Връщане в България

брех, този форум Ще се окаже извор на постоянни открития върху съЩността ми.
след като открих, 4е съм проста4ка, сега ми става ясно 4е съм и родомразка, материалистка и бедна неЩастна дуШи4ка.
направо нЕма нужда да ходя на психолог, тук си има подготвени и аргументирани лица, които веднага напраиха разрез и изводи 

както и да е, всеки е свободен да си избира при4ините, поради които не е Щастлив.

аз не съм преуспяла материално, за да се 4увствам толкова вързана за тази 4аст. и понеже не мога да приема Щастието за постоянна вели4ина, бих говорила за удовлетвореност. ами, достатъ4но съм удовлетворена от социалната ми среда, която може да не е от хора със съЩия национален манталитет (който, естествено не притежавам), но с близък духовен и обЩо4овеШки мироглед.

не виждам никаква основателна при4ина да се 4увствам добре само на родна земя и единствено в компания на сънародници. хората гледам, не от къде са.




matakosmata, chapeau.

Поздравявам темата с този разказ:
http://www.newyorker.com/fiction/features/2008/04/21/080421fi_fi … ov?printable=true
На същата тема е, за едно семейство от ИТ емиграцията, което се връща в родната Русия, защото там са възможностите, и ценностите, и коренът, и пълнотата на живота ... Написан е с много симпатично чувство за хумор, и е със съмнителен хепиенд. 

Извинявам се, че не мога да прочета всичко изписано от дискусията с xenia, идва ми дълго и доста... постулатно.  Но искам да отговоря на казаното в това, което цитирам по-горе : аз съм съгласна с това по принцип, ако си избрал да е така.
За мен и за моето семейство корените са страшно важни. Не мислим, че човек е 'сам за себе си', не сме се появили ей така на този свят от нищото. Искаме или не, ние носим нещо от хората преди нас.  За нас не е въпрос само да познаваме хората преди нас, а и да носим нещо добро от тях и от оставеното от тях. Оценили сме се според средата си, но не само според настоящето, а и според миналото ни. И стоим на много, много здрава основа, бидейки далеч.  Нямаме никакво чувство, че сме 'без корен'. Това ми напомня един филм  с Никола Дадов, който изигра една брилянтна, но доста обременяваща роля в "Дърво без корен". Възрастният човек ( само че) , който иска да е на своето си място, родното, познатото и никъде другъде в пространството.
Ако се замислите, това не е много хубава нагласа за 2008ма. Крепостничеството, Ксения е точно в нагласата, че си 'нещо', само когато си стъпил на 100те кв. м. земя на която си се родил.
Тоест, момента в който не съм съгласна е, че извън Родината си без корени и следователно по дифолт не-щастлив.
Ще си без корени, ако го позволиш.  Хора в кв. "Дружба" го позволяват ежедневно, емигранти в Зимбабве също. Това е личен избор и няма нищо общо с присъствието ти физически на улица Х, в град У от раждането до смъртта.
А оценките за това кой е щастлив и кой не аз не мога да ги давам, не мисля, че и други могат. И не мисля, че трябва.

.

Съгласна съм с Хения, човек ако не си запази корените не може да продължи напред. Присъствала съм на много интересни дискусии сред емигрантите. Болно ми става като чувам как някои от тях плюят България. Според мен, ако не носим и не пазим корените си ние сме обезличени, а едва ли обезличения индивид е щастлив. Едва ли при другите националност всичко е перфектно, но за разлика от нас българите те си пазят корените и традициите.
А колко са щастливи емигрантите? Интересен въпрос. Като се съберат започва едно надлъгване, и си и вярват или поне се опитват да си вярват колко са преуспели - коли, имоти, пари. Както каза един от "другите", нека да не се познаваме и да знаем що за стока сме.

Най-интересното е, че повечето си вярват до определен момент как са "жители на света" и щастието им не зависело от България. Но не ходят по американски, канадски, австралийски, немски  и прочее форуми да си общуват с местните туземци, а идват в български, колкото и да плюят по българи и България. Аз няма да влизам в спорове с искрено вярващи си. Минала съм през всички подобни етапи. Всеки сам ще съзрее до осъзнаването, че е никой без корените си и че в която и да е страна е "присаден орган", който във всеки един момент може да бъде безвъзвратно отхвърлен.

Между другото, също съм омъжена за чужденец и не за гурбет съм тръгнала. Де да беше така...гурбетчиите си правят гурбета и се връщат, а "чуждите съпруги" са вечно обречени. Цял живот правя компромиси със собствени ценности в името на семейството. Само че... рано или късно идва момент, в който осъзнаваш, че живееш чужд живот и пропиляваш годините си напразно. 

Ксения, много е жалко и тъжно, че се чувстваш така; че смяташ, че пропиляваш живота си бидейки със семейството си там, където те са щастливи и че за теб това е "компромиси със собствени ценности". Жалко и тъжно е също, че физическата отдалеченост от родината те карат да се чувстваш не на мястото си и като "присаден орган" след, предполагам, вече доста години живот в Канада. Подобно на 10¢'s cafè&lounge  за мен е по-важно да носим миналото и спомените в сърцата си и да предаваме на децата си това, което ни е мило, което е ценностно за нас, дори и това, което сме изстрадали за да сме там, където сме сега.

Компромиси се правят до един момент, после всичко избива. Не можеш да пречупиш себе си. Това го научаваме обаче много късно.

Вече няколко дена следя темата с интерес.... на xenia мнението ми е много интересно - защо да не може българин живeeщ в Канада да бъде щастлив? По какъв фактор се определя това? Това че ти си женена за чужденец и се чустваш чужда тук не значи че и за други живeeщи тук е така. Както казах и преди - аз съм израстнала тук - никога не съм забравила че съм българка, мъжът ми също....българските традиции, спомени и преживявания са винаги с нас....но факт е че сме в много дълбока степен интегрирани тук и не се чустваме чужденци...напротив...когато и да сме били някъде другаде....когато излезем на познат път към вкъщи се чустваме точно така....че си отиваме вкъщи...
както бях споменала преди...връщането във БГ е винаги възможно....стига всички взимащи решението да са на едно мнение....но затова дали си заслужава всеки трябва да прецени и реши сам ....

Ксения, като раздаваш такива квалификация, би ли споделила от колко години си навън?
Много ми е интересно според теб в коя година от престоя ти дойде това озарение, че живееш чужд живот?
Звучи безумно.
Ако на мен ми се случи, просто си хващам шапката и си заминавам. Това ще означава, че не обичам с цялото си сърце този човек, с който съм в момента. Нещо май ви куца семейния живот...

Ксения, за какви компромиси говориШ? заЩото, компромиси се правят винаги и навсякъде. тези, които, както казваШ ти, не засягат собствени ценности, ги смятам за нормални. а върху собствените си ценности, не съм стъпила досега (20 години достатъ4но време ли са, за да си дам ясна сметка?). няма да давам конкретни примери, ако не е необходимо  
не знам дали не зависи от психологията на народа в "4уждата" страна... италианците са достатъ4но близки като манталитет до българите, та не ми се е налагало да свиквам с неЩа, които са ми непонятни, или неприемливи.

компромисите в името на семейството... не виждам как бих могла да не ги правя и ако си бях в България. напр. : напоследък имам прекалено малко време за себе си и вместо да седна да си 4ета книжка, или да изляза с приятелки, се занимавам с дъЩеря ми. това компромис ли е, жертва ли, Що ли, и как бих могла да го избегна в България?  
като се има предвид, 4е нямам особено желание да си оставям децата при баби и дядовци.

корените ги смятам за на4ин да опознаеШ себе си, за да можеШ да живееШ в мир със света. ако бяха такава тежка котва, каквато ги изкарваШ, нямаШе да са корени, а комплекси  

със съвсем ясното съзнание, 4е виртуално всеки може да си разказва народни приказки и да се прави на интересен, те уверявам, 4е имам навика да съм 4естна със себе си. кръстовете, които нося, не са рожба на "емигрантския" живот, а на характер. но кой ли няма такива?


пп. Що се отнася до форума, тук пиШа от сравнително скоро, за сметка на това съм по4етен 4лен на един италиански форум от едно десетина години  , вси4ки там знаят произхода ми, бих те поканила да ги попитаШ за това време колко пъти съм плЮла България  

абе, много ми е интересно с какви хора общувате. явно някаква новобогаташка паплач. ревизирайте познанствата си

сега не разбрах този абзац с това каква стока сме, плюене по българите ли е, явно да. съжалявам, аз не мога да се писъединя към мнението, българите, които познавам и живеят отдавна в чужбина нито са лоша стока, а свестни и интелегентни хора, нито мога да ги сложа в този кюп. повечето казват с гордост националността си след успешен концерт, изложба или свое постижение в областта, в която работят.
никога няма да забравя един разговор с хана шигула преди десетина години. бяхме в малага с моя приятелка и след моноспектакъл в театро сервантес се събрахме в една малка бодега. та, тя каза, че се радва да срещне българи и да научи нещо повече за българия.
ха познайте дали сме и разказвали  колко е зле в българия. говорихме за култура, традиции и история.

където и да си, подбираш средата си. мисля, че общуването дава основните насоки и в мненията.


и за мен нещо не е наред в емоционалната действителност на хора, които са от години в чужбина, избрали са този път в името на чувствата и в един момент решават, че живеят чужд живот. всеки, даже начинаещ психолог ще стигне до извода, че определено семейният живот и нещо в отношенията с най-близките не е наред.
приемаме, че ксения е там отдавна, детето и е родено също там. бащата е с други корени. ами сега къде са корените на това дете. в българия ли, надали.

моето мнение е, че точно ксения търси най-елементарното оправдание за вътрешното си неспокойствие и неудоволетвореност. може да е мислено години и изследвано, но според мен насоката въобще е грешна.
в крайна сметка, човек носи отговорност за постъпките си и последствията им.

и аз, като вечка, ако нещо ме съмнява, късам и хвърлям, а не чакам с години и не се вайкам. правила съм го, ако се налага пак ще го направя, но никога няма да търся причината за духовния си срив в нещо, което е извън мен и моите предценки. затова съм и мислещ човек, който си дава ясна сметка какво носят като последствия постъпките му. когато преживявам фиаско, знам, че лично аз съм довела нещата дотам.
да търсиш вината винаги извън себе си е лесно и удобно.

не знам през какво си минала ксения, но отново казвам, че ще ми е интересно да пишеш пак, когато поживееш две години в българия, като редова българка. защото без да си го преживяла няма как да знаеш как ще е, нали.
светът е пълен с емигранти, с хора, които са от поколения в друга държава, с хора, които сега тръгват, с хора, които се завръщат. няма чисти раси, границите изчезват бавно, но сигурно. на това му викат миграция.
пресен пример е израел, там явно само нещастни хора живеят, по простата причина, че идват от цял свят.

аз например се чувсвам най-добре в странджа, макар, че по майчина линия съм четвърто поколение софиянка. из софия не усещам никакви свои корени, прекалено много се е променила, докато в малкото село, близо до турската граница нещата са почти същите, както бяха по време на детсвото ми. затова и ми е хубаво, защото спомените ми освен че са живи, могат да разпознаят и дърветата, и въздуха, и къщите. ако това са корените, то моите явно са там. отиването ми за месец ме прави спокойна, но активният ми живот засега не е там. мотивацията е основното нещо в живота ми и тя решава дали съм щастлива някъде или не. няма нищо извън мен, което да командва щастието ми.
тъжно ми е за теб, ксения. казвам го с най-добри чувства. и ако твърдението, че хора като мен се самозаблуждават, ти носи донякъде успокоение, нека да бъде така.

ние сме от тези, завърнали се за 2 години
писала съм и друг път по темата

еуфорията изфирясва още първия месец

излишно е да споменавам, че заминахме отново
при положение, че нямахме път назад, започнахме наново, отново от нулата, за трети път, надявам се и за последен

въпреки всичко детето знае за корените ни, за историята, за културата
но за съжаление е достатъчно голям за да помни и на какъв помиярник се е превърнала БГ  - визирам мръсотията, да не скочите сега 
да не говорим, че беше на 6год когато му правеше силно впечатление какви джигити има по улиците

та щом на едно дете му прави такова впечатление, какво остава за нас

и последно, тъй като Ксения спомена образование
минахме и оттам
нещата са трагични още в началните класове
после става още по-голяма боза
за университетите да не говорим
нямат никаква техническа база
за какво качество и конкурентност може да става на въпрос
че те в ТУ почти не виждат компютър напр

16. С прекъсвания, защото съм се завръщала няколко пъти за по няколко години, но като цяло цифрата е толкова.



Особенно се радвам да го чуя, т.к. щерка ми е хлътнала по италианец.
Нищо не мога да коментирам за страни които не познавам.


Изобщо не се съмнявай че са в България, въпреки че не е родено там.


По-голям помиярник от тук не е. Още не си виждала що е то помиярник.
Пък за образование хич не ми споменавай...