се обръщал към чуждите идоли. Любовта към тази жена прекършила първоначалната му вяра

 

Цар Соломон и кралицата на Шеба

[img]http://www.crystalinks.com/sheba.jpg[img] А ето как е изглеждал двореца на цар Соломон [img] http://www.crystalinks.com/kingsol.gif[img]

[img]http://www.crystalinks.com/kingsoltemple.gif[img]

Съжалявам, ще опитам пак 

А ето как е изглеждал двореца на цар Соломон

Лошо става когато поколения наред израстват в полу или съвсем военна ситуация. Отношението към много неща се извращават тотално (във връзка с това което казвате как се вихрят едни към други). Просто както се казва, на война и в любовта всички средства са позволени.
Не съм много съгласна с това, че средния човек няма какво да направи по принцип, друг е въпроса дали хвърля толкоз надалеч. В крайна сметка всяка политика, колкото и да е висша се изпълнява чрез обикновения човек. Ясно е, че почти всички конфликти в близкия изток са манипулирани и провокирани  за да обслужват по крупни интереси, а хората рядко си дават сметка за това, че уж конфликтната тема, била тя религия, делба на територии или друго са просто теми, които са понятни. Няма как да кажеш: Иди се бии и мри, че да можем да продаваме оръжие за трилиони долари в следващите Н-броя години (просто пример за интереси). Просто не е мотивиращо. Доста по добре е да кажеш: Иди се бии и мри за народа, за предците, за религията, или там каквото и да е друго което работи като мотив.

Фейт, разкош е било наистина , хубави картинки.Ето пък картинка на  цар Давид и синът му Соломон  - 

    "А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам." .... ( 1Царе 11:42)

  С няколко  думи : много жени- много проблеми както се казва 

Маи аз трябва да прося милост по въпроса с литературата.Ама не може в Израел да няма хубава поезия.Когато правих курсова работа по древна близкоизточна литература устонивих,че има прекрасна поезия. Колкото и да обсъждаме политикта в близкия Изток това няма да промени нещата.Когато има крупни интереси,много пари и борба за надмощие и влияние нещата са доста груби и цинични.Обикновените хора са чуствителни на тази тема,трудно можеш да обясниш на някои,които не живее там така,че да те разбере.
С интерес чета това,което са преживели другите момичета и са видели не дотам хубавите страни на нещата.Така придобивам по-ясна представа за нещата.
Хареса ми разказа за Соломон и царица Шева.Благодаря.Но понеже литературата показава душата на един народ,това което не се вижда на повърхността,затова моля,ако имате възможност публикувайте нещо или пишете сайт на който да намеря нещо по въпроса.

petia911,а какъв е този символ на аватара ти?
Благодаря на всички дали картини на цар Соломон и храма му 
Храма малко ми прилича на друга древна постройка,но в Гърция,нарича се Кносос.

Тоя  символ е хамса.Виж тук  -  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=248324.0   на 1 и 2  страница  има  за  тоя  символ.Виж и тук  -   http://search.msn.com/images/results.aspx?q=hamsa&FORM=BIRE    Я дай  снимка на това чудо Кносос  , дай да видим ....интересно  ще е.

Криси, незная  почти нищо за литературата на Израел , затова  ще трябва някой друг  да с е включи сигурно или търси с търсачка по нета.

Аз това намерих за Кносос на остров Крит 

http://search.msn.com/images/results.aspx?q=Palace%20Knossos&FORM=BIRE   

Оф , аз чакам да чуя нещо за детските градини...ама ....ц ....

faith@  Петя 

  Ето една песен на Офра Хаза - акапела(без инструменти).Думите са от  библията  от "Песен на песните" , написани от цар Соломон, любовна песен - http://uk.youtube.com/watch?v=AnYV0WFpiCg&feature=related   

Ето и самата Песен на песните:
 1Соломоновата песен на песните.
    2Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.

    3Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.

    4Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!

    5Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

    6Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.

    7Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?

    8Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.

    9Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.

    10Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.

    11Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.

    12Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.

    13Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.

    14Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.

    15Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.

    16Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.

    17Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.

   

Песен на песните 2
 1Аз съм роза Саронова И долински крем.
    2Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

    3Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

    4Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

    5Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

    6Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

    7Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

    8Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

    9Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

    10Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

    11Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

    12Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене* пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

    13По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

    14О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

    15Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

    16Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

    17Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

   

Песен на песните 3
 1През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.
    2Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града. По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

    3Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

    4А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го напуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

    5Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

    6Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове от търговеца?

    7Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

    8Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

    9Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

    10Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав плат; Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

    11Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.

   

Песен на песните 4
 1Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
    2Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, И не липсва ни един между тях

    3Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

    4Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

    5Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

    6Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

    7Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

    8Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

    9Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

    10Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

    11От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

    12Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

    13Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

    14Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

    15Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

    16Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.

   

Песен на песните 5
 1Дойдох в градината си, сестро моя, невясто; Обрах смирната си и ароматите си; Ядох медената си пита с меда си; Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели; Пийте, да! изобилно пийте, възлюбени.
    2Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопа и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбица моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки.

    3Но аз си рекох: Съблякох дрехата си, - как да я облека? Умих нозете си, - как да ги окалям?

    4Възлюбеният ми провря ръката си си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

    5Аз станах да отворя на възлюбения си; И от ръцете ми капеше смирна, И от пръстите ми плавка смирна, Върху дръжките на ключалката.

    6Отворих на възлюбения си; Но възлюбеният ми беше се оттеглил, отишъл бе. Извиках: Душата ми ослабваше когато ми говореше! Потърсих го, но не го намерих; Повиках го, но не ми отговори.

    7Намериха ме стражарите, които обхождат града, Биха ме, раниха ме; Пазачите на стените ми отнеха мантията.

    8Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите възлюбения ми, - то що? Кажете му, че съм ранена от любов.

    9В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, О ти прекрасна между жените? В що различава твоят възлюбен от друг възлюбен, Та ни заклеваш ти така?

    10Възлюбеният ми е бял и румен, Личи и между десет хиляди.

    11Главата му е като най-чисто злато; Косите му са къдрави, черни като гарван;

    12Очите му, умити в мляко, и като прилично вложени скъпоценни камъни, Са подобни на очите на гълъби при водни потоци;

    13Бузите му са като лехи с аромати, Като бряг с благоуханни растения; Устните му са като кремове, от които капе плавка смирна;

    14Ръцете му са като златни цилиндри покрити с хрисолит; Тялото му е като изделие от слонова кост украсено със сапфири;

    15Краката му са като мраморни стълбове Закрепени на подложки от чисто злато; Изгледът му е като Ливан, изящен като кедрове;

    16Устата му са много сладки; и той цял е прелестен. Такъв е възлюбеният ми, и такъв е приятелят ми, О ерусалимски дъщери.

   

Песен на песните 6
 1Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?
    2Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

    3Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

    4Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

    5Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

    6Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, и не липсва ни един между тях,

    7Челото ти под булото е Като част от нар.

    8Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

    9Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

    10Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

    11Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

    12Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

    13Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

   

Песен на песните 7
 1Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце;
    2Пъпът ти е както обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове;

    3Двете ти гърди са като две сърнета близнета;

    4Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск;

    5Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им.

    6Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си!

    7Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове.

    8Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончета на лоза, И благовонието на дъха* ти като ябълки,

    9И устата+ ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите.

    10Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене.

    11Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата,

    12Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си.

    13Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

   

Песен на песните 8
 1Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
    2Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

    3Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.

    4Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.

    5Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.

    6Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

    7Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.

    8Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?

    9Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.

    10Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение*.

    11Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

    12Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт+ ; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.

    13О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.

    14Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

Коментарът май е излишен...