А може ли и аз пък сега а ви се похваля, щото ми е криво настроението, после ще ви кажа защо, та дано да се оправи. Сигурно разбарте, че нашия корем е резултат от инвитро. Пациентка съм на д-р Стаменов, обожавам този човек.. Та преди година ,когато се сблъсках с тази тематика и си нямах много работа в офиса, се спретнах и още докато ми бяха пресни връзките по медиите родих една идея и организирах една Акция Буркан, в която протестирахме жени от форума и сдружение Зачатие пред НЗОК, които пък, през април 2006та, без обяснения, бяха прекратили и без това мижавото финансиране на процедурата за обещаните 1500 двойки. Беше адски гадно и аз много се бях вбесила и бях написала тази идея във форума, ама то само с идея не стана. не щеш ли, една сутрин през октоври гледам в 24 часа, някаква журналистка явно бе следила темата и буквално четях собствените си постинги от зачатие. Ама директни цитати! (в зачатие съм coookie). И на мен само това ми трябваше - разбрах, че медиите ще се поинтересуват от темата и за 3 седмици писах по форумите, ръчках, разпращах прес рилийзи... И на 5ти ноември 2006 се изтипосахме разни жени с буркани, в които слагахме цветя пред вратата на НЗОК. (ин-витро - в стъкло - цвете в буркан - схващате символиката). Имаше много медии, поне 7-8 телевизии, както и печатни медии и радиостанзии, беше неделя, влязохме във всички централни вечерни емисии... Беше супер. След това темата се раздуха, стана скандал спирането на програмата, дори президента поръча проверка на казуса (имам копие от писмото му до НЗОК, щото аз и на него бях дуднала)... и имаше и малък резултат - отпуснаха още 150 бройки за финансиране до края на 2006, а пък и кредита за инвитро се появи 2-3 месеца по-късно от СиБанк. Важното е, че по-смело се заговори по темата... И така. Похвалих ви се, щото това е едно от малкото неща в живота ми, с които съм наистина горда.
А сега защо ми е криво. Първо, щото още ме боли гърлото. Второ, щото сънувах ужасен сън, кви неща раждах, да не ви обяснявам, че и ги кърмех.. И трето, щото си счупих преди малко любимия порцеланов чайник, който си разхождам с мен по стаите по цял ден пълен с чай...
Хубав ден! Дано пък не винаги денят се познава по сутринта...
Отивам след час за болничен. Уф, тия бюрократщини....
PS - да не си помислите, че нещо ви се кипря, забравих да кажа, че съм на 34 години.