Човещинка, какво да се прави! 
- Публикувана: 9 ян. 2008, 20:33 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 11:37 ч.
Защо хората ревнуват?
Добре де, да предположим че аз го обичам безрезервно и искам да е щастлив и съм готова на всичко. Ама ако неговото щастие ме прави нещастна поради други мои разбирания той редно ли е да се възползва?
В една връзка не може да има абсолютна совобода, нали за това е връзка... Обвъзва те с нещо. Поставя ограничения.
Ревността не е нещо толкова лошо, стига наистина да не е патология. Аз мисля че не можеш да обичаш някой и да не го ревнуваш. Друг въпрос е как ще си изразиш ревността и дали изобщо ще я покажеш и натякваш.
В една връзка не може да има абсолютна совобода, нали за това е връзка... Обвъзва те с нещо. Поставя ограничения.
Ревността не е нещо толкова лошо, стига наистина да не е патология. Аз мисля че не можеш да обичаш някой и да не го ревнуваш. Друг въпрос е как ще си изразиш ревността и дали изобщо ще я покажеш и натякваш.
Малко ревност според мен е нормално човешко чувство, защото може би е заложено в природата на човек да се съмнява в нещо. Обаче, ако това чувство прерастне в голямо, тогава си мисля, че наистина това не е нормално. От това страда и самия човек, че и неговата половинка. Такъв е случаят в семейството на сестрата на съпруга ми. Съпругът и е ужасно ревнив, не че има за какво, уверявам Ви, освен на работа и в къщи, тя и до магазина я е страх да отиде вече. И от постоянното и следене на всяка крачка къде е, с кого е била в директен разговор и по телефона, тя в такава степен е изнервена, че и става лошо, получава нервни кризи и припадъци. От последното му обаждане по телефона /в момента пътува с кораби/, съпруга ми ходи да я успокоява, защото беше пак на ръба на нервна криза. Само мога да кажа добре, че в нашето семейство нямаме такива "дълбоки" чувства. Дано ни опази господ!!!
Според мен хората ревнуват от страх, че ще бъдат изоставени. Ревността е признак, че има чувства. Харесва ми да ме ревнува мъжа ми (в рамките на поносимото) 
Но не съм съгласна, че когато любимият изневерява, от любов трябва да си затварям очите. Колкото и да ми е тежко, ще го оставя, защото ме е наранил. Да не продържавам, че ще смеся две теми 
Но не съм съгласна, че когато любимият изневерява, от любов трябва да си затварям очите. Колкото и да ми е тежко, ще го оставя, защото ме е наранил. Да не продържавам, че ще смеся две теми Добре де, да предположим че аз го обичам безрезервно и искам да е щастлив и съм готова на всичко. Ама ако неговото щастие ме прави нещастна поради други мои разбирания той редно ли е да се възползва?
В една връзка не може да има абсолютна совобода, нали за това е връзка... Обвъзва те с нещо. Поставя ограничения.
Ревността не е нещо толкова лошо, стига наистина да не е патология. Аз мисля че не можеш да обичаш някой и да не го ревнуваш. Друг въпрос е как ще си изразиш ревността и дали изобщо ще я покажеш и натякваш.
В една връзка не може да има абсолютна совобода, нали за това е връзка... Обвъзва те с нещо. Поставя ограничения.
Ревността не е нещо толкова лошо, стига наистина да не е патология. Аз мисля че не можеш да обичаш някой и да не го ревнуваш. Друг въпрос е как ще си изразиш ревността и дали изобщо ще я покажеш и натякваш.
Точно така.
..и според мен колкото по лабаво е давaш..и се прайш на неревнив 
(щото съм убедена че всеки изпитва това чувство някъде вътре в себе си,но доста не го показват )..толкова по лошо,както и ако ревността премине в болестно състояние...Трябва да има равновесие в чувствата,т.е. ревността 
имам впредвид,покажи с нея че държиш на човекът 
,но не я и превръщай в оръжие срещу самият себе си(така става ако постоянно мрънкаш с недоверието си 
).. ... имам впредвид,покажи с нея че държиш на човекът
Но въпросът е друг- за причината за ревността, а не за нейната проява или за последиците от нея.
... имам впредвид,покажи с нея че държиш на човекът
Но въпросът е друг- за причината за ревността, а не за нейната проява или за последиците от нея.
Напротив показваш. Мъжете се ласкаят когато знаят, че са ревнувани, стига да не им се натяква.
Обичам децата си, но ревност към тях не изпитвам. Обичам съпруга си, но определено за 11 години по отношение на него не съм изпитвала такова чувство. Аз самата нямам нужда да бъда "ревнувана", за да се чувствам обичана.
За мен ревността и любовта не са производни чувства и наличието на едно от тях не поражда задължително и другото.
За мен ревността и любовта не са производни чувства и наличието на едно от тях не поражда задължително и другото.
... имам впредвид,покажи с нея че държиш на човекът
Но въпросът е друг- за причината за ревността, а не за нейната проява или за последиците от нея.
Според мен причина НЯМА
....хората сме различни все пак нали 
??Аз също ревнувам 
...е не съм комплексар,нито се мисля за грозна 
,нито се страхувам да не го загубя..просто съм си такава ...винаги съм била такава....ревнувам си кучето,брат си понякога,приятелите също понякога 
...тва е-характер Замислих се сега - защо ревнуват хората 
Като обичаш един човек - според мен трябва да искаш най-доброто за него. Ако любимия или любимата ти иска любовник - трябва да одобряваш, ако ти изневерява трябва да си затваряш очите.
Защо в реалността не се получава така?
Като обичаш един човек - според мен трябва да искаш най-доброто за него. Ако любимия или любимата ти иска любовник - трябва да одобряваш, ако ти изневерява трябва да си затваряш очите.
Защо в реалността не се получава така?