Здравейте,
Според вас трябва ли роднините да помагат на майката, поне през първата година от раждането на детето?
Тази тема ме измъчва много и реших да направя проучване в този форум.
Аз съм майка за първи път, детето ми е на 9 месеца, всичките ни роднини са живи, здрави и са много добре, ходят по почивки, но за всички тези месеци никой не дойде да ми помогне поне за 1 ден. Обичамe си детето, не ме разбирайте погрешно, грижим си се за него, живи и здрави сме, но смятам че е редно някой да дойде поне за малко да ни отмени. Не обичам да се оплаквам, не обичам да изглеждам като клошар и се поддържам, и всеки път когато се видим с някой роднина/приятел ми казва "ах колко добре изглеждаш, много добре ти се отразява майчинството", но всъщност съм адски изморена и това еднообразие ме убива. Майка ми, свекърва ми, сестра ми, сестрата на мъжът ми бяха поканени за няколко дни вкъщи, но всички си намериха извинение да не дойдат (имаме голям мезонет и има много добри условия за гостите ни). Когато сестра ми роди, аз бях неотлъчно до нея в продължение на 5 години, бях като втора майка на племенника ми, а сега тя постоянно изтъква колко е заета и изморена. Майките около мен постоянно споделят как някой им помага и колко добре са се наспали (примерно), за този период не чух нито една да каже, че съвсем сама го гледа. В този сайт бях споделила в една от темите за мнението си по темата и масово казваха "бебето трябва да се гледа от мама и тати", ОК, така е, аз не го давам за осиновяване и не искам някой да ми гледа детето, така както навремето аз съм била отгледана от майката на майка ми например, но смятам, че поне през първата година на бебето някой трябва да се погрижи и за майката, защото никак не е лесно.
Ще се радвам да чуя менението ви по темата.
Според вас трябва ли роднините да помагат на майката, поне през първата година от раждането на детето?
Тази тема ме измъчва много и реших да направя проучване в този форум.
Аз съм майка за първи път, детето ми е на 9 месеца, всичките ни роднини са живи, здрави и са много добре, ходят по почивки, но за всички тези месеци никой не дойде да ми помогне поне за 1 ден. Обичамe си детето, не ме разбирайте погрешно, грижим си се за него, живи и здрави сме, но смятам че е редно някой да дойде поне за малко да ни отмени. Не обичам да се оплаквам, не обичам да изглеждам като клошар и се поддържам, и всеки път когато се видим с някой роднина/приятел ми казва "ах колко добре изглеждаш, много добре ти се отразява майчинството", но всъщност съм адски изморена и това еднообразие ме убива. Майка ми, свекърва ми, сестра ми, сестрата на мъжът ми бяха поканени за няколко дни вкъщи, но всички си намериха извинение да не дойдат (имаме голям мезонет и има много добри условия за гостите ни). Когато сестра ми роди, аз бях неотлъчно до нея в продължение на 5 години, бях като втора майка на племенника ми, а сега тя постоянно изтъква колко е заета и изморена. Майките около мен постоянно споделят как някой им помага и колко добре са се наспали (примерно), за този период не чух нито една да каже, че съвсем сама го гледа. В този сайт бях споделила в една от темите за мнението си по темата и масово казваха "бебето трябва да се гледа от мама и тати", ОК, така е, аз не го давам за осиновяване и не искам някой да ми гледа детето, така както навремето аз съм била отгледана от майката на майка ми например, но смятам, че поне през първата година на бебето някой трябва да се погрижи и за майката, защото никак не е лесно.
Ще се радвам да чуя менението ви по темата.
