Спирам да се меша в чужди семейни проблеми. Щот не съм добър пример.
- Публикувана: 9 ян. 2008, 23:35 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2008, 18:49 ч.
Когато любовта си отиде
Искам да напиша нещо за любовта- След залеза на всяка обич настъпва мрак и тишина след залеза на всяка вяра настъпва болка и тъга Когато някой си отива ти нямаш сили да го спреш когато видиш,че една любов умира ти неможеш с нея да умреш Не трябва духом ти да падаш дори и болката в сърцето да личи не трябва никога да страдаш,дори когато те боли От трудности не се отчайвай,недей клони глава помни и не забравяй-ЖИВОТА Е БОРБА
Разговори,разговори до втръсване сме водили и ние.Когато спре вече да ти се говори и не намираш смисъл в тях,тъй като дори предварително знаеш отговорите,тогава е дошъл края /мое мниние/.
ама,разбира се ...
и...хората не се променят,нали ?
аз не говорех чак за коренна промяна от типа "това вече не съм аз".
по-скоро за форма на толерантност и на уважение към другия.
дори и именно заради това, че е различен.
та нали това ни прави уникални, в крайна сметка ??
а не да си мислиш, че си центъра на вселената, и че слънцето изгрява именно заради теб!
Аз не мисля,че хората сядат да провеждат сериозни разговори заради това,че са различни,а за да обсъдят някакъв проблем,защото връзката им не върви.Става дума да промениш някакъв свой недостатък.Аз за това говоря.
именно защото са различни и всеки възприема света по своя си уникален начин.
и няма начин да си го изяснят, ако не си говорят.
а дали ще му кажеш сериозен разговор или нещо друго - въпрос на избор.
регистрирах се с цел да я провокирам да говори тук, след като не желае да го стори наживо.
Трябва ли да коментрирам всичките ти постинги?
Чудех се дали ще се спреш по някое време. Явно не.
Или да извадя от архивите темите, които аз съм писала навремето, когато ти забрави, че имаш семейство, защото и тогава детето не ти беше виновно.
Ще ме предизвикваш да си говорим във форума??? Ние не можем да говорим в нормалния живот, писанията пред свидетели няма да ни оправят живота.
Ако искаш съвет, поне си пусни отделна тема, както и ако искаш да разказваш на аудиторията защо аджеба се стигна до тук.
Достатъчно показателно е, че си пишем в темата "Когато любовта си отиде"...
регистрирах се с цел да я провокирам да говори тук, след като не желае да го стори наживо.
Трябва ли да коментрирам всичките ти постинги?
Чудех се дали ще се спреш по някое време. Явно не.
Или да извадя от архивите темите, които аз съм писала навремето, когато ти забрави, че имаш семейство, защото и тогава детето не ти беше виновно.
Ще ме предизвикваш да си говорим във форума??? Ние не можем да говорим в нормалния живот, писанията пред свидетели няма да ни оправят живота.
Ако искаш съвет, поне си пусни отделна тема, както и ако искаш да разказваш на аудиторията защо аджеба се стигна до тук.
Достатъчно показателно е, че си пишем в темата "Когато любовта си отиде"...
именно защото в нормалния живот ти не желаеш да говориш - винаги момента не е подходящ, винаги има нещо друго ...
има ли значение в коя тема си пишем ?
както казах по-горе - много добре знам грешките си, но ти не пропусна пак да го натекнеш ....
така или иначе си направила избора си за теб.
аз квартира ще си намеря, дори и само една да е в момента в София.
пак си помисли - дали пък, ако на живо можехме да проведем поне един нормален разговор, щях да пиша тук ??
че ти дори и в ICQ-то се криеш!
Отказвам да продължавам с този цирк
Разбира се - типичната ти реакция!
И в началото беше цирк, когато изливах чувствата си в рими....в последствие се оказа, че те задушавало....сори, спрях.
Получавала си с повод и без повод цветя по какъв ли не начин ... докато стана безразлична....сори, спрях.
Да посрещнеш човека с усмивка на вратата и да му се зарадваш дори и само затова, че го виждаш - непознато.
Да поощриш 9-те неща, които е свършил, вместо да се хванеш за 1-то, което е забравил - ха ха.
Въобще - да гледаш позитивно и напред, вместо негативно и назад .... научна фантастика.
Права си - не познавам много, които биха живяли в такъв цирк.
В цирка поне е смешно.
Спирам да се меша в чужди семейни проблеми. Щот не съм добър пример.
Не може да водиш смислен разговор с човек, който ти крещи отсреща и за него спор означава надвикване. Взаимоотношенията им са толкова узрели за раздяля, че вече не виждам за какво да се бори или запазва. Само се чудя преди-година две коренно по-различни ли са били, та е решила да му ражда дете, съмнявам се!
Не може да водиш смислен разговор с човек, който ти крещи отсреща и за него спор означава надвикване.
Това е вярно - за да има диалог, трябва да има желание и от двете страни. И пак не е сигурно, че ще даде резултат. "Уви, ние чуваме в чуждите думи това, което искаме да чуем. Но и другите чуват в нашите думи това, което искат да чуят. Осъдени сме на вечно неразбирателство. на вечно разминаване. И никой не е виновен." (цитатът е от книгата "Смет за сливи" на Надежда Захариева)
Взаимоотношенията им са толкова узрели за раздяля, че вече не виждам за какво да се бори или запазва. Само се чудя преди-година две коренно по-различни ли са били, та е решила да му ражда дете, съмнявам се!
За съжаление отношенията между хората могат да се променят и то коренно - от полюс до полюс. Могат да се изродят до неузнаваемост. Била съм свидетел на много такива примери - буквално пред очите ми е умирала любовта на хора, които истински са се обичали. Много е тъжно и страшно, особено ако по някаква причина трябва да останат под един покрив и да се разминават едва ли не с шутове по коридора на дома си, да си погаждат мръсни номерца, да си отмъщават, откровено да се мразят един друг от все сърце. Една приятелка дори в огорчението си казваше: И какво като се ожених по любов, а не по сметка - сега ни любов, ни сметка!
Раздялата е тъжно нещо, особено ако има и дете. Но понякога е необходима, за да не се измъчват партньорите взаимно, а да потърсят щастието си другаде, защото вярвам, че всеки има право да бъде щастлив и да харесва живота си.
Първо-такива съвети-стой заради детето много ги оби4ам!!!Кви са тези глупости?Самата аз съм дете на разведени родители(както и мъжа ми),за което много се радвам!МИЛИ4КА,хващай детенцето и си върви по пътя без твои4кия.Нима можеш да си опора на някой цял живот,без да си оценена и за миг?Нима искаш да не си желана като истинска жена(каквато знам 4е си)?А кой казва 4е на малкия ще му е лошо само с мама?На мен ми беше добре да ти кажа,като тук държа да отбележа,4е баща ми е добър 4овек,на който просто твърде много му се е живеело по ''ергенски'' и не е бил готов никога за семейство.Всяка жена на този свят заслужава ласка,нежност,мила дума,целувка сутрин,та ако щеш и кафе в леглото.И защо не!?Искам да ти кажа да помислиш за себе си на първо място-не като майка,а като ЖЕНА!!!Имаш право на щастие и си длъжна да се бориш за такова.И ще видиш 4е и детето ще расте по-щастливо и спокойно.Защото сега е малък-ок-ама нали ще порасне...Дали иска да вижда мама нещастна?Помисли си добре.Знам 4е е трудно.На моята майка това решение и отне 12 години.Дали си е струвало да е нещастна в името на децата-ела и я питай...Решението е изцяло твое,но помни едно-ЗАСЛУЖАВАШ ЩАСТИЕ!