Иzраел 2

аз ползвах израелски прах за пране за бебета и омекотител. адски съм доволна. и страхотно мирише.............ама в бг. тук, в германия, май няма

Добър ден  от мен.За разлика от Израел тук при нас в Австрия е ужас с детските градини.От тази година има закон ,според който там където живеееш,там трябва детето ти да ходи на градина,нямаш право на избор.Тук понеже вече си е чиста Анадола,пълна с забрадки и шалвари,повяравйте това го няма и в Бг. туркините имат претнции -децата им да не ядат свинко,да се говори на турски,защото те седяат по 20 година и занят точно 10 думи на немски.когато лятото ходих на курс попаднах на една такава кикимора,после дойде още една и т н.
Даже има вече и турски училища и детски градини.Да се чуди човек къде живее в централна Европа или в Турция.Понякога си мисля,че светска Турция е мираж,ами тък всички го дават религиозно без изкличение.На техния фон арабите тук са възпитани.
Имаше една майка българка,която като си взела детето от градина то вместо да и каже мамо казало АНЕ това значи мамо на турски,а учат в немска дестка градина.Детето вместо немски проговаря на турски.Тя беше изпаднала в ужас...Та Европа няма ясна предтсва докъде граничи толерантността,тук раждаемост почти няма тка ,че след някоя година ще видите повече джамии ,отколкто катедрали.
Ислямът навлиза в европа без бой,без война просто легално и бързо,защото европейкта не иска да ражда, за нея това е ангажимент,който тя трудно преима и ако го направи 1 дете и стига. Туркините ги раждат по 2 -3 и хич не им пука.

САНО ?  Те имат широка гама продукти и в България.Прахове , препарати .....

точно този е. да, в българия имат, но не и в бавария а аз живея баш там. в бг бяхме само временно, докато осинових дете.

Интересно!  Успехи и много щатие!

2004г. в Бат Ям гостува български цирк и естествено ходихме с дъщеря ми.
За израелски цирк и аз не съм чувала, два пъти гостуваха в Тел-Авив руски трупи и толкова, за протести не съм разбрала, но е възможно да е имало.

За времето, което живях в Израел успях да посетя няколко кибуца.
Единият естествено е Йотвата на път за Ейлат се отбихме там, другите ги посетих на екскурзии организирани от работата ми. Не знам дали друг го е споменал, но мен много ме впечатлиха тези еднодневни екскурзии,които се организират от фирмите работодатели, като поемат разходите плюс ти плащат за половин раб.ден. При нас задължително 2 пъти в годината имаше такива екскурзии. Наш познат беше живял година в кибуц ,веднага след пристигането си в Израел и беше доволен най-вече от това,че  беше успял да научи много бързо и хубаво иврит.
За детските градини вече почти всичко сте написали, първоначално бях в голям шок и не само за градините, а като цяло. Дъщеря ми я дадох в  частен мишпохтон,бяха 6 деца в група в една голяма къща с двор.Жената която ги гледаше, приготвяше закуска сутринта, на обяд според възрастта им на по-големите 2-3 годишни тя готвеше ядене, а на по-малките им даваше готови пюрета Гербер или мляко.Задължително ги разхождаше или ги оставяше да играят в двора.След обяд -сън, в 15.30 часа им даваше плод или плодово пюре и до 16часа трябваше най-късно всеки родител да си пребере детето. На мишахтоните раб.време е добре от 7ч. до 16ч., но после с детската градина от 8ч до 13ч. е кошмар за родители,които работят. Чак последната година промениха раб.време на градините до 15ч. и започнаха да дават обяд.
Аз лично бях доволна от детската градина на дъщеря ми.Научи много неща,не знам дали е така в другите градини,но те садяха растения, плодове и зеленчуци, после ги беряха и приготвяха различни неща от тях, като същевременно го изучаваха.Всеки ден им четяха приказки. Два пъти седмично имаха гимнастика и музика.В тази градина беше две години, след което я записах в предучилищна,от там например не бях толкова доволна,почти нищо ново не научи, оставяха ги повече да играят.
За кибуците искам да допълня, че вече има много кибуци,които са по-съвременни (не мога да намеря по-точна дума в момента)в тях работиш, получаваш заплата, съответно в столовата може и символично, но си плащаш това ,което ядеш. Ако има някой който може да напише още неща за кибуците,ще съм много благодарна, тази тема винаги ми е била интерсна.

Петя и ние скоро живот и здраве няма да ходим много много      затова пътувахме много преди  защото като имаш малки деца трудно става.

Ама пък  твоите докато се обърнеш са пораснали и можете да ходите където си искате на нас тепърва ни предстоят тези събития. 

........... продължавам от вчера за кибуца....................
Така в столовата на кибуца където аз живеех всичко е безплатно и до ден днешен. писах по-нагоре, че това е един от малкото кибуци съумяли да запазят същността на идеологията и да се впишат в съвремнния живот. Наистина в повечето кибуци вече има нещо като купони, макар и със символични цени. В Йответа е на друг принцип - всички получават еднакви заплати и от тях им се отчисляват някакви суми за разходи, на всики еднакви, Ползвал не ползвал плащаш като всички. От там нататък това което ти остане или си купуваш за себе си неща - дрехи, ходиш на излети ивън кибуца и подобни като всички хора по света, само че разликата е че независимо от длъжността и възрастта, ако си кибуцник получаваш една и съща заплата. Сега, държа да оточня, че децата родени в кибуца имат права на деца, а не на кибуцници, едва след като навършат 18г, започват да получават заплати и то само ако са изявили желание да останат като членове. След гимназията кибуца поема образованието, но пак има условия които се спазват. Срещу плащането на у-щето трябва да се връщаш от време на време и да отработваш определен брой дни за всяка учебна година. Между другото, децата в кибуца са длъжни от 14г. да започнат да работят за кибуца, като отново са определен брой дни за годината и там където си изберат и когато си изберат. Но изберат ли си нещо трябва да спазват трудовата дисциплина и в това кибуцниците са много строги. Дете не дете, неможеш да кръшкаш.  Детето е свързано писмено с кибуца докато не изяви желание да го напусне официално. Тогава както написах им дават определена сума пари за да започнат новия живот и си остават с добри чувства. Обикновенно по големите празници можеш да видиш поколения кибуцници, които са излезли от там, но се връщат винаги с добри чувства.
   Йответа е сравнително млад кибуц, на 50г. ( точно- навършиха ги Ноември 2007г.) . Той се намира на около 40км. от южната граница на Израел гр. Ейлат, за който се писа много вече и на 2 км. от  източната граница с Йордания. Точно при кибуца няма граничен пункт, но затова пък селскостопанските му полета се простират точно до оградата. Кибуца е възникнал от войници, които са служили в граничното поделение залепено за кибуца и което и сега охранява границата. Основното то което се издържат са фабриката за мляко, на която вече е съсобственик и фирма "Щраус", селскостапанска продукция - предимно лук и фурми. Другото което им носи пари е училището, което е единствено за кибуците в региона, а те са на километри един от друг и няма друго в пустинята освен тях. Имат и най-голямата и мисля едиствена за пустинята спортна зала. Имат и ХАЙ БАР- резерват в който се опитват да възпроизведат животните които естествено са населявал пустинята Негев - бялото магаре, бял тигър, щрауса и .....  ( тези са по-запомнящите се и екзотични).
Историята на белите магарета в Хай Бар е много интересна: Кибуц Йответа се сдобива с тях чрез сделка която преминава през Канада( за по-близко  ) . Тези животни са типични за тези пустини в Азия и такива е имало в някоя арабска държава, с която израел няма никакви политически взаимоотношения. И така някаква зоологическа градина в Канада купува магаретата от там и сле дтова ги препродава на Йответа.

Някъде писахте,че ще обяснявате здравната система в Израел,много съм любопитна как функционира при вас.Тук в Австрия все още не съм я разгадала,защото не работя,а мъжа ми ме осигурява на неговта застраховка.
ей Пете успях да си пратя желанията (не са много) на онзи сайт на Стената на плача,на английски разбира се.И друго ми е интересно някъде бях чела,че има град в Израел където живеят предимно бг.евреи има ли такова нещо и кой е този град.

   Яфо е градът.Тали разказа  за  детските градини и това беше в постинга й  -  "Става въпрос за ясла в Яфо Далет, по принцип се води евтин квартал. Емигрантски ( доста сериозно е представено там българското общество, може цял ден да обикаляш и само български да слушаш) и също така там живеят доста араби в горната му част".
   После ще пиша за здравната система , може някой друг  да почне през това време .Отивам да ям кестени   

до скоро 

 

   

Karol&Erik, ти колко години живя в този кибуц?Бързо ли свикна с начина на живот?
Както писах, за мен лично кибуците са много интересно нещо.
До колкото знам, всеки кибуц развива някаква дейност, сега не мога да се сетя фирмата на едни шоколади и бонбони в последствие разбрах, че фабриката им се намира в кибуц, има такива които произвеждат вино и т.н. Тези кибуци са достатъчно богати и живот в тях бил добър. Например в Йответа заплатите на всички,би трябвало да са еднакви или не?

Криси, за здравната система може много да се напише. Аз ще започна съвсем на кратко и се надявам другите да продължат и допълнят. В Израел има няколко здравни каси 3 или 4 - Макаби, Леумит, Меохедет и Клалит (тези за които се сещам) записваш се към някоя от касите, разликата между тях не е много голяма, но по някакъв принцип си избираш здравна каса, след време ако не си доволен можеш да се прехвърлиш в друга. Ако само мъжът работи, той плаща за цялото семейство от неговата заплата, това е някъде около 140 шекела на месец. Това е най малката сума, но можеш допълнително да плащаш и да получиш сребърна или златна карта (здр.застраховка) има различни имена в различните каси и  така получаваш повече екстри, например избор на лекар при операция или преглед при специалист, отстъпки за лекарства и др.Посещението при специалист винаги се заплаща, сумата не е голяма, записваш си час (лошото е ,че понякога може да чакаш за час седмица или месец)Има нещо, като личните лекари в Б-я, той те преглежда, ако се наложи дава направления за специалист, за изследвания и т.н
Другото, което в началото не го знаех е ,че ако отидеш в бърза помощ и не се наложи хоспитализация т.е прегледали са те и са те изпратили в къщи ти заплащаш направените разходи. Изпращат ти по пощата писмо в което пише точно за какво искат тези пари.
Превозването с линейка по същия начин. Мога много да пиша на тази тема, защото лично съм се сблъсквала . Например за линейката, която ме откара в родилното ,здравната каса ми плати половината сума, защото е за раждане, ако беше нещо друго можеха цялата сума да платят, а може и нищо да не платят според случая.
Криси, дано не ти се налага да я разгадаваш здр. с-ма в Австрия 

   Избираш  си личен лекар- да .Той  дава направления за специалистите.Рядко се чака така дълго освен при много специални случаи.
   Ние сме в Макаби здравна каса.., защото мъжът ми е   там от рождението си и ги предпочита.Има  задължително осигуряване , което  си  отива натам от заплатата.Има добавки за допълнително осигуряване.Това  дава  преференции при избор и смяна на специалистите при операция например ,  отстъпки при  зъболекар - друг пример.....Ние имаме  златна карта.Аз и мъжът ми .За малките не се плаща още.Мъжът ми  само работи и плаща за двама ни.Сумата  е също според заплатата.Неговата сума не е 140  шекела  хич , а е над 500  шекела.Добавят се над тези 500  и още за златната карта.
   Зависи с каква карта си , така плащаш.Иначе не те чакат с  пита и мед задето си със  златна карта и не те опват във   ВИП  стая -  това се плаща без  значение каква  ти е картата.Иначе си в обикновена стая като всички.Но условията , на които съм била свидетел  и при ражданията са много добри, специалистите - също.Обслужването става  сравнително бързо, компютъризирано е , няма прекалена бюрокрация.Грижите са на ниво, лигавиш се множко и те слушат , а ако се оплачеш -  още повече.Храната е изобилна , прекалено ....все  едно си на огояване......При натискане на копчето за сестрата - припка бързо.Чисто е много в стаите и в  баните , които са във  всяка  стая.Има телевизор по желание с доплащане на ден - слагат ти го на една поставка срещу леглото.Плаща се символично... Може да се яде в стаите.Посетителите спазват часовете, ако не ги "гонят" любезно , ред да има .... Климатик има във всяка стая , леглото е  от тези, които се  спускат с дистанционно , гърба де.Визитациите са точни, информират те добре.Не се подкупва лекар, какво е това  бутане на пари  .
   После ще  добавя  за раждането ми в болница "Асаф А рофе" , новото родилно отделение е страхотно!Хотел да кажа , няма да сбъркам.
   

За здравната каса да се включа и аз. Ние също сме в Макаби, и сме със златни карти. И понеже момичетата са писали в шекели, само да отбележа, че сумите хич не са големи съпоставени със заплатата. При личните лекари пък се плаща направо символична сума. Нещо също важно според мен- при спец. може да отидеш дори и без направление ( кожен, УНГ, гинеколог, ортопед, хирург...) Защото в БГ се наложи да водя синът ми на кожен и се оказа, че не можело без направление, пък то нямало достатъчно... както и да е. 
С втората ми бременност развих гестационен диабет. И ме сложиха под наблюдение като английската кралица  . Всяка седмица нужните изследвания, плюс монитор и всички едни мили и любезни. Безплатно ми дадоха уред, с който да си следя кръвната захар в къщи няколко пъти на ден.
Самите раждания и аз като Петя съм много доволна. Раждах в болница в Тел Авив " Ихилов" - самостоятелна стая с всичко нужно вътре плюс баня и ТВ. Мъжът ми си беше вътре с нас през цялото време. И двата пъти раждах с епидурал- лесно и бързо. Първият път ме изражда емигрантка от ЮК- голяма сладурана, така задушевно си лафихме, че по едно време мъжът ми вика "ти май забрави за какво сме тук  ..."
В БГ синът ми на две год получи фибрилен гърч. И лекарите ми съобщиха, че 90% е епилепсия и трябва да започнем медикаментозно лечение. Веднага се прибрахме в Израел. Направиха му ЕЕГ и са оказа, че не е епилепсия, а фибрилен гърч. Обясниха ми как да процедирам ако се повтори. Разбрах също, че не е толкова страшно и че с годините изчезва. Като си помисля, че можеше излишно да го тъпче с лекарства  ...
Няма подкупи, лекарствата също са спонсорирани от касата. Въобще това е едно от нещата което ме върна в Израел.