Моят съпруг като види кръв припада, така че нямаше как да присъства. Аз раждах секцио с пълна упойка тъка , че най много да трябва него да свестяват. 
- Публикувана: 20 ян. 2008, 02:38 ч.
- Последно мнение: 13 март 2008, 19:44 ч.
дали съпрузите да присъстват.........
Аз когато раждах две мои близки(едната докторка,ама от друго отделение,а другата лаборантка в болницата) бяха с мен през цялото време.Е,колкото беше хубаво-толкова беше и притеснително,а аз за капак родих адски трудно,та...А мъжът ми не би издържал поне този път.Сега съм бременна пак и искам ,ако всичко е наред и той да присъства поне до към края.Може с негово присъствие по-лесно да родя.
Според мен това, че мъжът не иска или не може да присъства на раждането не умаловажава неговите чувства към жената и не го прави по-лош татко от тези тези, които са били в родилната зала.
Аз такива етикети не съм поставяла. Просто казах че не го разбирам. Всички виждаме любовта (и живота) по различен начин, и това е нормално.
И аз не съм фен 
на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши 
на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши ти специално на колко такива случаи си била свидетел?
И аз не съм фен на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши
на идеята мъжете да присъстват на раждането, в повечето случай те изпадат в страшна паника а мисля че в този момент на жената и е напълно излишно това! Но все пак кой както реши ти специално на колко такива случаи си била свидетел?
- таткото ме успокои с един поглед - нежен и уверен.... 
5 минути след това дъщеря ни беше на бял свят Някакси не мога да разбера как някои от вас го приемат за нормално когато мъжът откаже да е при раждането.
Аз си представям той(или сега някое от децата ни) да му предстои такова преживяване - трудно, с болки, незнайно - и аз да не искам да съм до тях да им помогна, да ги гушкам ако имат нужда, да им държа ръката или каквото и да било. А да ги оставя сами с някакви си чужди хора.
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Аз си представям той(или сега някое от децата ни) да му предстои такова преживяване - трудно, с болки, незнайно - и аз да не искам да съм до тях да им помогна, да ги гушкам ако имат нужда, да им държа ръката или каквото и да било. А да ги оставя сами с някакви си чужди хора.
Не мога да разбера такава любов и със сигурност щеше да ме заболи ако той не пожела да ми е подкрепа в този момент.
Не всеки ден мъжът става БАЩА, това да види как детето му поема първата си глътка въздух трябва да се възприема като привилегия, като неповторима възможност.
Единствено, ако на мен ми се наложи секцио бих се поколебала дали да разреша на таткото да присъства, но не бих го спряла, ако изяви желание и е информиран (отчасти) какво му предстои да види.
Искам да попитам майките какво смятат дали мъжете им да присъстват на раждането?Аз бях самичка докато раждах,но сега смятам 4е живи и здрави ако решим да имаме още деца съпругът ми да бъде с мен!Смятам че ще съм по спокойна ако някой в този момент ми държи ръката!
Това, мила, трябва да го решите заедно.
Трябва да отчетеш и това, че някои мъже не са способни да присъстват.
Някои жени кават - нека да види какво е и настояват мъжа да присъства на всяка цена. Понякога това присъстване може да се заплати доста скъпо - после мъжа може да получи проблеми в леглото. И това не са крайности или изключения.
oceanid, мила, доводите ти са логични, но в основата си са доста наивни, между нас казано. Вършат работа само ако съпругът е медицинско лице; да отчетем и факта, че свидетелски показания на роднини се приемат на 50%. Не дай Боже да се стига до там!
Много точно казано. Моя съпруг присъства, защото той много искаше. Фотограф е и искаше да направи уникални снимки на детето си и на мен. Не ми държеше ръката през цялото време, но самото му присъствие ми вдъхваше спокойствие, увереност и сили. Знае какво съм преживяла (доколкото отстрани може да усети) и казва, че ме обича повече след този ден, понеже е видял колко силна жена съм и съм му родила сладка дъщеричка.
Присъстивето на бащата е решение, което двамата трябва да вземат.
не е необходимо присъствието на мъжа в залата да се свързва непременно в постоянното му взиране в анатомията на жената. мисля, че това е, което кара повечето жени да предпочетат отсъствието на половинките си.
ДА, определено искам неговата подкрепа при следващите ми раждания. първият път се чувствах незащитена и сама, оставена на произвола на напълно непознати хора (въпреки, че ме израждаше 'моята' си лекарка).
ДА, определено искам неговата подкрепа при следващите ми раждания. първият път се чувствах незащитена и сама, оставена на произвола на напълно непознати хора (въпреки, че ме израждаше 'моята' си лекарка).
Тук се очаква мъжът да присъства на раждането и да участва активно, да подкрепя жената. От една страна е хубаво да имаш близък човек, в момент, в който си уязвима и не мислиш много трезво. От друга страна - наистина мисля като hedra, че не случайно, че при раждането през вековете до родилката са допускали само жени. Някой, който е минал през същото преживяване би бил много по в час от мъжа ми. Тук обаче хората имат съвсем друго мислене по въпроса. Една позната - полякиня, женена за американец - направо ме разби с разказа си как на раждането й в стаята се натресли свекър й и свекърва й. За мен това е супер странно, да не кажа извратено. Културални различия... Който влиза в смесен брак да му мисли 
