Така че се извинявам....
И аз не знам точно откъде да започна, но е факт, че с никой не споделям проблемите ни и вече не издържам.
На пръв поглед всичко м/у нас изглежда ОК.
Обаче всъщност не е.
Постоянно имаме някакви проблеми, които все се въртят около едни и същи неща.
Все си мисля, че не са кой знае какво, че може да ги превъзмогнем, карали сме се ужасно и сме си обещавали, че ще оправим нещата, но нищо не се получава
Да започнем със секса...
Най-тъпото е, че сексът ни вече е кръгла нула. Все нещо не върви, все той има някакви псих. проблеми: или не му става, или свършва бързо... и като се случи няколко пъти така се подтиска все повече и повече и нещата не вървят съвсем. Колкото и разбиране да проявявам, полза никаква. И все намира оправдание в мен - че не съм искала да правим редовен секс (примерно), че понякога съм се дърпала и разни други неща. Преди секса си беше върха, та и отгоре. Но истината е, че всеки има някакви проблеми, а за да се решат, се искат двама човека.
Но той винаги чака на мен всичко-свикнал е аз да се боря с решението на всички проблеми и това вече много ми тежи...Това важи за всичките ни проблеми.
После...безотговорността. И тук е свикнал аз да се грижа за всичко и с течение на времето е станал хипер безотговорен, разчита само на мен, все забравя. Може би и следва модела на поведение на родителите си, където майка му е тартор и диктатор, а баща му - изпълнител и "безгласна буква". Забелязвам, че за жалост и ние сме станали такава двойка Което за мен става ужасно. Той не се чувства мъж, а аз не се чувствам жена. Говорим за това хиляди пъти, но нещата не могат да се оправят и това е.
И така...една връзка, в която жената не е достатъчно жена, мъжът не е достатъчно мъж, а сексът е ужасен. Има още хиляда подробности, но като че ли това е най-притеснителното.
Днес не издържах и му написах СМС, че може би е добре да се разделим вече.
Само при тази мисъл очите ми се пълнят със сълзи, но вече нямам сили да се боря, нямам сили да променям нещата, нямам сили за нищо...Искам само да съм щастлива.
А чакам второ дете....Мисля, че тогава вече ще имам толкова отговорности, че ако нещата не се променят, ще вляза в лудница...
И каквото и да става м/у нас, той не си мърда пръста за нищо. Все ми говори колко много ме обича, виждам, че страда, че нещата не вървят, а всъщност си гледа само професионалните задължения да са на ниво и всичко останало оставя на мен. А аз вече стигам предела си. А нямам още 30 години Не знам как ще я караме. Не виждам никакъв изход.
Щом и двамата не полагаме усилия, няма как да се получи.
И всичко това съм му го казвала хиляда пъти, но ефектът е само временен
Благодаря, че ме изчетохте...