Майки на породени деца - 10

Здравейте и от мен.

Аз се оплаквам от много работа в работата, ама това да ми е проблема.

Засега болестите ни подминават, но никога не е късно.
Обаче взех мерки отрано - Андрея е на село от два месеца, там я пазят и гледат като писано яйце.
От София тръгна едно бледо и болнаво детенце, а сега виждам едно цъфтящо от здраве дете. С едни големи зачервени бузки. На село Андрея се чувства в свои води, а в София винаги става много затворена и несмела.

Ели черпи енергия от мен и се разболява само когато много й се карам или пък не си доспива.

Много мислих за регистрация в детската градина, но в края на краищата реших, че по-ниските такси в държавната градина не могат да компенсират нервите, които ще изхабя, докато детето ми ходи там. Все пак работя много и би трябвало да съм спокойна за здравето на децата си.
Направо е унизително майките да стоят до сред нощ за да могат да запишат децата си на градина, където ще боледуват, леличките ще им се карат, ще са 30 деца събрани в една стая и при лоша материална база.

За вида на децата в София си абсолютно права. Моите, че и аз, нямаме търпение да дойде лятото, че да ги пратя в прованса на чист въздух и да се надивеят на воля. Да са живи и здрави бабите, добре хранят и угаждат на децата, но и по-добрите климатични условия в малките градове се отразяват чудесно на децата. Стават по-силни и здрави.

браво на адрианска  петра е различни номера - като се почне 4-та след официално заявената бройка, та до 80-та след нея  явно късмет и евентуално бутане на пари му е майката  имам надежди серизони, пък да видим. при всички случаи, би било тъпо детето да не бъде прието, независимо, че си имаме гледчка /която, апропо, ще задържим при всички положения дори и децата да са на детско заведение/, защото това си е социализация и петра наистина едва дочаква понеделника, за да замине при другарчетата си.

луда - не си съвсем права. възможно е да има и такива ДГ, но тия, към които съм се насочила аз, са съвсем друга работа. не знам защо се генарализира всичко - ако детето е на ясла, то е нещастно и болнаво, ако е на детска градина, то детето е нещастно, болно и се учи на псувни, а материалната база е отврат и со он. ми не е така. поне не навсякъде е така. петранка търъгна на ясла на 1.5 години. сега е на 2.3 години. извън пневмонията, която си беше вирусна, друга болест не е хващала. а по-добро гледане и а зне мога да направя - нито ще имам нерви часове подред да лепя и изрязвам, нито ще меся хлебчета, щото и това ми е носила, нито ще я уча на песнички и броилки. и то не защото не искам /всъщност, често и не ми се занимава с такива дейности/, а просто защото нямам време  както и да е. спорове за и против ДЗ има много във форума, а и не само. това е семеен избор преди всичко 

друго край мен какво - работа, работа, ама МНОГО работа  бутам я някак. чакам с нетърпение средата на месеца, което е моята лична дата за стартиране на подготовката за пътуването   

Майчето,
просто и моите деца ходиха в държавна градина и ясла и чудесно знам какво. Въпреки че има и изключения,като при теб.

Но още ми е болно като си спомня какво видях в яслата като отношение към деца. Трябва някой много да мрази децата, за да се държи така с тях.

А в градината където ходеше Ели, учителките бяха чудесни, но затова пък децата разполагаха с една гола стая, в която нямаше дори килимче на пода, нито пък шкафчета и всеки ден им внасяха походни легла, за да спят на тях.

И ще подсетя, че в детската градина в "Лозенец" децата за втори път се натровиха с лекарства.

Не ги осъждам, просто е изключително неприятно за майките да се борят за места за детските градини.

Здравейте и от мен,направо Ви съчувствам за ДЗ.Пълно безобразие.
Аз си реших проблема още миналата година-Ради беше на година и четири месеца,но го записах на ясла,за това време е ходил два месеца ,не защото не го пускам ами отива за една седмица и е болен и така,но от март месец тръгва без да се замислям.
Децата вече са почти здрави,но радослав така се изхитри,че оставам вече без думи,когато му се скарам започва да плаче веднага нарочно се напъва и веднага повръща.Така ми хвана цаката,че направо немога и да си помисля да му се скарам.Днес за малко да удари Иво с една играчка по главата,не се сдържах и му се скарах и той повърна всичко което беше ял.
Иво по-цял ден си бърбори нещо на негов си език и единственото,което му разбирам за сега е дай-дай и татее.
Та така мина моят ден.
Пожелавам на всички да ви приемат в ДЗ.
Лека и спокойна нощ на всички.

Е, какво пък не им харесвате на вида на децата в София.
Моите диванета поддържат червени загорели бузи посред зима, като само два пъти месечно ходим на село за по два дни, ама студа не ни спира да стоим по 4-5 часа навън.

Да си похваля дивото дребосъче - сега носа му е раздут като балон и вече синее. Интересно ми е дали ще му отива зеленикавия нюанс, който следва.
Милен пък от три дни се държи като образцово братче и почти не бута Митето. Но хич и не си помислям да ги оставя да си играят сами в детската стая.
Вече си имат и първата съвместна игра - подават си топка или балон. Голям смях пада.

hrisi051 - много неприятно е това с повръщането насила. Още повече че го прави за да те манипулира. Дано е моментно състояние и да го преодолеете. Не му се давай, че то с малко се почва 

Ето я Андрея на село:
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=5104348

мамини душички 

Ауу, Андреята какви бузи е зачервила Пу-пу!

Моята Дарена вече е здрава, докторката каза да забравим за тази болест...до следващият път
Пресил и той е добре, влачи един сопол, ама нищо сериозно.След 2 месеца ще го пускаме пак на ясла, от сега съм се затревожила дали този път ще потръгнат нещата.
Времето е ужасно, а така ми се разхожда

Филипа, при нас грее слънце, чак ме е яд че малчо спи а Милен е на детска - следобяд ще се поразходим и за вас. Радвам се че оздравявате лека полека.
Луда - фен съм на щерките ти.
Майчето - и аз си мисля, че е по-важна социализацията на децата. Колкото и да не ни се иска да си го признаем, децата си живеят добре и без да им висим на главите по цял ден.

На мен пък ми се спеше, но като видях какво слънце напече, се облякох и ще излезем с Данката.

По повод на градините - Емко е на частна и наистина много добре ги гледат, но пак боледува. По едно време бях решила да го спирам за зимата поне, но той е вече във възраст, в която наистина има нужда да общува с деца, а не да е по цял ден затворен в 2 стаи. Особено откакто е отново на цял ден виждам, че се чувства много добре; като се прибере страшно много обяснява, приказва, разпитва, пее песнички. Понякога ми домъчнява за него (особено така като излизам само с Дани), но расте детето и това е. Снощи бяха много сладки - аз чистя нещо, а Емко пее някаква песничка за мечока и тропа с крак, а Дани го гледа захласнат и му се хили.

Като заговорихте за снощи, Ели след като се набесня, седна да си почива и сътвори това:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=216907


Минияпонска градина в детската стая

Луда, браво на детето, има усет за аранжировка.
Тези дни и аз ще сложа снимки, че нещо съм занемарила албума.

Мамита, пожелавам бързо оздравяване на всички болни! Чета темата и то само за болести се говори  Дано бързо отмине този период.

Нашият батко го оперираха, за щастие пълна програма. Като видял сливицата и набързо убедил анестезиоложката, че  е наложително да я извади. Била възпалена, с налепи и като я вадел течало гной от нея  Беше я снимал, като един от най-голямите екземпляри. Ушичките вече са с протеза, отвътре положението е било малко преди срастване за костта. Течността пред втвърдяване и едвам я е извадил. Сега детето е добре, засмяно, говори по-добре, ЧУВА! още от първият ден, абе..страхотно! А истинският резултат се виждал след 6-7 месеца  Изобщо, около нас хубави работи  И упойката беше сложена добре, не  е повръщал, пищял, буйствал и т.н. (децата в другите стаи бяха ужас). Плака малко, поспа малко и после се гушна в мен и така се люшкахме 4-5 часа. После ни изписаха. 
Сега съм си в къщи и с двете момченца 

Дияна, браво, много се радвам за вас! Само хубави новини да има!

Поздравления за Ели!