След много натяквания към съпруга си, че живеем точно на "автопилот" осъзнах /преди 10 години/, че имаме различни потребности, просто представите ни за "интересно " ежедневие са различни. Неговите интереси-по-често свързани с професията, а по-рядко-риболов, кафета и др., просто не са за мен. Записах се на аеробика, тръгнах на фитнес, а аз не съм особено контактна, така че тези занимания засилиха социалните ми контакти. Какво точно искам да ти кажа-ако ти е скучно, ако се чувстваш като на "автопилот", не търси вината в друг-деца, съпруг , малък град-аз също живея в малък град, никой не е длъжен да ти създава разнообразие. Помисли какво ти се прави, натовари си деня с ангажименти сама, аз станах дори туристка без време-раници, обувки и друго оборудване- и всяка пролет и лято се записвам на пешеходни преходи от по 4-5 дена по планините. Така имилото доволно, че не го ангажирам със себе си, и аз доволна, вече не ми е скучно, дори времето не ми стига-толкова идеи имам-къде да отида, какво да видя...
- Публикувана: 9 ян. 2008, 13:09 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2008, 12:59 ч.
Осъзнах,че живея на автопилот!
А ти как искаш да живееш - със съпруг и малко дете, малко трудно ще можеш да си правиш каквото си искаш. Насила ли се обвърза с този човек? Насила ли отиде там и роди дете?
1-во немога да разбера какво имаш предвид под 'спомени' . Не разбирам как може да сравнявате ходенето на театър като прекрасно събитието оставящо спомени, а израстването на собственото ти дете пред очите ти, какво е? Не осъзнаваш май, че по-скъп спомен от това няма и че нито една секунда няма да се повтори.....
2-ро съм абсолютно сигурна, че си в депресия и то поради еднообразието и постоянните грижи около детенцето. Започни работа и абсолютно всичко, ще си дойде на мястото. Дай детенце на ясла и това е. Какво като мъжа ти неиска? Ми да си седи тогава той в къщи и да го гледа. Така му кажи. А ти имаш нужда от разнообразни социални контакти и ще спреш да си мислиш такива глупости.
1-во немога да разбера какво имаш предвид под 'спомени' . Не разбирам как може да сравнявате ходенето на театър като прекрасно събитието оставящо спомени, а израстването на собственото ти дете пред очите ти, какво е? Не осъзнаваш май, че по-скъп спомен от това няма и че нито една секунда няма да се повтори.....
2-ро съм абсолютно сигурна, че си в депресия и то поради еднообразието и постоянните грижи около детенцето. Започни работа и абсолютно всичко, ще си дойде на мястото. Дай детенце на ясла и това е. Какво като мъжа ти неиска? Ми да си седи тогава той в къщи и да го гледа. Така му кажи. А ти имаш нужда от разнообразни социални контакти и ще спреш да си мислиш такива глупости.
Ох то пък в големия град какви спомени... Всичко зависи от това какво ти правиш, за да ви е приятно.
С приятеля ми от 2 години се борим със собствен бизнес и дори да искам няма време да си починем като хората. По цял ден работа, правиш едно и също, изнервяш се от задръствания и безкрайната мърсотия...
Да, в големия град сме, но какво от това, ако не отделяме време за театър, приятели, излизане, разходки... 2те години щяха да минат като вятър и нямаше да имам никакъв спомен от тях ако не се бяхме хванали да идем на почивка, да се видим с тоя-оня, да си променим малко графика.
Хобитата са наистина нещо много добро - ти отделяш време за себе си, а партньора ти леко, по леко започва да осъзнава, че ти имаш свои интереси, не си вкопчен в него, а на теб ти е приятно...
Аз тази година си харесах 2 хобита - декупаж и правене на мъниста от фимо. (Все от този форум
) Приятеля ми ме насърчи, помагаше ми да купуваме разни материали и тъй като му ставаше скучно докато аз вечер си майсторях нещо без него, попита с какво може да помогне и така си седим понякога вечер и се занимаваме с мъниста. 
Ще кажеш "Егати скуката", но пък ние сме такива характери и за мен остава един много топъл спомен как сме правили нещо заедно.
Е, вярно, че ние нямаме дете, но със сигурност ти имаш повече свободно време от мен
С приятеля ми от 2 години се борим със собствен бизнес и дори да искам няма време да си починем като хората. По цял ден работа, правиш едно и също, изнервяш се от задръствания и безкрайната мърсотия...
Да, в големия град сме, но какво от това, ако не отделяме време за театър, приятели, излизане, разходки... 2те години щяха да минат като вятър и нямаше да имам никакъв спомен от тях ако не се бяхме хванали да идем на почивка, да се видим с тоя-оня, да си променим малко графика.Хобитата са наистина нещо много добро - ти отделяш време за себе си, а партньора ти леко, по леко започва да осъзнава, че ти имаш свои интереси, не си вкопчен в него, а на теб ти е приятно...
Аз тази година си харесах 2 хобита - декупаж и правене на мъниста от фимо. (Все от този форум
) Приятеля ми ме насърчи, помагаше ми да купуваме разни материали и тъй като му ставаше скучно докато аз вечер си майсторях нещо без него, попита с какво може да помогне и така си седим понякога вечер и се занимаваме с мъниста. Ще кажеш "Егати скуката", но пък ние сме такива характери и за мен остава един много топъл спомен как сме правили нещо заедно.
Е, вярно, че ние нямаме дете, но със сигурност ти имаш повече свободно време от мен
А, и друго се сетих, по онова време толкова ми беше доскучало, че се записах в един конкурс за рецитация на унгарска поезия-в моя град Унгария постоянно гостува с изложби и други прояви...та и аз там. Цял месец се подготвях, накрая не отидох, просто самата подготовка явно достатъчно ме е разтоварила от тогавашните ми проблеми. Порови се тук във форумите, да се ангажираш с благотворителни прояви, и с помощ при осъществяването им не е лесна задача, ще срещнеш само позитивни и приятни за общуване мами, а и ще си уплътниш времето с нещо интересно и полезно.
Ако си намериш работа нещата ще се променят.
Кой както си го направи.
... а израстването на собственото ти дете пред очите ти, какво е? Не осъзнаваш май, че по-скъп спомен от това няма и че нито една секунда няма да се повтори.....
Благодаря Ви,много на всички за отговорите!Наистина вината може би е в мен самата.Ще се постарая да следвам съветите ви.И дано се справя.може би е нужно малко търпение и много воля.Благодаря Ви,чудесни сте.В този град има много малко млади хора,може би това е причината.Дума няма, че отглеждането на детето е много важно и всичко свързано с него ми е много скъпо.Знам че няма да се повтори нищо.Но не мога да си обесня защо помня елементарни случки от преди а сега ми е трудно да си спомня детаили от преди да речем 3дена.И пак Ви благодаря от сърце за всичко!!!!
Не смятам, че градът ти е проблема. Вярно е, че в София да речем има много по-големи възможности за забавление и излизане, но с малко дете едва ли имаш много време да го правиш. )))
Ти сама трябва да си направиш интересното, не някой друг.
Ако имаш възможност отиди за 2-3дена някъде, а остави детето на мъжа си, или при роднини. Така ще се разнообразиш поне мъничко. )))
Ти сама трябва да си направиш интересното, не някой друг.
Ако имаш възможност отиди за 2-3дена някъде, а остави детето на мъжа си, или при роднини. Така ще се разнообразиш поне мъничко. )))
Измисли си хобита, планирай дните по различен начин, помисли дали не би искала да започмеш работа, захвани се със спорт, с четене на книги, уговори се с приятелка/и и отидете за 2-3 дни сами някъде. Щом излезеш от монотонността на ежедневието, ще се променят много неща! А реакцията на мъжа ти е нормална! Мъжете не обичат промените, когато им е добре! 
Намери си хоби, разшири си реалните и виртуалните контакти, чети книжки, въобще - прави неща, които са ти интересни и забавни.
Време е за промяна. Някаква. След като се наплачеш може да започнеш да мислиш какво можеш да промениш. Опитай се да си представиш каква искаш да бъдеш. И ако картинката ти харесва, помисли как да го направиш. В началото ще изглежда, че нищо не може да се промени, после малко по малко ще започне да се избистря в главата ти.
Ще се справиш, няма начин. (все пак се надявам да се направиш като Мадам Бовари, че може да ти излезе доста солено)
Ще се справиш, няма начин. (все пак се надявам да се направиш като Мадам Бовари, че може да ти излезе доста солено)
Нормално е да се чувстваш така, майките имат ролята на обслужващ персонал докато детето е малко и всички лични преживявания остават на заден план. Най-голямото щастие и подарък е общуването с бебето, и това да гледаш как от самото начало то е самостоятелна и интересна личност.но в един момент спираш да осъзнаваш това.
Особено, когато е първо дете.
Струва ти се, че преди си живял много щастливо и пълноценно и изпускаш кой знае какво. Най- вероятно този проблем, включително и лошото отношение на хората е само в главата ти.
Аз се чувствах по същия начин, когато първата ми дъщеря беше на 1 година. Затова започнах работа.
След това се чувствах страшно уморена и едва смогвах, но глупостите за непълноценен живот ми изхвръкнаха от главата. Мислех как ще стана поредната сутрин, след като съм спала 2 часа
и дано бебето да не се разболее пак.
Особено, когато е първо дете.
Струва ти се, че преди си живял много щастливо и пълноценно и изпускаш кой знае какво. Най- вероятно този проблем, включително и лошото отношение на хората е само в главата ти.
Аз се чувствах по същия начин, когато първата ми дъщеря беше на 1 година. Затова започнах работа.
След това се чувствах страшно уморена и едва смогвах, но глупостите за непълноценен живот ми изхвръкнаха от главата. Мислех как ще стана поредната сутрин, след като съм спала 2 часа
и дано бебето да не се разболее пак.
Разбирам те, но за жалост не мога да ти дам съвет!
Аз не бих могла при никакви обстоятелства да живея така. Спокойствието ми е чуждо и непривлекателно, трябва да има нон стоп динамика, иначе загивам
Предприеми нещо, да не събереш в себе си доста негативизъм и изведнъж да ти избият бушоните.
Познавам такива случаи-на по 40 зарязват и деца и семейство и тръгват по живот
Измислете си някакви разнообразни мероприятия...
Аз не бих могла при никакви обстоятелства да живея така. Спокойствието ми е чуждо и непривлекателно, трябва да има нон стоп динамика, иначе загивам
Предприеми нещо, да не събереш в себе си доста негативизъм и изведнъж да ти избият бушоните.
Познавам такива случаи-на по 40 зарязват и деца и семейство и тръгват по живот
Измислете си някакви разнообразни мероприятия...
Милички,чудесни сте!Благодаря Ви.Наистина в главата ми е пълна каша ще се опитам като за начало да си подредя мислите.Днес заминавам при сестра ми.Тя живее в Трявна и се надявам,че чистия въздух там ще помогне.Наистина съм Ви страшно благодарна много ми помогнахте.Желая на всички ви да изживеете по най-прекрасния начин живота си и никога никоя от вас да не стига до мрачни мисли.Живота май е прекалено кратък и трабва да го изживеем пълноценно!
Когато усетя, че живея на автопилот, това за мен е знак, че текущите ми ангажименти са се наместили в някакви рамки и е време да започна да се занимавам с нещо ново. Това ново занимание може да е всякакво - според това как трябва да се комбинира с останалите и във времето, и в материално отношение.
Ако трябва да стоиш много време вкъщи, бих ти препоръчала: гледане на цветя, разни типично женски хобита като шиене, бродиране, плетене. Можеш и да помислиш какво искаш да правиш, когато детето тръгне на градина, и още отсега да започнеш да се подготвяш.
Ако трябва да стоиш много време вкъщи, бих ти препоръчала: гледане на цветя, разни типично женски хобита като шиене, бродиране, плетене. Можеш и да помислиш какво искаш да правиш, когато детето тръгне на градина, и още отсега да започнеш да се подготвяш.