Иzраел 2

проблем ли има някякъв, че не разбрах

П.П. Талидан, и мен здравеопазването донякъде ме върна в германия.

И да ви представя кръчмите в Яфо  - "българският" град:

КРЪЧМИТЕ В “БЪЛГАРСКИЯ” ГРАД ЯФО

Феня ДЕКАЛО

Кръчмата е най-демократичният и легитимен български парламент. Открай време в нея се “бистри политиката”, сблъскват се мнения и в спонтанните дебати всеки може да докаже своята гледна точка. Дори и далеко от пределите на България преселниците от нашата страна обичат да политиканстват или просто да си спомнят миналото и да “доуточняват” историята пред чаша вино и сред приятели или непознати.

Четири са “българските” кръчми в най-българското място в Израел – Яфо. Независимо колко са забогатели или изпаднали, в колко престижни квартали са се преместили да живеят, българските израилтяни се отбиват тук да хапнат и пийнат или просто за отмора. В кръчмите се събират хора от различни социални прослойки, чува се българска реч и разговорът върви от световните проблеми, през “положението” в Израел и България, до клюките на “българската улица” в Обетованата страна.

“Да отидем да хапнем кебапчета в кръчмата на Мони” – предлагат по-възрастните. Прочутото заведение отдавна се държи от араби-ученици на пенсиониралия се Мони, но клиентите все така неизменно са преселници от Балканския полуостров. Келнерите знаят няколко основни изречения на български и всеки може да си поръча “тройка с бира” и след минута да му сервират. В тази кръчма по-често може да се чуе какво е било едно време, как са живели в палатки, когато са дошли в Израел. Старите градски песни се леят и се смесват с разказите за лятното кино с филми с български надписи на поляната, където е сега Давидовата градина в Яфо. Всеки е ходил там, излегнат на тревата с шепа семки в ръка. Разказва се и как сегашните старци са отивали в София. На едни къщите още са запазени, на местата на други са издигнати блокове или хотели, повечето съседи вече не живеят там. Малцината, които са успели да се срещнат със съученици или вече побелели “деца от махалата”, се впускат в спомени от щастливите години в България. Единственото реално нещо от предишните времена в София е трамваят, на който не могли да се наситят (в Израел такова превозно средство няма).

Ресторант “Витоша” е край площада, където е паметникът за спасението на българските евреи, открит от столичния кмет Стефан Софиянски. Заведението се държи от двама български инженери – преселници преди десетина години. При Виолета и Давид се отбиват най-често гурбетчиите. Знае се, че в неделя по обед след черква заприиждат българките, които се грижат за възрастни хора. Някои от тях вече шест-седем години живеят в Израел, понаучили са иврит, могат всекиго да упътят къде да намери работа или какви туристически обекти да види. От фототапета на стената се вижда планина с гори и водопади, все неща, които в Израел липсват. Чува се българска музика, насочена към по-носталгичните, а по сателит се хваща Радио София и българска телевизия - за по-любознателните. При Виолета може да се поръчат козунаци и шарени яйца за Великден и пълнено агне за Гергьовден . Мъжете-строители се събират в ресторанта петък вечер. Тогава яко си пийват от лютата ракия и замезват от луканката, донесена от България. По традиция обсъждат икономическото положение в родината. Споделят какво пак са увеличили: тока ли, водата ли, картите за автобус ли. Оплакват се как парите, дето ги изпращат на семействата, за нищо не стигат. Всеки може да извади от портфейла снимки на жената и децата си, но често на масите им са седнали красиви рускини, които с удоволствие споделят чашките с “българския самогон”…

В кръчмата на Стефчо се събират интелектуалците-преселници или гурбетчии. Тя е на двеста метра от ресторант “Витоша”, но клиентите на двете заведения никога не се смесват. По стените на ресторанта, който е на два етажа, с вътрешна стълба, висят картини или художествени фотографии. Клиентите правят изложби-базари. Стефчо Иванов е бил един от водещите български художник-фотографи. Когато заминава за Израел с предишната си съпруга започва работа като контрольор на филмите на “Кодак”. През ръцете му минават хиляди кадри, заснети от хората, документирали както семейни празници и задгранични пътешествия, така и атентати, паради, заседания на правителството. По-късно открива малко заведение, което е по-скоро клуб за него и приятелите му: археолози, хай-тех специалисти, фотографи, музиканти и художници. Постепенно славата на елитното заведение се разнася сред новопристигналата българска колония и започват да го посещават патентни специалисти, богати търговци, лекари и психолози. В кухнята полулегално работи гурбетчия от Зайчар, но и той си е “бугарин”, както сам уверява посетителите. В това заведение кебапчетата най-приличат на нашенските, защото не им липсва малко свинско, а виното е мелнишко. Разговорите преплитат разсъждения за изкуството с политически спорове. Тук често могат да се чуят отгласи за интересни политически книги, излезли в САЩ или Франция, прочетени в оригинал, защото липсват техни преводи на български или иврит, който всички владеят.

В ресторант “Балкан” се събират “сабрите”- потомци на преселници от България, родени в Израел,. Завален български се смесва с изречения на перфектен иврит. Посещението на това заведение е по-скоро ритуал. Нито кухнята му е истински българска, нито клиентите имат лични спомени от България. Много от тях са били на екскурзии в София, Варна или на Рилския манастир. Споделят, че очакванията им са били различни. Онази България, която съществува в представите им, е изградена от спомените на техните родители. Тя е просперираща, с широки улици и прекрасни домове. Сега, когато са пребродили всички европейски столици, трудно познават в родните места на отците си идиличните градове, с разказите за които са заспивали като малки… Въпреки това, за всички празници канят половинките си именно в българския ресторант, така както са правили техните бащи, когато тайно от майките им са ги водили “да хапнат по една мръсничка, но вкусна шкембе чорба.”

Вероятно из цял Израел има заведения с българска кухня, защото само САЩ е страна, събрала хора от цял свят, но в Яфо те са най-автентични. Защото именно Яфо си остава “малката България”, по чиито улици и магазини висят табели на български, в чиито автобуси шофьорът може да те упъти по нашенски. Само крайпътните дървета са палми…

от тук: http://www.aba.government.bg/bg/BGpoSveta/Kokteil/220403-1.html

да ви кажа една моя приятелка сега ще ражда в Австрия.тя е акушерка по професия,но тук не работи като такава,ама не можеш да избираш как да раждаш.Ако не беше бг.лекарката,която се нави да я изражда със секцио,тя щеше да си ходи в бг.Тук са доста лудички,мотаят те до безкрай,но са внимателни.Моят мъж си довършва следването по медицина тук и не се изказва ласкаво за колегите си.Тук има само една каса и тя е държавен монополист,нямаш много избор да не кажа никакъв.Ако имаш някой ,който да работи в тази област си ок.ама ако не не си за завиждане.Даже като говорих с тези,които са раждали тук не са особено впечатлени.За по-малко пари в Бг ще родиш като цар в частна клиника.Затова все бутам мъжа ми,а той вече има алергия.Да ви кажа не е добре с лекар вкъщи,все му се струва,че съм болна от това,което не съм.Ако го слушаш трябва да се гръмнеш-лошо да ти стане.темата здравна каса,болни и здравни осигуровки в нашия дом е официално забранена,освен ако не се налага.
В Израел имате повече избор това е добре.Тук осигуровките са убийствено високи,почти 50% отиват за осигурвки,независмо от заплатата.Можеш да имаш райска брутна заплата и нетна пази боже.

хлъц, къде това, 50 процента здравна от брутото
мдаммммммммм, израел наистина май е обетованата земя. при всички случаи, след тези разкази, ще я посетя.

тали дан мерси за хубавия и интересен разказ,но аз съм чувала и за хайфа подобни неща,доколко е истина не знам.В Виена има само два бг.ресторанта,в единия ни беше сватбата лятото.Казава се -Плевен.като поканихме австрийците като се наядоха с мешана скара и пиха хубаво бг.вино и ракия,да не ви кажа,че после и половинките си заведоха ,а каква реклама му правят не е истина.Той е изцяло в битов  стил направен.Тук има един странен принцип ако си поканил само мъжа на празненство,отива само той, за да дойде и половинкта му трябва да си поканил изрично и двамата.Аз като не знаех и поканих само мъжете като си мислех,че ще дойдат и жените,няма да ви кажа в какво неудобно положение попаднах вечерта в ресторанта на сватбат си.В този момент ми идеше да "изям" съпруга ми,той просто не се сети да ме предупреди,ама сконфузна ситуация.

50 % за всички осигуровки но това си е пак много

KRISY *- В Австрия здравните каси са няколко, аз лично съм в KFA, няма монополисти здравни каси, само чужденците са длъжни да се регистрират в Винергебиткранкенкасата.

По отношение на болницата, раждане, аз лично си избрах сама секцио, че имах тежко първо раждане, и обстановката и обслужването в тукашните болници е все едно си в санаториун, докато бях бременна все в болниците висях.

Относно поканите, явно имаш скорошно мнение, остани няколко години и ще видиш нещата малко по в дълбочина,...навсякъде където е канен моя мъж взема и мен, независимо, че и аз не съм канена.
За повече информация, влез във форума на Австрийските мами и татко.

Имам един въпрос, който ще задам по късно, отивам сега да приспивам бебо, ще ви препиша какво четох в житията на светиите...ама после,
чао и петя пиши, много интересно разказваше в тема 1

     Мерси, Клементина.

  Да добавя за  децата  -  до 18 г. възраст не плащат здравни.След това - казарма , пак не плащат.Ако има  няколко месеца  между тези двете ....се плаща за тоя период.После  след казармата  трябва да си плащат , незавсимо дали работят или не.
   
 Относно поканите - тук за всяко събитие  се кани  двойката (женени или не) , независимо  че понякога е  очевидно , че  поканата е формално за двамата ...по- скоро е за  единият, както е при  колеги.Покани се раздават лично най-често, после в този плик си  слагаш чека като ходиш на събирането, та ...поканата е в  голям плик 

    С бременностите иначе и аз много висях по болницата , защото са много стиктни докторите , та чак до влудяване.Правят се  мнооооого изследвания и най-подробни и при всяко малко неразположение, не се опема риск.Много изследвания ,  всеки път видеозон, после 3Д цветен....много измервания , много чудо.Но нека - така сме сигурни  поне , че се грижат за нас добре в това отношение.Както знаете здравната система на Израел е на много високо ниво.Раждах с епидурал.Всички раждат тук така , не се плаща епидурала.Ако не искаш  , не ти слагат разбира се , но се чудят защо не искаш.Анестезиолозите са много високо платени и търсени специалисти , много уважавани.Раждах в  стая , която беше огромна , чиста , само докторите влизаха от едната страна , а мъжът ми от  беше с магнитна карта на болницата , с която си отваряше вратата , защото неможе всеки да се мотка там.На стената срещу мен имаше  голяма плазма, имах  топка за  упражнения, чудно легло с разни преставки.Гардероб,  диван за мъжа ми, поспа си той.....след като сложиха епидурала ....и аз поспах , само  апарата отчиташе контракциите - аз не ги усещах разбира се.Имах в стаята баня с тоалетна , чиста , свежа , голяма.Имах климатик да си регулирам температурата.Чувствах се у дома си.Акушерката беше като прятелка, топла жена, даваше ми кураж много.Бебето се ражда и го  "обработват"    на  едно легълце  до мен , има си и баничка за него в стаята.После  като се погушкаме  го вземат за ваксинации и разни  други .... Много съм  доволна.Намерих си 2 приятелки - една  арабка и една  религиозна еврейка , та ми беше смешно после , що за комбинация  сме.Арабката беше християнка.Изобщо шарена черга.Пълна беше болницата и с  мюсулманки.Всички бяхме на равни условия и с еднакви стаи , в  един и същ стол за хранене.
     В самата болница има  за посетителите долу една "градина"  вътрешна с изкуствени дръвчета и пейки отдолу.Навън има  парк разбира се.Има вътре детски кът за посетителите и за свиждания -  играчки , компютри за децата , маси , столчета ...детски кът.

    При бебетата беше  абсолютна чистота и ред.Майката си го взима когато поиска , ако не иска да става през нощта - хранят бебето сестрите там, ако иска - будат я по телефона в стаята.Майката трябва да уточни дали да хранят бебето с   адаптирано млеко или само да викат майката ако иска само кърма.Аз бях написала смесено.Ако бебето плаче  викат майката по телефона в стаята....Майката може да държи бебето и в стаята ако иска , за предпочитане е  ако не е сама в стая да не го прави , за да не смущава другата жена до нея.
  Имаше курс  за "новобранци" , учиха ни как да кърмим и за кърмата и съхраняването й....
  Имаше стая  за кърмене специална , ако не искаш в стаята си....
  Дават от там шишенца  еднократни  адаптирано млеко за майките , които не кърмят.Отваряш  един шкаф и шишетата са готови наредени, храниш и хвърляш шишето.Само трябва да отбележиш колко е яло бебето ...за сведение ...отбелязва се кога е пишкало и акало под час  , за да се следи как се развива стомахчето.
  На изписване  бяха много любезни , дадоха ни бая  едникратни шишенца "за из път"  така де ...и памперси също.Държавата даде около 300 $ за новородено.Последваха подаръци вкъщи по пощата и купони за безплатни храни и памперси, както шишета  с намаление ....мостри  бебешка храна и какво ли не - дори за майката крем за ръце , за крака.Имаше и играчка , и от тези ленти шарените за стена ....още имаше, но забравих вече ....до днес  пращат мостри храна  и купони .....
  Регистрацията на детето става  в  офис на болницата , без много  бюрокрация , бързо и точно.
 
  Ако се  сетя ще пиша още ....
 

тук имаме към 13 здравни каси- държавни и частни, и месечно се плащат към 15% от брутната заплата,като половината се поема от работодателя....иначе имаме прогресивен данък(като в повечето държави в западна европа),т.е. колкото по-висока заплатата,толкова по-висок данък....плаща се и църковен данък,освен ако не се откажеш от църквата..като цяло 30-40 % от заплатата са удръжки...

КРИСИ  моля те пиши във форума, не на лични.
Това е тема за Израел и мисля, че трябва само за това да се пише.Има си тема за Австрия.
...а междудругото моят мъж е чист австриец, а не българин с австр.гражданство

Та Петя, ти като по веща във Историята искам да те питам нещо, което четох днес.
Първо не съм много доба християнка, спазвам всички празници, постя, ходя на църква, но не се моля всеки ден,....та майка ми реши да ми подари една книга, която тя вече е знае на изуст.
Това е "Жития на светиите" Синодално издателство 1991 г.-София
Петя беше разказвала за откупуването и обрязването на малките момчета, първородните синове..../в Тема 1/
Та какво прочетох  Цитирам:  

"1 януари -обрезание господне
Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово, и послужило не само като знак на завета между бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение. Като печат на този знак служило името, което давали на младенеца при обрязването му. ....Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и му дали името Иисус, наречено от ангела. Пресветата му майта принесла предписанито по мойсеевия закон две гургулици ...."  - значи св. Богородица е откупила първородния  си син, с две гургулици, тъй като са били бедни, и не разполагали с агне или теле и това значи ли, че Господ бил обрязан????  /е тва за първи път  днес го четох

Извинявам се че отклонявам темата, но като имате време отговорете ми, че много ме заинтересува това, и в църковните календарчета пише че на 1 януари се празнува обрезание господне???  

jakinik, За моя кибуц вече отговорих с какво се занимава в предишни постове. Той е е дин от богатите кибуци в израел, но далеч не най-богатия. Има един УЖАСНО богат, казва се Шфаим и се намира до гр. Натания, на Средиземно море, има много земи и има много добър бизнес- включително земеделие, туризъм и общи неща с най-голямата банка в Израел - Апоалим.
Но освен кибуци които са сравнително осъвременени и по-богати, все още има и такива, които са съвсем млади и трудно се справят, нямат хубави градини и живеят в тип бунгала или каравани.

........................И така ще продължа за нещата които кибуца дава на своите членове. Всяко семейство, поне така е в Йответа, на всеки няколко години може да отиде на екскурзия в чужбина за сметка на кибуца. През годината има общи тържества и екскурзии или представления за всички от кибуца. Ремонтите на жилищата, също са за сметка на кибуца, но те се правят по график и планирано. Кибуцниците също така могат да се квалифицират и преквалифицират за сметка на кибуца. Има някои учат в така наречения Отворен университет или пък други  курсове. В Йответа имат и собствено летище и самолет и преди го ползваха безплатно, но им стана доста скъпо и сега го ползват срещу по-голямо намаление. Излита всяка сутрин до Тел-Авив и вечерта обратно.
 Друго за кибуците, като във всяко село  и тук имат местния идиот, местния пияница, местната клюкарка, к...ва, местния бабаит, "проблемни" деца, разводи, свадби и погребения. Обикновенно се канят всички по събитията и се празнуват в столовата. Всички се чувстват като едно голямо семейство, повече или по -малко се знае всичко за всеки до децсето коляно. Имат си самодейни състави, учители по музика и танци, занимания за по-възрастните, за по-младите. Има библиотека и видеотека, в случая на Йответа - басейн, тенис кортове, множество игрища, спортна зала и фитнес. Има много така наречени, моадони ( клубове) - общо взето са по възрасти и интереси.
Любопитно е, че Йответа се намира в сърцето на пустинята, а там няма водопровод и канализация. Имат си собсвен водоизточник и пречиствателна станция. Поради тази причина водата по къщите не е препоръчителна за пиене. Тя просто е по-солена, но в столовата и фабрика се пречиства допълнително и е хубава. Лятото в чешмата през деня студена вода не тече , само гореща, защото тръбите са почти на повърхността, а температурите на сянка достигат 50 градуса. Вода в кибуца се топли само на слънчева енергия. 

Извинявайте, че се получава разкъсано, ама пиша каквото се сетя.

Сетих се затова как и къде живеят кибуцниците. Имат си къщички или за по-младите апартаментчета, а като проимат деца ги местят. Целия кибуц е разделен на кварталчета и улички- квартал за по-старите членове, за младежите, за улпанистите, за доброволците и наемните работници, за гости. Има си административна сграда, поликлиника, детски градини.
 Децата които са навършили 14г. имат право да се изнесат от вкъщи и да живеят заедно с другите си връстници в техния си район или квартал. Не са длъжни да се обаждат на родителите си, но има възрастен който е отговорен в техния район всичко да е чисто и тихо, ако има проблеми да ги разрешава и въобще " надзирава"   и поучава. След това като завършат у-ще ги местят в стаите за войници, където обикновенно остават до след казармата, в смисъл като дойдат в отпуск не отиват при родителите си а там където си им е стаята. За младежите и войниците няма самостоятелни стаи. Живеят по двама с баня и тоалетна. Децата много се забавляват така, постоянно са с приятелите си. не всички избират този начин, има деца които остават в домовете на родителите си.
 В кибуца има практика, за да може всеки да се чувства като у дома, да се "осиновяват" пришълци и временно пребиваващи. Така в съботния ден  всеки доброволец или улпанист си има сестри, братя, мама и татко. 

За сега това се сещам. Ако някой иска още за кибуца да пита   

  Клементина ,  първо да направим разлика , че  юдеизъм и християнмство са  2 различни религии , това , което ги свързва е  само Танах.Това е стария завет на християните.Те превеждат Танах и му скагат име "стар завет" , към който прибавят "нов завет" - за Христос, когото християните считат за Господ , божи син.
  Обрязването на момченцата става на 8-мия ден от раждането им (както е бил обрязан Христос , понеже е бил евреин).Следователно няма ден , в който се празнува това , за всяко бебе  е  8-мия ден след раждането му , няма универсален ден за всички бебета .Това за 1 януари е  теория на християнката църква , за която говориш.Обрязването не е преобраз на християнското кръщение , това е теория  на християнската църква.Двете нямат много общо в действителност, това са 2  неща коренно различни.Но църквата дава разбира се и своето обяснение и теория.Аз давам обяснението на юдеизма.Може  би общото сса намерили в това , че  се изрича името на момченцето преди обрязването.Ние не бяхме казали на никого ( и много правят така) името на  Саги до самото обрязване.То не е кръщение обаче изобщо.Детето си се регистрира в болницата още след самото раждане с името си.Значи  преди самото обрязване , моел (този , който обрязва) изрича разни благословии и молитви (все пак е религиозен акт) и казва - името на детето.... , син на ....(името на бащата)....Това не е кръщение обаче пак да кажа.В юдеизма няма кръщение , нито във  вода , нито без  вода  .
  Питайте свободно , никой не прекъсва темата , тя си се движи "едновременно".Така е по-интересно.

  Да добавя само - понеже християнството  възниква доста по-късно от юдеизма и на негова база - Танах  се превежда и става  стар завет....следва да се направи някакъв паралел, някакво свързване ....та много от празниците и обичаите са по някакъв начин като , че ли обяснени от страна на църквата , за да не се получава  противоречие  голямо между  Танах  и християнството.
 

   Сетих се за болницата още -  организираха  една  обиколка   веднъж  в  седмицата на бременни мами с татковците , майите , бабите , та и лелите  То всички искаха да видят.Та развеждаха   ни из   отделението - по стаите , в родилна стая , даваха обяснения , показваха ни  епидурал какво е , показваха ни как се движи леглото , как се слагат краката ....как се ражда ......какви  инструменти има ....Кой каквото попита.Показаха ни столовата , показаха ни и бебетата зад  стъклото , през прозорците , гледахме как  ги  повиват, как ги къпят.Лелите вътре само ни се усмихват - то  бая  група все с кореми и всички ухилени    Веселко беше.Имаше навсякъде снимки на бебета та се разтапяхме , ами мами , какво да ги правиш  Скици.После ни черпиха торта и чай и ни разказваха как да си броим контракциите , а за малко майтап ни показаха и едни тубички , с които да си правим клизмата преди раждане в самата родилна стая.Ако неможете сами - ние  ще ви оправим викаха  Посмяхме се м успокоихме се и айде - нагласа за раждане.
  Та и  лап топ имаше в стаята  за раждане - все едно някой ще иска да цъка по форума в тоя момент 

  Изобщо 2 неща ме изненадаха по технически някак си  и технлогично си  някак си  като дойдох насам в Израел.2 дребни неща .Едното - отивам в  аптека ,  банка , нещо с чакалня....Има там една машина , от която  си вземаш номерче и си сядаш или си излизаш ...както искаш.Горе има светлинно табло с номера и компютър повиква гласово и с изписване на номера горе.Не се редиш много  по опашки на такива места .Е има разбира се.
  Другото дребно нещо  - В супермаркета има  ескалатор , но не е  като стълби , а  е плоска лента.Количките както са натрупани имах чувството , че ще се  плъзгат по наклона , ама не - те се  захващат с магнитни колела за ескалатора и си вървят наклонено по лентата.Това е някаква зрителна измама сякаш , шега  на мозъка , все ти идва да хванеш количката 
  Дано ви развеселих с малко  технологични новости  Това са нормални неща , не е свръхтехнология , но очудват от начало 

  До скоро

  Eдно раждане  излиза  като стойност около 2000$ .Около 8 000  шекела.Плаща се от  здравната каса , не , че даваш 2000 $.Като стойност казвам обаче.


 

Петя,то си е за учудване,като се знае какви опашки има при нас и какво е на повечето отношението един към друг докато си чакат реда.