Публикувана: 8 ян. 2008, 11:41 ч.
Последно мнение: 15 юни 2008, 16:48 ч.

Дали и какво да кажа на детето след време ?!

4 103
57
1

# 15 19 март 2008, 12:33 ч.

Мнения: 402

не е трябвало да реагираш никак по-различно Crossing Arms

да не се терзаеш сега случайно,че не си го накарала детенцето да иде на количките с т. нар. си ''баща'' ? поздравявам те даже,че си се спряла с детето да се поздравите от възпитание.

виж колко са умни дечицата обаче : 'ми не ми харесваш hahaha

# 16 19 март 2008, 12:36 ч.

Мнения: 671

Цитат на: iveto_ в ср, 19 мар 2008, 12:09

Но преди няколко дни имахме интересна да я нарека случка. Бяхме излезли на разходка по главната и срещаме баща му случайно. Спряхме се. БНД уж му се радваше колко бил красив Rolling Eyes

/оставаше и друго да каже за собственото си дете/ и пита малкия "ще дойдеш ли с мен на количките пък мама да пие кафе", а малкия му вика "неееее няма", "защо няма?", "ми не ми харесваш" newsm78

В първият момент ми стана много смешно, а после ми докривяя реших нищо да не казвам. Трябваше ли според вас да реагирам някак? newsm78

Много ти е умно детето да знаеш.
Ми смей се бе,какво друго да направиш..аз ако бях нямаше да мога да се сдържа. Joy

# 17 19 март 2008, 12:48 ч.

Мнения: 1 280

Ама аз изобщо не се сдържах. Wink

Избухнах в луд смях Joy

То как да не избухна. Не се терзая, просто се чудех трябваше ли да направя нещо, но май наистина няма какво. newsm78

# 18 19 март 2008, 13:29 ч.

София
Мнения: 6 477

Да, аз също обяснявам това, че всеки си има двама родители.....Но понякога не живеят заедно. Напоследък забелязвам обаче, че нещо не минава номера и все повече ме пита дребната ама къде точно живее баща й...та не знам!
А в случаите когато бащата тотално го няма винаги давам за пример изказването на дъщерята на Йосиф Сърчаджиев - Не, не ми е липсвал баща, понеже като нямаш нещо не знаещ какво ти липсва и какво е да ти липсва....
Та моят съвет е, докато не започне да пита найстоятелно да не започваш ти специално разговора за бащите.....

# 19 19 март 2008, 14:02 ч.

Мнения: X

Цитат на: iveto_ в вт, 08 яну 2008, 12:29

Ами не не ме пита. То и какво ли да ме пита? Той не усеща липса за сега, просто няма как да му липсва нещо което не е имал Rolling Eyes

А пък аз колкото и да се хабя да обяснявам че има тате, той ме гледа и се чуди кво е тва и от къде се взе. Поне аз така си мисля не знам какво му е в главичката. Скоро стана въпрос за татко му и той ми вика аз имам двама татковци Shocked

Кой бе мамо? Ами Веско и вуйчо Thinking

а сега де

така - чудесно
сега лека полека му кажи, че вуйчо е вуйчо, не е татко и това са различни работи
че Веско е Веско, а не е татко - и това също са различни работи
и с риск да се повторя, потретя или да ме линчуват тука "Само специалните деца си имат вуйчо"
демек, той няма нещо, но пък има друго нещо, което пък други деца нямат - вуйчо
нито ще лъжеш, нито ще преиначаваш, просто насочваш внимание към нещо, което има, което и за мен е категорично правилен подход за възпитание като цяло - не мисля да вторачвам детето си в нещата, които няма, за мен правилно е да се набляга на това, което има, щом се сравнява с другите на тема баща, сравни го и ти на тема вуйчо
Специални деца са това Laughing

тези с вуйчото, нали така
някой пък си имат леля, ето мойто Крисе няма пък леля - сега кво - да вземем да се тръшкаме, че еди кое си има леля ли?

# 20 19 март 2008, 14:08 ч.

Мнения: X

Цитат на: Isa в вт, 18 мар 2008, 22:38

Аз поне бих предпочела /и го правя/, лекинко да изменям истината, че дори и в 'полза' на БНД, но да остане дъщеря ми с впечатлението, че това е бил наш, общо съзнателен избор, че това е било най-добрия възможен вариант, а не да расте със съзнанието, че майка й е пораженец или че тя или аз сме изоставени, измамени, излъгани и изобщо подбни мисли за малоценност.

оооо това категорично, да не говорим че си е и вярно, колкото и едностранно да изглежда понякога, през призмата на изминалото време, ако съм била поискала, да съм направила еди как си, че да задържа въпросния господин, но категорично има много от нас тук, които уж те са били 'изоставени', но подсъзнателно съзнателно и тн са предопределили - като цяло насоките, в които трябваше аз да се променя, за да остана с моя бивш, категорично смятам че щеше да бъде възможно, но аз не бих искала да се превърна в това, което той би приемал за нормално .... малко отклонение беше тов а- така че избора в коляма част от случаите е общ, тука не виждам някоя от вас всъщност да съжалява, че се е разделила, което само по себе си е показателно - през призмата на изминалото време виждаш , че нещата тъй или иначе са били обречени
исках да кажа, че казвайки му, че е било общ избор, това не е изменяне на истината дори

а за случката - еми и моя не ще баща си отсега, бабата и дядото ги приема с много добри чувства, остават си сами вече и тн., но като види баща си Не искам татиииииииииии , ох ще умра, хем ми е смешно, хем ми е тъжно - и ходи да се гуши при дядо си
те не са глупави

* аз едвам се сдържам, сиреч не се, пускам по някоя усмивка, а свекърва ми почва да се тюхка - ц ц, леле мале, ми сега какво , ми после какво - и мен ми става 300 пъти по-смешно

# 21 19 март 2008, 14:21 ч.

Мнения: 1 280

oooooo за бабата няма да говоря, на баща си вика не ми харесваш, а за свекърва ми като чуе реве като изгорен, ама той не ги познава тия хора аз какво се чудя Confused

# 22 19 март 2008, 15:37 ч.

Мнения: 1 425

Лично моето, неопитно и непрофесионално мнение е следното: Като те питат нещо, най-добре е да казваш истината. Или поне истината според теб. Като за деца - колкото се може по-разбираемо, но без излишни подробности (освен ако детето ги поиска) и без прекалени емоции. След време, ще ти е по-лесно да го направиш безпристрастно.
Истината в повечето случай спестява неприятности за всички.

# 23 19 март 2008, 16:17 ч.

Мнения: 671

Само истината,но колкото и да ти е криво понякога,никога не казвай нещо от рода на "баща ти не те обича","на баща ти не му пука за тебе"
.Ако толкова ти причернее и не можеш да устискаш да го захапеш,просто му кажи че "баща ти не иска да бъде с нас,защото мама и татко повече не се обичат" или "тати не ни обича достатъчно,за да е с нас".Винаги наблягай на нас и ние.
В противен случай,детето може да реши че вината е в него,защото не е достатъчно добро,послушно или умно.Децата са много чувствителни,за това се опитай да му обясниш всичко без излишни емоции,поеми ти вината ако трябва, но то в никакъв случай не трябва то да се почувства виновно.

# 24 19 март 2008, 22:46 ч.

Мнения: 623

Цитат на: Panther в ср, 19 мар 2008, 15:37

Лично моето, неопитно и непрофесионално мнение е следното: Като те питат нещо, най-добре е да казваш истината. Или поне истината според теб.

Sorry, ама това пък е най-противното нещо! Какво означава "истината според теб"?
Точно по този начин, детето се обърква и става лудница, защото както вече писах в другите теми, напоследък "истината" за моята бивша е, че съм имал любовница и дете...
Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!

# 25 19 март 2008, 23:07 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 22:46

Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!

Фактите човек винаги ги пречупва. А от много удивителни полза няма.

# 26 19 март 2008, 23:12 ч.

Мнения: 623

Цитат на: Panther в ср, 19 мар 2008, 23:07

Цитат на: dannytg в ср, 19 мар 2008, 22:46

Може да кажеш ФАКТИ, по начин смилаем за детето, но не и да ги пречупваш през своята си "истина"!!!

Фактите човек винаги ги пречупва. А от много удивителни полза няма.

Факти = обективна истина, а не субективна!!!
Пречупени факти = субективна истина, на практика лъжа!!!
Удивителни = искам да наблегна на нещо!
Много удивителни = ама много искам да наблегна!!!