НО като продължа с нещо от сорта " Но трябва вече да се прибираме, защото вече е късно" , и пак започва да реве.... та нещо тая 4аст ми куца, ама се учим, може би съм изпуснала конфликта прекалено много...
- Публикувана: 11 ян. 2008, 18:38 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2009, 10:04 ч.
Искам да споделя - една интересна книга за общуването и възпитанието
Е, някъде из тези книги бях чела, че трябва да предупредим децата "След 5 или 10 минути ще тръгваме." или "След 5-10 минути се приготвяш за сън и отиваш в леглото".Оставяме детето да си доиграе и като отидем вече то макар и с нежелание се подчинява. Пробвай при нас работи.
да, правя го това, за лягане, за тръгване. Даже казвам: Извикай ме когато си готов!! - което не знам дали е много добре като тактика - засега не е злоупотребявал с това и наистина ме вика след 5 мин примерно...
Също проблем ми е 4е като по4не да се тръшка и започва да хвърля всико около себе си. Обикновено го оставям с стаята да си лудее, но го уча като се разсърди нещо да не бие и удря, а да каже "Ядосан съм!" - работи, ама само понякога
Също проблем ми е 4е като по4не да се тръшка и започва да хвърля всико около себе си. Обикновено го оставям с стаята да си лудее, но го уча като се разсърди нещо да не бие и удря, а да каже "Ядосан съм!" - работи, ама само понякога
НО като продължа с нещо от сорта " Но трябва вече да се прибираме, защото вече е късно" , и пак започва да реве.... та нещо тая 4аст ми куца, ама се учим, може би съм изпуснала конфликта прекалено много...
Да използвам да благодаря на Иса. Като сподели, че Дариа знае цветовете на книжките и се ориентираш по-добре как да я намериш бързо, се сетих, че на една от поредиците отзад има нещо като каталог и си помагам да намеря какъв цвят ми трябва.
С една дума и тя оцени прочетеното по достойнство.
Ох вие сте големи и като ти каже нещо такова, знаеш 4е си на прав път. Аз понякога се чудя дали и това е правилното държание - той е на 2 и 8 месеца и знам, че всичко това е нормално, но просто искам да реагирам по - най добрия за детето на4ин. Аз иначе съм малко инат и съвсем лесно мога да кажа: Няма пък , ти ли ще ми кажеш кога да си ходим" и да стане страшното, но благодарение на книгите осъзнавам,чр това е възможно най - погрешния подход. Та борбата със мен си е голяма, де.
Нека повече мами да се включат със своите наблюдения и опит...
Ще си я купя и аз! Но защо ми се струва, че изпадам в някакъв краен стес, когато детето ми направи сцена и забравям какво съм прочела - изведнъж се чувствам съвсем сама, съвсем безпомощна, а когато се справя и набързо успея да овладея нещата (не че е много често) ми се струва, че това не е моя заслуга. Сякаш просто се е случило чудо и аз съм имала голям късмет... А може би се дължи на прочетеното... 
Ще си я купя и аз! Но защо ми се струва, че изпадам в някакъв краен стес, когато детето ми направи сцена и забравям какво съм прочела - изведнъж се чувствам съвсем сама, съвсем безпомощна, а когато се справя и набързо успея да овладея нещата (не че е много често) ми се струва, че това не е моя заслуга. Сякаш просто се е случило чудо и аз съм имала голям късмет... А може би се дължи на прочетеното...
Искам да съм добър родител, да имам авторитет пред детето си, но доста често изпускам нервите си. Не го правя нарочно, просто без да искам копирам единия си родител - баща ми и гнева му. Ставам ужасна и в такива моменти изпадам ярост и забравям прочетеното. Спомням си го едва по-късно и горчиво съжалявам, че съм крещяла на детето. То постъпва според възрастта си, но аз, аз трябва да постъпвам като добър родител, а не мога. Съветвах се с психолог, но уви съветите не дадоха желания резултат
Въпреки това не спирам да опитвам. Копнея за мига, когато дъщеря ми най-после ще ме прегърне и целуне по собствена инициатива (защото до сега не е, просто се страхува от мен, мисля) Така че и аз ще потърся книгата и ще я прочета.
Според вас защо сравнително по-малко мами четат и се интересуват от възпитанието отколкото от захранването примерно. Гледам хиляди теми за захранване, а за възпитанието на пръсти се броят. Пуснах една за възпитанието и повечето отговори бяха, че в тези книги пишело глупости и действали по интуиция. Защо се чувстват по компетентни във възпитание(изключвам мамите който вече имат едно или няколко деца) 
Чудесна тема 
От много време се чудя как учим с години - основно, средно, висше - а предметите, които са най-важни не ни ги преподават - няма предмет "Как да станем добри родители" и наистина много родители смятат, че възпитанието става от самосебе си и че се предполага да възпитаваме така, както сме били възпитавани. Мисля, че наистина е огромна отговорност да възпиташ някого и трябва да се учим и развиваме в тази насока постоянно.
Аз постоянно се интересувам от темите за възпитание, за детската психика и се опитвам да чета постоянно такава литература и да прилагам на практика нещата. Наитина никак не е лесно, особено ако самия човек е бил възпитаван по коренно различни начини. Тогава първата реакция е първосигнална и е много трудно в такъв момент да си спомня съветите от книгата.
Което е още по-странно - чета, чета и след половин година вече съм забравила повечето информация 
Мисля, че трябва да има такива курсове и обучения - стандартни и опреснителни
От много време се чудя как учим с години - основно, средно, висше - а предметите, които са най-важни не ни ги преподават - няма предмет "Как да станем добри родители" и наистина много родители смятат, че възпитанието става от самосебе си и че се предполага да възпитаваме така, както сме били възпитавани. Мисля, че наистина е огромна отговорност да възпиташ някого и трябва да се учим и развиваме в тази насока постоянно.
Аз постоянно се интересувам от темите за възпитание, за детската психика и се опитвам да чета постоянно такава литература и да прилагам на практика нещата. Наитина никак не е лесно, особено ако самия човек е бил възпитаван по коренно различни начини. Тогава първата реакция е първосигнална и е много трудно в такъв момент да си спомня съветите от книгата.
Което е още по-странно - чета, чета и след половин година вече съм забравила повечето информация Мисля, че трябва да има такива курсове и обучения - стандартни и опреснителни
Според вас защо сравнително по-малко мами четат и се интересуват от възпитанието отколкото от захранването примерно. Гледам хиляди теми за захранване, а за възпитанието на пръсти се броят. Пуснах една за възпитанието и повечето отговори бяха, че в тези книги пишело глупости и действали по интуиция. Защо се чувстват по компетентни във възпитание(изключвам мамите който вече имат едно или няколко деца)
Когато бях по майчинство имах много време за детето и явно откликвах на всичките му емоционални нужди, тогава нямах много въпроси, интуицията ми помагаше. Е четях книги, но по-скоро за потвърждаване на правотата ми.
След това ясли, детска градина, времето за общуване с детето ми намаля и съответно се появи и конфликт на интересите. Като гледах отношенията на другите майки с децата им не ми се щеше да съм като тях и книгите се оказаха най-добрия помощник.
Може и да не съм най-добрата майка, но поне се опитвам.
.Копнея за мига, когато дъщеря ми най-после ще ме прегърне и целуне по собствена инициатива (защото до сега не е, просто се страхува от мен, мисля)
Не съм предполагала, че ще ми е толкова трудно възпитанието на детето. Старая се, но на моменти направо се отчайвам и не знам как да постъпя.
Здравейте!
Имам почти всички книги, свързани с възпитанието, тъй като това е нещо, което много ме вълнува. Във всяка книга намирам по нещо ценно.
Горещо препоръчвам "Децата и ние" на д-р Гинът.
Последната книга, която прочетох е тази на проф. Юлия Гипенрейтер "Как да общуваме с детето" - доста практически ситуации, задачи.
Мисля, че се справям с детето си добре. За възрастта си /2г.3м./е много уравновесен, разбиращ, лесно адаптивен.
конкретни ситуации - слагам телефон на аларма и след алармата става, това за което сме се разбрали. Оставям го сам да избира между няколко дрехи или неща в магазина, от което е много горд. Давам му да изпълнява дребни неща /да носи продукти и др./ и го поощрявам. Оставям го да върши нещата, които може сам. Много играя с него и го занимавам - предлагам му "хайде заедно" за игра, която е нова или е трудна. Когато му пусна филмче, обикновено "Бейби Айнщайн" сядам и му казвам кое как е на БГ - много обича да се гушне в мен и да гледа и да ми обяснява. Пеем песни, танцуваме, смеем се, обичам да му правя смешки, да му танцувам, да правя куклен театър, да взема някоя плюшена играчка и да му играя сценка. Правя му къща под масата и му ходя на гости- той си пие млякото, аз кафето там.
Обича да тича по тротоара без да ме държи за ръка. Няколко пъти му казвах, че преди да пресече трябва да ми даде ръка- почти винаги се дърпа. Обясних му веднъж, че много ще ме зарадва, ако той сам ми подаде ръка да пресечем заедно. Резултатът беше мигновен- спира и с усмивка ми подава ръка, за което му благодаря.
Когато не слуша му казвам, че започва да ме ядосва. Когато се случи да му се скарам лошо му казвам, че много ме е ядосал и му обяснявам накратко ситуацията.
Отразявам чувствата му и му обяснявам такива, които сам не разбира.
По въпроса за това, че много малко майки пишат или има малко такива теми - моето мнение е, че много майки не смятат за нуждо да отделят време за това. Не проявяват разбиране и търпение да се занимават с децата си. Постоянно се оплакват колко са лоши и проклети децата, без да си дават сметка, че това е като бумеранг.
Когато детето расте с внимание, безусловна обич, грижа, поощрение, ограничение за някои неща, правила, резулатите не закъсняват.
Моят син постоянно ме гушка. Една вечер ми направи мил подарък - целуна ме сам по ушите, носа, очите, бузите. Пее ми "Мила моя мамо". Все такива сладки неща, които ме разтапят и ми дават сили да продължавам да съм всеотдайна и грижовна майка.
поздрави
Имам почти всички книги, свързани с възпитанието, тъй като това е нещо, което много ме вълнува. Във всяка книга намирам по нещо ценно.
Горещо препоръчвам "Децата и ние" на д-р Гинът.
Последната книга, която прочетох е тази на проф. Юлия Гипенрейтер "Как да общуваме с детето" - доста практически ситуации, задачи.
Мисля, че се справям с детето си добре. За възрастта си /2г.3м./е много уравновесен, разбиращ, лесно адаптивен.
конкретни ситуации - слагам телефон на аларма и след алармата става, това за което сме се разбрали. Оставям го сам да избира между няколко дрехи или неща в магазина, от което е много горд. Давам му да изпълнява дребни неща /да носи продукти и др./ и го поощрявам. Оставям го да върши нещата, които може сам. Много играя с него и го занимавам - предлагам му "хайде заедно" за игра, която е нова или е трудна. Когато му пусна филмче, обикновено "Бейби Айнщайн" сядам и му казвам кое как е на БГ - много обича да се гушне в мен и да гледа и да ми обяснява. Пеем песни, танцуваме, смеем се, обичам да му правя смешки, да му танцувам, да правя куклен театър, да взема някоя плюшена играчка и да му играя сценка. Правя му къща под масата и му ходя на гости- той си пие млякото, аз кафето там.
Обича да тича по тротоара без да ме държи за ръка. Няколко пъти му казвах, че преди да пресече трябва да ми даде ръка- почти винаги се дърпа. Обясних му веднъж, че много ще ме зарадва, ако той сам ми подаде ръка да пресечем заедно. Резултатът беше мигновен- спира и с усмивка ми подава ръка, за което му благодаря.
Когато не слуша му казвам, че започва да ме ядосва. Когато се случи да му се скарам лошо му казвам, че много ме е ядосал и му обяснявам накратко ситуацията.
Отразявам чувствата му и му обяснявам такива, които сам не разбира.
По въпроса за това, че много малко майки пишат или има малко такива теми - моето мнение е, че много майки не смятат за нуждо да отделят време за това. Не проявяват разбиране и търпение да се занимават с децата си. Постоянно се оплакват колко са лоши и проклети децата, без да си дават сметка, че това е като бумеранг.
Когато детето расте с внимание, безусловна обич, грижа, поощрение, ограничение за някои неща, правила, резулатите не закъсняват.
Моят син постоянно ме гушка. Една вечер ми направи мил подарък - целуна ме сам по ушите, носа, очите, бузите. Пее ми "Мила моя мамо". Все такива сладки неща, които ме разтапят и ми дават сили да продължавам да съм всеотдайна и грижовна майка.
поздрави
Искрено те поздравявам voltage13 за търпението ти и за ответните реакции на детето ти!
Но не си писала как се държи с таткото - така ли стоят нещата? Детето не се ли опитва да ви се "меси" в разговорите? Ако с таткото си говорите задълбочено и интересно, смеете се и се закачате, детето послушно ли ви наблюдава? Защото при моето дете, дори цял ден да сме се занимавали, играли, разбирали, слушали, много често като се държим с татко му по описания начин, от нашето прекрасно дете изкача едно друго
Но не си писала как се държи с таткото - така ли стоят нещата? Детето не се ли опитва да ви се "меси" в разговорите? Ако с таткото си говорите задълбочено и интересно, смеете се и се закачате, детето послушно ли ви наблюдава? Защото при моето дете, дори цял ден да сме се занимавали, играли, разбирали, слушали, много често като се държим с татко му по описания начин, от нашето прекрасно дете изкача едно друго
Поздравления за хубавата тема 
С удоволствие ще я следя.
Да споделя и аз опита си от прилагането на техника прочетена в книгата "Позитивното възпитание през първите три години. Как да отгледаме способно и уверено в себе си дете"
Става дума за отвличане на вниманието и даване на избор. При нас действа безотказно.
Когато иска да прави нещо непозволено, му отвличам вниманието като му казвам: Хайде да си играем с колите - синята ли изкаш или червената? Дори като не иска да яде казвам: Много е вкусна супата, с хляб ли искаш да ядеш или само бюльонче? И той веднага избира едно от двете и забравя за ината си ... е понякога не за дълго
С удоволствие ще я следя.
Да споделя и аз опита си от прилагането на техника прочетена в книгата "Позитивното възпитание през първите три години. Как да отгледаме способно и уверено в себе си дете"
Става дума за отвличане на вниманието и даване на избор. При нас действа безотказно.
Когато иска да прави нещо непозволено, му отвличам вниманието като му казвам: Хайде да си играем с колите - синята ли изкаш или червената? Дори като не иска да яде казвам: Много е вкусна супата, с хляб ли искаш да ядеш или само бюльонче? И той веднага избира едно от двете и забравя за ината си ... е понякога не за дълго