Щом се е стигнало до там да се разделите и то пред такива празници, явно нещо във връзката не е наред и да се връщаш назад няма да е най-добрия вариант. Явно си имала основателна причина, за кажеш на човека до теб да си тръгва и е добре да прецениш плюсовете и минусите пред евентуално сдобряване. По -добре да страдаш сега,отколкото същото да се повтори пак и пак...
- Публикувана: 7 ян. 2008, 15:22 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2008, 18:30 ч.
За компромисите...
Има хора,които са прекалено емоционални и от мухата правят слон.И точно когато обичаш силно,можеш да проявиш тази силна емоция,да блъснеш вратата,да изгониш някого,той да си грабне куфарите.Трябва да се вземе под внимание и възрастта на участниците в тази серия.Петрова,хладният разум не означава винаги прекрасен живот.Ако мъжа ти не си тръгва при скандал,може просто да го мързи,да не желае да си развали спокойствието,ако не се карате има вероятност да не си говорите и тн...Не давай такива погрешни съвети,че току виж някой ти се вързал.Надявам се авторката да прояви поне този път здрав разум.
Е, щом за подобна глупост /някакъв сервиз/ сте стигнали до раздяла и изнасянето му точно по празниците... просто сте си търсили повод.
И според мен е така!
Обади му се. Не се тръшкай и унижавай по телефона. Просто му кажи "извинявай, май си изпуснахме и двамата нервите, искаш ли да се видим и да поговорим?".
Нещата ще се оправят, но повече никога не си позволявай да се държиш по този начин.
Нещата ще се оправят, но повече никога не си позволявай да се държиш по този начин.
Това е поредното доказателство,че често дребните камъни обръщат каруцата...
Едва ли прашния сервиз е бил причината за раздялата. По-скоро е бил последната капка, която е преляла чашата. И защо изобщо допускаш подарък да стане причина за кавга? И защо изобщо допускаш подарък да ти развали настроението и да те ядоса? Много обичам една сентенция: Да се ядосваш означава да наказваш себе си, заради грешките на другите!
Обади му се. Не се тръшкай и унижавай по телефона. Просто му кажи "извинявай, май си изпуснахме и двамата нервите, искаш ли да се видим и да поговорим?".
Нещата ще се оправят, но повече никога не си позволявай да се държиш по този начин.
Нещата ще се оправят, но повече никога не си позволявай да се държиш по този начин.
Работим заедно и дори не е нужно да се обаждам... Виждам в очите му искра, виждам и че иска да ми каже нещо, но.... май аз трябва да се престраша.
Колко е трудно обаче да признае грешката си човек!?
Скарахме се заради най голямата глупост на света.
Обидно ми стана, че майка му ни подари за Коледа много стар сервиз, който беше прашен, мръсен и в опаковка от преди векове. Аз нищо не казах, издразних се на неговата реакция и нейната инициатива, после се оплаках във форума тук за тъпия подарък и той го е прочел... и се почнаха обвиненията...
Обидно ми стана, че майка му ни подари за Коледа много стар сервиз, който беше прашен, мръсен и в опаковка от преди векове. Аз нищо не казах, издразних се на неговата реакция и нейната инициатива, после се оплаках във форума тук за тъпия подарък и той го е прочел... и се почнаха обвиненията...
Ако има чувства между вас няма начин да се разделите заради подобна глупост. Ти на колко си години?
Как може подобно нещо изобщо да те изкара извън нерви, че толкова да се скарате?
Кои са истински цените неща в живота?
А как ще създаваш семейство ако не можеш да си признаеш грешките и да поискаш прошка?
Как може подобно нещо изобщо да те изкара извън нерви, че толкова да се скарате?
Кои са истински цените неща в живота?
А как ще създаваш семейство ако не можеш да си признаеш грешките и да поискаш прошка?
Обади му се. Не се тръшкай и унижавай по телефона. Просто му кажи "извинявай, май си изпуснахме и двамата нервите, искаш ли да се видим и да поговорим?".
Нещата ще се оправят, но повече никога не си позволявай да се държиш по този начин.
Нещата ще се оправят, но повече никога не си позволявай да се държиш по този начин.
Работим заедно и дори не е нужно да се обаждам... Виждам в очите му искра, виждам и че иска да ми каже нещо, но.... май аз трябва да се престраша.
Колко е трудно обаче да признае грешката си човек!?
Предлагам ти да спреш да се държиш като глезена принцеса и да направиш първата крачка ти, все пак ми се струва, че по-голямата част от вината е твоя.
Защо не отидеш направо при него и не го питаш нещо от сорта "размразила съм кайма, пълнени чушки или мусака ти се яде довечера?" или "ще свалиш ли тази вечер едикаквоси от едикойси шкаф..."
Усмивка, целувка, а разговорите и обясненията кой какво и защо- за по-късно оставете...
е, той може да прочете и тази тема, да види, че страдаш за него и да се върне