Заслужава/ше ли си?

Значи ли , че ако имаш още стойностни връзки ще имаш още толкова деца 

Аз мисля, че всеки за себе си ще намери отговор на този въпрос. Зависи както от ценностната система, така и от типа човек.

Аз, лично съм доста свободолюбива. По тази причина никога не съм можела да имам дълготрайни връзки, не повече от 1.5 година. Идвало е момент в който естественото следващо развитие е било само брак. Аз не мога да се почувствам напълно всеотдадена на приятел/партньор, така както на съпруга си. Това съм аз.

Гледам, други са споделили, че детето е това, което ги свързва най-много с даден мъж. При мене не е така.

За съжаление и моят брак се провали, разводът ще е тежък, но и за минута не съм съжалявала за бракът си.
Извън личното ми разбиране и ценностна система, друга причина за бракът, за мене, е и че животът ми се стече така през последните няколко години, че ако нямах сключен брак, по никакъв начин интересите на детето ми нямаше да са защитени.

И да, въпреки че доста песимистично гледам за в бъдеще, че някога ще намеря нов човек, бих сключила брак отново.

Върнах се специално това да прочета... ама не схванах та да попитам  - това за децата ли става дума? 

Защото моята позиция по този въпрос се промени тотално последните 2-3 години. Сега съм на мнение, че децата изобщо не помагат и не изразяват връзката ми с някой. Както и това прословуто - "Обичам го и искам дете от него.". Дори напротив - изобщо не искам повече деца, а след БНД има мъж, който обичам в пъти повече. Мисля даже, че точно за това не искам дете от него. Не ми е нужно нищо повече, за да съм щастлива... дете пък ептен. 

Тълкуваш по свой си начин репликата.За мен не е в този смисъл, който ти си вложила.Нямаше го прословутото-обичам го и искам дете от него.И не децата ми изразяват връзката ми с някой-с него.Напротив-те са продължение, разклонение, нямат обще с връзката ми с него.Така, както обичам него по един начин, в пъти по-силно обичам децата, но по много по-различен начин.Примерно.И не защото съм обичала този мъж съм поискала деца именно от него.Децата, пак казвам за мен лично бяха логичното продължение на нашата връзка, но това не означава впрягане и връзване на този човек до мен заради деца и деца като самоцел.А иначе-и аз не искам повече деца.И това също няма общо с идеята с този мъж ли, от него ли, от друг ли, по принцип ли.

Не , не значи, разбира се.С появата на тези, сегашните ми деца аз  имам  вече други приоритети съвсем различни от това да продължавам да раждам, не ме обиждайте, много моля.И в тази връзка, ако някога се появи човек, който стане моя половинка и логично-пожелае дете от мен-ще му бъде отказано.И този човек няма да е удовлетворен от нашата връзка най-вероятно, защото аз пък няма да мога да му дам това.Това е чисто хипотетично, разбира се, но е напълно реален сценарий.Аз имам деца.Те нямат общо по този начин с мъжа, който ще е след време мой спътник примерно.Но и няма да поставям децата си в ситуация тип-италианско семейство.Мне-не е мой начин, не е мой стереотип това.

И споделяйки всичко това бях изрично подчертала-това е за нашата ситуация, не за вашата.Аз какво трявбваше да направя тогава-да му кажа-ми не-аз много те обичам и искам , имам какво да ти дам и да, да създадем семейство/това нали включва и деца???/, но няма да го направя, защото един ден може да се разделим евентуално може би и да страдаме много повече всички.Ми ние да се бяхме разделили още тогава значи.И говорейки за логичното продължение на една връзка такава-да са децата, семейството, то това важи в един диапазон от фертилни години, когато е и заложено на жената да ражда все пак.Трябваше да чакаме да станем на по 40 ли?Пъкл аз, ако имам друга такава връзка, то тя ще е в този диапазон-40 и нагоре.Та за какви деца ми говорите въобще че ще раждам не схванах? Мен тогава годна яйцеклетка няма да е останала

Осъзнатото решение на двама души, че искат да създадат и отгледат свои деца, според мен наистина е най-висшата форма на обвързване. Без значение е дали те са сключили брак. Друго е обаче, ако появата на детето не е планирана и стане причина за да се "бракува" въпросната двойка. Тогава в повечето случаи действително бракът е обречен на "бракуване". Така се получи при мен и от тази гледна точка - НЕ, НЕ СИ ЗАСЛУЖАВАШЕ да сключвам този брак, защото той ми донесе само болка. Исках детето ми да има баща, да расте в семейство и т.н. ...., но семейство не се получава като идеш и се разпишеш в гражданското. Семейството е вътре в главата и в сърцето на човек - само там то съществува. Решението за сключване на брак, както е писала Сиси, е начин да заявиш гласно на света намеренията си да се обвържеш сериозно с даден човек. Ама дали на света изобщо му пука за намеренията ти?!... Всъщност пак го правиш заради себе си и човека на когото държиш.

На времето сключих брак по напълно погрешни мотиви, но ако ме питате дали бих се впуснала отново в такова "скрепено от закона обвързване" - ДА бих го направила, но вече знам точните мотиви.

Пък че нямало гаранции кво ще стане след време....- верно няма! Но нима си заслужава да живееш само с опасения и на щрек да не би някой да те нарани отново?! Да, може би ще избегнеш много  нежелани ситуации, но аз не искам да живея ИЗБЯГВАЙКИ нещастието! Искам да живея СТРЕМЕЙКИ СЕ към щастието!

пенелопа, не бях сигурна в какъв смисъл си го казала - за това и попитах...

ИСА четеш ми мислите и изразяваш чувствата ми 

П.П. Само става лошо, ако мъжът настоява за дете 

Да, това е така.И да, груба грешка е децата да са самоцел, или да са опит да скрепяват връзка или да са израз на връзката в този смисъл.Аз и затова написах-те са логичното продължение, но за мене си, в моята си глава това не значи това, което вие мислите и влагате.Много е сложно за обяснение. Нещо не мога да се обЯсня като хората май.Пфу, да му се невиди.

Недейте бе, хора, ме ръфа.На предела съм, то са борби, то е чудо при мен.

моят беше ОК
нищо не усетих от самия развод
драмата беше в отношенията преди това - развод - пари и едно ходене с колата да се подпишем, голяма работа

Аз се пошегувах   

ама явно не ти е до смях в момента - извинявай 

Иса, истината е, че копнея за смях точно в момента, но съм уморена, нищо повече.Но си искам онзи смях, моя си, не озъбен щото видиш ли-трябва да мисля позитивно.Че аз ако не мислех позитивно-нямаше да продължавам личните си борби, всеки ден, всяка минутка даже.

Ако може да си го гледа, да се стегне и да си роди   

Милички благодаря ви за отговорите помогнахте ми много