Осиновеното дете в къщи - месец първи

Пиша тази тема в чест на едни от най-близките ми приятели, на които предстои да осиновят сладко момиченце на година и малко. Като оставям без коментар факта, че здраво, право дете е било гледано в институция година и 3м, без да бъде предложено за осиновяване до този момент, трябва да отбележа, че живота в дома, предполагам вече е дал своето отражение.
Осиновихме Никола доста по-мъничък, за да мога да съм докрай полезна на приятелката ми със съвети – какво да очаква, как ще реагира детето, когато смени дома си, как ще приеме шока, как ще се адаптира.
Когато осиновихме сина ни, имах огромна нужда някой да ми каже - „Ако детето реагира така, това означава че ...., и ти трябва да направиш това...“. Имах хиляди въпроси, на които майките около мен не можеха да отговорят адекватно, защото техните деца не бяха живели и миг в институция. Отговорите на всичките ми различни въпроси звучаха по един и същи начин „Няма проблем, ще го израсте и ще му мине – всичко се забравя“. За всички пишещи тук е ясно, колко е адекватен подобен отговор.

Предлагам ви следното – нека да се опитаме – максимално сбито и кратко, без емоция и драма, да опишем според нас най-важните проблеми на децата ни, породени от живота в институцията и как сме ги преодолели. Как премина адаптацията им. Аз бих дала половин царство, ако имах нещо подобно под ръка, когато се появи Никола.
ДарЗаМен е описвала много конкретни проблемни случки, и нейното решение за тях, от началото на съвместния им живот с Иринка, ако са събрани на едно място, ще е неоценима помощ за бъдещите осиновители.
Ако Теа се включи с коментари, ще бъде страхотно
Разбира се, съзнавам, че всяко дете е различно и индивидуално, че универсални рецепти няма, но съм убедена, че темата ще е полезна.

Моля ви нека се опитаме, тази тема да бъде  максимално конкретна и практически полезна за всяка една от нас.

Започвам аз:




Проблем- първата седмица не издаде звук - нито плач, нито смях, нито гукане. Пускаше
само криви усмивки.
Преодоляване
Изпълняване на железен почасов режим, изпълнен с обичайно повтарящи се действия. Всяка сутрин, обед и вечер нещата, местата за игра и разходка, миризмите, гледките са едни и същи. Детето общува с не повече от 5 души постоянно. Много гушкане, люлеене на ръце. Важно за мен детето да свикне да бъде докосвано, милвано, да има чест телесен контакт. Гушкам го голичък, милвам телцето, опитвам с лек масаж, само ако му е приятно. Често говорене с тих глас, вкл. монотонно четене на книжка (при нас беше приказки за джунглата), дори не е важно да е детска, въпросът е да свикне с постоянния глас. В първия момент, когато детето реагира и издаде звук и загука, се отзовах моментално. Пак много спокойно, усмихнах се, погалих го и заговорих тихичко.
Важно за мен беше да оставям детето и да си почива от мен, от звуци, от картини. Не съм го засипвала в началото с играчки и пр.

Проблем- детето е унило и омърлушено, спи под час като войник
ПреодоляванеСледвам режима, наложен от самото дете, той и без друго е железен. Пускам тиха музика, занимавам го  с цветни играчки. Много гушкане и целуване, ама много, то слава богу друго и не ти се иска да правиш.  В началото по главичката и челцето, първите дни, гледам да не го целувам право в лицето. Мисля, че трябва да се уважава телесната неприкосновеност на детето и да не го гнявим нон стоп безразборно. В началото, поставям детето да седне в мен и го гушкам от към гръбчето. Целувам го по главичката, вратлето, раменцата. Говоря тихичко непрекъснато.  След седмица или две, след като съвсем се отпусне си позволявам гушкане лице в лице и целувки по лицето. Още в самото начало много успокоява плътна прегръдка, в която детето е гушнато отпред - лице в лице, но главичката е  на рамото ви, галене по тила и гръбчето.
Всеки път щом се срещнат очите ни – изразявам много ясно тиха, радостна емоция.

Проблем -  изоставане в двигателното развитие - не може да сяда, телцето е отпуснато, трудно се преобръща, мускулите са като кашкавал
Преодоляване
Викане на специалист рехабилитатор в къщи за оценка на двигателното му развитие и назначаване на евентуални упражнения при установено изоставане
В момента, в който рехабилитацията стане излишна се прекратява. За да влезе във форма, на Никола му бяха необходими 3 седмици по 2 сеанса с рехабилитаторка и разбира се всеки ден упражнения в къщи, под формата на игра.
Последва записване на плуване за бебета. Постоянно повтаряне на упражненията във вода.

Проблем -  не може да яде с лъжица
Преодоляване
След неуспешен опит за хапване с лъжица още първия ден , реших да не го насилвам с нищо. Първата седмица пиеше само от шише, докато посвикне с новостите. После започнах хранене с лъжичка, както си е по книгите за бебета.

Проблем - не е ясно с какво е захранено - от дома имам  твърде противоречива информация
Преодоляване
След еднодневен стрес и куп грешки, започнах класическо захранване все едно не е бил захранван изобщо до този момент.



Криза - първа разходка с количка - шок и ужас. През първите няколко разходки, детето е замръзнало от ужас, не се оглежда, гледа право напред и е доста напрегнато.
Преодоляване
Първите разходки са кратки, по едни и същи маршрути, по възможност без много хора, коли и силни шумове. Количката ми е с местеща се дръжка, така че в началото детето ме вижда праз цялото време. Периодично спираме да се гушнем и да го погаля.
Постепенно разходките се увеличават, мога да преместя дръжката на количката, така че детето да пътува с гръб към мен и да си гледа свободно, без да ме вижда.

Криза -.Детето изпадна в истерия при идването на рехабилитаторката у дома. Вида на бялата престилка, според мен начина на докосване и събличане, както и миризмата на болница го докараха до истеричен рев, посиняване и гърч.
Преодоляване
Масажа се прекратява, в момента, в който на детето му стане неприятно. Аз го гушвам веднага и не го пускам докато не се успокои. Жената си тръгна моментално.
Втората рехабилитация направихме у майка ми - различно от в къщи място, хем познато, хем не мирише на болница. Нататък при процедурите, рехабилитаторката е без бяла престилка, а с моя широка риза.


Ако се сетя още нещо, ще добавям тук