Защо се случва това?

Не обичам този вид утешения - преродил се - избрани сме били - не знам си кво си........
В популацията определен брой деца се раждат с проблем. Случайност е на кого ще се падне.
Една част се борят за децата си, друга част ги оставят в Могилино и подобни... и една много малка част правят СЪЗНАТЕЛНИЯ избор да осиновят дете с вродено увреждане.

Правилният въпрос е - не защо, а КАК?
Как да го опазя?
Как да се погрижа най-добре за него?
Как да му осигуря живот, в който ще се чувства добре?

И аз съм от майките, които препочитат средностатистически пакостник, вместо да са "избрани майки на специално дете".

чудех се дали да се включа в темата, защото макар, че минахме през доста изпитания, детето ми няма проблем в момента...

това, което за някой е глупост и лъжа, за друг е самата истина...
вярвам в прераждането и вярвам в Бог, но и двете обяснения в началото на темата не ми допадат. защото по мое мнение нещата не функционират по този начин.
човек е единственото същество на планетата, което не се съобразява с природните ритми и цикли и руши, мястото на което живее. и с всеки ден се отдалечава от самия себе си и се разграничава от цялото, част от което е. съвсем естествено е всичко това да се връща като бумеранг. няма избрани или наказани. въпрос на шанс/малшанс/ е на кого ще се падне черния джакпот. това е моят отговор на въпроса Защо се случва това?
никога не съм си задавала въпроса "Защо на нас?", защото този въпрос не помага на никого с нищо

На мен пък ми се струва, че е твърде повърхностно да се разглежда по този начин въпроса - "предпочитам пакостник пред болно дете". То това е някак си твърде ясно и лесно за избиране. Не ми се вярва да се намери родител, който да каже обратното, а дори и да се намери, той ще излъже. Някъде бях чела някой да казва, че да имаш "различно" дете е от тези благословии, за които никой не се моли, но когато ги получи, благодари за тях. Едва ли ще се намери някой тук, който с чисто сърце да каже, че предпочита никога да не е имал точно това дете. 
Според мен, всеки намира начин да се справи рано или късно с тези мисли, които несъмнено тревожат повечето от нас. Но недейте да наричате глупаци тези, които са избрали различен от вас начин. Аз също не вярвам в прераждането, не вярвам и че детето ми изкупва чужди грехове, не вярвам, че аз съм наказана чрез него, не вярвам, че злото в света е Божие дело, по никакъв начин. Единственото, в което вярвам истински е, че това е моето дете, аз съм неговата майка и трябва да се грижа за него, както, ако беше "средностатичстически пакостник". А ако се науча на това-онова покрай тези грижи, само ще ми е в полза.

Християнската религия учи,че прераждане не съществува. За себе си съм разбрала, че каквото и изпитание да ни праща Бог, това е за да ни научи на нещо и да ни покаже нещо.
От както се е родила Йоана  не ми се е случвало да си задам въпроса "Защо на мен", по скоро бих се запитала "Защо не на мен". С какво съм по-специална,че да се случи на друг.
Йоанка ме научи да съм по-състрадателна и да се интересувам от болката и на другите. Преди приемах за даденост здравото си дете(сина ми) и се тревожех за незначителни неща. Дори ми беше дотегнало да си седя в къщи,за да го гледам, мечтаех да работя. Сега съм коренно променена, радвам се, че се грижа за децата си и това не ми тежи. Разбрах, че най- ценното са те, всичко останало е между другото.

Аз искам да знам защо. Аз вярвам в прераждането, вярвам, че нищо не се случва просто така и има причина. Това, в което аз вярвам не е точно казаното в първия постинг, дори напротив. Това е изпитание, с което трябва да се справим и едва ли идва, за да ми покаже колко добър и сърдечен човек съм, дори идва за да си задам въпроса такава ли съм наистина?И може би за да ме направи по-добра. Ако знаех причината, щях по-лесно да си нося кръста. Ако някой е чел "Диагностика на кармата" може би ще разбере какво искам да кажа.
И още нещо ми се иска да добавя - много е вярно това, че трябва много да внимаваме какво си пожелаваме, защото може и да се сбъдне. След болното дете си пожелах пакостник

Аз премислям много това, което искам да напиша! Първо защото, ако е истина това, мен някой или било то и БОГ, според написаното, "наказа" два пъти, дори и втория път ме остави да ми е толкова трудно, при ясна диагноза, сама да убеждавам докторите в това, което трябваше да направят. Питам се много въпроси, давам си много отговори. Обикновено въпроса ми е обаче, защо моето дете трябва да го боли толкова много или защо моето дете е подложено на толкова труден и неясен към бъдещето живот? Никога в мъката си и болката си, не си помислих да поставя себе си отпред, някак беше нормално за мен, каквото и да съпътства моите деца, аз да съм МАМА, която да е до тях! Мислите, че не ми се е искало да бъде както тръгна отначало живота ни, с раждането на един много здрав и страхотен Мишо? Всеки миг и всяка минута обвинявам себе си, че не опазих децата си по някакъв начин. Че хората около мен, не опазиха децата ми. Визирам конкретно и докторите, които имат за задача, да следят и лекуват нашето най-свидно! А не го правят, не се интересуват, играят на вабанк (ако така се пише), или на тука има, тука нема, без да правят изследвания, профилактики и ехо-та, на бременните, без да предписват необходимите витамини, после на новородените, знаете какво се случва, единия доктор грижовен, ще го отгледа от парче месо, прецизно и внимателно, другия обаче, джаста праста ще направи всичко възможно всякаш нарочно да обърка и провали грижите на предния. Или пък не са заинтересовани и не обръщат внимание на "специалните" деца, слагат им едни и същи етикети и ги лекуват под калъп!
Аз мисля, че ние хората трябва да спрем да търсим кой друг е виновен и да поемем най-после отговорността си, ако всеки най-после присърце си поеме задълженията и ги спазва, мисля, че голяма част от децата поне тук в България, няма да са в този форум и с толкова тежки диагнози, разбира се, не говоря за определена част от случаите, за които има логични обяснения!
А най-накрая искам да кажа, че никое дете не заслужава да страда, и наистина не пожелавам на други деца да са на мястото на моите, но въпреки това, ще продължавам да питам с майчиния си егозиъм, защо на моите?