За избора на име и семейните традиции

Според мен всеки трябва да си кръсти детето както реши,а не да се чувства задържен да го кръщава на баби дядовци,вуйчовци,лели и т.н.Имам приятелка на която свекърва и се казва-ИНДИАНА.Когато се роди неиният син тя го кръсти ИВАН.Свекърва и такъв скандал вдигна и и се сърди сумати и време.Трябвало да го кръсти-ИНДИАН представяте ли си.

Синът ми е кръстен на свекър ми, за което той е много щастлив и горд и го обожава, както и свекърва ми. Но когато се роди дъщеричката ми реших да не я кръщавам на никого. Всъщност много често съм мислила по този въпрос. Преди две години загубих едно бебе, което мислех да кръстя на някоя от бабите. Когато забременях реших, че този път ще е друго. Синът ми беше много нещастен, когато загубихме бебето, той си мечтаеше за сестричка. Всяка сутрин след това, като станеше от сън все ме питаше "мамо кога ще си имаме бебе?". Един ден ми каза "мамо искам като си имаме бебе, то да е момиченце и да се казва Вероника". Тези негови думи се запечатаха в съзнанието ми и аз знаех, че следващият път, когато и да е това, ще бъде както той иска. И наистина половин година след това забременях отново и сега нашата Вероничка е вече на 5 месеца. Името много и подхожда, не само защото го е измислил баткото, а и защото самото име има голям смисъл - от древногръцки се превежда - Вяра в победа, а поради факта, че  бременността ми беше доста тежка и до последно не се знаеше дали бебка ще оцелее, а и след като се роди първия месец животът и висеше на косъм, но все пак тя се справи, тя победи и ние всички вярвахме в това. А баткото сега е много горд с нея, той я обожава, а е едва на 6 години. И мен ме питаха, защо така съм решила, дори майка ми веднъж ми зададе въпросът, защо не съм я кръстила на свекървата, но аз категорично я отрязах, като и казах че името го е измислил баткото, той така искаше и аз така направих. Съпругът ми в началото беше много учуден, като му казах как ще се казва бебка, но никога не ми е противоречил. Всички са много щастливи и много я обичат.

С право се е вкиснала жената - трябвало е да го кръсти Винету или Оцеола.
В краен случай Жорж (Санд ).

Ние решихме  да си кръстим детето както на нас ни харесва.Естествено свекито доиде в болницата и искаше да сменям името веднага -трябвало да е на свекър ми или на нея.Казах и че решението сме го взели заедно с мъжа ми и няма да сменям името на детето.Сърди се 1г.

И аз съм от бунтарски настроените майки.
Когато се омъжих свекърва ми каза, че не иска да кръщаваме децата си на тях, защото имената им са "стари". Когато му дойде времето майка ми държеше да кръстя дъщеря си на свекърва ми, за да не ми създава проблеми след това. Аз не харесвам името й и кръстих дъщеря ми, както решихме с баща й (с първата буква на майка му ). След три години се роди и сина ми. След разговори в къщи постъпихме пак така - първата буква на дядото. Докато ние бяхме в болницата таткото отиде да ги доведе в София за изписването. Последва обаждане по телефона да не го записвам, както бяхме решили, а с цялото име . Аз обаче казах, че документите вече са готови и няма връщане.
Получих, каквото си исках, но и до сега ми се натяква, че не съм им кръстила поне едното....
А си спомних - мъжа на сестра ми според мен е много прав, когато казва, че името трябва да е такова, че да не те питат втори път как се казваш .
А какво ще кажете за традицията на някои семейства детето (сина) да носи като фамилия името на дядо си За мен е непонятно майката и бащата да са Иванови, а детето да е Петров, защото бащата е Иван Петров Иванов напр.

И за мен това е непонятно да вземеш за фамилия името на дядо си, като идея не е лошо, но така се загубва рода, нали родът се отличава по фамилията, а не чак толкова по имената - личните вътре в него.

Да, това за фамилията е наистина странно-имах съседка, която имаше различна фамилия от брат си, а родителите им си бяха едни и същи. А доколкото знам има и други подобни случаи. Дали някой знае цялата логика на тази странна практика (дано вече е отживелица)?

Не знаех, че фамимиите по мъжка линия може да се различават. 

Най-близкият ни приятел произхожда от много голям род с интересни традиции. Та и при тях децата имат фамилията на дядото и децата винаги са с различна фамилия от тази на родителите. Не съм се замисляла как точно се получава и защо е така. Не съм и питала, но никога не е късно да се образовам . Единственото което ми се врътна в главата е проблемът при излизане от чужбина на непълнолетните деца. Обясни ми, че до 18 годишнината си е пътувал с плик документи, но въпреки това няма да прекъсне традицията с неговите деца.

Не се загубва родът. Те са едни от малкото фамилии, с които общуваме и чиито най-простички сбирки са с по 100+ човека.

Но семействата с традиции (не от две-три поколения насам), големите родове, тези за които повечето са чели само в книги и са гледали по филми са много малко. Повечето хора познават рода си до 3-4 коляно. Тогава за какви традиции става дума

Доколкото зная, докъм 50 и някоя година детето е вземало за фамилия името на дядото, т.е., логиката е била Иван Стоянов Петров да се идентифицира като "Иван, син на Стоян, дето е син на Петър". Обаче след това излиза постановление ли, закон ли, според което детето приема фамилията на бащата (в определени случаи - на майката). На всички деца, завършващи училище във въпросната година или по-малки, фамилиите са били сменени, другите са имали възможност за избор. Ако са били дипломирани или известни в обществото със старата фамилия, естествено е да предпочетат да я запазят. Голямата сестра на майка ми вече е работела, така че е останала с името на дядото за фамилия, малката още е била ученичка и е взела фамилията на баща си, а майка ми, която наскоро е била завършила гимназия се оказала със сменена фамилия, но с диплома на старата. Така че си носеше при личните документи бележка от Съвета, че лицето А и лицето Б са едно и също лице.

В някои семейства обаче (главно в Северна България съм срещала такива случаи) са запазвали и двете фамилии, та познавам хора с по 4 имена от ранна детска възраст.

Един приятел на свекъра се шегуваше, че моя син бил кръстен Калоян на дядо си Желязко, а неговата собствена внучка Михаела - на баба си Слава.  Но това определено не пречи да си треперят за внучетата. 

Преди да се роди детето, свекървата ми се обади специално да ми каже, че не държи да кръщаваме детето с нейното или на свекъра име. Евала. Да си призная аз и нямах такова намерение  Не че не ги харесвам, просто така исках.

А по повод родословното дърво, знам, че имаме някъде правено. Но вече се изгубиха старците....Жалко. Ядосвам се на себе си, че не съм записвата техните истории.

Имаше подобни дискусии и при нас. И понеже първото ни беше момиче - поръчано от баба му, та си дойде с името. Пък и то хич не е лошо, де - Вяра. А за сина ходих специално на консултация в църквата дали може да се кръсти на умрял човек - може, няма проблем. Моят съвет е - съобразете се първо с именните дни, ако си дойде на деня, нека си носи и съответното име. Така синът ми за малко не стана Михаил.....роди се със закъснение и стана Марин.

  При сина ми(от първия брак) избрах,по скоро ми наложиха,името на дядото-Георги.Така и го записах,макар че 3 пъти сънувах,че се казва Иван.Първоначално ми беше много криво и не можех да му измисля галено име.А отношенията ни с екс-семейството на екс-съпруга ми,не се подобриха и все бях крива и виновна...Т.е. признание,че съм го записала на него-нъцки
  Сега си бях харесала Кристина(майка ми Кръстана),обаче съпруга се запъна,че това е и името на сестра му ,а той не иска да бъде на никой от неговото семейство.По тази логика отпадна и Елизабет.Йоана много ми хареса,но пък толкова много деца с това име...Имаше вариант Стефи,Ивон и Ема.В нощта ,когато се роди се чудих,чудих какво име най точно ще пасне на моето мишле и някакси от това,което си бяхме говорилис таткото,дойде Емали-хем звучи добре и на двата езика,хем не е често срещано,пък и някакси си и лепна
 Та когато го записваш на някого е по-лесно,няма такова мислене,а когато сам избираш името-е,голямо творчество пада

Как ги натъкмихте? В смисъл какво е женското на онова, дето е по-добре да е Кардам 
(Не те ли кефи Севар?)
Нашата Калина пък беше на косъм да е  Михаела и на два косъма да е Яна.

 Аз не съм си кръстила детето на никого, през 9-те месеца, докато я носех измисляхме с таткото стотици имена, но нищо не ме грабваше.Чак след като я родих реших да се казва Йоанна, в този момент това име много ми хареса, а преди това не сме се замисяли за него.Сега не мога да си представя да се казва другояче.