Темпераментните деца - тема 2

Ами запис тогава, да ни е честита новата темичка.

Мойта Калина - Мария е на 9 години.....От както е проговорила, все говори по - много... Майка ми казва, че само докато спи не говори, но не е така , тя и през нощта на сън си говори (понякога)    Иначе е много контактна , и винаги създава кръг от приятелства около себе си. Почти винаги успява така да организира нещата, че децата я слушат и става на нейното. Не се кара и не се бие с децата.... Но например когато и кажа да седне да учи, тя не го прави... Отговаря ми " после" или "знам си" и т.н. Стаята също не иска да си оправя... не че е мързелива.... Винаги решава да ми чете на глас точно когато и аз чета книга, докато не стане на нейното не мирясва... не спира да мрънка и да ми пречи.
Иначе с учебният материал се справя добре (даже отлично)... но като питам госпожата как е, винаги ми прави забележка за дисциплината, даже и в час не млъква.
Е как да подходя... да и кажа "не си оправяй стаята", че тя да се сети да я оправи или?

Lennyh, в кое училище е Лъчи?

mamaGabi в 145- то в Младост 1А в Шилерските подгответа.
Защо питаш 

cikoni, мисля, че при нея се смесват няколко неща. Да те питам първо от край време ли е така и как подхождаш ти? В смисъл като й кажеш да си оправи стаята и тя казва "после", как реагираш ти? Даваш ли й време, ако не го спази какво правиш? Ако просто я оставяш, тя явно е свикнала, че винаги става на нейното. Ако това е случая вероятно ще трябва да поработите по мотивацията и правилата у дома. Но няма как да преценя, не знам каква е обстановката.
Това, че ти пречи да четеш, вероятно търси внимание. Може би иска да сподели нещо с теб, да ти почете или нещо друго. Според мен едва ли го прави само, за да те дразни. Опитай да я оставиш да ти почете, да поговорите малко по книгата и т.н след което да й кажеш, че сега искаш да продължиш с твоята, а тя да се занимава с нещо друго. Или да измислите някакво занимание заедно.

Иначе конкретно за стаята. Ако каже "после" примерно, не бих я насилвала да е веднага, ако прави нещо друго. Едва ли й харесва да си прекъсва заниманието. Бих казала, ОК, оправи я като свършиш. Ако не го направи, не й позволявай да започне следваща дейност преди да е свършила каквото трябва, защото примерно нищо не може да намери в стаята като е разхвърляна и т.н. На моите редовно с това им излизам - вадите друга играчка/пъзел и т.н. като приберете тази, с която вече не играете. Иначе самоги настъпваме и губим. Не идват на вечеря преди да са прибрали също примерно. Разбира се има отклонения, ако се строи нещо голямо примерно, разбира се трябва да остане и да се завърши после. Но все пак някакви правила трябва да има. Не наложени със сила и заплахи, просто с правилната за нея мотивация. Това обаче трудно бих могла да преценя дистанционно.

Момичета да ви питам запознати ли сте с метода на "Отразяване на чувствата", допада ми идеята и я пробвах един два пъти - по-скоро работи при нас  , но не е достатъчно за да разбера дали е случайно или наистина е успешна тактика.

Лени, не съм сигурна, по-скоро - не. Би ли споделила?

Ами защото се впечатлих, че имат психоложка и че тя дори се интересува от децата и влиза да види какво правят А и заради езиците... А за отразяването на чувствата - при нас е с променлив успех...Абе, честно казано, на моменти се чудя дали изобщо ме чува какво му говоря, пък да не говорим за това да обръща внимание как му го казвам

Millena  много хубаво звучи от твоите уста...

За стаята , не, не я насилвам и никога не казвам "веднага" , по скоро я оставям , тя да реши кога.....но наистина ако я оставя тя и цял ден няма да се сети да я оправи. За четенето вечер: да осъзнавам това, че тя търси близост и внимание, но лошото е че просто не отстъпва от своето.... в много от случаите когато иска нещо. Когато и кажа изморена съм (искам да си почивам) тя ми казва и аз съм изморена.... Най  - вероятно всичко това ми се струва доста странно точно, защото аз не съм била такова дете, а даже точно обратното... винаги съм гледала да помогна с каквото мога на майка си.......

Съзнавам че децата са различни ( имам за пример племениците ми, които са на възраст близка до нейната)... но около Калина винаги настъпва хаос...шум.. игри ... смях

Да, и определено и не на последно място, аз доста отстъпвам

Методът работи успешно при по-големият ми син-откакто стана на 3 години и нещо (сега е на 7). С малкия не работи изобщо. Но той е и доста по-малък (още няма 3 години). Така или иначе, характерът му е толкова по-различен от този на батко му, че понякога, както казва mama Gabi, не съм сигурна дали изобщо нещо стига до слуха му, когато е ядосан или сърдит...

A защо си го сложила засрамено?! Да отстъпваш по принцип е хубаво, но все пак трябва да има известни правила, иначе няма да се научи, че и тя трябва да носи известна отговорност. Аз също доста отстъпвам. Но и си подбирам битките - последните сутрини обличам Катето, защото са на ски цял ден и се изморява доста. И вечер й помагам. Иначе по принцип настоявам да го прави сама. Примерно - отивам да се обличам, като дойда, ако и ти си готова можем да редим пъзел. Ако не е, хващам нещо друго и й казвам като се приготви да ми каже и т.н. Но мен пък това обикновено ми коства доста нерви. Преценявам според случая, не съм за закатанчила непременно да се оправя сама винаги.
Така че да, отстъпвай, но с мярка. Ако трябва да си оправи стаята, значи трябва. Може да не е веднага, но в някакъв разумен срок. Иначе просто й се налага да пропусне или отложи някаква дейност. Това обикновено е добра мотивация, а и свикват


Лошо няма Аз обаче съм такъв темперамент, че като съм уморена шума ми бърка в здравето. Ама ужасно. На физическо ниво е Трудно издържам понякога. Справям се според случая. Като е най-зле им казвам, че хола е за почивка и да си беснеят в стаята или да играем в хола на спокойни игри. И мама е човек, казвам го достатъчно брой пъти.

Ти като си уморена, щом и тя е уморена си измислете нещо, с което д апочивате заедно - филмче, пъзел, музика... Ние се гушкаме и правим масажче в такива моменти.
А тя защо не ти помага? Опитай да я мотивираш, че ще й помогнеш за нещо като сгънете прането примерно, защото сега си заета с това. Ако ти помогне ще станете готови по-бързо и ще можете да свършите нейното.

И да, децата са различни. Може просто ти да си интроверт, а тя екстроверт и ето ти проблем.

mamaGabi да за впечатляване си е да ти кажа. Аз преди да навляза така в драмата с Лъчи бях убедена, че това е перфектната комбинация между частно и държавно обучение. Но както вече споделих тук не ми допадна особено опита им да "калъпират" децата, по скоро характерен за държавните училища и за педагозите лишени от подход към децата и желание за работа, която излиза от релсите на познатото им.
Иначе психоложката е впечатляваща дама, но някои от позициите и не съвпадат с моето мнение. Ще видим хубавото е засега, че не отказва да комуникираме и че не оспорва мнението ми по някои точки. Не бих искала да избързвам със заключенията. Зная, че моето магаренце не е от лесните, просто очаквах че в такава среда / в подгответо са по 14 деца в група/ ще подходят по-разчупено към децата и ще успеят да загладят ръбове подобни на нашите по-безболезнено.
Миленка методе се състои в това да назовеш на детето проблема и да потвърдиш, че разбираш защо то е ядосано, натъжено и отказва да сътрудничи, като същевременно се опитваш да го успокоиш и да го убедиш да направи каквото се изисква от него, но со кротце со благо. Незнам дали го обясних добре и дали незапознатите ще разберат.
Както казах от няколко дни се пробвам да го прилагам на Лъчи и ми се струва / или ми се иска да вярвам/ че има ефект.
Като цяло съм го поела по всички занимания на които ходи да слуша, да внимава. Хубавото е, че той вече и сам докладва дали е успял да слуша. Интересен е коментара му когато не е успял   Когато не е "незнам", което мен ме влудява честно казано или е идвало дяволчето   или децата са го разсмивали или пък нещо друго съществено е станало. Снощи за пръв път го видях уморен истински - след цял ден в училище+плуване+инглиш+карате, заспа като меченце милия.  

Лени, под отразяване на чувствата какво разбираш: "Да, знам че ти е мъчно, че топката ти се спука. Разбирам, че те е яд на татко ти, че я ритна толкова силно. Знам, че ти беше любимата. Знам колко много държиш на нещата си" Нещо от сорта ли?
Ако е така, при нас работи в първоначалния момент на кризата, не избягваме рева, но поне не е толкова продължителен и безутешен, както обикновено. Т.е. отразяването на чувствата я довежда обратно до състояние, в което да може да говори и мисли. Но след това пак се връщаме на проблема и трябва да намерим решение - да залепим топката, да наплюем китайците колко некачествени неща правят, да си кажем, че трябва повече да внимаваме и да не играем в тръните, или нещо друго...

Миленче, само за инфо - по точки (от книгата) Цвета излезе в долната граница на 'темпераментност', около 30 т. За нищо не посмях да й дам 5 точки, а имаше 1, или 2 пункта, по които получи 1.

Лени, предположих, че е нещо познато, което просто не знам че така се нарича.
При нас работи, да. Успокоява се, че разбирам и приемам емоциите и че заедно търсим начин да се справим

Тинки, страшно се радвам да те видя тук    Значи правилно си я оценила още преди.
А иначе и при нас така работи този подход. Не решава проблема, но помага да се смегчи първоначалната реакция, поне малко намалява интензитета, което за мен обикновено е най-големия проблем.

Именно!!!
Идеята е взаимствана от книгата на  д-р Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител". За мен това е една от библиите за отношенията дете -родител.
Но пък не съм запозната с вашата книжка, която цитирате тук.