ПРИ МЕН ОТ РАЗДЯЛАТА МИНА ПОЧТИ 1 ГОДИНА...(без 1 месец)и...НЕЗНАМ КАКВО ДАК АЖА..НА МОМЕНТИ СЕ ЧУВСТВАМ ТОЛКОВА СИЛНА И ЩАСТЛИВА ОТ ТОВА,КОЕТО ИМАМ,но на моменти се чувствам слаба,объркана,самотна,предадена... и ИМЕННО ЗА ТОВА,НЕ БИХ МОГЛА ДА КАЖА КОЛКО ВРЕМЕ ТРЯБВА ДА МИНЕ,ЗА ДА СПРЕ ДА БОЛИ...мисля,че при всеки случай е различно...зависи от човека,от хората около нас,от начина на живот който водим "след таткото" поне според мен е така де!!!И АЗ КАТО САБИ...МАЙ ТРЯБВА ДА СЪМ МУ БЛАГОДАРНА,ЧЕ ПОНЕ ДЕТЕТО МИ НЕ СТРАДА,ЧЕ НЕ ГО ПОЗНАВА(за сега,защото не се знае какво ще му хрумне)и "НАШИЯ ТАТКО" НИ ОСТАВИ ДОКАТО БЯХ БРЕМЕННА И САМО АЗ СИ ГО ПРЕЖИВЯХ,НО...лошото е ,че...мисля,че дори и да не го познава ч ден ще страда от самия факт,че го няма,че го е оставил...!!!!ОХХХ,НЕ МИ СЕ МИСЛИ ЗА ТОЗИ ДЕН!ДАНО ДО ТОГАВА ИМАМ ИСТИНСКИ,СТОЙНОССТЕН ЧОВЕК ДО МЕН ,КОЙТО ДА МИ ПОМОГНЕ,както на мен так и на детето ми!!!....МОМИЧЕТА... 
).Но все още така някои въпроси напъват мозъка ми.Нпр. как някои жени са взели до такава степен страха на мъжа си,че той и да е страшно влюбен във всяка друга освен в собствената си жена не смее да я остави.Предполагам страха от нейни близки от това да не бъде намерен безжизнен в някоя река.Няма такова нещо като вечна любов!Единствено към децата разбира се!За това се чудя на някои простаци добре изоставил си момичето,което е родило от теб в тежък икономически момент,но КАК ше изоставиш ДЕТЕТО си?!Как може да помислят,че ще имат и друг шанс и че там всичко ще е наред или по-добре?!
. 
За сега така, а после Господ да помага (и аз ще направя необходимото за да се справя). 
Незнам дали не му стиска да си ходи или му харесва да ме тормози?! Страшно ме боли глава, а детето беше много неспокойно и плаче почти непрекъснато, защото му никнат зъбки. 
