Хубаво, лошо - нямам сили и търпение, нямам желание, нищо не ми остана. Направо го намразвам това действие на моменти.
Угаснаха ми всичките надежди, че нещо ще се промени с настоящия режим на кърмене, който съвсем никак не ме устройва и ме депресира и невротизира. Ужасно е досадно да се будиш минимум 3 пъти нощем, защото бебе пищи и да го успокояваш с цица. Неприятно ми е, че не мога да изляза с приятели след 23 30, щото около този час тя се започва да се буди и да иска гърда. Да имаше едно лесно да й ги оставя тия цицки, да си ги цока колкото иска...
В същото време ужасно зъбоникнене ни спохожда. Ама то свикнах вече. Не ще да се храни, пък е гладна, върти главата и реве! Само солети не може да се ядат, течности пийва понякога, но категорично й отказах дневно кърмене преди повече от седмица сякаш. Клечи ми на рамото и цока пръст. Очевидно не е готова на отбиване, но аз не мога да продължавам да съм зависима до такава степен.
Надявам се едно отбиване да привнесе малко ред и спокойствие в нашите души.
Искам мнения на практикували мами по въпроса - колко са кърмили и на какъв режим, как са отбили и защо, и какъв е бил ефекта. Всичко!!
Дълго се чудих - но реших, че тряба да попитам препатили дали да рискувам този месец, преди лятото да правя отчаяни опити, да отбия доста кърмещо се бебе или да чакам есента, когато Мая ще бъде на 16 м и съвсем привързана към сученето...
Писах разни работи, дано сте ме разбрали. Невротизирана съм и уморена. Дали отбиването ще ми реши част от проблемите - вие ще ми кажете.