Искам само да допълня, че за мен любовта, съжителството изискват взаимност. А не единият непрестанно да се нагажда спрямо другия. Трябва да се постави ясно граница м/у допустимите компромиси и личностното обезличаване.
- Публикувана: 23 ян. 2008, 13:59 ч.
- Последно мнение: 2 март 2008, 23:35 ч.
И моят брак се скапа...
Лелеееее, миличка, ама то въобще не е само секса проблема при вас......... Ужас! Направо ми настръхна косата! Как изобщо живеете по този начин?! Според мен има три варианта за решение на всичко това. Първият е да се разделите временно с надеждата да се осъзнаете и двамата и да прецените трезво как да я карате нататък, като погледнете на нещата спокойно. Да видите - можете ли един без друг, наистина ли ви е по-добре отделно, липсвате ли си, имате ли желание да продължите, обичате ли се още наистина. После, след време, колкото се споразумеете, да се съберете и да поживеете пак заедно. Ако и тогава не стане - нещата са ясни. Не знам само дали този вариант е приложим от чисто практична гледна точка, тоест - има ли къде да отиде единият от вас, а също и проблемът с детенце, което сигурно ще ти е трудно да отглеждаш сама, предвид възрастта му. Вторият, и мен ако питаш, най-разумен вариант, е да потърсите помощ от квалифициран специалист, тоест - да ходите на брачни консултации. Хората по света отдавна са го измислили и очевидно неслучайно. Вече и в България има психолози, специализирали се именно в тази област. Ако успееш да накараш, или по-скоро да убедиш мъжа си, че тази стъпка е крайно необходима, вярвам, че ще постигнете добър резултат. При вас явно проблемът не е в липсата на обич, а в комуникацията, а също и в неспособността на съпруга ти да реагира адекватно било на ситуация, било на проява на нежност, било на куп други неща. Причините за това поведение може би не са в теб, а някъде в миналото му, и затова такава една консултация би била полезна ако щеш и за самия него, освен за семейните ви проблеми. Психолозите са за това, да ни научат да разбираме по-добре себе си и другите, когато ние сами не можем да се справим с тази задача. Няма нищо срамно да поискаш помощ, но един мъж трудно бива убеждаван в това. Третият вариант е да седнете и с добра воля и разбиране един съм друг да се опитате да немерите решение сами чрез разговори. Да направите компромиси. Казваш, че сте го направили, но това не е дало кой знае какъв резултат. Може да опитвате пак и пак, докато нещата не поемат категорично в някаква посока и не се изяснят окончателно. Надявам се да се справите и да останете заедно. Все пак имате дете, мислете и за него. Но ако нещата продължават да не вървят, не губете години и продължете поотделно. Може пък наистина да сте по-щастливи разделени, няма нищо чудно в това. Успех мила!!! 
Аз в моят случай си го познавам момчето още от самото начало,знаех му всичките кусури и въпреки всичко решихме да се оженим /може би това е любовта/обичта/ и тя няма нищо общо със секса/.Все пак сексът е до време,а обичта може да е доживот.Поне така си мисля аз.
Ако бях в тази ситуация,не бих приела временна раздяла.Или ....или е варианта, която бих избрала -или сме заедно и преодоляваме трудностите или се развеждаме.
Ако бях в тази ситуация,не бих приела временна раздяла.Или ....или е варианта, която бих избрала -или сме заедно и преодоляваме трудностите или се развеждаме.
може би това е любовта/обичта/ и тя няма нищо общо със секса/.
Нали знаеш: "там, където леглото не скърца, брака скърца"
Никой не може да ме убеди, че може да съществува щастливо семейство, в което да има постоянни проблеми в секса, липса на секс или нещо подобно.
И обратно: понякога хубавият секс крепи една връзка/брак.
Някак раздялата още ме плаши. Нямам смелостта и зрелостта да го направя. Остават и чувствата...
По принцип не че няма къде да отида - мога да си се прибера при майка ми и баща ми. Само че те ще ми видят сметката. Убедени са, че бракът ми е идеален, че ако не ме беше взел мъжът ми, кой знае за кого съм щяла да се омъжа. Недоумяват какво толкова не издържам. Майка ми винаги е имала като фикс идея женитбата, защото преди близо 40 години на нея в това отношение никак не й е вървяло. Не са я харесвали момчетата, не са искали да се женят за нея, а годините си минавали... И сега старомодните й схващания, че жените трудно има кой да ги вземе и че хората щели да говорят и да се заяждат... Абе направо не виждам как бих се приббрала при майка ми, ако се разведа. Тя ще ми скаще живота тотално.
А нямам собствено жилище. Под наем няма как да си позволя да живеч още 1 година - по майчинство съм и не бих си захвърлила детето на някаква непозната детегледачка, за да ходя на работа.
Друг проблем е, че мъжът ми не веднъж ме е заплашвал, че ще ми вземе детето. Уж да съм била свободна да си намеря подходящия човек
А аз всъщност съм по-склонна повече никога да не се доближа до мъж, само и само детето ми да си е с мен и да ещастливо...
Иначе пари мога да изкарвам. Дори като студентка се справях с това много добре и никога не съм зависела финансово от мъже. Имам някакви спестявания, все ще изкарам докато си намеря работа. А от мъжа ми и стотинка не желая. Да си бърше д-то с парите си. И да си намери някоя, която ще го прави "щастлив" срещу крем от 100 лева. ПАри се изкарват, но щастието и удовлетвореността струват прекалено скъпо, няма валута за тях. Или имаш късмета да ги получаваш, или си нещастник...
ОСтава и другият проблем - наистина обичам мъжа си. И най- лошото е, че макар да не правим секс, не бих могла да бъда с друг мъж докато имам тези чувства. Това, което изпитвам към него, с никой друг не съм го изпитвала. То е чувство, някак или го има или го няма. И не зависи от това кой какви звезди ми сваля. Може пък и за това той още да е с мен. Защото не е нужно нищо да прави, за да го обичам. Но така забравя, че за да съм щастлива, трябва пък доста да се прави...
И освен всичко друго - хич и не вярвам, че съществува идеалният мъж. Ама въобще! И ако се разведа, няма да е за да търся Идеалния. Ще е за да търся мир и покой в живота си. А разминаването в усета един за друг, в емоционалните потребности, в склонността да се бори човек за подобряване на отношенията - ето това внася хаос, безпътица и чувство за неудовлетвореност и нещастие в живота. Ето за това на мен ми е хубаво като остана по няколко дни сама - бързо забравям всичко и се улисвам в нещата, които иначе ми доставят удоволствие. Мъжът ми пък се чувства хубаво като е далече, защото няма кой да иска от него, няма кой да се надява на добро от него и при това знае, че вкъщи го чака, жена която го обича. Само дето като се прибере и започва да сеиска от него...
По принцип не че няма къде да отида - мога да си се прибера при майка ми и баща ми. Само че те ще ми видят сметката. Убедени са, че бракът ми е идеален, че ако не ме беше взел мъжът ми, кой знае за кого съм щяла да се омъжа. Недоумяват какво толкова не издържам. Майка ми винаги е имала като фикс идея женитбата, защото преди близо 40 години на нея в това отношение никак не й е вървяло. Не са я харесвали момчетата, не са искали да се женят за нея, а годините си минавали... И сега старомодните й схващания, че жените трудно има кой да ги вземе и че хората щели да говорят и да се заяждат... Абе направо не виждам как бих се приббрала при майка ми, ако се разведа. Тя ще ми скаще живота тотално.
А нямам собствено жилище. Под наем няма как да си позволя да живеч още 1 година - по майчинство съм и не бих си захвърлила детето на някаква непозната детегледачка, за да ходя на работа.
Друг проблем е, че мъжът ми не веднъж ме е заплашвал, че ще ми вземе детето. Уж да съм била свободна да си намеря подходящия човек
А аз всъщност съм по-склонна повече никога да не се доближа до мъж, само и само детето ми да си е с мен и да ещастливо...Иначе пари мога да изкарвам. Дори като студентка се справях с това много добре и никога не съм зависела финансово от мъже. Имам някакви спестявания, все ще изкарам докато си намеря работа. А от мъжа ми и стотинка не желая. Да си бърше д-то с парите си. И да си намери някоя, която ще го прави "щастлив" срещу крем от 100 лева. ПАри се изкарват, но щастието и удовлетвореността струват прекалено скъпо, няма валута за тях. Или имаш късмета да ги получаваш, или си нещастник...
ОСтава и другият проблем - наистина обичам мъжа си. И най- лошото е, че макар да не правим секс, не бих могла да бъда с друг мъж докато имам тези чувства. Това, което изпитвам към него, с никой друг не съм го изпитвала. То е чувство, някак или го има или го няма. И не зависи от това кой какви звезди ми сваля. Може пък и за това той още да е с мен. Защото не е нужно нищо да прави, за да го обичам. Но така забравя, че за да съм щастлива, трябва пък доста да се прави...
И освен всичко друго - хич и не вярвам, че съществува идеалният мъж. Ама въобще! И ако се разведа, няма да е за да търся Идеалния. Ще е за да търся мир и покой в живота си. А разминаването в усета един за друг, в емоционалните потребности, в склонността да се бори човек за подобряване на отношенията - ето това внася хаос, безпътица и чувство за неудовлетвореност и нещастие в живота. Ето за това на мен ми е хубаво като остана по няколко дни сама - бързо забравям всичко и се улисвам в нещата, които иначе ми доставят удоволствие. Мъжът ми пък се чувства хубаво като е далече, защото няма кой да иска от него, няма кой да се надява на добро от него и при това знае, че вкъщи го чака, жена която го обича. Само дето като се прибере и започва да сеиска от него...
Явно не е съвсем така - че се чувствал по-добре, когато е далече... нали казваш, че си липсвате един на друг и че много ти се е радвал след връщането си 
Това говори, че и от негова страна има чувства - вероятно просто еднообразното ежедневие го потиска, при много хора е така 
Не звучат добре заплахите му "да ти вземе детето" - но, първо: това е почти невъзможно да се случи - за да раздели съдът детето от майката при развод, трябва да има много сериозна причина, поради която тя не може да се грижи за него... примерно, да е алкохоличка или наркоманка - и, второ - не смятам, че мъжът ти го мисли наистина... според мен това по-скоро изразява страха му да не те загуби и се опитва да те задържи със заплахи
не че начинът е добър, но той явно не го осъзнава.
Като чета нещата, които разказваш, ми се струва, че не сте стигнали до точката, в която единственият изход е раздялата... минала съм оттам и ми се струва, че знам Като че ли просто се разминавате непрекъснато - знам колко е потискащо, а изход трудно се намира... но мисля, че въпреки това за вас го има - просто трябват много усилия. Бих предложила да опитате с фамилна терапия, имам добри впечатления от опита ми с нея... защото иначе, ако говорите само помежду си, разговорите понякога започват да отиват в един и същ коловоз и не водят до нищо добро, само ви изнервят още повече
Това говори, че и от негова страна има чувства - вероятно просто еднообразното ежедневие го потиска, при много хора е така Не звучат добре заплахите му "да ти вземе детето" - но, първо: това е почти невъзможно да се случи - за да раздели съдът детето от майката при развод, трябва да има много сериозна причина, поради която тя не може да се грижи за него... примерно, да е алкохоличка или наркоманка - и, второ - не смятам, че мъжът ти го мисли наистина... според мен това по-скоро изразява страха му да не те загуби и се опитва да те задържи със заплахи
не че начинът е добър, но той явно не го осъзнава.Като чета нещата, които разказваш, ми се струва, че не сте стигнали до точката, в която единственият изход е раздялата... минала съм оттам и ми се струва, че знам
Като че ли просто се разминавате непрекъснато - знам колко е потискащо, а изход трудно се намира... но мисля, че въпреки това за вас го има - просто трябват много усилия. Бих предложила да опитате с фамилна терапия, имам добри впечатления от опита ми с нея... защото иначе, ако говорите само помежду си, разговорите понякога започват да отиват в един и същ коловоз и не водят до нищо добро, само ви изнервят още повече
може би това е любовта/обичта/ и тя няма нищо общо със секса/.
Нали знаеш: "там, където леглото не скърца, брака скърца"
Никой не може да ме убеди, че може да съществува щастливо семейство, в което да има постоянни проблеми в секса, липса на секс или нещо подобно.
И обратно: понякога хубавият секс крепи една връзка/брак.
При мен лично сексът, като единствена причина за крепене на брак, е невъзможен вариант.
Разбира се, че важните неща в брака са доста повече... (не твърдя, че съм наясно с всички тях обаче, уви
) Сексът обаче явно е едно от тях - и на мен не ми харесва понякога, че е така, но се налага да се съглася - опитът го показва... 
Жалко, че при вас така стоят нещата, наистина. Аз лично не бих търпяла подобно отношение. За мен определено е показателен фактът, че и двамата се чувствате по-добре, когато сте разделени. Но така като чета, не се осмеляваш на окончателна раздяла. Пък и казваш, че го обичаш.
Защо не пробваш да се държиш хладно и ти, да не разчиташ за нищо на него, да не го занимаваш с нищо, да не поемаш инициативата за секс и т.н. Да се държиш все едно ти е напълно безразличен. Може пък да се промени. Но, ако и това не помогне, според мен не се мъчи.
А за съветите да се нагодиш към него... То добре, ама в един момент ще се върнеш на работа, ще започнеш да контактуваш с много хора и съвсем не е изключено на хоризонта да се появи мъж, който да те обгражда с внимание, да се държи прекрасно и т.н. И тогава идва ред на изневярата. Още повече, че ти вероятно ще бъдеш особено податлива на подобна връзка, предвид отношенията в семейството.
Стискам палци всичко да се оправи!
Защо не пробваш да се държиш хладно и ти, да не разчиташ за нищо на него, да не го занимаваш с нищо, да не поемаш инициативата за секс и т.н. Да се държиш все едно ти е напълно безразличен. Може пък да се промени. Но, ако и това не помогне, според мен не се мъчи.
А за съветите да се нагодиш към него... То добре, ама в един момент ще се върнеш на работа, ще започнеш да контактуваш с много хора и съвсем не е изключено на хоризонта да се появи мъж, който да те обгражда с внимание, да се държи прекрасно и т.н. И тогава идва ред на изневярата. Още повече, че ти вероятно ще бъдеш особено податлива на подобна връзка, предвид отношенията в семейството.
Стискам палци всичко да се оправи!
Като не иска да прави секс и не искаш друг мъж купи си вибратор тогава (не се бъзикам и не се заяждам). Колкото и невероятно да ти изглежда има мъже, на които не им се прави секс всеки ден. И въпреки това могат да обичат и да са много привързани към жената до себе си. Все пак при такава силна сексуална несъвместимост между двамата според мен нямате бъдеще 
Тайната на добрия брак не е в количеството на секса, а в сексуалната съвместимост на партньорите. Ако има неудовлетворени нещата не вървят.
Стани по-самостоятелна - хем на теб ще ти е по-добре, хем той може да се стресне като види, че не е незаменим.
Никой за съжаление не може да избяга от това, което е видял в детството си. Хората трудно надживяват семейните стереотипи особено ако НЕ РАЗБИРАТ, че трябва да го направят
Тайната на добрия брак не е в количеството на секса, а в сексуалната съвместимост на партньорите. Ако има неудовлетворени нещата не вървят.Стани по-самостоятелна - хем на теб ще ти е по-добре, хем той може да се стресне като види, че не е незаменим.
Никой за съжаление не може да избяга от това, което е видял в детството си. Хората трудно надживяват семейните стереотипи особено ако НЕ РАЗБИРАТ, че трябва да го направят
Според мен проблемът не е толкова, че сексът липсва.
И в предишните си теми авторката споменава, че мъжът й се дърпал при проява на всякаква интимност от нейна страна - целувки, гушкане и т.н.
Извинявам се, но това за мен не е нормално. "Обичам те, ама не ме пипай!".....някакси не мога да си го представя...
Наистина пробвайте семейна терапия - очевидно и ти самата още не си готова за радикални промени.
И в предишните си теми авторката споменава, че мъжът й се дърпал при проява на всякаква интимност от нейна страна - целувки, гушкане и т.н.
Извинявам се, но това за мен не е нормално. "Обичам те, ама не ме пипай!".....някакси не мога да си го представя...
Наистина пробвайте семейна терапия - очевидно и ти самата още не си готова за радикални промени.
В първия ти пост ми направи впечатление следната връзка - разходка в парка=правим секс. Не знам къде живееш, но колко често излизате извън това населено място? Ако бях на твое място, всяка събота и неделя щях да организирам пътуване сред природата. Ако мислиш, че той ще се съпротиви на тази идея, направи така, че инициативата да излиза от него. Колкото и банално да звучи, в планината стресът пада и сексът е много по-различен.
При мен лично сексът, като единствена причина за крепене на брак, е невъзможен вариант.
Погледни нещата така:
Пример: В едно семейство нещата са нормални, отношенията-също. Но в периодите, когато има хубав и качествен секс, нещата вървят по-добре и всичко е по-хармонично, а в периодите, когато сексът липсва или не върви, нещата се пообтягат.
В тоя ред на мисли смятам, че там, където сексът ПОСТОЯННО липсва или е кофти, нещата ще са постоянно обтегнати.
а понякога честият и качествен секс ти помага да приемеш по-лесно и по-леко нещата от живота, да се ядосваш по-малко за глупости, да си по-спокоен и в хармония със себе си и партньора.
Не съм ли права?
комплексарката, ясно, че любов м/у вас още има. Помисли дали някъде и ти не грешиш!
Казваш: все му нареждам да прави това и онова...Дали не го притискаш прекалено и той напук да ти прави обратното и да ти разваля плановете?
Дали нещо конкретно в секса му липсва? Дали нещо в теб не го отблъсква?
С други жени такъв ли е бил?
Казваш, че си хубава жена, но това не винаги е достатъчно за един мъж.
Ако много го юркаш, ако много го притискаш, ако му поставяш много задачи и изискваш прекалено много от него....Това може да е естествената му реакция.
Може би пък изход има.
М/у другото сядала ли си да говориш с него по тея теми? Ама не със скандал, а приятелски, на чаша вино и френски сирена примерно
ДА си поговорите, да му обясниш, без да му се караш, без да се упреквате. Ей така, да се разясните 
Прекално сте се вторачили в този секс ми се струва.
Да, много е важен за семейството, трябва да го има и да го искат и двете страни, но ...
Според мен това е само върха на айсберга - с по-рядък секс може да се живее, но с всичко останало?
Само на мен ли ми се струва, че момичето живее в някакъв адски психически тормоз - лишаването от сън, когато трябва да става рано; къпането вечер; вземането на всички решения еднолично от съпруга й ... мен това ми се струва доста по-притеснително от "не ме иска".
А в същото време по-надолу пише - обичаме се, грижим се еди нза друг ... аз от негова страна не виждам нито обич, нито грижа.
Може и да бъркам, аз съм от тези, които не успяха да запазят брака си, затова винаги предупреждавам, че мнението ми не е от най-оптимистичните, но просто не я виждам нито любовта, нито вниманието, нито отношението към нуждите и желанията на другия ...
Да, много е важен за семейството, трябва да го има и да го искат и двете страни, но ...
Според мен това е само върха на айсберга - с по-рядък секс може да се живее, но с всичко останало?
Само на мен ли ми се струва, че момичето живее в някакъв адски психически тормоз - лишаването от сън, когато трябва да става рано; къпането вечер; вземането на всички решения еднолично от съпруга й ... мен това ми се струва доста по-притеснително от "не ме иска".А в същото време по-надолу пише - обичаме се, грижим се еди нза друг ... аз от негова страна не виждам нито обич, нито грижа.
Може и да бъркам, аз съм от тези, които не успяха да запазят брака си, затова винаги предупреждавам, че мнението ми не е от най-оптимистичните, но просто не я виждам нито любовта, нито вниманието, нито отношението към нуждите и желанията на другия ...