Болест на Ходжкин - съвет, помощ

Здравейте brendy и VENESSIA,

Искам да ви пожелая много здраве и кураж. Болестта на Ходжкин е лечима и има добра прогноза, ако е открита и лекувана навреме.
След малко ще пиша пак, а сега искам само да ви дам този линк http://www.lymphom-bg.com/

Моят баща е със същата диагноза -открита наскоро. В момента е на химиотерапия, но много зле я понася. Зная че му казаха че е много податлив на всякакви вирусни инфекции, които при него ще протичат  тежко затова да внимава и да се пази. Аз му взех продукти на Аква сорс които са именно за онко болни , но за съжаление той им няма довереие и ги пие когато се сети, така че не виждам да имат някакъв резултат. В този ред на мисли е много важно болния как ще се отнесе към състоянието си.

Моят съпруг е с това заболяване и се лекува в НЦХТ София. За съжаление беше открито едва в четвърти стадий, но въпреки напредналия стадий лечението дава добри резултати засега. Лекуват го с химиотерапия вече 1 година, като я понесе сравнително добре.
По-горе бяха споменати имуностимулатори като съпътстващи лечението - на моя съпруг такива са му забранени, а мисля, че това важи и по принцип за всички лимфоми.  Причината да не се препоръчват имуностимуланти е, че лимфомите засягат именно имунната система и се избягва нейното стимулиране, което може да засили производството на ракови лимфоцити.
Непременно питайте лекуващия си лекар преди да приемате каквито и да е допълнителни лекарства или добавки.
Иначе като средство против токсичността на химиотерапията се препоръчва пиене на сок от червено цвекло, както и консумиране на самото цвекло под всякаква форма. Химиотерапията често уврежда стомаха и черния дроб, като съответно се налага пиене на добавки и лекарства. От кортикостероидите се получава задържане на вода в организма, пълнеене. Тъй като има опасност от снижаване на общия имунитет на организма, е необходимо да се храните пълноценно, но здравословно, да се движите, да поддържате добър тонус, за да се избегнат допълнителни заболявания.
Като цяло вие и вашите близки трябва да мобилизирате всички сили, кураж, бодър дух, за да се справите. Ще успеете! Вярвайте в успеха на лечението и той ще дойде. Ако знаете колко шокирана и мрачна бях преди една година, а сега живея с нова надежда. С мъжа ми, смея да кажа, сме станали по-силни и по-близки.
Успех и бъдете здрави!

Благодаря ти за информацията Fullmoon.Аз още преди да ми поставят диагнозата бях започнала да пия Саменто и Мужик корен,а да си засиля имунната система,но сега виждам,че не съм постъпила правилно.Вече ги спрях и от следващата седмица започва лечението ми.Много се страхувам как ще понасям химиотерапията,но няма начин.Радвам,се че при съпругът ти лечението дава добри резултати.

Момичета,какви симптоми имахте?

При мен симптомите бяха кашлица и температура от 37.2,която подържах около 10 дена.Но принципно симптомите на това заболяване са подути лимфни възли,най-често в областта на шията и подмишниците.Виж повече и по-подробна информация тук

http://arsmedica.bg/bg/illness/c_id/2540/subprm/haematology/alpha/0.html

Момичета, заболяването е напълно лечимо.  Това е едно от най-лечимите онкологични заболявания, а и по-принцип онкологичните заболявания на лимфната система са по-лесно и успешно лечими от тези на органите.  Въоръжете се с много сила и вяра и впрегнете цялата си енергия в оздравяването.  За съжаление, ако човек няма подути лимфни възли на врата и по слабините, първите симптоми са много общи и могат да се приемат за най-различни други по-леки заболявания.  Независимо в кой стадий се открие болестта съвременните терапии водят до пълно оздравяване на над 90% от лекуваните.  VENESSIA, на теб след какви тестове ти поставиха диагноза?  Биопсия правена ли е? 

Силно стискам палци и се надявам за всички!

Мила Принцеска,много ме успокои.Искам да те попитам откъде имаш информацията,че във всички стадии се лекува успешно,защото в един друг форум четох,че при болни в 3-4 стадий преживяемостта е 2-3 години,което страшно много ме обезпокои?
При мен заболяването се откри случайно при рентгенова снимка.Последва скенер и биопсия.

VENESSIA,  и аз да те успокоя малко 
Имах колега, който е бил 3 стадий и вече 9-та година е жив и здрав 
Това за 5 годишна преживяемост го казват на всички онкоболни, просто защото след петата година никой не те води на отчет - независимо дали си жив или не. Ако преминеш петте години те смятат за практически излекуван...Аз също съм с онколкогична операция, само че на щитовидната жлеза и ми казаха, че след 5г не те смятат за болен, дори спират инвалидната пенсия 
От колегата ми знам, че по време на химиотерапията е пил отвара от чесън. И той е понесъл доста тежко химията, но се възстанови напълно. Сега вече не работим заедно и няма как да го питам подробности, но той е много позитивно настроен човек и не се предава лесно.
Желая ти пълно оздравяване  и никога не се отчайвай 

venessia, аз пиша и в другия форум .  Информацията ми е от уебсайта на американсата кенсър асоциация, америкаснки правителствен сайт за онкозаболявания, много хубави такива за онкоболни във Великобритания, публикации в научни издания и прочее...  Изчела съм наистина много, много информация - научна и по-комерсиална -- и това, което са ти казали не отговаря на истината.  Болестта на Ходжкин е едно от малкото онкозаболявания, което е много чувствително към химиотерапия и е лечимо дори и с много разсейки (т.е. стадии 3 и 4).  В другия сайт, за който ти говориш, ако забелязваш има само няколко човека с това заболяване.  Слушай тях, а не просто какво казват другите.  Затова и ти цитирам къде точно съм чела - доверявам се на информация от извори, за които има гаранция за верността на това, което се пише.  Горе главата!

Имаш ли планове вече къде ще правиш химиотерапията?  Знаете ли нещо за хематологичната лаборатория при 5 МБАЛ?

Аз съм от Плевен,но лечението ще го провеждам в Националния център по хематология-София.Просто мисля,че там са по-добрите специалисти.
Много ме обнадежди Принцеска с това,което си писала.Аз бях писала и в другия форум за отношението на личната ми лекарка.След като и съобщих диагнозата последваха едни съжалителни погледи,"толкова си млада,дано да имаш късмет"...Това направо ме уби.Всички се опитват да ми вдъхнат кураж,а тя....нямам думи.

Горе главата, сладурка!  Да им се невиди и простия народ бе - ами като не знаеш, замълчи и толкова.  Сега тепърва ще започнат и да те гледат накои хора съжалително.  Мен ме вбесява това отношение на незапознатите.  Никой боледувал или лекуващ се не е седнал да се жалва, а те ще гледат като че умираш.   Малко статистика (от някакъв медицински сайт беше, но не помня кой конкретно) - вероятността от фатален край при пациенти, хоспитализирани с бронхопневмония е малко над 20%.  Е, при теб шансовете са по-ниски, как ти се струва това?

 Малко статистика (от някакъв медицински сайт беше, но не помня кой конкретно) - вероятността от фатален край при пациенти, хоспитализирани с бронхопневмония е малко над 20%.  Е, при теб шансовете са по-ниски, как ти се струва това?
[/quote]

 Багодаря ти много Принцеска,информацията,която ми даваш е много ценна за мен и най-вече ми дава сили да се боря!
Много ми е мъчно,защото преди няколко месеца в този форум пишех като бъдеща мама,а сега.... Знаеш ли нещо относно шансовете за забременяване след такова заболяване.Защото това е мечтата ми,да имам детенце...

Видях в подписа ти и съжалявам много.  Химиотерапиите, които сега се прилагат при Ходжкин, водят до временен стерилитет.  Би трябвало репродуктивните функции да се възстановят след края на терапията.  Също така е важно да се пазите по време на терапията, защото е вероятно, ако произведеш яйцеклетка, та да не е качествена и да доведе до увреждания на плода.  Ако бях на твое място, аз бих отложила с един месец лечението, ако лекарите позволят, за да се подложиш на стимулация за ин-витро.  По този начин ще можеш да замразиш яйцеклетки и да си сигурна, че след това има.  Недостатъкът тук, освен забавянето, е че лекарствата са скъпи (в рамките на няколко хиляди лева за един цикъл), а и последващото оплождане също струва пари.  Непременно обсъди вариантите с лекаря си (хематолога/онколога, а не личната!).  И пак ти казвам - горе глевата!  Млада си, животът е пред теб!

Здравейте! И аз бях с диагноза Ходжкин 2Б стадий открит през 2001 година.
Аз съм от Бургас и тогава,все още бях ученичка от тук ни насочиха към София и по специално към клиниката на проф. Бобев в "Царица Йоана". След проведени химио и лъчетерапии вече всичко е наред. Лечението ми продължи до лятото на 2002 г. Единственият ми симптом беше подут лимфен възел на шията, а относно имуностимулантите не съм пила,но майка ми постоянно ме тъпчеше със сок от червено цвекло и разбира се всякакви плодове и зеленчуци.

"Това,което не ни убива, ни прави по-силни"-една може би клиширана фраза,но с голяма истина в нея. Тази болест ме промени много, може би пораснах твърде бързо, незнам....Много е важно да имаш подкрепа, но и ти самия да не се предаваш.

 VENESSIA искрено съжалявам за бебчето,но не унивай.  Сигурна съм,че след като се излекуваш всичко ще стане,така както си мечтаеш. Важно е ти да си здрава,за да се радваш след това на едно здраво бебе. Аз също се притеснявах дали лекарствата,защото са доста силни няма да повлияят, но със съпруга ми нямахме никакъв проблем. Забременях през юли 2006 и родих на 9 април 2007,имаме момченце почти на годинка.

Миналата седмица в предаването "Часът на мама", гледах едно момиче, което е било също с ходжкин и е трябвало да направи аборт по медицински причини,предполагам,че и при теб е така. Тя също беше преодоляла болестта и имаше детенце.

Кураж и сила на всички!