- Публикувана: 2 фев. 2023, 17:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2023, 06:20 ч.
Социалистически тоталитаризъм vs демократичен капитализъм
Родените през 50те, 60те, 70те можем да говорим от личен опит, но всички са добре дошли, ако имат желание да споделят размишления по темата. Строежът на светлото бъдеще, социализъм чак до тоталитаризъм, а после рязка, бясна демокрация," див" капитализъм и постепенното успокояване до днешни дни, когато, общо взето, се доближаваме до европейския модел, кое е по-малкото зло? Кога лично вие или вашето семейство, приятели, познати живяхте по-добре, по-лесно, по-качествено, дали при репресиите на соца или при слободията след '89та?
Скрит текст:
Не, няма да пиша статия, напоследък взех да се съмнявам в собствения си мироглед та затова.
Категорично след 89-та.
От родените през 70-те съм.
От родените през 70-те съм.
Аз личен опит нямам, но от това, което съм чела и чувала, съм твърдо против всичко комунистическо (да, знам, че официално в България комунизъм не е имало). Родителите ми, в момента и двамата на 65, са категорични, че не им липсва нищо от онова, което е било преди 1989. Бабите ми, и двете вече над 85, говорят понякога с носталгия, но по-скоро защото по онези години са били млади, здрави и заобиколени от всичките си близки.
Трудно е да се сравняват ябълки и круши. Говорим за различни епохи – всяка от тях си има плюсове и минуси.
Отделно че колкото хора, толкова и съдби. Във всяка епоха е имало нагаждачи и такива, които са се възползвали охотно от плюсовете, докато други са страдали от минусите.
Трето и четвърто, че може да живееш в най-идеалния обществен строй, когато от чешмите тече мед и мляко, но в личен план да търпиш големи нещастия. И обратното – има хора, които умеят да бъдат щастливи, независимо от времето и обстоятелствата.
От маркираните периоди на моето семейство ни беше най-трудно в началото на 90-те – мътното време, когато много хора загубиха стандарта си, а други създаваха капиталите си.
Същото са изпитали и бабите и дядовците ми, когато се е сменял строят след 1944 година. Нямането, купоните, спекулата и т.н.
Един и същ човек през трите споменати десетилетия е бил в различна възраст, което има огромно значение. Аз лично нямам нищо против да се върна отново през 80-те, ако това означава да си върна младостта (15 - 25 години). През 70-те не ща, защото бях дете, а и самото време беше по-кофти от 80-те, когато много отпуснаха режима.
Отделно че колкото хора, толкова и съдби. Във всяка епоха е имало нагаждачи и такива, които са се възползвали охотно от плюсовете, докато други са страдали от минусите.
Трето и четвърто, че може да живееш в най-идеалния обществен строй, когато от чешмите тече мед и мляко, но в личен план да търпиш големи нещастия. И обратното – има хора, които умеят да бъдат щастливи, независимо от времето и обстоятелствата.
От маркираните периоди на моето семейство ни беше най-трудно в началото на 90-те – мътното време, когато много хора загубиха стандарта си, а други създаваха капиталите си.
Същото са изпитали и бабите и дядовците ми, когато се е сменял строят след 1944 година. Нямането, купоните, спекулата и т.н.
Един и същ човек през трите споменати десетилетия е бил в различна възраст, което има огромно значение. Аз лично нямам нищо против да се върна отново през 80-те, ако това означава да си върна младостта (15 - 25 години). През 70-те не ща, защото бях дете, а и самото време беше по-кофти от 80-те, когато много отпуснаха режима.
И аз имам лоши спомени от недоимъка през 90-те. За моето семейство и близкото ни обкръжение бих казала, че започнахме да живеем нормално преди 15-20 години. През последните 2 за мен нещата в България не вървят никак добре, усещането за несигурност е почти като преди четвърт век.
Ако имах избор, щях завинаги да си остана в 80-те. Но с някои технически и еволюционни придобивки от наши дни 
Родените през 50те, 60те, 70те можем да говорим от личен опит, но всички са добре дошли, ако имат желание да споделят размишления по темата. Строежът на светлото бъдеще, социализъм чак до тоталитаризъм, а после рязка, бясна демокрация," див" капитализъм и постепенното успокояване до днешни дни, когато, общо взето, се доближаваме до европейския модел, кое е по-малкото зло? Кога лично вие или вашето семейство, приятели, познати живяхте по-добре, по-лесно, по-качествено, дали при репресиите на соца или при слободията след '89та?
Скрит текст:
Не, няма да пиша статия, напоследък взех да се съмнявам в собствения си мироглед та затова.
Майка ми си живееше с мантрата, че е репресирана заради семейното минало, но имаше хубава заплата и кариера.
Баща ми беше от другите и имаше още по-добра заплата и кариера. Разведоха се и въпреки това живеехме доста добре със заплатата на майка ми и пенсията на нейната майка. Бяхме две деца.
Но не само това беше хубавото, имаше спокойствие, нямаше такава престъпност, хората живееха спокойно по селата, къщите даже не се заключваха.
Както оставим къщата на село есента, така я намирахме пролетта.
Нищо не се пипаше, да не говорим за отвратителните убийства, кражби с побой и насилия, които сега са в ежедневните новини.
Но нали банани, компютри
, мобилни телефони 
. Не се сещам още какво си мислят младите, че сме нямали заради Желязната завеса.
Казвала съм го на шега и се съгласяват с мен.
Може и да не знаят кога точно се разпространяват домашните компютри, лаптопите, мобилните телефони и така се раждат легендите.
Да, космически кораб като на Хан Соло нямах.
Трудно е да се сравнява, защото тогава бях млада, хватката на Партията беше поотслабнала - имахме си и купони, и музика, и пиене, си секс. Като цяло и не осъзнавах какво ми липсва и как ме обработват идеологически, но се бяхме научили да се преструваме и пак да си живеем.
От друга страна тогава дори не съм подозирала какви възможности предлага животът и какви опции са ми отнети. Днес, след като съм опитала и двете, никога не бих се върнала в соца, със сегашния си акъл няма да издържа там.
От друга страна тогава дори не съм подозирала какви възможности предлага животът и какви опции са ми отнети. Днес, след като съм опитала и двете, никога не бих се върнала в соца, със сегашния си акъл няма да издържа там.
Никога не бих избрала да живея в соца. Не защото ми е било зле или защото през 80-те на повечето хора им е бил лош животът като цяло, не, а защото това е недотам нормално, лицемерно време, време на ограничения на контактите със света, на информацията, а от материална страна - на "дефицит".
И като измрънка някой: "ами сега да не е по-добре", нищо друго не бих могла да кажа освен: "по-добре е, разбира се".
Впрочем мисля, че голяма част от впечатленията на някои за щастие и спокойствие тогава и страх, несигурност, разруха и не знам какво си сега се дължи и на общото говорене - медийно и всякакво подобно, на това, което слушахме отвсякъде тогава и което слушаме сега. Оттам до голяма степен и настройката.
----
Нищо не се пипало тогава, ама друг път. Чак такова идеализиране... Имахме необитаема къща в Пловдив, не на майната си - обраха я в началото на 80-те. Конкретно една гипсова статуетка бяха откраднали, нищо особено, ама аз си я харесвах, и други неща от покъщнината, които не са ме интересували тогава. Е, да, само веднъж. Не че са се скъсвали да крадат, ама имаше си кражби, разбира се, както има и сега. Роднини се оплакваха, че неколкократно им влизали в къщата, също необитаема, в едно село в Пернишка област, но не мога да се сетя дали не беше малко след 1989 г., когато наистина си беше хаос, така че няма да го броя.
И убийства си е имало, статистиката помни. Те са сравнително постоянен брой.
И като измрънка някой: "ами сега да не е по-добре", нищо друго не бих могла да кажа освен: "по-добре е, разбира се".
Впрочем мисля, че голяма част от впечатленията на някои за щастие и спокойствие тогава и страх, несигурност, разруха и не знам какво си сега се дължи и на общото говорене - медийно и всякакво подобно, на това, което слушахме отвсякъде тогава и което слушаме сега. Оттам до голяма степен и настройката.
----
Нищо не се пипало тогава, ама друг път. Чак такова идеализиране... Имахме необитаема къща в Пловдив, не на майната си - обраха я в началото на 80-те. Конкретно една гипсова статуетка бяха откраднали, нищо особено, ама аз си я харесвах, и други неща от покъщнината, които не са ме интересували тогава. Е, да, само веднъж. Не че са се скъсвали да крадат, ама имаше си кражби, разбира се, както има и сега. Роднини се оплакваха, че неколкократно им влизали в къщата, също необитаема, в едно село в Пернишка област, но не мога да се сетя дали не беше малко след 1989 г., когато наистина си беше хаос, така че няма да го броя.
И убийства си е имало, статистиката помни. Те са сравнително постоянен брой.
Най-хубавото време е като си на 25, епохата няма значение
Аз лично се потрисам от ужас от идеята да се върна да живея в соца. Да мине съседката и дя викне - кажи на майка ти, че са пуснали сирене в магазина - и майка ми да хвърчи с торбата. И колкото и да работиш, накрая да вземеш колкото колежката, дето си вее краката и да нямаш особен шанс да се развиеш наникъде.
А и нали си даваме сметка, че хубавия живот и "имането" през 70те и 80те са били живот на кредит, от който сметката накрая идва и някой я плаща.
Аз лично се потрисам от ужас от идеята да се върна да живея в соца. Да мине съседката и дя викне - кажи на майка ти, че са пуснали сирене в магазина - и майка ми да хвърчи с торбата. И колкото и да работиш, накрая да вземеш колкото колежката, дето си вее краката и да нямаш особен шанс да се развиеш наникъде.
А и нали си даваме сметка, че хубавия живот и "имането" през 70те и 80те са били живот на кредит, от който сметката накрая идва и някой я плаща.
Да, сега никак не лицемерим.
Смея да си напиша всичко, което мисля, но някой друг път.
Политкоректност.
Тя не ме превръща в лицемер, а в една много "свободна" личност.
Смея да си напиша всичко, което мисля, но някой друг път.
Политкоректност.
Тя не ме превръща в лицемер, а в една много "свободна" личност.
Не искам да чувам за соц-а. Може би бих го предпочела само ако другият вариант беше хитлеристка Германия.
Може да е от годините, или от преборените намси колко кризи, но взе да ми се струва сериозно житейско облекчение хлябът да е на една и съща цена във всички магазини в продължение на десет години, поне. Или на работа да знаеш, че точно на 10ти ще вземеш точно едиколкоси, без никаква вероятност шефа да каже криза е, пари за заплати няма. Уморих се от свободи май, пък и сега трябва хептен да внимавам какво говоря, някога, ако кажеш "циг@нин", "педер@ст", "нег@р" нямаше последствия. Но си давам сметка, че мисля твърде негативно и тясно, уморено, така че ви благодаря за позитивните мнения!
Освен отворените към Европа граници, което е изключително важно, разбира се, особено за младите, какви други по -ярки плюсове придобихме след '89та?
Освен отворените към Европа граници, което е изключително важно, разбира се, особено за младите, какви други по -ярки плюсове придобихме след '89та?
Освен отворените към Европа граници, което е изключително важно, разбира се, особено за младите, какви други по -ярки плюсове придобихме след '89та?
Явно питаш какво ни носи на нас дъртите новото време
- На първо място нецензурирана информация, а информацията е чувството, че живееш. Като си помисля колко скучно живееше баба ми...
- На второ място доста по-добро лечение. Да, може би е заради технологиите, но е факт. Баща ми щеше да си отиде няколко години по-рано без презряното ни здравеопазване.
- Не бих спорила за финанси и стандарт, защото по мои спомени и баба ми нямаше да може да живее сама някога. Съвсем не е имала пенсия на немска баба, колкото и на някои да им се струва, че е било така.
- А и сега ако имаш пари можеш да си купиш всичко без ред, връзки и комбинации.
- И, ако някой е благословен с внуци, шансът да виждаш какви перспективи имат.
- Да не говорим, че според мен моите родители, да не говоря за баба ми, изобщо нямат този пълноценен живот, който имам аз. Днес на +55 от човека не се очаква да се "забаби" - носим си младежки дрехи, караме ски, лятото гребем с каяк, пътуваме, не сме зарязали секса...
Като цяло смятам, че аз съм живяла много по-щастливо и пълноценно от родителите си.