Помощ за родилката в първите седмици - съвет

Здравей!
Първо леко раждане ти желая и едно здраво бебче!

Според мен точно след раждането категорично не трябва да има други хора вкъщи, освен вас двамата и бебето! Ама напълно категорично!

Раждах със секцио, на 5-ия ден си бях вкъщи. Бях като нова, нищо ми нямаше. Първия ден вкъщи се явиха за помощници майка ми и свеки.
Е, честно казано така никога не ме бяха дразнили в живота ми дотогава. Сега разбирам, че това е било следродилна депресия, а те - майки, на общо 5 деца, въобще не си и помислиха, че у мен бушуват хормони като за световно.

Нямах никаква реална нужда от тях - не могат да кърмят вместо мен, но могат да пречат. Не искам да навлизам в подробности за дразненето, само ще ти кажа, че от тогава дълбоко се недолюбваме със свеки.
Ако имаме друго дете ще дойдат у нас само за да видят бебето и чао!

Нужен ти е само таткото, вероятно ще поядете известно време разни полуфабрикати, но ще оцелеете.

Моят съпруг си взе отпуска тогава, постоя вкъщи 15 дни и замина в командировка за един месец. Справих се съвсем сама с бебето, домакинството и ежедневните разходки.
Няма страшно!

Родих със секцио и от прибирането ни вкъщи през деня си гледах бебето сама. Първо дете ни е, никой от нас не знаеше какво ни очаква, но изобщо не е страшно. Колкото по-малко помагачи се въртят около теб и те затрупват със съвети, толкова по-спокойно ще ти е. Пък и първия месец бебето спи много и се буди само да яде, ще можеш да си почиваш и ти. Следродилна депресия не съм имала, според мен е вид самовнушение.
Леко и безпроблемно раждане!

Съвсем не мисля така, че човек не може да се справи и сам заедно с мъжа си.

След като родиш важно е добре да наблюдаваш акушерките как къпят бебето и обработват пъпчето. Ако нещо не ти е ясно питай, дори и с риск да те овикат.
Също така ги помоли да ти обяснят как точно да поставяш бебето на гърдата, за да се храни добре.
Това са двете основни неща за начало.
Приготви си предварително всичко, не чакай на мъжа ти, или роднини да ти правят удобствата.
За да можеш когато излезеш да знаеш всяко едно нещо къде е и да е удобно за теб.

Даже е по-добре само ти и мъжът ти да гледате детето.Около мен имаше много хора, но по скоро ме изнервяха отколото да помагат.Не е чак толкова трудно да се справите сами

ето и от мен един съвет - НЕ НА СВЕКЪРВАТА 

Ако таткото помага, не ти трябва друга помощ 
Бебето и без това ще спи почти през цялото време.

Определено е най-добре таткото ако може да ти помага първите 2-3 седмици, докато влезеш в ритъм.. Особено ако ИСКАШ да кърмиш, ще имаш нужда от човек малко от малко да се грижи за къщата..
На мен мъжът ми страшно ми помогна в началото (и все още).. Не знам как бих се справила сама. Общо взето бях 2 ходещи цици  Леко зомбирани понякога от недоспиване  Но домакинската работа беше негова почти 100%..

Съвсем чудесно ще се справите и сами с таткото, но както е казала Мирама, в родилното си отваряй очите на четири.
Аз държах не само да гледам, но и да ми дадат аз да сменям памперсите, да къпя бебето, да му правя гимнастики и всички други неща, които включваше визитацията. В началото малко ми се опъваха, но винаги попадах на някоя свястна акушерка, която ми казваше, че ако моето бебе е последно, няма проблем да ми дадат аз да го къпя, понеже няма да бързат до определен час да свършат с всички бебета и няма проблем, че ще го правя много по-бавно и непохватно от тях.
Така още в родилното се научих да правя всичко основно до степен да се чувствам уверена.
Освен това раждах в болница, където бебетата бяха нонстоп при нас, а не ни ги караха само за кърмене. За тези 5 дни свикнах идеално с присъствието на малката около мен и когато се прибрахме вкъщи се почувствах много уверена и спокойна, а не в паника.

Друго много важно е да се подготвиш добре за кърменето. Като начало прочети най-основните теми от библиотеката на кърмаческия. Направи го дори да си решила да не кърмиш, защото нещо може да вземе да ти промени решението и по-късно да съжаляваш. Имам предвид, че какъвто и избор да вземеш, трябва да го вземеш информирана 

Успех и леко раждане!

Леко раждане и от мен!
Ние от първият ден бяхме сами. Не исках никой да ми се пречка, да задава въпроси и да ме изнервя. Свекито леко се разсърди но аз казах че не искам никой и точка. Мъжът ми много ми помага.Абсолютно мога да разчитам на него.Имах време за всичко-за себе си, за домакинстване,за гости и т.н. Сега вече не мога да се похваля с това, въпреки че по стечение на обстоятелствата сега живеем при свеки  . Бях по-добре и се справях по-добре като бяхме сами.
Ще се справиш най-добре ако си сама. Всичко е въпрос на организация.Ако приятелят ти почива 1-2 седмици ти е напълно достатъчно да си прецениш как да си разпределиш времето така че да не ощетяваш бебка и да имаш времето си.
Успех 

 Общо взето и аз подкрепям мнението на останалите момичета, че сами с таткото добре ще се справите. Бих те посъветвала, ако в началото се притесняваш как да къпеш бебето, как да пазиш пъпчето и пр., да повикаш някоя твоя добра приятелка с малко дете да ти покаже основните неща и да ти помага със съвети, ако са ти нужни. Така се избягват и досадните моменти с майки и свекърви.
 Макар тук да цари бодряшки дух по въпроса със самостоятелните грижи за бебето, няма да е зле да си подготвиш като резервен план възможността някоя жена да ти помага за седмица, ако случайно не се чувстваш добре след раждането. Тук визирам някакво физическо неразположение най-вече - много е неприятно, ако рязко ти се понижи хемоглобина поради кръвозагуба, например. Тогава се чувстваш много отпаднала, спи ти се непрекъснато, а и влияе на психическото състояние. Това подсилва и евентуалната постродилна депресия, която не е "самовнушение", както някой тук по-долу беше написал, а съществува съвсем реално поради хормоналния дисбаланс след раждането. Обаче всеки я преживява по различен начин.

 Пожелавам ти леко раждане и вяра в себе си, че ще се справиш!!!

Физически ще можете да се справите двамата. При мен обаче не беше така, защото бях изпаднала в шок след раждането и исках само да ме оставят на мира и да си почивам. Добре, че беше майка ми - тя стоя 3 седмици и определено много ми помогна. Реално тя и мъжът ми гледаха детето първите дни, аз само кърмех и спях.
Затова не се притеснявай, най-важното е да не се оставяш някакви лоши настроения да те завладеят. Успех и леко раждане!

приципно ще можеш да се справиш сама с бебето - без значение как ще раждаш 
аз лично извиках майка си в първия месец, но тя се грижеше за домакинството, чистеше и готвеше, с което ми беше от голяма полза  иначе за бебето си се грижих изцяло аз 
ако идва майка ти - даваш й ясен инструктаж какво може и какво не. НО в НИКАКЪВ случай не викай Свекито - може да не си проговорите после за цял живт  а майка ти ще ти прости 
Леко раждане 

Не виждам за какво са ти притрябвали баби и прочее.
В първите дни повечето хора създават ненужна истерия и бебето се скъсва да реве, от което истерията се увеличава и настава омагъосан кръг.
Най-добре е да се си само вие с бебето - така таткото свиква по-спокойно с новия човек и се учи да се грижи за него. Бабите изолират таткото и той се чувства ненужен, а и пред тях по-трудно би се отпуснал да се радва на бебока.
Като цяло първите дни е добре да се посветиш на почивка и кърмене. Изчети де що има из кърмаческата библиотека, за да си подготвена и да не се шашкаш - гладно ли е, що реве сега. (Дори да има баба налице, тя не успокоява, а най-често всява смут с реплики като "Пак реве, май не му стига кърмата")
Таткото може да поеме обичайните домашни задачи, като чистене и пазаруване. Не е нужно точно тези дни да готвиш сложни неща, и всеки ден да месиш баница.
При мен помощниците в първите дни ми подействаха по-зле - предпочитах да съм сама, за да спя докато спи бебето и през деня, за да кърмя, без да ми се пречкат,  а и се установи, че като сме само аз и бебката, тя почти не реве.
Имай предвид, че хормоналния срив първите дни е доста силен. Може да те избива на рев без причина, или да ти се струва, че не се справяш, но всъщност това е само от хормоните. При мен имаше и друга проява - ужасна ревност към бебето - това да го пипат бабите и да го гушкат ме нервираше ужасно. Само таткото можеше да го пипа, на другите не давах.
Трябва да си повтаряш още от сега, че ти си най-добрата мама за твоето бебе, и ще видиш, че наистина ще е така и ще се справиш прекрасно. Няма нищо по-хубаво от това да си на спокойствие с бебето си и да гледаш как буквално пред очите ти от едно червено смръщено личице се превръща в хубаво пухкаво розово бузанче, да откриваш как всеки ден прави нещо ново - първи погледи, първи усмивки, първо обръщане по корем и тн.

Мисля,че ще се справиш и без бабите .
Стига таткото да ти помага ,разбира се.

Когато родих големия се втурнаха бабите да помагат.
А с мъничкия се оправях сама.Таткото удряше едно рамо ...и така .

Това все едно съм го писала аз
Успех