Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 12 май 2019, 10:28 ч.

Родителите и приятелствата на детето

  • 1 466
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 293
Здравейте! Имам две дечица, едното е още бебче, но каката върви към 5. Замислих се за ролята на родителя в начина, по който детето създава приятелства. Аз лично съм доста необщителен човек, това още от детските години се наблюдава при мен, имам една шепа близки хора и са ми предостатъчни, като цяло пълен интроверт. Дъщеря ми, обаче ми е в пълна противоположност, абсолютен екстроверт. В интерес на истината аз подтиквам да развива това си качество, смятам че е по - полезно да си от по - общителните и отворени хора. Това, което ме притеснява е дали аз смята и моята затвореност не би попречила на нея. Тя общува с деца от групата, от улицата на която живеем, както и с няколко деца на наши приятели, но не съм от майките които създават постоянно нови приятелства по площадките, през това време обаче детето ми създава приятелства с децата на тези жени. Аз съм учтива със всички, но през годните откакто съм майка съм създала само 2-3 приятелства с майки от детската градина или улицата, на която живеем. Просто не мога със всеки. Вие как смятате има ли роля родителя в образуването на приятелства на децата с други деца? При вас как се случват нещата?

# 1
  • София
  • Мнения: 4 277
Синът ми е на 6 години. Аз съм на принципа, че той си определя приятелчетата, което не ме задължава да се сприятелявам с родителите. Разбира се, държа се възпитано и културно, но не създавам близки отношения. Ако децата искат да играят, играят, но нищо повече.

# 2
  • Мнения: 165
И аз не съм особено общителна, но дъщеря ми, до третата си година беше абсолютно самодостатъчна! Изпитвах, признавам, леко притеснение и може би, точно за това, много се радвах на общуването и със всички, след този период!
Случи на чудна група в детската градина и поддържа връзка с много от децата и до днес. Деца от парка, квартала, училище и от места, които случайно сме посещавали през годините...някои от тези деца не попадат в топ 10 на ССФ-мама, но за мен са били ОК!

Беше на 4-5г. когато гостувахме в едно село, запозна се със съседче ( много мило същество), което живееше, буквално, като в "Сървайвар". За ужас на роднините ми, аз не изпаднах в ступор, че са преравяли огнище(да търсят пирони и други железа, които да предадат на вторични суровини и с парите....), да събират съчки, за да може, майката на Х да запали огън и да им изпържи картофи...
Насълзиха ми се очите, мил момент беше и оцених ползата от това приятелство пет-шест месеца по-късно!!!  Ей, така...от нищото, малкото човече, ми направи такъв разбор на човешките взаимоотношения, че ме разплака!
Към днешна дата, почти на 17, има широк приятелски кръг. Никога не съм подхождала предубедено към приятелите и, повечето от тях познавам, родителите им също, но аз приятелства с тях не създадох и не смятам за нужно!


# 3
  • Мнения: 3 363
Добре, аз да ви питам другата крайност... То е ясно, че не си длъжен да се сприятеляваш със всеки срещнат родител, но... А, какво правите, бихте направили, ако детето се сприятели с дете на някой ваш неприятел/враг/непоносимец?

# 4
  • Мнения: 293
Ами още не ми се е случвало, но бих си замълачала, заради детето, просто учтиво поведение, но чак пък враг, ако е май би било по - сложно..

# 5
  • Мнения: 3 363
Напълно възможно е, иначе, особено, когато децата излизат с татковците си.

# 6
  • Мнения: 2 498
Нямам време и сили за нови приятелства. Имам си достатъчно - и мои лични, и семейни, на които държа много. Това са хората, които последните години бяха до мен в най-хубавите моменти, но и в най-ужасните. Когато синът ми иска да покани дете от класа за игра у дома или навън, каним само детето. Родителите идват да си го приберат след 3-4 часа според уговорката. Миналата седмица синът ми искаше да покани свой съученик да ходят заедно в зоопарка. Никакъв проблем - минахме през детето, взехме го, цял ден дивяха в парка и вечерта го върнахме. Следващата седмица родителите на другото дете ще ги водят на аквапарк. Чудесно - аз аквапаркове не понасям. Щом детето иска да общува, съгласна съм, но не се чувствам длъжна да общувам с родителите. Нямам нито желание, нито време, нито сили за това.

# 7
  • Мнения: 12 294
Държа се любезно с родителите, говорим на някакви общи теми понякога. От няколко години насам не желая да създавам приятелства, особено с хората, които не ми допадат.
Предпочитам да не създавам прекалено близки отношения. Натоварват ме. Като цяло съм интроверт и нямам нужда от много хора покрай мен.

Последна редакция: пн, 13 май 2019, 11:02 от Natali_

# 8
  • Най-красивия град
  • Мнения: 5 924
Познавам родителите на всички приятели на дъщеря ми и потдържам приятелски отношения с тях.
Децата си ходят и на гости и не ми е все едно в чия къща си пускам детето.

# 9
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 1 688
Културно отношение и учтиви разговори. До това се свежда общуването ми с чуждите майки. Ако с някоя си паснем - супер. Но е по-скоро изключение - никой не е излязъл с мисълта да намери компания за кафе, а е зает да си гледа децата.
Също така имам приятелки, с които общуваме, но децата ни не си допадат. Не натискам и не очаквам. Намирам го за нормално. Или си играят отделно който с каквото го влече, или се виждаме без децата.

# 10
  • София
  • Мнения: 8 848
Вие как смятате има ли роля родителя в образуването на приятелства на децата с други деца? При вас как се случват нещата?
Може да има, може и да няма, зависи от детето и от родителя. Но родителят не е длъжен и не бива да чувства вина, ако не се сприятелява с родителите.
Имам бивша колежка, нейният и моят син са набори и все по-малко я понасям. Такова цепене на стотинката, хем иска детски РД, хем явно кръв й капе от сърцето да почерпи нормално. Направо започнах да я отбягвам, а се познаваме отпреди да родим. Обаче децата се търсят.

Последна редакция: вт, 14 май 2019, 09:11 от Cuckoo

# 11
  • Sunshine state
  • Мнения: 4 637
Аз съм много общителна, детето е средна работа. Много рядко създавам близки отношения с майка на приятелче на детето. Доста от тях са ми скучни и водя само общи разговори с тях. С едно семейство бяхме по-близки, децата също, но така се стекоха нещата, че не сме си вече така близки и съответно децата се виждат по-рядко. Вече не правя компромиси и не се нагаждам, за да се харесам на някого, просто спирам да общувам, или откровено изразявам неприязън. Детето ще намери да си играе с друг. Ако искат, да се сърдят, все ми е тая. Писна ми от надменни, стерилни и "перфектни" хора, с които ми е скучно!
Много близка моя дружка има син, с който детето ми изобщо не се погажда, но им се налага дс са заедно, когато се виждаме. Всеки си се забимава и чат пат се карат, но не ми е драма.

# 12
  • София
  • Мнения: 11 273
Аз съм общителен човек, дъщеря ми също, но съм забелязала, че много рядко харесвам майките и татковците на децата, с които тя се сприятелява. Съответно се държа настрана, а когато някой ме притисне да си станем по-близки, режа директно и недвусмислено. Имало е случаи, когато децата са се отдръпвали заради родителите им - седнах и обясних на дъщеря ми защо и как. С децата, които не са се отдръпнали, се виждат още.

Така или иначе, с мъжа ми имаме достатъчно на брой близки приятели, чиито деца обичам почти като свои, и с които играе - всеки втори уикенд у дома има деца на гости с преспиване, или тя им е на гости, отделно сме по паркове и еко пътеки с тях, сега и на море ще ходим за седмица с едното семейство. Има повече от достатъчно приятелчета, та не ми е мъка ако заради мен изгуби 2-3. Аз съм чудесен, топъл човек когато обикна и приема някого, и абсолютен борсук когато някой не ме кефи. Такава майка й се е паднала Simple Smile

# 13
  • Sunshine state
  • Мнения: 4 637
А най-омразно ми е, когато двцата се настройват от родителя.. 😆 Много тъпо. Дъщеря ми чула от едното дете на въпросното семейство, че "Мама каза, че повече у вас няма да дойдем". Пука ми, та ми дреме. Само се засмях и й обясних защо. Никога не бих си позволила дори да коментирам така хората пред нея. Добре знаем колко са откровени децата, все пак. 😉

# 14
  • Мнения: 715
Много страни писания прочетох тук Thinking От това, че някои хора нямат нужда от нови приятели, до това, че не харесват родителите на децата, с които играят техните деца. Аз съм създала 2 много добри приятелства покрай дъщеря ми, която е почти на 9г. И двете сме изключително общителни. Но с годините не се сприятелявам лесно. Тя също доста повече избира приятелите си. Харесва деца, които споделят нейните интереси. Понякога излизам с мои приятели с деца, но тя не обича да общува с тях и остава вкъщи с татко си.

Общи условия

Активация на акаунт