Честно да си призная не се справям. Опитвах с говорене, ама много говорене и обяснения и то когато се успокои, опитвах с наказания, с игнор, всеки път има ефект от различен метод. Но продължава да се инати и да се опитва да се налага за абсолютно безмислени неща, така просто за спорта. Независимо, че в много голям процент от случаите от ината си не печели нищо и не успява да се наложи, не спира да опитва.
- Публикувана: 22 ян. 2008, 11:40 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2008, 18:12 ч.
Как се справяте с ината на 3 годишни деца?
И аз си признавам,че не се справям!Денис си е Денис-ината и Денис-белята!
Различно се справям-според разликата в характера на детето. С по-големия ми син говоря(говорех, сега е на 7 години, но все така е било-и тогава, на 3 години, и досега)-при него това най-върви. Обясненията го успокояват и после "разбира от дума" 
.
Малкият ми син е 2 г. и 5 месеца. Инати се и се тръшка ужасно. С него-само игнор!!!Нищо друго не помага! Много рядко става "номера" с отвличане на вниманието или обяснение (пробвам обикновено, но досега никога не става както ставаше с батко му
-не че се учудвам ). Просто го оставям и толкова! Казвам каквото имам да казвам и го оставям да си се инати после колкото си иска. Надявам се, като попорасне, да започне да обръща повече внимание на думите ми и на мен самата, разбира се, когато не е ядосан-той се афектира много и едва ли мога да разчитам, че ще ме чува по време на яда си...
Та, така де-рецепта универсална едва ли има. Аз се ''водя" по характерите им-така се справям(реагирам) с всичко-не само с ината...
. Малкият ми син е 2 г. и 5 месеца. Инати се и се тръшка ужасно. С него-само игнор!!!Нищо друго не помага! Много рядко става "номера" с отвличане на вниманието или обяснение (пробвам обикновено, но досега никога не става както ставаше с батко му
-не че се учудвам ). Просто го оставям и толкова! Казвам каквото имам да казвам и го оставям да си се инати после колкото си иска. Надявам се, като попорасне, да започне да обръща повече внимание на думите ми и на мен самата, разбира се, когато не е ядосан-той се афектира много и едва ли мога да разчитам, че ще ме чува по време на яда си...Та, така де-рецепта универсална едва ли има. Аз се ''водя" по характерите им-така се справям(реагирам) с всичко-не само с ината...
Първо отива в стаята си сама , за да се успокои и когато спре да плаче идва при мен да и обясня , че така не се прави.Когато отиде в стаята си сама , спира да плаче за секунди , защото няма публика.Това е единственият начин , който ни помага.Искрено се надявам това да отшумява по-бързо , че след някоя и друга година ме чака пак 
Не се справям 
...По въпроса за публиката - не минава тоя номер при мен - актьора тъпо и упорито си върви по мен из стаите /не се дере само докато ме преследва/
...По въпроса за публиката - не минава тоя номер при мен - актьора тъпо и упорито си върви по мен из стаите /не се дере само докато ме преследва/
Преди това пък тупаше с крак...А на мрънкането е царица, седи до мен и мрънка, дърпа ме за ръката, за крака, каквото хване...А в тази кал навън, като се тръшне, че иска да я нося, директно сяда на земята
Стигнахме до там, че да не излизаме 
Снощи беше решил да покаже колко голям може да му е ината и ни направи на луди- нищо не помогна, докато не взех шишето със светената вода- плиснах му в лицето и той остана като гръмнат-веднага се укроти. Пита защо съм го намокрила - #ами да изгоня лошите буболечки от главата на Крас,викам#. Голям смях падна след това... 