Родителите и приятелствата на детето

  • 3 681
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Северозапада
  • Мнения: 5 710
Аз не съм общителна, но мъжът ми е. Детето - средна работа. Трябва и малко време да се отпусне. С родителите на приятелките и от ДГ се познавам, понякога седим заедно по площадките извън ДГ, говорим неща свързани с градината, но често се случва да седя сама, а децата да играят. Имаме и няколко приятелски семейства с деца на близка възраст, с тях излизаме често и децата ни се търсят.

# 16
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 462
Аз съм пълен екстроверт, въпреки това не се сприятелявам с родителите на приятелите на моите деца, само защото се засичаме по площадките, децата учат в едно училище или играят заедно. По същия начин и не държа децата да са приятели с децата на моите приятели, достатъчно е да се търпят и да играят заедно, когато се виждаме, пък ако се харесват и търсят, чудесно, ако не - пак добре.
 Дали общителността на родителят влияе на детето, вероятно зафиси от твърде много фактори, за да може да се отговори еднозначно на въпроса. Вероятно в някои случаи влияе, а в други не.
 На въпроса какво бих направила ако детето търси приятелство с дете на хора, които не понасям мога да отговоря теоретично, че не бих се месила, но на практика как бих реагирала в такава ситуация не знам, тъй като не ми се е случвало.

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Сприятелявам се с тези родители, които ми пасват и са ми приятни. Заради себе си, защото на мен ми е приятно да общувам с тях. Иначе не се меся в това с кого децата ми да играят и с кого не. Случва се с деца на близки приятели да не играят и да не се разбират, не ги насилвам. Както имаме майка от нашия клас и площадка, преди това и от детската градина, с която не говоря от години, но моите деца си играят с нейното чудесно.

# 18
  • Мнения: 21 782
Моята е на такава възраст, че за нея има значение как се държи чуждият родител и това определя отношението й към детето. Съответно децата на нейната възраст определят отношението си към нея според моето към тях. Така че постепенно сме се оформили компания от хора, които се разбират и имат добро отношение към чуждите деца, съответно и децата се разбират, въртят си играчките, играят си.
Предпочитам да познавам родителите на децата, с които ще играе и ще бъде в градината, а след това и в училище поне до 4. клас.

# 19
  • Countryside
  • Мнения: 12 166
Винаги е добре да познаваш родителите на децата, с които детето ти играе и общува. Най-малкото за да имаш хабер за какви хора иде реч и дали детето ти няма да попива кофти поведение/език. Изобщо не става въпрос да ставате първи дружки, но едно работно ниво на отношенията е желателно. Ако се харесате добре, ако не, не е драма. Даже мисля, че след определена възраст(10-12г) е по-важно, да познаваш приятелите на детето и техните родители, отколкото в яслата и/или градината.

# 20
  • Мнения: 67
А чудя се дали това, че самите родители не си пасват влияе на приятелствата на деца, които се харесват? Много тънки са тези неща. Аз например едва ли не се чувствах задължена да съм приятелка с някои жени, за да не влияят на децата и отношенията им. Аз разграничавам деца и родители, но ми се струва, че не всеки го прави. Обаче това е много уморително и неестествено. Та си сложих граници, просто сме от различни планети, пък дано капацитета им стига до там, че да не провалят отношенията между децата.

# 21
  • Мнения: X
На мен сегашните прителства са ми много странни и повърхностни като схващане. Поддържаме връзка само с едно семейство заради приятелче на детето, но все пак и с родителите имаме общи теми на разговор. Засега с останалите срещи на площадката мисля, са достатъчни. Останалите, които са си наши приятели с деца, не са в града и рядко се виждаме.

Но в този ред на мисли имам въпрос: Как бихте регаирали, ако познато семейство с дете ви предложи да вземат и вашето дете с тях някъде за уикенда?
Скрит текст:
На мен ми се стори малко странна такава покана, която изобщо не включва нас като родители, а и смятам, че нашето дете е още малко и ще има доста поводи за препирни с другото, за да сме спокойни, че всички ще си изкарат приятно.

# 22
  • София
  • Мнения: 20 720
Защо да е странна? Децата са склонни да мрънкат, ако се отиде някъде, където не им е интересно и нямат компания.
Друг е въпросът колко са големи децата и дали имате доверие на семейството.

# 23
  • Мнения: 5 585
На мен сегашните прителства са ми много странни и повърхностни като схващане. Поддържаме връзка само с едно семейство заради приятелче на детето, но все пак и с родителите имаме общи теми на разговор. Засега с останалите срещи на площадката мисля, са достатъчни. Останалите, които са си наши приятели с деца, не са в града и рядко се виждаме.

Но в този ред на мисли имам въпрос: Как бихте регаирали, ако познато семейство с дете ви предложи да вземат и вашето дете с тях някъде за уикенда?
Скрит текст:
На мен ми се стори малко странна такава покана, която изобщо не включва нас като родители, а и смятам, че нашето дете е още малко и ще има доста поводи за препирни с другото, за да сме спокойни, че всички ще си изкарат приятно.

Зависи колко е голямо дете. Синът ми е почти на 12 години. След десет дни ще водя него и най-добрия му приятел на същата възраст за три дни в един увеселителен. парк, на 270 км от мястото, където живеем.

# 24
  • Мнения: X
Работата е там, че на тяхното дете им е интересно там и без компания.
Скрит текст:
С моето уж са приятели, търсят се, но много често се чепкат и карат. Все някой е обиден, ударен от другия и разреван. Нашето е на 4. Тяхното 6-годишно. Даже при въпросното предложение се притесни от мисълта, че нашият може да им гостува с преспиване. Аз лично като родител бих била притеснена да не стане някой сакатлък, ако ги оставят да играят без надзор.

# 25
  • Мнения: 5 585
На четири години абсурд да го пусна с друг дори до парка. Че то си е почти бебе още. И да, на тази възраст е нормално все още да се карат често и след две минути да се сприятеляват пак.

# 26
  • Мнения: X
За карането и сдобряването е ясно. Въпросът е, че не внимават и се нараняват взаимно, а понякога и нарочно го правят, като не мислят за последиците. Затова се зачудих за какъв зор толкова искат да го взимат с тях. Ние сме достатъчно способни да му осигуряваме пътешествия и забавления. Вили, баби и къщи, в които може да си играе - бол, площадки - също.

# 27
  • Мнения: 5 585
И аз се чудя от какъв зор се набутват с още едно дете, което все още си иска обслужване. Но хора всякакви. Във всеки случай преди 10-годишна възраст нито бих си пуснала детето с някого с преспиване, нито бих се наела да взема чуждо дете извън мястото, където живеем. Синът ми от осемгодишен спи у приятели и те идват у дома, но става въпрос за разстояние от 15-20 минути с кола.

Да не би да очакват после вие да върнете жеста и да вземете тяхното дете.

# 28
  • София
  • Мнения: 20 720
Затова се зачудих за какъв зор толкова искат да го взимат с тях. Ние сме достатъчно способни да му осигуряваме пътешествия и забавления. Вили, баби и къщи, в които може да си играе - бол, площадки - също.
Доста деца търсят най-вече себеподобни, не родители и баби, и за пътешествията не съм сигурна доколко се кефят. Поне моят син беше така и като малък изрази желание да си имаме още 1 момченце, та да си играели.
Скрит текст:
При положение, че тогава бях прехвърлила 40-те и живеехме 4 души на 60 квадрата (имам и дъщеря, но 16 години по-голяма), предложих на ММ направо да избие тавана към подпокривното пространство на блока и да правим мезонет Simple Smile

# 29
  • Мнения: 3 336
Държа се любезно с децата и родителите, но оставям моите да общуват с когото искат. Малки са още, за да се притеснявам за лоши компании, а и са много общителни, за разлика от мен. Ако някой чак толкова ми допадне, може и да се сближа повече, но не ми се е случвало все още.
Не смятам за единствено условие за приятелство това, че сме се размножили по едно и също време.

Последна редакция: чт, 20 юни 2024, 15:57 от Enter Sandman

Общи условия

Активация на акаунт