СЕПТЕМВРИ е далече още... тогава ще сме с бебенца разкошни!

Аз съм на 37!
Здраве да е. Ще правим изследвания и дано всичко да е наред. 
Аз вярвам!

Момичета, махнете и мен от списъка. Спонтанен аборт.....

Аууу...миличка..
Много съжалявам! Следващия път ще стане! Убедена съм! Знам, че звучи изтъркано, но го мисля с цялото си сърце и душа! Прегръщам те силно!!!   

geryg, Пипилота, прегръщам ви , милички!!!
   Сигурна съм че съвсем скоро чудото отново ще стане, вие го заслужавате!!!Прегръщам ви и горе главата

О, мила. Аз се славя с много снажен ръст - цели 160 см
 
Но на 54 кг. съм си супер, в интерес на истината. Била съм и 50, даже малко надолу, но не ми е добре.

Сори, миличка.
Но колкото и да звучи изтъркано наистина, просто приеми, че така е трябвало да стане.
Успех, мила   

здравейте,не  съм писала отдавна, но следя с интерес темата.geryg, Пипилота наистина много съжалявам.Пожелавам ви много положителни емоции и скоро да ни съобщите хубави вести.аз също съм на доктор на 11.02 и  с нетърпение очаквам да чуя малко сърчице.Що се отнася до казването,че ще имаме бебче нямаше как да крия.Актриса съм в Младежки театър Николай Бинев и следваше разпределение в нова пиеса.Всички се вълнуват в театъра все пак и едно грахово зрънце е артистче.А на мен да не казвам голяма дума ми е ок не ми се гади и дано да е все така,че ми се играят още представленията.Да знам ,че тупа сърчицето и да се успокоя.Прегръщам ви бъдещи септемврийски томбачета.Ще пиша щом имам новини.Каня ви на театър.Ако ви интересува ми драснете.

Ами гадно ми е, много, но го приемам точно така. В крайна сметка почти 80% от ранните аборти се дължат на генетични увреждания. 

Пипилота искренно съжалявам и те прегръщам  , не се отчайвай, скоро ще опитате пак и след по-малко от година ще се получи, сигурна съм 

Пипилота, аз съм нова, но искрено съжалявам за голямото разочарование. Не се измъчвай, колкото и гадно да звучи, дори е по-добре че се е случило сега, в самото начало. Трябва да помислиш и за себе си. Сега за твоето здраве няма никакви последици. Трябва да превъзмогнеш единствено болката в душата. Бях свидетел на подобен случай с моя роднина. 5 месеца след аборта, тя забременя отново и роди прекрасно момченце. Желая ти успех.

Пипилота много съжалявам 

Гери, Пипилота , много ми стана мъчно като прочетох за вас.
Знам какво ви е на душичките,че и аз съм го преживяла това- между първото и второто ми дете.
За съжаление се случва много много често.
Желая ви сили да се справите с емоциите и търпение до следващите две чертички.
прегръдки от мен 

Ако правилно броя сме 9!!! мами с трета бременност?
Ухаааа, супер! 

Пипилотааааааааааа, съжалявам за това,което ти се е случило. В крайна сметка станалото -станало. Важното е ти да си добре,за да може скоро пак да забременееш и да изпиташ вълнението от тупкащо сърчице и теста с 2 чертички.   
Герда и sweetkids mama, напълно разбирам и осъзнавам факта,че всичко дете иска да си има другарче,с което да играе, да бъдат близки,да се карат и да се обичат. Мен обаче ме притеснява това,че синът ми е първороден дългоочакван син и внук и тук всички го поставят на пиедестал. Говоря най-вече за баба му и дядо му  и му създават допълнително самочувствие и го усещам,че започва да се превръща в малък егоист на моменти. Може пък бебока да му е в полза и на него да се изгради като характер и да разбере все пак,че има и други любими същества. Ох,... не знам... На нас има кой да ни помага, особено сега като разбра майка ми,че пак съм бременна нещо голяма инициатива за помощ я е обхванала,ама да видим. Май най-добре да си ги гледаме аз и мъжа ми. Надявам се да се справяме добре. Това което най-много ме тревожи е,че ни предстоеше да се местим да живеем в Пловдив,а сега ме е страх мъжът ми да не отложи местенето за след 2 години. Ноооооооооо аз ще бъда много-много настоятелна и упорита.
Прегръщам Ви силно и да знаете,че НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!!!!
ЗА килограмите...лелелеле...засегнахте болната ми тема. Първият път забременях на 51 кг. след година и половина след раждането успях да се смъкна на 52 кг. с 300 зора /при ръст 160/. Сега стартирах от 52.5,но определено вече ми личи,че съм напълняла. ОСвен,че си хапвам изобщо не излизаме навън,защото тук беше адски студ повече от месец и ....нали се сещате,че само се седи вкъщи и се мисли какво ще се яде. На всичкото отгоре ми се гади и си хапвам тестени работи ,за да ми е по-добре,но съм решила да се хвана в ръце от февруари. НАдявам се да си споделяме коя колко наддава и да следим кой как се развива.
От утре ще се записвам на ЖК и ще ви кажа какво сами казали там.
Айде и до скоро от мен.