Жалко,че се случват и такива неща,но животът трябва да се изживее пълноценнно.Аз лично не бих понесла товара с който си се нагърбила,но все пак изборът е твой. 
- Публикувана: 21 ян. 2008, 08:19 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2008, 11:00 ч.
Светът ми се разпада ...
привет, confused_woman
искренно съжелявам за това което ти се скучва,
ужасно е да губиш обичания от теб човек,
и според мен трябва да се бориш,
не да го напускаш или той теб,
толкова време си се борила, нужно ли е да зарежеш всичко?
но идеята ми е че борбата ти -трябва да е насочена
към това, че той трябва да те разбере!
кажи му нежно мило-колко го обичаш,
колко си уморена без неговата подкрепа-обич
разбиране приятелство...кажи му всичко
без обвинения, без кавга защото иначе той ще се отдръпне още повече
защото е по лесно, то е ясно- трябва да те разбере щом те обича...
но без скандал и обвинения иначе няма смисъл
бори се, струва си да опиташ!!!
искренно съжелявам за това което ти се скучва,
ужасно е да губиш обичания от теб човек,
и според мен трябва да се бориш,
не да го напускаш или той теб,
толкова време си се борила, нужно ли е да зарежеш всичко?
но идеята ми е че борбата ти -трябва да е насочена
към това, че той трябва да те разбере!
кажи му нежно мило-колко го обичаш,
колко си уморена без неговата подкрепа-обич
разбиране приятелство...кажи му всичко
без обвинения, без кавга защото иначе той ще се отдръпне още повече
защото е по лесно, то е ясно- трябва да те разбере щом те обича...
но без скандал и обвинения иначе няма смисъл
бори се, струва си да опиташ!!!
Започни да го натоварваш с най-различни неша, отначало с дребни, после увеличавай отговорностите му. Не може у дома си, един мъж да живее като на хотел, че и с претенции.
Хората се променят с времето, кой към добро, кой към лошо. Ти си поела някакви задължения, които би трябвало да са само временно и вече ти идва прекалено много тежест; а той се е освободил от неговите, и му е добре така, но за да не се усетиш, прибавя все нови и нови изисквания.
Като те попита пак дали да те освободи от присъствието си, му отговори, че е по-добре да те освободи от задълженията си.
....Знам, че ще прозвучи тъпо, но наистина знам, че сме един за друг, или поне бяхме....
Хората се променят с времето, кой към добро, кой към лошо. Ти си поела някакви задължения, които би трябвало да са само временно и вече ти идва прекалено много тежест; а той се е освободил от неговите, и му е добре така, но за да не се усетиш, прибавя все нови и нови изисквания.
Като те попита пак дали да те освободи от присъствието си, му отговори, че е по-добре да те освободи от задълженията си.
Не съм психолог по професия, но съм психолог по образование. Това което знам е, че ние тук в България нямаме разбирането, че както ходим на лекар, когато сме болни, така трябва да ходим и на психолог, когато имаме проблем. Всеки човек в живота си преживява кризи. Ние сме свикнали като имаме проблеми да говорим с приятелка или да се обърнем към форумите за съвет, вместо да се обърнем към специалист. Ще ти обясня каква е разликата. Ако попиташ приятел или в случая съфорумците за съвет, всеки ще ти каже това, което би направил самия той в такава ситуация, т.е човек винаги изхожда от собствената си позиция. И ако за някои тя е развод, други като мен например, вярват в любовта. Трябва да знаеш, че който каквото да те посъветва, животът си е твой и от решението ти ще зависи бъдещето ти. Какво обаче прави психолога: той НЕ дава съвети, не дава готови формули, а ти помага сама да стигнеш до най-доброто решение. Та, това което искам да кажа е, че нито развода ще помогне, нито говоренето със съпруга ти, което ще има ефект максимум 3 дни, а няколкомесечна терапия (може и семейна), при която ще вникнеш много по-навътре в нещата и със сигурност ще промениш живота си към по-добро. Може и проблемите ви да са в следствие на непреживяната предишна криза. Психологът ще ви помогне и за това.
С най-добри пожелания. Успех!
С най-добри пожелания. Успех!
Хубаво е да се отиде на психолог ,ама ако можеш да си го позволиш и ако ходенето на доктор ,ти спасява здравето ,то за ходенето на психолог ,ще ти трябват поне една заплата .Такива са невъзможни тия услуги .
Затова най-добре попитай сърцето си и нека той попита своето .Ако много иска свободата си ,дай му я ,насила хубост не става .Може пък това да е вашето решение.
Успех ,каквото и да предприемеш.
Затова най-добре попитай сърцето си и нека той попита своето .Ако много иска свободата си ,дай му я ,насила хубост не става .Може пък това да е вашето решение.
Успех ,каквото и да предприемеш.
Аз няма да давам съвет, просто ще попитам: Сигурна ли си, че с него ще ти е по-добре, отколкото без него?
Докато отговорът е "ДА", то си струва да се бориш...
Докато отговорът е "ДА", то си струва да се бориш...
А за психолога - българина няма съзнание за нещо такова. Винаги се чуват думи от сорта "Ти си психолога, ти кажи защо става така"
Ket_G , права си
И съм съгласна, че повечето БГ мъже са глезени. Но това зависи от жената.Аз съм жените - мъже, което е най-голямата ми грешка, но го осъзнах прекалено късно
Не четох всички отговори, но ми хрумва следното: защо не си дадете малко "време", като да кажем ти го оставиш сам в апартамента и отидеш на почивка? Това от една страна ще ви даде време да помислите насаме, от друга- той ще види колко трудно се поддържа апартамент и ще оцени усилият ти, от трета- ще видитв какво е да сте един и без друг и може би ще се потърсите с повече желание.
Поне според моя опит- човек оценява нещо, чак когато го загуби. Или е на път да го загуби...тъй че раздялата за кратко може да е добро решение. Разбира се, нека той не се почувства отхвърлен, обясни му каква ти е идеята, кажи, че искаш да си помислите и да заминеш с приятелка примерно.
Стискам палци!
Поне според моя опит- човек оценява нещо, чак когато го загуби. Или е на път да го загуби...тъй че раздялата за кратко може да е добро решение. Разбира се, нека той не се почувства отхвърлен, обясни му каква ти е идеята, кажи, че искаш да си помислите и да заминеш с приятелка примерно.
Стискам палци!
Човек, който е научен друг да има грижата за всичко, не се променя и временната раздяла едва ли ще помогне. По-скоро той ще си намери друга, която да го обслужва. Постоянното му недоволство и тормозът като поведение от негова страна е форма на контрол. Такива хора не се променят, защото така е удобно. В такъв случай е по-добре да се сложи ужасен край, отколкото да се търпи ужас без край.
Човек, който е научен друг да има грижата за всичко, не се променя и временната раздяла едва ли ще помогне. По-скоро той ще си намери друга, която да го обслужва. Постоянното му недоволство и тормозът като поведение от негова страна е форма на контрол. Такива хора не се променят, защото така е удобно. В такъв случай е по-добре да се сложи ужасен край, отколкото да се търпи ужас без край.
И аз съм в същото положение.Нещата се влошиха още повече когато един ден не издържах и с децата го оставихме.Отначало идваше да се моли и плаче да се върнем.ОБЕЩАВАШЕ,че ще се промени и ще помага...С ясното съзнание,че ще е ден до пладне,и под натиска на голямата ми дъщеря се върнахме.Приблизително 2-3месеца спазваше обещаното,но и през това време намираше повод да се скараме сериозно...
Имам чувството,че след като изпита "СВОБОДАТА" му тежим...Той се отдръпна от нас.Започна да обижда не само мен,но и дъщеря ми ...а тя е само на 10.Тази сутрин заплаши,че ще ме изгони...Лошото е,че съм в майчинство-имаме и бебе на 8месеца- и знае че не разполагам със средства ,а това още повече му дава"кураж".
И пак сме на изчакване...а какво чакаме ...някой да реши вместо нас...
Най-грозното е че страдат децата.
Имам чувството,че след като изпита "СВОБОДАТА" му тежим...Той се отдръпна от нас.Започна да обижда не само мен,но и дъщеря ми ...а тя е само на 10.Тази сутрин заплаши,че ще ме изгони...Лошото е,че съм в майчинство-имаме и бебе на 8месеца- и знае че не разполагам със средства ,а това още повече му дава"кураж".
И пак сме на изчакване...а какво чакаме ...някой да реши вместо нас...
Най-грозното е че страдат децата.
елизабет1, кофти положение. Мойто бебе е на 7 месеца, като беше на 2 баща и изкрейзи една вечер и си събра дрехите и си тръгна - та 5 дни ни вест ни кост
След като аз пренебрегнах гордоста си и се обадих се прибра. От тогава обаче не смее да ми пребутва майка си и да говори за нея
После пак изкрейзва и аз бях твърдо убедена че искам да се разделим - само че той отказва да си тръгне.
Та в бщи линии не мога да дам съвет
След като аз пренебрегнах гордоста си и се обадих се прибра. От тогава обаче не смее да ми пребутва майка си и да говори за нея
После пак изкрейзва и аз бях твърдо убедена че искам да се разделим - само че той отказва да си тръгне.
Та в бщи линии не мога да дам съвет
Мило момиче 35 години съм слугиня на мъж който не си прибира даже масата когато яде.Ако се примириш сега ще го търпиш цял живот както правя аз и то защото моите родители чак сега разбраха на какво съм била подложена през целия си семеен живот,но въпреки всичко не са съгласни да се разделя заради хората какво ще кажат.Та аз съм и жената и мъжа в семейството той няма никакви задължения и отговорности сега ми престои ремонт и не мога даже да се консултирам с него защото не иска де е отговорен за нищо.Млада си и си помисли как искаш да прекараш живота си.Желая ти щастлива развръзка на проблема ти и не го щади мъжете не заслужават да им бъдем жертви.
Все едно чета за себе си ...
Аз искам да отида на психолог и нека някой да ми препоръча моля ви.
Искам да разбера дали наистина съм толкова лош човек, както ме изкарва мъжа ми ......... Искам да разбера дали и той е толкова лош човек, колкото и аз си мисля често напоследък.
Искам и просто да седна и да разкажа на някой всичко абсолютно безпристрастно (до колкото мога разбира се) за всичко, което ми се случи най-вече последната година. Имам нужда да го излея някъде .... на някой, който изобщо не ни познава, защото всеки друг би взел страна или поне би се настроил с/у единия.
Незнам за теб "confused woman", но мисля че е добра идея това за психолога.
От опит знам, че за да стигне до каквато и да било разруха в нечий отношения, вината не е никога едностранна.
Аз искам да отида на психолог и нека някой да ми препоръча моля ви.
Искам да разбера дали наистина съм толкова лош човек, както ме изкарва мъжа ми ......... Искам да разбера дали и той е толкова лош човек, колкото и аз си мисля често напоследък.
Искам и просто да седна и да разкажа на някой всичко абсолютно безпристрастно (до колкото мога разбира се) за всичко, което ми се случи най-вече последната година. Имам нужда да го излея някъде .... на някой, който изобщо не ни познава, защото всеки друг би взел страна или поне би се настроил с/у единия.
Незнам за теб "confused woman", но мисля че е добра идея това за психолога.
От опит знам, че за да стигне до каквато и да било разруха в нечий отношения, вината не е никога едностранна.