Аз пък трябва да ви кажа, че сега съм на 36, а синът ми е вече на 18г...Въобще не се чувствам стара и не изглеждам така, т.е. не допускам нито в съзнанието, нито в духа, нито в тяло да натежава ЕГН-то. И трябва да ви кажа, че съм много по-уравновесена от преди няколко години, с много неща в живото вече съм наясно от житейските уроци, малко неща могат да ме учудят, няма ги пубертетските притеснения и /евентуално сутрин пъпка като погледнеш в огледалото/...абе с две думи чувствам се добре така: Знам какво искам и как да го постигна!....И всяка възраст си има своите хубави страни...
- Публикувана: 7 ян. 2008, 13:43 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2008, 15:26 ч.
кога започнахте да се чувствате "на години"?
Почувствах се "на години" едва когато се роди сина ми преди 2г., когато бях на 29. Приоритетите ми коренно си смениха позициите, станах значително по-отговорна и зряла, спрях да поемам рискове и за първи път понякога се чувствам физически изтощена... Започнах да предпочитам спокойни тихи заведения, семейни курорти, прекарвам 95% от вечерите си вкъщи с детето, отказвам предложения за работа свързани с командировки, работя за пари не за визитна картичка... Все по-често говоря с приятелките си за ясли, градини, детски храни, сиропи за кашлица и капки за нос 
Искам 3 деца и започвам да се притеснявам, че часовника тиктака...
Май имам всички симтоми на хората "на години"
Искам 3 деца и започвам да се притеснявам, че часовника тиктака...Май имам всички симтоми на хората "на години"
"....майка на 37год. е бременна с второто си дете и пише че се чувства "на години" и я е страх за бременността и!" Това вероятно идва от времето за раждане - а то на 37 е късно. А не, че на 37 вече е "на години".
Като се замисля, познавам жени, които са влязли в климактериума на 40, 42 и така погледнато ....
Като се замисля, познавам жени, които са влязли в климактериума на 40, 42 и така погледнато ....
Е чак пък късно на 37 год!!!
Може на 37 да е малко по-рисковано отколкото на 20, но много жени раждат здрави и умни деца над 35 год.
Важно е здравето на жената.Има 20 годишни жени не можеши да забременят.
Може на 37 да е малко по-рисковано отколкото на 20, но много жени раждат здрави и умни деца над 35 год.
Важно е здравето на жената.Има 20 годишни жени не можеши да забременят.
Стига сте сеели заблуда.Факт е, че фертилността намалява с възрастта..Има си сравнителна табличка, не мога да я търся сега.20 годишни не могат да забременеят по съвсем други причини/хормонален дисбаланс, запушени тръби, хламидиална инфекция, въобще-мъжки и женски фактор може да има за непоявата на бебе/, а не изчерпан яйчников резерв.И аз познавам, ако е до познаване една жена, коят улови последната си , буквално последната си яйцеклетка на 40 и износи и роди.Но една година по-късно нямаше да може.Това е съвсем, ама съвсем различно-просто да нямаш повече яйцеклетки.Да, те свършват в един момент и да, това се случва вече все по-рано.Изключения за жените родили късно без проблем, че и забременяли без проблем.На това му викам аз късмет.
Ако е въпрос за раждане само и ако имам реален избор- определено бих предпочела да приключа с ражданията до около 30 годишна възраст. Не само поради причините, изтъкнати от пенелопа, които аз лично не оспорвам, тъй като също съм чела неща в тази насока, а и по ред други такива. Основната за мен е, че след тази възраст имам настройката да подредя друга част от живота си.
Е, ако съм изтървала влакове, ако не съм намерила подходящ партньор или съм се лекувала дълго време, или.. въобще ако има конкретни причини, щях да родя и по- късно, но определено предпочитам да не го правя на 37 години.
Е, ако съм изтървала влакове, ако не съм намерила подходящ партньор или съм се лекувала дълго време, или.. въобще ако има конкретни причини, щях да родя и по- късно, но определено предпочитам да не го правя на 37 години.
Децата определено са една от основните причини да се чувстваме на години. И са най-важното нещо в живота ни.
Искрено вярвам,че всяко нещо трябва да става с времето си. И няма проблем да се чувстваш на години,ако наистина си.
Не се притеснявам,защото животът ми е изцяло пълен и осмислен от децата.
Искрено вярвам,че всяко нещо трябва да става с времето си. И няма проблем да се чувстваш на години,ако наистина си.
Не се притеснявам,защото животът ми е изцяло пълен и осмислен от децата.
Не мога да разбера що за комплекс е тази тема с годините!Аз скоро ще направя 30(да съм жива и здрава) и това въобще не ме депресира.И на 50 да стана пак ще е така.Човек не може да спре въртенето на Земята.Всеки има различно гледище:свекърва ми например я дарихме с внуче когато беше на 47.Тя не дава на детето ми да я нарича "бабо",защото била млада.Е какво пък общо има възрастта с роднинските отношения?Да не би съседчето да я нарича"бабо"?Но това май е тема за друг форум...
