
...скапана съм, не трябваше да се връщам на работа толкова скоро, просто психически не съм готова за ОЩЕ стрес и то в гигантски дози....нищо не върви като хората, работя на една масичка, няма бюра, тече ремонт, на който не му се вижда края, гардеробите и шкафовете ни са по коридорите на министерството, закрили са ми имейл акаунта докато бях в болнични, взели са ми компютъра, защото видиш ли, били чули че съм напуснала
и това представлява държавната работа! Нямам работно ямсто и кво ли още не-работя в същински кокошкарник, вече не издържам, ма.. му, наистина
....направо на нищо не приличам вече с толквоа много дини под мишница, хич не ми й завиждайте! На Ася май й растата кътници и от яслата казват, че е по-кисела в резултат от това...едвам успявам да я вземам от ясла в 18 след като до 17,30 съм на работа в центъра, а до яслата трябва да вземам метро и автобус, но след като я взема чкането за автобус до 5-ти микрорайон просто ме довършва....и няма баби на хоризонта...ох, оплаках се, не знам- с една заплата не може да се живее особено когато нямаме избор и детето ходи на частна ясла
.Хвана ме страх ,не съм с нагласа да я давам 5 дена в седмицата,аз и затова отказах де ,там само такава опция имаше .Аз търся в момента градина да предлага дни по избор и часове по избор.
.Така че не ме мислете мен
.
Айде кажете (излъжете) по нещо хубаво че да се навием за 2ро ,че аз както съм тръгнала хич и не мисля .
.
.
. През деня наред с храненето, приспиването, игрите и извеждането на разходка (ако времето позволява), трябва и дом. работа да свърша и след като съм се "справила" с всичко това вече нямам сили за нищо.
.
. Браво и за гърнето, щом пишка вече, лесно ще махнете памперса.
. 
). В другия вариант тъкмо си свикнала на спокоен сън, все по-намаляващи ангажименти откъм обслужване на детето, влязла си активно отново в социалния и професионалния живот.... и хоп, айде пак пренастройки. В първия вариант почти наведнъж ще изкарате и пубертета им, който при сегашните деца е
(ние май нямахме такова "нещо"), а иначе представи си - един недоволен от всичко тийнейджър + едно ревящо бебе. ....... Мога и още да пиша, ама да не прекалявам. В общи линии това са ми възгледите и те задължително включват две деца. А ти май по принцип се колебаеш за второто
. Мъжът ми беше същият, но и той проумя, че щом толкова обичаме Стени не трябва да го оставяме сам, трябва да си има брат или сестра.
Може би не знам какво е деца с малка разлика,но пък мога да дам съвет за голямата разлика. Както писа и Правдето биологичния часовник е безмилостен и аз доста закъснях с второто раждане,но не зависеше от мен,а от проблемите ми. Сега обаче съм много щастлива,че я има Анна Мария. А баткото ни е много добър и мога изцяло да разчитам на помощ от негова страна. То май ми е и най-спокойно да я оставям на него,защото бабата ни е доста години вече / и не съвсем....на 64 е,но не се наема да я гледа...../ Много разчитах на майка ми,но за съжаление вече я няма, Анна Мария беше на 9 месеца,когато почина. Може би това е предимство на децата с малка разлика,че може да се разчита на помощ от баби,но пък те тогава са млади и са на работа......абе омагьосан кръг.
.Това, че се оплаквам от недоспиването и липсата на помощ мисля, че бих го направила и ако разликата им беше по - голяма
.
. 




Много е смешна как имитира кака си "имааам домаашниии!" и също как й нарежда да ходи да си пише по английски!


И щото мъжът ми не е навит на осиновяване, а аз не съм очарована от перспективата да родя още 2 (два) пъти, за сега си оставам само с теориите и пазарлъците
Тц, не съм съгласна 