Предстои ми развод!Имам нужда от помощ!

Мислиш ли, че аз имам отговор на този въпрос? Ако имах нямаше да стигна до тук. Само ще ти кажа, че мога още много да изброявам, но това не е нещото, което ме интерсува в момента. Сега искам да намеря правилното решение на това, което ще се случи и за това е моята молба тук.
[/quote]


Не разбрах  жена ти на какво мнение е?

Децата достатъчно големи ли са?

Ми де да знам важно ли е! Ти прецени! Човече и аз имам три деца. И един мъж до себе си, който си има трески за дялане като всеки човек, както и аз, но сме толкова заедно и толкова години вече, че треските отдавна са тресчици. Но неща от рода на "не ми обръща внимание, не се чувствам желана, не ми прави подаръци, не ме целува, смята ме за слугиня и майка само" никога не са съществували! нито в началото на брака ни, нито 18 години по-късно! Нещата не опират само до подкрепа. Той нека ме крепи, пък да прави това, което изброих... и аз ще се омагьосам от любов по някой кретен! Има нещица, които са важни за една жена, както за един мъж е важно да е нахранен и изпран (а не оставен като стар ерген), гледан с възхищение, уважаван и обслужван подобаващо (с взаимно удоволствие във всичко това)! Та... нещо липсва или не е както трябва! До тоз извод стигнах аз.

А как планираш да си устроиш живота след развода? Защо ти е да се развеждаш: за да не даваш лош пример/модел за подражание на децата си; за да се разделиш със съпругата си (но щом си в размисъл за развода, не е ясно колко категорично го искаш); или нещо друго...? (Не е нужно да отговаряш тук).

Пробвайте да се разделите временно - вземи децата и иди с тях на почивка за някоя друга седмица, Така ще имаш възможност да погледнеш ситуацията от някаква дистанция, без да се влияеш от моментни настроения.

После си поговорете сериозно със съпругата ти - какво й липсва, какво ти можеш да направиш. И тогава решавай (те).

Ти ако наистина си мъж, си някакво полезно изкопаемо на изчезване.
Много рядко се срещат свестни мъже.
И да ти кажа съчувствам за това което изживяваш, ако можеш поговори още един път с жена си, ако тя каже че не може повече да живее с теб, разберете се като цивилизовани хора как ще я карате занапред и се разделете, може би пробна временна раздяла е добра идея. Насила нищо не става, и ако стомната е счупена може да се залепи, но с огромни компромиси от двете страни.

Смятам,че е изключително неразумно да питаш във форума дали да се разведеш или не.
По ситуацията която описваш цялата вина хвърляш на жена си. Смятам обаче че грешка имате и двамата.
Ето го едно ваше ежедневие...ти ставаш сутрин,отиваш на работа, съпругата ти гледа по цял ден децата....еднообразие,монотонност.И във всичко това някак сте забравили, че освен внимание и любов към децата,трябва да дарявате такава и по между си.Секса върви някак по навик и необходимост....но без изненади,без романтика.
И така ти даваш всичко от себе си за семейството, женати и тя се е себеотдаала, до пристигането на зеленоокият обожател, които вкарва романтичната нотка в живота.
Струва ми се че проблемите обаче по между ви са по отрано....и с състои в липсата на  откровеност.
Като че ли не смеете да си кажете от какво имате нужда...дали ще е просто една пргръдка, или нежно докосване, целувка....нещо спонтанно в знак на чиста обич....Може и точно това е липсвало на женати......
Отговора,един объркан е в сърцето ти.
Ако ти искаш да се бориш за този брак, направи го...но не само с думи, а с дела.
Говорете отново и и кажи това което ти мислиш ти, не се оповавай само на нейните видимо временни състояния...поне един път и кажи "Въпреки че ти мислиш за разод, искам да знаеш че аз искам все още да съм с теб.Искам да знаеш че те обичам и имам огромна нужда от теб и че много те обичам"
Мисля че при подобен откровен разговор всяка жена би се замислила.Нека в прав текст да ти каже, какво точно и липсжа в отношенията с теб.Увери я че би се постарал (ако го искаш) да и осигуриш това което и липсва....и малко цветя, романтична вечеря.....и ОТКРОВЕННОСТ.....
Акои тя успее дасъбере смелост и сили да се бори за брака си, просто не му мислете.
Ако трябва отидете на семеен терапевт...объркани сте и двамата и ми се струва, че решение е взето в неподходящ момент.
Тя хем ти е казала че си най-важният човек в живота и, хем пък решила да се разведе защото е объркана....А не и  ли е мъчно за децета...заради една завъртяна глава ще разрушите семейсвото си.
И ако трябва още повече да бъда откровенна с теб..поведението ти докато е имала любовник е равнодушие....Щом обичаш тази жена, как ще оставиш някой друг да я обгръща с любов...да я целува, гали...просто не мога да повярвам че си стоял кротко у дома докато жена ти се омайва с дрогият....трябваше да му хвърлиш един тупаник на тоя и да си ходи там откъдето е дошъл....това е естественото поведение за опазване на територия....а семейството е нещото което ти си пропуснал да опазиш.
Да,защото обичаш жена си и искаш тя да е щастлива дори и да е с друг......а защо не се постараеш ти да си на това място....ами се предаваш просто така...

Приятелю ако децата са малки според мен развода не е добро решение - това от една страна. От друга обаче мъжете преживяваме ужасно трудно изневерите, каквото и да си говорим. Както описваш че сте и с три деца, ситуацията е трагична.

аз бих те посъветвал въпреки всичко да и простиш на кучката (да ме извиняват дамите) в името на децата и ти да се "отвориш" малко - мъжки компании, стриптийз, нещо чуждо - може и платено.  Просто ей така за да си вдигнеш самочувствието, не е единствената жена на света. А на копеленцето което и е завъртяло главата просто бих му я счупил - да тръгне да се бута при жена с три деца и семейство. Малко крайни решения, но с времето нещата може и да се стабилизират, ако сте се оженили млади никога не е късен "синдрома на разкрачването", но пък обикновено като премине семейството се стабилизира и нещата се оправят и се чудите как сте ги правили тея глупости...

Ако обичаш жена си и държиш да запазиш семейството си не се развеждай,разбира се трябва да се съобразиш и с нейното желание.Опитай се да разбереш за нещата ,които и липсват,дори и маловажни да са за теб на първо четене.За да оцелее едно семейство са нужни компромиси ,но и от двете страни.

Ако държиш много на семейството си и виждаш, че искаш, не искаш, нещата вървят към дъното, провокирай я някак си.
Предложи й отворен брак, да се забавлява, с който иска, но без обвързване, както и ти да имаш това право. Ако тя все още изпитва нещо към теб и има съвест, гаранция ще и светне лампичката, какво изпуска.

Лично аз смятам, че когато се женим/омъжваме се вричаме да бъдем до този човек в добро и лошо, но в повечето случаи става така, че като дойде лошото и всеки хуква да бяга накъдето му видят очите. Мисля, че това е голяма грешка. Но това са си мои мисли и не искам да ангажирам никого с тях. Лесно е да си хванеш пътя, но по трудно е да вземеш правилното решение и да направиш компромис.

Дано успееш да намериш правилното решение, защото имаш малко време. А децата ти не са малко, за което те поздравявам, това е страхотно да имаш голямо семейство.

Не си мисли че се нахвърлям срещу теб, просто си правех своите изводи на база твоите думи......ясно е че си изключително объркан и не ти се иска да признаеш и твоите грешки.....но едно нещо е истина...и бездействието може да е грешка.

А за ежедневието беше просто някакъв пример....не съм гледачка и нямаше как да знам,нали.Не се засягай толкова....А това че работите и двамата не променя нещата,поне не в моите очи.Защото проблема е тръгнал от вас.Като двойка, като приятели, като влюбени.
Когато една жена се чувства желана и обичана в къщи, никога няма да си помисли да ходи с други.....гарантирам ти го.
....Адмирирам те за усилията да се бориш за семейството си, дори и на този етап. Адмирирам и факта, че въпреки изневярата ти си склонен да простиш-малко мъже биха простили...Както казах очудва ме много поведението на женати.Не стига че е виновната в тая ситуация и вместо тя да те моли за прошка-тя иска развод.Надявам се ъкъла да дойде в главата на тая жена, защото семейство се гради от двама.
В крайна сметка, дори и да не отстъпи, всеки ще уреди някак живота си.
На мен ми е мъчно обаче за децата, защото те ще бъдат най-голямата жертва на вашите постъпки.