ИМА ЛИ такива осиновители от вас ?

От написаното до тук излиза,че защото нямам биологично дете,съм решила да осиновя защото съм егоист и защото нуждата от липса на биологично ме е подтикнала към това.
Голям съм егоист и това е.

не те е срам, ивке..............
много си чувствотелна пък ти бе. жената си пита. ние я нападаме. и мен ме е срам..........
отивам да се срамувам по този случай.

Е пък Вие - Ивка и Мата. Недей те така. Аз какво - крилца ли  ми никнат? 
Ама май не - и аз съм егоист. Искам у нас да е пълна лудница. И хората да ме сочат с пръст и да казват - виж колко е благородна.

Е майтапа на страна.

Bili,хубаво  е че защитаваш Мимоза, ама ...
В случая, по добре щеше тя самата още в началото да се представи, да сподели защо задава тези въпроси.  Доста случаи е имало тук, дето някой хвърли някоя "бомба", т.е. пусне тема и става - война.
Айде да не става пак така.
Мимоза, хайде да тръгнем от начало. Сподели и задай въпросите един по един. За да можем да бъдем полезни с конкретни отговори.
На първия ти въпрос - има. Аз съм с биологично дете и съм кандидат-осиновител. 

И Bili, моля те чети внимателно какво е написано в постовете.
ku[d]ku[d]yaka   е написала :  "Проблемите при осиновяването на дете са еднакви и при семейства с биологични деца и при семейства без" - еднакви са. Не знам защо смяташ, че е по различно при едните и при другите. Процедурата е еднаква, сроковете са еднакви, регистъра е един.

Не е еднаква процедурата,поне не и на практика,макар нормативно да е така.Първият въпрос,който ми зададе служителката,беше-защо искате да осиновите,щом имате вече дете?После се започва кръстосан разпит-ще обичате ли и двете еднакво,сигурна ли сте,че ще можете и т.нАко и роднините ви нв ви подкрепят в решението,става доста трудно,защото са необходими и срещи с тях.
Аз съм съгласна,че въпросът е малко неточно зададен,но вие наскачахте всички без да помислите,че може би наистина съветите ви биха помогнали.Преди 4 години зададох тук съвсем в погрешния форум лошо формулиран въпрос,написан на латиница.Цял ден не смеех да отворя форума от страх,че никой няма да ми отговори,вечерта имах много отговори,които ме спасиха в онзи момент от нещо страшно.Не смея да помисля какво щеше да стане,ако вие ми бяхте отговорили.

ами какво-страшното естествено. ние както сама индиректно ни обвиняваш, сме зли, некооперативни и така нататък. абе особен вид хора.
а ти по гръб май не падаш, а.
малко неправилно ли. МНОГО неправилно. и със определение по презумпция. и вместо мамка му да се извините и нещата да тръгнак кротко и спокойно, пак ровиш. еми хубаво, рови..........
аз се отказвам да дискутирам. след като мислиш, че си права-ок. дано това те накара да спиш спокойно.
и не забравяй, че повечето хора тук са минали през още по-тежки процедури..........

Bili, и да нямаш собствени деца, социалните могат да ти задават още по-тежки и страшни въпроси.
Въпросите, които са ти задали са хем нормални и процедурни, хем си имат основание.

Друг е въпроса, че вместо тези въпроси, ако имаше широко разпространена и достъпна информация за спецификата на осиновяването, за проблемите на тези деца и трудностите, които срещат в общуването си с осиновителите, за... за... за спецификите и решенията на проблемите при различните възрасти на децата... щеше да е доста по-полезно за хората и удачно. Има върху какво да помисли човек, преди да се реши на подобна крачка.

Но да ти отговоря. Мъжът ми има рождено дете. Момченцето всяка седмица е у дома, ваканциите също. И мъжът ми го питаха същите неща. Още по-зле, ние дори нямаме брак, но ни проучиха съвместно, по наше желание. Заедно, всеки път. Та и за това го питаха, на шиш го въртяха барабар с мен.
Щом той се справи с 3 месечно проучване, тичайки всяка седмица до ОЗД-то за да рисува къщички или да разказва за най-тежките си загуби, щом успя да пребори предразсъдъците на роднините си, щом сега седи и смята, как да се справим финансово, че да имаме още едно дете, защо друг да не се справи?
Та той е просто мъж.

И да спреш вече, а? Знам, че е традиция сгафилия да не си признава, а да носи вода от девет кладенеца, ама и ние душа носим. Стига брахме срам...

Е, не, Bili,  аз продължавам да твърдя, че процедурата е еднаква. Това че въпросите са различни е съвсем естествено. Социалните имат един модел от примерни въпроси, в процеса на разговор, в зависимост от ситуацията, произтичат други. Това е нормално. И нас са ни питали дали ще обичаме еднакво децата. Но като попитах с контра въпрос - а като родиш две деца - еднакви ли са, еднакво ли ги обичаш, може ли на всичко да се слага знак за равенство... А да не говорим, че и социалните са хора и си имат своите недостатъци, свои виждания, изрази. Но като цяло - няма специално отношение. Има разлика само факта, че членовете на семейството са трима, а не двама. Същата разлика и при сами жени, кандидатстващи за осиновяване на дете.
А този въпрос - защо искате да осиновите дете е винаги първи, независимо от наличието или липсата на дете. Търси се мотивацията, за да бъде отразена в доклада. В края на краищата, осиновяването е нещо много сериозно и отговорно. Социалните са в ситуация - решаване на човешки съдби. На тях лежи отговорността да изберат семейство на едно дете. Разбираш за какво говоря.

Ние явно на различни езици говорим,няма смисъл просто.Никой не оспорва през какви трудности сте минали,нито силата,с които сте ги преодолели.Нали затова Мимоза е дошла,да търси съвет.Вие отказвате,ок,за себе си поне знам,че няма да ви попитам колкото и тежко да ми стане.Лека вечер на всички!

Били, пък и Мимоза.
С най-добри пожелания: ако не се заредите с добро количество търпение, такт и смирение, наистина и социалните ще ви дойдат повече, а самото осиновяване... не знам.

На различни езици говорим. Това е сигурно.

Ако се съди по темата,никий от пишещите не е дарен с търпение,да не говорим за такт.Благодаря ти за пожеланията,приемам ги като искрени.Да осиновя дете е най-съкровена мечта за мен от години и съм сигурна,че ще се справя

Естествено, че ще се справиш!
Няма несправили се, има отказали се.

Търпението ще ти трябва за социалните и чакането.
Такта за детето, което ще има нужда от него в големи дози.
Смирението... защото очакванията и ината са лош съветник.

Хубаво е, че не се отказваш, това показва характер, но ми се струва, че още в началото сгреши посоката. "Ние" не сме "врагът".

Ако въпросът беше зададен: "Има ли измежду вас осиновители, които имат вече биологични деца", отговори щеше да има, само че разликата между идеята за въпроса, който авторката на темата е имала и зададения на практика въпрос няма нужда май да казвам къде е.
И понеже тук има такива родители и ЩЕ има, но това може би след няколко месеца, ето една тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=161058.0

Тъкмо се чудех кога пак ще се разрази някакъв спор. Не знам защо част от осиновителите се приемат за друга порода хора . Независимо дали децата са родени или осиновени те всички минават през различни периоди и трудности. Мимоза и Били не пишете колко големи са рождените ви деца. Аз ще ви напиша ние през какви трудности преминахме с моя син.
Той е осиновен още от бебе на 20 дни .Научи , че е осиновен на 11 год. няколко месеца преди да осиновим малката. Колкото и да му обяснявах как живеят децата в домовете как нямат свои лични вещи, той си мислеше че го лъжа и не можеше да го проумее.
Когато отидохме в дома да видим малката като видя условията попита баща си това затвор за деца ли е .Много искаше да я доведем веднага у дома и след това започнаха проблемите.
Колкото и да възпитаваш едно дете да дели и дава на другите докато расте само става егоист . Започна една луда ревност от негова страна, не успяваха да поделят баща си. Мен дъщеря ми не искаше да ме приеме до шестия месец за родител а синът ми ме обвиняваше за каквото се сетиш. Беше изпаднал в страшна емоционална криза.
Единият се тръшкаше и ревеше на една страна другият на друга. Синът ми трябваше да се справя и с друг проблем, как децата ще приемат сестра му.
За това по време на цялата процедура изобщо не се бях сетила. Той беше казал на някой от децата по рано а другите разбраха чак като я доведохме. Слава богу родителите на децата явно са говори с тях у дома и нямаше грозни реплики и подмятания.
 Как ще ви приемат околните и приятелите не зная. Ние нямахме проблеми. Даже на едно семейно събиране с колеги на мъжът ми видях мъже на 40 и повече години как я гушкат и плачат без да са пили и тя стой и им се чуди.
Така, че всичко е относително, но бих ви посъветвала да говорите много с големите си деца защото така написано изглежда лесно но в един момент виждаш как и двете даца се цупят и сърдят за неща които на теб ти изглеждат нормални.
Когато осиновихме малката беше пролетта и имаше прясна салата. Налагаше се да ядат салата в отделни чинии като броях репичките или като режех ябълка независимо, че за всеки имаше по една трябваше да бъде нарязана на еднакъв брой парчета. Сега всичко това е минало но адаптацията и на двамата беше доста трудна.
За социалните всичко зависи на какви ще попаднеш. Нас не са ни въртяли на шиш, нямаше разговори с психолог просто всичко беше много лесно, но никой не ни предупреди за спецификите при осиновяване на по голямо дете.
Надявам се , че поне малко съм ви била полезна.

Мили хора , нека да не забравяме,че всички сме РОДИТЕЛИ или очакваме да станем такива и единственото нещо,което искаме е да дадем най-доброто за рожбите си , независимо от начина , по който те са дошли при нас. Bili казваш,че да осиновиш детенце е най-съкровенната ти мечта и това е много хубаво,но не споменаваш какво мисли и чувства съпругът ти  и всички останали хора около теб.Може би някой от тях има съмнения и по тази причина това е все още мечта за теб,но ако си решила да я осъществиш тук е мястото където ще намериш много полезни неща.Единственото,което мога да кажа на този етап е не се отказвай!

Писах,писах и всичко се загуби.
Neizwesna ,благодаря ти за изчерпателния отговор!Дъщеря ми е на три и половина,сигурна съм,че ще ревнува ужасно,но някак по-страшно ми е дали детето,което ще дойде,ще ни приеме.Казваш,че си имала такъв проблем с твоята дъщеричка,а с мъжът ти какви им бяха отношенията през това време?А за репичките-майка ми също ги слагаше под бройка на мен и сестра ми,иначе наставаха драми
Февруари ,съпругът ми мисли като мен Проблемът,за мое огромно разочарование,се оказаха моите родители.Не знам защо от социалните държат да разговарят с тях,но ужасно се страхувам от този разговор.Благодаря и на теб за подкрепата!