Имам нужда от съвет за едно писмо " до горе "

  • 1 997
  • 26
  •   1
Отговори
# 15
  • СОФИЯ
  • Мнения: 11 499
Имаме дядо, който е станал "на звездичка", но дъщеря ми все пак е само на 4г. Въпреки това знае, че всички един ден ще станем на "звездички". Личното ми мнение е, че дори "изпращането" на писмото би било ужасна грешка, камо ли да получи отговор. Убедена съм, че крайно нереалистичните представи за каквото и да е, биха довели до сериозни проблеми в пуберитет или по зряла възраст...Риск, който не бих поела за детето си.
Въпросът е мн личен и деликатен.....

# 16
  • Мнения: 774
- обясни простичко, че няма комуникация. Не можем да пускаме писма, не можем да получаваме отговор. ТЕ ни гледат оттам, чуват какво им говорим, дори НЕВИДИМО ни подкрепят в трудни моменти, но НЕ МОЖЕ да общуваме.
Мисля, че да напишеш писмо би било ужасна грешка.
И аз мисля,така!

Мисля,че по малко трябва да и обясняваш как точно стоят нещата,за да не стане проблем.

# 17
  • Мнения: 75
Мисля, че е голяма грешка да се поддържа илюзията у детето, че баба му е жива. Така то постоянно ще се надява, че ще я види. Разочарованието и болката ще бъдат големи, когато разбере, че това няма как да стане. Аз лично от самото начало ще обясня на сина ми, че повече никога няма да я видим, но че тя е там горе на небето и ще ни гледа оттам и ще ни помага. Ще го заведа на погребението, за да се увери, че тя наистина не е жива. Когато баща ми почина, снаха ми доведе племенничките ми на погребението и точно това ми обясни тогава. Това беше преди 13 години и аз много и се чудих, но после разбрах, че е права.

# 18
Мисля, че грешиш в подхода си. Дете на 9 години е достатъчно узряло, за да си има понятие за смъртта - ако не след обяснение на родител, то поне от гледане на филми и книги. Все пак това са нещата от живота. Странно ми е как хората започват да обясняват за секса и наркотиците от много по-ранна възраст, а смъртта едва ли не е тема табу. Не мисля, че така се прави някаква услуга на детето или го защитава от нещо. Всички знаем, че смъртта не пита и никой не е застрахован или предупреден кога и как. Това, че починалите били живи и звездички пасва като обяснение за много по-малки деца.

Не знам какво бих казала на детето си, ако бях на твое място. Вероятно бих й обяснила, че съм се опитала да й представя нещата така, че да й е по-лесно. Бих й обяснила, че с мъртвите контакт няма. Бих я завела на гробища, не е малка вече. В никакъв случай не пиши писмо от име на мъртви хора, това е огромна грешка и е направо извратено. Детето няма все да е на 9 и не става дума за Дядо Коледа.

Сериозно бих се обезпокоила от факта, че детето ми няма дори основно теоретично познание за понятието смърт. А това за приказките с починалата прабаба за мен си е повод да се консултирам с психолог. Надхвърля детската фантазия сякаш в неправилна посока.

# 19
  • Мнения: 2 700
Хайде, чак пък и на психолог ooooh!
А не може ли детето да сънува Thinking
Аз на 39 години предпочитам да вярвам, че в сънищата си мога да срещам майка ми и баща ми и по никакъв начин не бих спряла подобен вид вярване.  Naughty
Касиди, ако темата не е била с продължение през изминалото денонощие, аз лично бих свалила картите. Бих обяснила, че съм сбъркала като спонтанно съм казала, че ще проверя в пощата и бих обяснила вече казаното дотук - липса на комуникация между световете и т.н. Така реално хем няма да продължаваш да я лъжеш,  хем ще й покажеш, че и възрастнвите бъркат, но не е лошо да си признават и грешките.

# 20
Хайде, чак пък и на психолог ooooh!

Ако беше сън, ок. Но това:

... до момента в който не дойде за да ми каже, че имам много поздрави от баба. Първосигнално щях да я нахокам, че човек не бива да се шегува с такива неща, но тя съвсем спокойно ми обясни че те съвсем редовно си говорили...за нея, за това как живеем, какви оценки изкарва в училище, че много сме и липсвали.

на мен ми звучи обезпокоително, особено това, че й "отговарят". За свое успокоение аз бих се консултирала със специалист. Най-малкото бих се запитала, какво му липсва на това дете, че да създава полувъображаеми събеседници. Може и да греша.

# 21
  • София
  • Мнения: 210
Тъй като искаш съвет за конкретната ситуация с писмото, ето какво мисля, че можеш да направиш.
Щом детенцето знае, че баба е мъртва на този свят, а на горния е жива, значи и до нея могат да достигат неща, които са мъртви в този свят. Това не е толкова необичайно като обяснение за смъртта и го има във вярванията на много народи, които са погребвали с мъртвия редица вещи или животни, за да му служат в отвъдното. Но да не се отклонявам: мисля, че би било удачно заедно да изгорите писмото, за да може то да умре в този свят и да стигне до горния.

# 22
  • София
  • Мнения: 7 191
Хареса ми идеята да се сложи писмото на прозореца.
А може и да го прочетете заедно на глас, за да го чуе баба.
Защото тя е жива в сърцата ви.....
Незнам, аз понякога си "говоря" с мама наум, толкова ми липсва, но аз си вярвам по мой начин, че тя е там някъде.
И си мисля, че е хубаво и едно дете да вярва в това.

# 23
  • Мнения: 4 733
 Избрах да  залепим писмото на прозореца. Обясних, че път и поща до небето няма, но че оставено така за денонощие писмото ще бъде прочетено. Мисълта да напиша отговор просто премина през гглавата ми и си изчезна.
 Относно психолога не мисля, че нещата клонят в тази посока. Да, може би подобни "разговори" надхвърлят измеренията на детската фантазия, но и аз самата понякога ги водя вътре в себе си. Честно казано не виждам нищо лошо в това безмълвно да си кажеш някои неща с починал вече човек, който винаги ще има място в сърцето ти.

 Водила съм дъщеря си на гробищата макар да и спестих самото погребение. Преживяла съм много погребения като дете, на които ме мъкнеха едва ли не за да ми покажат какво всъщност е смъртта. Е, като съм знаела суровата истина от малка не ми беше по-лесно да я приема.
 Карам детето ми да вярва, че близките ни вече починали хора са на небето и ни пазят от там, виждат ни и ни помагат когато могат...Не виждам нищо лошо в това, най-малкото защото и аз самата го вярвам.

# 24
  • Мнения: 1 347
Избрах да  залепим писмото на прозореца. Обясних, че път и поща до небето няма, но че оставено така за денонощие писмото ще бъде прочетено. Мисълта да напиша отговор просто премина през гглавата ми и си изчезна.
 Относно психолога не мисля, че нещата клонят в тази посока. Да, може би подобни "разговори" надхвърлят измеренията на детската фантазия, но и аз самата понякога ги водя вътре в себе си. Честно казано не виждам нищо лошо в това безмълвно да си кажеш някои неща с починал вече човек, който винаги ще има място в сърцето ти.

 Водила съм дъщеря си на гробищата макар да и спестих самото погребение. Преживяла съм много погребения като дете, на които ме мъкнеха едва ли не за да ми покажат какво всъщност е смъртта. Е, като съм знаела суровата истина от малка не ми беше по-лесно да я приема.
 Карам детето ми да вярва, че близките ни вече починали хора са на небето и ни пазят от там, виждат ни и ни помагат когато могат...Не виждам нищо лошо в това, най-малкото защото и аз самата го вярвам.

 Peace

# 25
  • СОФИЯ
  • Мнения: 11 499
Пазят ни и ни помагат, и аз вярвам, но от прочетеното в темата не останах с впечатление, че деветгодишното момиченце вярва точно в това. Вероятно и не споделя всичко това с приятелчетата си? Има риск някое дете на нейната възраст да й обясни нещата нелицеприятно.

# 26
  • Мнения: 1 942
Одобрявам това, което се опитваш да спестиш на детето и да му помогнеш по-леко да приеме смъртта на близък човек. Загубих баба си на приблизително същата възраст и също съм говорила с нея и съм получавала отговори - не мисля че е обезпокоително. Мисля обаче, е трябва да поставите ясна граница между двата свята. Там отиване и връщане няма, писма и подаръци от там не се получават и пращат. И това е факт, който дори и баба с голямата си обич и желание не може да промени.
Писмото бих занесла с дъщеря си на гроба или в църквата. Смятам, че на 9 може да иска да напише нещо, което е само за баба и без аз да го чета. Отговор баба и ще и даде, но не с писмо, а по друг начин. Като го види ще го разбере  Peace

Общи условия

Активация на акаунт