Някои хора стават за сексуална връзка, но за бащи (майки) не стават. Или пък просто не искат деца.
- Публикувана: 17 ян. 2008, 22:40 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2008, 09:23 ч.
Децата причина ли са за разпадане на семейството?
ааа не не
Пантер го е казал
ако искате да имате връзка с човек, който не иска деца или иска, но не става за родител..... недейте да имате деца
ама дори знам за хора, които са съгласни с тая постановка и доброволно се вкарват в нея
въпрос на избор е, в принцип може и без деца да се живее, има хора и дори семейства има, които това ги устройва - ако към такъв 'мъж' се е прикрепила такава жена, защото съгласете се, има и много жени, които не искат да има деца - тогава схемата ще сработи добре....
Иса, аз пък се дистанцирах от мнението, че човек ако не иска деца, не е стойностен
Пантер го е казал
ако искате да имате връзка с човек, който не иска деца или иска, но не става за родител..... недейте да имате деца
ама дори знам за хора, които са съгласни с тая постановка и доброволно се вкарват в нея
въпрос на избор е, в принцип може и без деца да се живее, има хора и дори семейства има, които това ги устройва - ако към такъв 'мъж' се е прикрепила такава жена, защото съгласете се, има и много жени, които не искат да има деца - тогава схемата ще сработи добре....
Иса, аз пък се дистанцирах от мнението, че човек ако не иска деца, не е стойностен
Сиси,за това ,че много от нас са останали сами или по време на бремеността си ,или малко след това вина нямат децата. 
Според мен някой мъже се уплашват от предстоящата отговорност като бащи.Мислят си,че искат да имат деца,след това или бягат още преди те да са се родили или малко след появата им осъзнали ,че за тях това е; грешка;-че тази;грешка; им променя живота а те не са готови на това.Страховете на мъжете а не децата са повод за това,за което ти питаш. 
Малко объркано го обясних,но дано сте ме разбрали
Според мен някой мъже се уплашват от предстоящата отговорност като бащи.Мислят си,че искат да имат деца,след това или бягат още преди те да са се родили или малко след появата им осъзнали ,че за тях това е; грешка;-че тази;грешка; им променя живота а те не са готови на това.Страховете на мъжете а не децата са повод за това,за което ти питаш. Малко объркано го обясних,но дано сте ме разбрали
Дани, ситуациите, които описвам не жената прави каквото си поиска и смята, че мъжът й е в кърпа вързан. По скоро мъжът прави точно това. Не искам да става разделение на мъже и жени. Виждала съм и жени, които си зарязват децата, за да могат да се наслаждават на живота (меко казано). 
На мен ми се повдига от такива, повече отколкото от сродните им представители от мъжки пол.
На мен ми се повдига от такива, повече отколкото от сродните им представители от мъжки пол.
Според мен някой мъже се уплашват от предстоящата отговорност като бащи.Мислят си,че искат да имат деца,след това или бягат още преди те да са се родили или малко след появата им осъзнали ,че за тях това е; грешка;-че тази;грешка; им променя живота а те не са готови на това.
Славе, това е едната страна на монетата...другата е, че някои жени си мислят, че щом "родят дете на някой мъж", той им е в кърпа вързан и те могат да правят, каквото си поискат
Според мен истината обединява тези две мнения и там е причината за многото разводи - единият от двамата (този с по-незрелия поглед върху нещата) започва да гледа на другия като на в кърпа вързан и длъжен на това или онова. Наличието на деца може само да задълбочи дискомфорта у този - по-незрелия, но самите деца не могат да бъдат причина за разпадането на брака. Той/тя ако още карат някакъв късен пубертет (пък е пълно с пубери и на 30 и на 40г.), и без деца не биха били способни да поддържат пълноценна връзка. Но докато не се е появил наистина сериозен ангажимент, какъвто е отглеждането на дете, една "некачествена" връзка може да се проточи във времето бая дълго. Появата на детето в такава "некачествена" връзка просто изиграва ролята на катализатор, под въздействието на който проблемите между двамата партньори избиват на повърхността.
Пак ме напъна на философстване,
ама това е наистина, което мисля. 
по история ни учиха че
ПОВОДА Е РАЗЛИЧЕН ОТ ПРИЧИНАТА
та повода може да е раждането, но причината е проблем в семейството. повод ВИНАГИ може да се БНАМЕРИ ако се търси.....
така че С
Иис за мен всичко е въпрос на време - съгласна съм че проблемите покрай раждането и гледането на деца са като катализатор на процесите.... но така или иначе и без деца нещата ще вървят към същото
не говоря за случаи на НАСИЛСТВЕНО НАТРИСАНЕ на дете - това вече си е изнудване на партньора и носи всички негативи на насилването...
ПОВОДА Е РАЗЛИЧЕН ОТ ПРИЧИНАТА
та повода може да е раждането, но причината е проблем в семейството. повод ВИНАГИ може да се БНАМЕРИ ако се търси.....
така че С
Иис за мен всичко е въпрос на време - съгласна съм че проблемите покрай раждането и гледането на деца са като катализатор на процесите.... но така или иначе и без деца нещата ще вървят към същото
не говоря за случаи на НАСИЛСТВЕНО НАТРИСАНЕ на дете - това вече си е изнудване на партньора и носи всички негативи на насилването...
ПОВОДА Е РАЗЛИЧЕН ОТ ПРИЧИНАТА
та повода може да е раждането, но причината е проблем в семейството. повод ВИНАГИ може да се БНАМЕРИ ако се търси.....
така че С
Иис за мен всичко е въпрос на време - съгласна съм че проблемите покрай раждането и гледането на деца са като катализатор на процесите.... но така или иначе и без деца нещата ще вървят към същото
Именно, catnadeen, и на мен това ми беше основната мисъл, че ако в отношенията между двамата тлее някакъв скрит проблем, и без да имат деца, в някакъв момент връзката им ще се разпадне. Точна като при бомбите с часовников механизъм
- избухването е гарантирано, просто е отложено във времето. Появата на дете в една такава връзка може само да "пренастрои часовника", така че "експлозията" да се състои по-рано. Напоследък много се размножихме. Ние, родителите, отглеждащи сами децата си. Аз лично за себе си наблюдавам една много гадна тенденция:
Семействата се разпадат в момент, когато ще се ражда дете или то съвсем скоро се е родило.
Има ли такова нещо според вас? Каква е причината?
Семействата се разпадат в момент, когато ще се ражда дете или то съвсем скоро се е родило.
Има ли такова нещо според вас? Каква е причината?
разпада се възката мъж-жена.
не семейството.
семейство е тогава, когато има кръв (кръвна връзка), преди това е само връзка.
семейството се модифицира - семейство от майка и дете.
а този вид семейство, по мои ли4ни наблюдения е доживотно.
майката прави семейството. тя е сърцевината.
детето само "смуче", докато може и само или докато може въобще.
и поради броя смукателели - се променя конфигурацията.
всеки иска да е на първа линия.
и аз също.
Знаете ли, аз много често съм мислила по този въпрос и съм категорична за моя случай, че без децата щяхме да си живеем чудесно.
С появата на децата се появяват и нови, непознати за двамата отговорности и задължения. Смея да твърдя, че не толкова децата и грижите по тях са причина, а опитите на семействата да "помагат". Ситуацията се нажежава когато се започне с: аз съм гледал/а деца и знам, че така трябва или олеле, каква майка е тя щом еди какво си или каква съпруга е тя ако не сготви или днес не е изгладила.... Все неща които наливат масло в и без това накладения огън. Колкото и двама души да се опитват, все идва деня в който подаваш на напрежението и стреса, търсиш отдушник....
Та, децата косвено не са причината а повода да се стигне до раздяла. Ако на пример (пак за моя случай става въпрос) живеехме на неутрално място - без идиотски забележки и тям подобни съм склонна да вярвам, че нещата щяха да се развият по различен начин.
Има и друг фактор - парите, които никога не достигат.
Общо взето не детето като същество е причината, а последващите го стресови ситуации.
Вярно е и това, че има връзка и с егоизма на родител-я/-ите....
Доста условия има за една раздяла, но ако имаше анкета към темата бих отговорила НЕ, детето не е причина сама по себе си
С появата на децата се появяват и нови, непознати за двамата отговорности и задължения. Смея да твърдя, че не толкова децата и грижите по тях са причина, а опитите на семействата да "помагат". Ситуацията се нажежава когато се започне с: аз съм гледал/а деца и знам, че така трябва или олеле, каква майка е тя щом еди какво си или каква съпруга е тя ако не сготви или днес не е изгладила.... Все неща които наливат масло в и без това накладения огън. Колкото и двама души да се опитват, все идва деня в който подаваш на напрежението и стреса, търсиш отдушник....
Та, децата косвено не са причината а повода да се стигне до раздяла. Ако на пример (пак за моя случай става въпрос) живеехме на неутрално място - без идиотски забележки и тям подобни съм склонна да вярвам, че нещата щяха да се развият по различен начин.
Има и друг фактор - парите, които никога не достигат.
Общо взето не детето като същество е причината, а последващите го стресови ситуации.
Вярно е и това, че има връзка и с егоизма на родител-я/-ите....
Доста условия има за една раздяла, но ако имаше анкета към темата бих отговорила НЕ, детето не е причина сама по себе си